Решение по дело №266/2021 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 179
Дата: 12 октомври 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20213130100266
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Провадия, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание
на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Н.Т.С.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130100266 по описа за 2021 година
Производството образуването по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. с адрес на управление Париж, ***** чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс“ клон
България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******** срещу СТ. Н. ХР.
с ЕГН **********, с адрес *******.
В исковата молба се твърди, че на 12.12.2017г. между страните по делото е сключен
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта № CREX-15561500.
С договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева, като е
уговорено, че всички задължения произтичащ от договора и свързани с ползването на
кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането й.
С договора е уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие, след като
длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указния от кредитора начин, което се е
случило на 28.05.2018 г. (дата на първа трансакция), която е и датата на сключване на
договора.
След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало
задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
1
Твърди се, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-
то число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в който
картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита. Извлечението се изпраща на
адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при негово искане и на хартиен
носител.
Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването
на извлечението най-малко в размера, посочен в тарифата, както следва: При усвоен
кредитен лимит в размер от 0.00 лева до 1000.00 лева минималната погасителна вноска е 60
лева; при усвоен кредитен лимит в размер от 1000.01 лева до 2000.00 лева минималната
погасителна вноска 120 лева; При усвоен кредитен лимит в размер от 2000.01 лева до
3000.00 лева минималната погасителна вноска 180 лева; при усвоен кредитен лимит в
размер от 3000.01 лева до 4000.00 лева минималната погасителна вноска 240 лева; при
усвоен кредитен лимит в размер от 4000.01 лева до 6000.00 лева минималната погасителна
вноска в размер на 360 лева; при усвоен кредитен лимит в размер от 6000.01 лева до 8000.01
лева минималната погасителна вноска в размер на 480 лева.
Твърди се, че съгласно договора за използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи лихва начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за
времето на ползването му. ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е
усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с
неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. 3а
използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в
тарифата. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Твърди се, че процесният договор за кредитна карта е от отворен тип и не е известно
какъв ще бъде размерът на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично
или цялостно плащане, както не са известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми,
нито датата не погасяване, то и не е фиксиран размерът на месечната погасителна вноска,
нито крайният падеж, който е в пряка зависимост от размерът на усвоената сума и това дали
кредитополучателят ще избере да погаси усвоената сума изцяло или да се възползва от
възможността да погасява частично натрупаното задължение до пълното му погасяване.
Твърди се, че дължимата суми автоматично се погасява със средствата, които
постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново могат да
бъдат използвани. При настъпване на договорения от страните падеж задължението по
кредитната карта е изискуемо. Кредиторът е изпратил покана за доброволно изпълнение на
задължението на длъжника на 21.05.2020 г..
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредитна
карта, поради което ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, което било връчено на
2
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновава правният им интерес от
подаване на настоящият иск. Твърди се, че към момента на подаване на заявлението в съда
непогасеното задължение по револвиращия кредит отпуснат на ответника е в общ размер на
539.33 лева, от които 428.93 лева – главница, 95.93 лева - възнаградителна лихва за периода
от 01.12.2019 г. до 11.05.2020 година; 14.47 лева - мораторна лихва за периода от 11.05.2020
г. до 16.09.2020 г., законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ТПК до окончателното изплащане на
вземането. Твърди се, че на 01.12.2019г. кредитополучателят е преустановил обслужването
на заема, поради което кредитната карта е блокирана.
Иска се да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответника
дължи на ищеца сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.899/2020г..
В условията на евентуалност, в случай че установителният иск, бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение се предявява осъдителен иск за сумите по
издадената заповед по чл.410 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника особен
представител.
В него се твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Твърди се, че между страните не е надлежно възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит. По делото не бил представен писмен документ, материализиращ
съвпадащите насрещни волеизявления на страните относно конкретен размер на кредита,
както и относно договорените лихви и обезщетения за забава. Твърди се, че са нарушени
разпоредбите на ЗПК предвиждащи ограничения на договорната свобода във връзка с
получаването на кредити от потребители, целящи защита им както и предоставяне на
потребителя на преддоговорна информация.
Твърди се, че сключения договор не отговаря на изискването по чл.11 ал.1 т.7 и т.9 и
съгласно чл.22 ЗПK е недействителен.
Оспорва се, ответникът да е изразил съгласие за отпускане на кредит под формата на
кредитна карта MasterCard, че е получил и активирал тази карта. Поддържа се, че договорът
в частта, която отнася до предоставяне и получаване на кредитна карта е нищожен, поради
противоречие с чл.12, ал.2 и чл. 16. ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че Приложение към Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № CREX-15561500 от 12.12.2012 г. не е подписано от кредитополучателя.
Оспорва възникването на задължение на ответника да заплати главницата по договора.
Заявявая се, че ищецът не твърди към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед да е настъпила изискуемост на вземането. В общия случай при договори за заем с
3
неопределен док вземането става изискуемо след изтичане на 1 месечен срок от поканата.
Според ЗПК за прекратяване на договор за кредит с неопределен срок е необходимо
отправяне на предизвестие длъжника, като е посочен и минимален срок на предизвестието -
двумесечен. В случая не се твърдяло и не се установявало ищецът да е отправил до
длъжника двумесечно предизвестие и това да е станало преди подаването на заповедта за
изпълнение. Оспорва се ответника да е получил приложената по делото последна покана.
Твърди се, че клаузата относно договорения лихвен процент е нищожна като
противоречаща на добрите нрави.
Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът не изпраща представител,
в писмена молба моли за уважаване на предявените искове, ответникът чрез назначения му
особен представител моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по делото писмени доказателства договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-15561500; условия по договор; приложение към договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-15561500; служебен бон, издаден от Еконт за обратна разписка; последна покана до
СТ. Н. ХР. от 21.05.2020 г.; се установява, че „БНП Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответникът
на 12.12.2017г. са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответника
е получил целеви кредит в размер на 2552.07 лева за закупуване на телевизор марка
„Самсунг“, който е на стойност 1999 лева, с кредита се финансира удължена гаранция на
стоката в размер на 142 лева и застраховка сигурност на плащанията в размер на 411.07 лева
. Уговорен е лихвен процент в размер на 27.55 %, ГПР 31.32 %. Общо сумата, която е
следвало да върне ответника е в размер на 3406.80 лева при заплащане в срок съобразно
погасителния план по договора на 22 погасителни месечни вноски, всяка, от които в размер
на 141.95 лева, като падежа на първата погасителна вноска е на 05.02.2018г., а на
последната на 05.01.2020г.. Закупената стока е застрахована.
В договора за потребителски кредит са предвидени и клаузи за отпускане на
револвиращ потребителски кредит. В тях е предвидено, че кредиторът може да предостави
за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000
лева, като е уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и свързани с
ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането й.
Съгласно чл.15 договорът за револвиращ е безсрочен, като срокът на валидност на
кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ
потребителски кредит. Кредитният лимит на картата се определя едностранно определен от
4
кредитора, а за ползването на кредитния лимит кредитополучателят следва да заплаща
годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит за срока на ползването му.
Договорът е подписан от кредитора и кредитополучателя.
По делото е представено и Приложение към договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с №
CARD-12.12.2017г. съгласно който кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ
кредит в размер на 1000лева, издава кредитна карта MasterCatd при годишен процент 35 % и
годишен процент на разходите 44.90%, обезщетение за забава 10%+ ОЛП на БНБ. В
приложението са описани дължимите такси при теглене на суми от картата и за месечното й
обслужване. С договора е уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие, след
като длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указния от кредитора начин. След
усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя възниква задължение за
заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Според клаузите на договора кредиторът издава месечно извлечение за осъществени
трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпва
периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита.
Извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при
негово искане и на хартиен носител.
Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването
на извлечението най-малко в размера, посочен в тарифата, както следва: При усвоен
кредитен лимит в размер от 0.00 лева до 1000.00 лева минималната погасителна вноска е 60
лева; при усвоен кредитен лимит в размер от 1000.01 лева до 2000.00 лева минималната
погасителна вноска 120 лева; При усвоен кредитен лимит в размер от 2000.01 лева до
3000.00 лева минималната погасителна вноска 180 лева; при усвоен кредитен лимит в
размер от 3000.01 лева до 4000.00 лева минималната погасителна вноска 240 лева; при
усвоен кредитен лимит в размер от 4000.01 лева до 6000.00 лева минималната погасителна
вноска в размер на 360 лева; при усвоен кредитен лимит в размер от 6000.01 лева до 8000.01
лева минималната погасителна вноска в размер на 480 лева.
Съгласно договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят
дължи лихва начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му. 3а използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите
предвидени в тарифата. При забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата.
Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № CARD-12.12.2017г. не е
5
подписано от кредитополучателя, а само от представител на кредитора.
От Известие за доставяне се установява, че ищецът е изпратил на ответника пратка,
която е получена от ответника на 26.05.2018г..
От последна покана до ответника се установява, че на 21.05.2020г. ищецът е изпратил
на ответника последна покана, с която го уведомява, че е преустановил плащанията си по
револвиращ потребителски кредит на 01.12.2019г. и дължи сумите 428.93 лева – главница,
95.93 лева – договорна лихва, 0.36 лева обезщетение за забава.
От изготвената по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че ответникът е усвоило следните суми по процесния кредит: на
28.05.2018 г.: 31,93 лв. - покупка в LIDL BULGAR93951 599297; на 08.06.2018 г. 960
лв. - превод от кредитна карта в лична сметка на ответника. Общият размер на усвоената
сума по процесния кредит е 991,93 лева.
Според тарифата по процесния договор договорната лихва е в размер на 35% годишно
или 2,91% на месец и 0,0972% на ден. Обща сума на начислената лихва е в размер на 357,52
лева.
Ответникът е погасявал следните суми на съответните дати: на 02.07.2018 г. - 60 лева;
на 01.08.2018 г. - 60 лева; на 31.08.2018 г. - 60 лева; на 07.09.2018 г. - 60 лева; на 15.10.2018
г. - 60 лева; на 05.11.2018 г. - 60 лева; на 21.12.2018 г. - 120 лева; на 24.01.2019 г. - 60 лева;
на 29.03.2019 г. - 120 лева; на 26.06.2019 г. - 180 лева; на 05.08.2019 г. - 60 лева. Общата сума
на погасителните вноски е 900 лева.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК -
29.09.2020 г., непогасените задължения са както следва: 428,93 лв. непогасена главница;
66,72 лв. - възнаградителна лихва при 35% годишен лихвен процент от 01.12.2019г. до
11.05.2020 г.; 16,44 лв. мораторна лихва, начислена върху главницата за периода
11.05.2020 г. до 29.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане на вземането. Общата сума на непогасените задължения е в
размер на 512,09 лева.
От ЧГД № 899/2020г. по описа на РС Провадия е видно, че ищецът е подал заявление
по чл.410 ГПК срещу ответника и по него е издадена заповед за изпълнение №
478/30.09.2020г. за следните суми: Главница - 428.93 лева по Договор за кредит CARD-
15947695/28.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда - 29.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; възнаградителна лихва -
95,93 лева, начислена за периода от 01.12.2019 г. до 11.05.2020 г.; Мораторна лихва - 14.47
лева, начислена за периода от 11.05.2020 г. до 16.09.2020 г..
Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като във връзка с дадените от
съда указания и в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК е предявен настоящия иск.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
6
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК
вр. с чл.4, ал.1 от Закона за потребителски кредит, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената
Заповед № 478/30.09.2020г. за изпълнение на парично задължени по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
899/2020г. на ПРС, а именно: Главница - 428.93 лева по Договор за кредит CARD-
15947695/28.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда - 29.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; възнаградителна лихва -
95,93 лева, начислена за периода от 01.12.2019 г. до 11.05.2020 г.; Мораторна лихва - 14.47
лева, начислена за периода от 11.05.2020 г. до 16.09.2020 г..
В условията на евентуалност, в случай, че съда отхвърли предявения установителен
иск поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита се
предявява осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: Главница - 428.93 лева по Договор за кредит
CARD-15947695/28.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 29.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;
възнаградителна лихва - 95,93 лева, начислена за периода от 01.12.2019 г. до 11.05.2020 г.;
Мораторна лихва - 14.47 лева, начислена за периода от 11.05.2020 г. до 16.09.2020 г..
Възражение за нищожност на процесния договор по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.22 вр.
с чл.11, ал.1, т.7 и т.9 от ЗПК, и за нищожност на договорените лихвени проценти по чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответникът е бил сключен процесният
договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по него.
В тежест на ответника е да докаже нищожността на клаузите за договорна лихва
поради противоречие с добрите нрави и на договора за кредит на основание чл.22 вр. с
чл.11, ал.1, т.7 и т.9 от ЗКП.
От приетите по делото писмени доказателства се доказа, че между ответницата и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чиито правоприемник е ищцовото дружество е сключен
на 12.12.2017г. договор за потребителски кредит, по силата на който ответника е получил
целеви кредит в размер на 2552.07 лева за закупуване на телевизор марка „Самсунг“, общата
сума по кредита е 3406.80 лева при заплащане в срок съобразно погасителния план по
договора, която следва да се заплати на 22 погасителни месечни вноски. Предвидените в
този договор подписан от ответника клаузи за отпускане на револвиращ потребителски
кредит като кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева съдът не намира за
достатъчно индивидуализиращи, за да приеме, че е налице валидно сключен, действителен
договор и за револвиращ кредит.
7
Съгласно чл.10 от ЗПК договорите за потребителски кредит се сключват в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи от договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра по един за всяка една от страните. Ал.3 на чл.10 изрично определя,
че ал.1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се
подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът
изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от кредитора.
Съгласно чл.11, ал.1, т.27 договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа подписи на страните.
В случая е видно, че в подписания между страните договор за потребителски кредит
от 12.12.2017г., в частта относно отпускане на револвиращ кредит и издаване на кредитна
карта, а именно клаузите от т.12 до т.21 включ., липсва конкретно посочване на елементите
от същественото съдържание на този вид договори. В него не е посочен конкретно общия
размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите
такси, размер на минимална месечна вноска и т.н., каквото е изискването по Закона за
потребителския кредит, съответно нарушени са разпоредбите на чл.11, т.7, т.9, т.10, т.15.
Тези детайли се съдържат в приложението по т.21 от договора, което е подписано
единствено от кредитора и доколкото върху него липсва подпис на кредитополучателя, то се
счита че последният не е изявявал насрещна воля за приемането им. Неподписването на
приложението, в което всъщност се съдържат всички индивидуализиращи клаузи по
процесния договор за револвиращ кредит води до неспазване изискванията на чл.11, ал.1,
т.27 от ЗПК и влече след себе си липсата на съвпадащи между страните волеизявления по
съществените елементи от състава на договора за револвиращ кредит. Оттук и следва, че не
е налице договорна обвързаност между страните при условията и параметрите, посочени в
Приложението към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15947695/28.05.2018г.
и ищецът не може да претендира изпълнение по нея, респективно последиците от
неизпълнението.
Възраженията за нищожност на процесния договор по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.22
вр. с чл.11, ал.1, т.7 и т.9 от ЗПК, и за нищожност на договорените лихвени проценти по
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД съдът намира за неоснователни и за пълнота ще отбележи, че в
случай, че страните бяха сключили процесния договор за револвиращ кредит обективиран в
Приложение към договора за потребителски кредит, то в него се съдържа общия размер на
кредита – 1000 лева и условията за усвояването му – чрез използване на кредитната карта. В
приложението се съдържа лихвения процент по кредита – 35 %, като съдът намира, че
същия не противоречи на добрите нрави, тъй като не противоречи на разпоредбата на чл.16,
ал.3 от ЗПК, която може да се приложи тук по аналогия и подобен лихвен процент е обичаен
за такъв тип кредити.
За пълнота на изложението съдът конкретно ще посочи, че в случай, че процесния
8
договор беше сключен, то той е недействителен поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, за която нищожност съдът на основание
чл.7, ал.3 от ГПК следи служебно. В процесния договор не е посочен общия размер на
кредита, посочени са като абсолютни стойности лихвения процент по заема 35 % и ГПР
44.90 %, без да е изрично разписана методиката на формиране на годишния лихвен процент
на разходите по кредита.
Съгласно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на
последните за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно, в посочената величина следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които
са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В процесния договор за кредит липсва яснота относно посочените по-горе
обстоятелства. Посочен е лихвен процент по заема /фиксиран/, както и годишно оскъпяване
по заема, но не е ясно как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се
посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. По този начин, съставните елементи, както бе посочено по-горе, стават
неизвестни и на практика се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса.
Липсва яснота и относно това какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент са
предвидени и такси за администриране на просрочени вноски, месечни такси за обслужване,
такси за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат.
Предвид на това, не би могло да се заключи, че тези разходи са включени при формиране на
ГПР, нито че същите са изключени.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, то същият е недействителен.
В този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви или
други разходи по кредита - чл.23 от ЗПК. Клаузата на чл.23 ЗПК не намира приложение в
случая, тъй като страните не са обвързани от процесния договор поради липса на съвпадащи
волеизявления по него. Предвид на това предявените установителни искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът няма да се произнася по предявените в евентуалност осъдителни искове по чл.79
ЗЗД и чл.86 ЗЗД, тъй като не се е сбъднало условието при което съдът дължи произнасяне по
тях, а именно отхвърляне на установителните искове поради приемане от съда, че не е
надлежно обявена предсрочната изискуемост по кредита.
9
По разноските
Ищецът е претендирал разноски, но такива не му се дължат предвид отхвърлянето на
предявените искове.
Особеният представител на ответника е претендирал разноски, но такива не му се
дължат предвид липсата на доказателства за сторени разноски.
Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. с адрес на
управление Париж, ***** чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс“ клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ******** срещу СТ. Н. ХР. с ЕГН
**********, с адрес ******* с правно основание чл.422 вр. 415 от ГПК вр. с чл.9, ал.1 от
Закона за потребителски кредит за признаване за установено в отношенията между страните,
че СТ. Н. ХР. с ЕГН **********, с адрес ******* дължи на ОТХВЪРЛЯ предявения иск
от в отношенията между страните, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. с адрес на
управление Париж, ***** вземанията, за които е издадена Заповед № 478/30.09.2020г. за
изпълнение на парично задължени по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 899/2020г. на ПРС, а именно:
Главница - 428.93 лева по Договор за кредит CARD-15947695/28.05.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 29.09.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането; възнаградителна лихва - 95,93 лева, начислена за
периода от 01.12.2019 г. до 11.05.2020 г.; Мораторна лихва - 14.47 лева, начислена за
периода от 11.05.2020 г. до 16.09.2020 г..


Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
10