Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.06.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на
седми юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 1876/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от М.А., действащ като търговец с регистрация в Германия, с която са предявени срещу Т.Б.Р., „И.С.и П.“ ООД и „И.С.“ ЕООД искове с правно основание чл.365 ЗЗД, вр. с чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 12.04.2015 г. е сключил с ответника „И.С.и П.“ ООД договор за продажба на машина „Heidelberg SM 74-5-H N 0S000092, 2008 г.“, по който е платил цена от 170 000 ЕВРО, но продавачът не е изпълнил задължението да предаде вещта. След това е сключено споразумение, с което „И.С.и П.“ ООД се е задължил да върне на ищеца получената цена от 170 000 ЕВРО, както и да плати обезщетение за вредите от неизпълнението на задълженията по договора за продажба в размер на 20 000 ЕВРО. По това споразумение ответникът Т.Б.Р., както и ответникът „И.С.“ ЕООД са се задължили да отговарят солидарно за плащане на сумата от 170 000 ЕВРО и на обезщетението от 20 000 ЕВРО. Тъй като дължимите суми не са платени, се иска от ищеца ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно сумата от 25 564,60 ЕВРО – частично от 190 000 ЕВРО, както и уговорена лихва при забава за периода 01.02.2017 г. – 12.09.2018 г. в размер на 3283,62 ЕВРО – частично от 12 844,44 ЕВРО.
Ответниците са представили писмен отговор, с който оспорват исковете с възражението, че представеното с исковата молба споразумение не е подписано от ответника Т.Б.Р., поради което същото не поражда правни последици. При условията на евентуалност се сочи, че Р. не владее английски език, поради което не е разбирал съдържанието на споразумението, което е нищожно поради липса на воля, защото такава не е била формирана. Освен това споразумението за разваляне на договора за продажба е подписано от Р., но той не е страна по този договор, а и не е получател на цената, поради което процесният договор не е развален. Следва да се приеме и че направеното от Р. в споразумението признание за неизпълненото задължение и за настъпили за ищеца вреди не поражда последици. Отново при условията на евентуалност се навежда довод за нищожност на договора за продажба, защото купувачът не е индивидуализиран и не притежава правосубектност, поради което не може да е носител на права и задължения. Сочи се, че ответникът Р. е бил въведен в заблуждение при сключване на договора за продажба и на споразумението относно правосубектността на лицето, с което договоря. Правят се възражения по чл.147 ЗЗД. Неизпълнението на задължението за предаване на вещта е поради вина на купувача, който поради неправосубектност е неясен, а и поради липса на уговорка за това на кого, кога и къде следва да се предаде вещта. Ответникът „И.С.“ ЕООД прави възражение за прихващане със сумата от 20 000 ЕВРО, която е дължима цена на машина по фактура N 1309/12.06.2017 г.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че е сключено процесното споразумение, а с ответника Р. е водена дълги години кореспонденция на английски език, поради което е разбирал значението. При сключване на процесното споразумение Р. е действал като управител и собственик на „И.С.и П.“ ООД. Сочи се, че купувач и страна по процесния договор за продажба е физическо лице, което действа като търговец на територията на Германия под търговското име АГМ Г.М.. По отношение на вземането, предявено с възражението за прихващане, се сочи, че е бил предмет на анекс, с който е постигнато съгласие тази сума да се приспадне от общият размер на дълга от 190 000 ЕВРО. Оспорва се да е налице поръчителство, както и възражението, че купувачът има вина за неизпълнението.
Ответниците са подали допълнителен писмен отговор, с който поддържат оспорванията и възраженията срещу исковете. Оспорва се представеният с допълнителната искова молба анекс да е породил задължения за ответниците.
Представена е проформа фактура N **********/26.05.2015 г., в която се сочи, че ищецът дължи на ответника „И.С.и П.“ ООД сумата от 170 000 ЕВРО, която представлява цена за употребявана машина „Heidelberg SM 74-5-H N 0S000092, 2008 г.“, а цената следва да се плати по банковата сметка в „У.Б.“.
Представено е банково извлечение от 12.06.2015 г., в което се сочи, че ищецът е платил на ответника „И.С.и П.“ ООД сумата от общо 170 000 ЕВРО по фактура N **********/26.05.2015 г.
Представено е с споразумение, с което ищецът и Т.Р. са постигнали съгласие договорът за покупка от 12.04.2016 г. на употребявана машина „Heidelberg SM 74-5-H N 0S000092, 2008 г.“ да бъде развален, защото закупената машина не е била доставена, въпреки че е платена сумата от 170 000 ЕВРО, която подлежи на връщане. Постигнато е съгласие, че поради неизпълнение на договора ищецът е претърпял вреди в размер на 20 000 ЕВРО. Уговорено е сумата от 190 000 ЕВРО да се плати до 31.01.2017 г. Посочено е в договора, че Т.Р. носи отговорност като собственик и управител на „И.С.и П.“ ООД и на „И.С.“ ЕООД.
Представен е анекс към договор, от който се установява, че ищецът и „И.С.“ ЕООД са се споразумели дължимата от ищеца цена в размер на 20 000 ЕВРО за употребявана линия за книги Wohlenberg да послужи за намаляване на задължението от 170 00 ЕВРО.
Установява се от заключението на ССЕ, че по фактура N ********** ищецът е платил по сметка на „И.С.и П.“ ООД сумата от общо 170 000 ЕВРО, а получаването на сумата е записано по сметка 4992 по партида на ищеца. Вещото лице е констатирало, че в търговските книги на „И.С.и П.“ ООД е записано задължение към ищеца в размер на 170 000 ЕВРО в сметка „други заеми и дългове“.
Установява се от заключението на съдебно-преводаческата експертиза, че представеният към исковата молба превод на анекс е верен.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Доколкото ищецът е физическо лице, което извършва търговска дейност на територията на Федерална Република Германия с регистрация по ДДС /документ за регистрация от Централната федерална данъчна служба и в общината –лист 21,22,23,24,25/ и процесната вещ се твърди, че е следвало да се достави в тази държава, а ответникът продавач „И.С.и П.“ ООД е с място на дейност в България, съдът приема, че за отношенията между страните следва да се прилага Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. /известна като "Виенска конвенция"/.
Договорът за международна търговска продажба е неформален - чл.11 от Конвенцията, поради което съдът приема за доказано, че е сключен договор международна търговска продажба на стоки въз основа на направената от вещото лице по заключението на ССЕ фактическа констатация, че са направени записвания в търговските книги на ответника продавач „И.С.и П.“ ООД на издадената от ищеца фактура N **********/26.05.2015 г. По този договор ответникът в качеството на продавач е поел задължението да прехвърли на ищеца собствеността върху машина „Heidelberg SM 74-5-H, 2008 г.“ и да я достави на ищеца, а ищецът в качеството на купувач е поел задължение да плати цена от 170 000 ЕВРО. Направените в търговските книги на ответника „И.С.и П.“ ООД записвания на процесната фактура, а и на получените по нея плащания, могат да служат като доказателство не само за установяване на търговската сделка, но и за изпълнение на задължението на ищеца да плати уговорената цена - чл.55 ал.1 ТЗ, вр. с чл.182 ГПК.
Доколкото няма данни за други уговорки, съдът приема на основание чл.31, б.“с“ от Конвенцията, че продавачът е бил длъжен да предостави стоката на разположение на купувача там, където продавачът е имал мястото си на дейност при сключване на договора, т.е в Германия, в разумен срок след сключване на договора – чл.33 б.“с“, който според съда е 45 дни.
По възражението за нищожност на договора за международна продажба. От заключението на ССЕ се установи, че ответникът продавач „И.С.и П.“ ООД е получил плащане на цената от общо 170 000 ЕВРО. Фактът на получаване от продавача на уговорената цена от 170 000 ЕВРО / на четири вноски/ е основание за извода, че от поведението на продавача може да се заключи, че той не е оспорил действителността на процесния договор за международна продажба – чл.293 ал.3 ТЗ. Нормата на чл.293 ал.3 ТЗ е поместена в Глава двадесет и първа на ТЗ - за „Търговски сделки, „Общи положения“, поради което нейното правило следва да се прилага и за договора за международна продажба на стоки, сключен между извършващи търговска дейност лица.
Ищецът е физическо лице, което в търговската си кореспонденция използва наименование „АГМ Г.М.“, а в търговските книги на ответника „И.С.и П.“ ООД дългът от 170 000 ЕВРО е отнесен по партида на М.А., поради което няма съмнение, че насрещна страна в правоотношението с ответника е физическото лице М.А.. Не се твърди, а и не са представени доказателства да съществува различен от ищеца правен субект с наименование „АГМ Г.М.“, поради което съдът приема, че купувач по процесния договор за международна продажба е физическото лице М.А., използващо в търговската си кореспонденция наименование „АГМ Г.М.“.
От страна на ответника продавач „И.С.и П.“ ООД, който носи доказателствената тежест, не се представиха доказателства за факта, че е доставил вещта на ищеца купувач. Фактическата констатация, че вещта не е доставена на купувача съобразно правилата на чл.31, б.“с“ и чл.33 б.“с“ от Конвенцията, е основание за правния извод, че ответникът продавач е в неизпълнение на основното свое договорно задължение. Тук следва да се спомене, че ищецът в качеството на купувач е изправна по договора страна, защото се установи от заключението на ССЕ, че е платил на ответника „И.С.и П.“ ООД уговорената цена от 170 000 ЕВРО.
В случая договорът за международна продажба не е развален, защото между купувача и продавача е сключено споразумение /без дата/, с което е постигнато съгласие за прекратяване на договора, което е позволено от нормата на чл.29, т.1 от Конвенцията. Според съда процесното споразумение /лист 18,19 и 20/ е валидно съглашение, което по отношение на страните по договора за международна продажба поражда правни последици по отпадане/прекратяване на договорната връзка. В споразумението лицето Т.Р. е посочено като „поемащо задължение“, но това лице не е страна по договора за международна продажба на стоки, поради което съдът приема, че при сключване на споразумението Т.Р. е действал като представител на продавача „И.С.и П.“ ООД, чийто управител е от 22.05.2015 г. След изписване имената на ищеца и на лицето Т.Р. в споразумението е посочено „двете стани се споразумяват, че договорът за покупка на употребявана машина „Heidelberg SM 74-5-H, 2008 г.“ ще бъде развален“. След като страна по договора за продажба в качеството на продавач е „И.С.и П.“ ООД, няма никакво съмнение, че споразумяващите се „две страни“ са ищецът и продавачът „И.С.и П.“ ООД, действащ чрез управителя Т.Р..
В т.6 от споразумението е посочено, че Т.Р. носи отговорност като управител на „И.С.и П.“ ООД и на „И.С.“ ЕООД, че посочените дружества са задължени заедно и поотделно да платят сумата от 190 000 ЕВРО. В този случай съдът на основание чл.20 ЗЗД приема, че „И.С.“ ЕООД, чийто управител е Р. oт 03.04.2008 г., е встъпил на основание чл.101 ЗЗД в дълга на „И.С.и П.“ ООД и е поел задължението да отговаря за връщане на получената по прекратения договор сума от 170 000 ЕВРО.
Процесното споразумение обективира договор за встъпване в дълг, защото ответникът „И.С.“ ЕООД се е съгласил да встъпи в чужд дълг - на продавача по прекратения договор „И.С.и П.“ ООД, и да поеме в качеството на солидарен длъжник неговото задължение за връщане на сумата от 170 000 ЕВРО. Предмет на съгласието на ответника „И.С.“ ЕООД е поемането на чуждо задължение /дълга на „И.С.“ ЕООД / като свое, за което встъпилият се е задължил да отговаря наравно с първоначалния длъжник /продавача по прекратения договор/, на свое собствено основание и в пълен обем, но не е налице акцесорност или ограничение в срока на отговорност на встъпилия ответник, както и е при договора за поръчителство. В този случай ответникът „И.С.“ ЕООД изрично се е съгласил да отговаря за изпълнение на чуждия дълг при условията на солидарност заедно с длъжника „И.С.и П.“ ООД.
Друг аргумент за възникване на солидарна отговорност за ответника „И.С.“ ЕООД е правилото на чл.304 ТЗ, според което лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго.
Според съда процесното споразумение не води до възникване на отговорност за физическото лице Т.Р.. Това е така, защото физическото лице Р. не е страна по договора за международна продажба, а е управител на продавача и липсва уговорка, която да предвижда, че в лично качество се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на „И.С.и П.“ ООД или на встъпилия в дълга. Т.Р. е действал при сключване на споразумението в качеството на управител и представляващ двете търговски дружества в рамките на правомощията по чл. 141 ТЗ, но не е поел в лично качество задължение да отговаря за изпълнение на дълга на двете дружества.
В т.6 от споразумението е посочено „Р. носи отговорност като управител на двете дружества, че тези дружества са задължени заедно и поотделно да извършат плащане в размер на 190 000 ЕВРО“. Съдът на основание чл.20 ЗЗД приема, че Р. в качеството на управител на двете дружества е изразил воля от името на двете дружества за възникване на солидарно задължение за дружествата. Няма основание да се приеме, че задължения са възникнали и за Р. като физическо лице, защото използваният в т.6 израз сочи, че извършените от Р. действия са от името и за сметка на двете дружества, на които той е управител и които е представлявал при сключване на споразумението.
Възраженията на ответниците, че споразумението не поражда правни последици, защото липсва изразена воля от Р., който освен това не владеел английски език и не е разбирал съдържанието на споразумението, са неоснователни. Установи се от заключението на ССЕ, че в търговските книги на продавача „И.С.и П.“ ООД е направено записване за наличие на задължение към ищеца в размер на 170 000 ЕВРО, което е прехвърлено по сметка 151/1 „други заеми и дългове“. Това записване в търговските книги сочи по несъмнен и категоричен начин на факта, че представляващият продавача управител /Р./ не само е съзнавал съдържанието на споразумението, но и е целял настъпване на неговите правни последици за „И.С.и П.“ ООД.
На следващо място – между страните е сключен последващ анекс /лист 89/, с който е постигнато съгласие, че сумата от 20 000 ЕВРО, която е дължима от ищеца на ответника „И.С.“ ЕООД като фактурирана цена по друга продажба, ще послужи за намаляване на дълга от 190 000 ЕВРО по процесното споразумение. Това означава, че извънсъдебното поведение на ответника „И.С.“ ЕООД, което е управлявано от Р., по несъмнен начин сочи на зачитане на последиците на процесното споразумение, с което е установен дълг на ответните дружества от общо 190 000 ЕВРО. При сключване на анекса за намаляване дълга по споразумението „И.С.“ ЕООД е представляван от Р., което означава, че същият като представляващ ответните дружества е бил наясно с породените от споразумението последици.
Важно е да се отбележи, че от заключението на ССЕ се установява, че в търговските книги на ответника „И.С.и П.“ ООД на 12.06.2017 г. е направено записване за погасяване на дълг от 20 000 ЕВРО по анекс. Този факт по несъмнен начин сочи, че и двете ответни търговски дружества, представлявани от Р., са били наясно с последиците както на споразумението за прекратяване на договора за продажба, така и на сключеният след това анекс.
Възражението, че неизпълнението на задължението за предаване на вещта е поради вина на купувача е ирелевантно. За възникването на вземане по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗТ в резултат на прекратяване на договора е ирелевантно обстоятелството чия е вината за прекратяване/разваляне на договора. Това е така, защото вземането по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД е обусловено от отпадане на правната връзка, а вината за прекратяването, респ. за развалянето, е факт, който има значение за възникване на отговорност за обезщетение на вреди, но в случая заявената претенция е за връщане на платено по прекратения договор. Вземане по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД възниква за всяка страна, която е престирала по прекратен/развален договор, независимо от това дали има вина, или не.
Направеното от ответника „И.С.“ ЕООД възражение за прихващане със сумата от 20 000 ЕВРО, която е дължима от ищеца цена на машина по фактура N 1309/12.06.2017 г. е неоснователно, защото е погасено чрез прихващане. С анекса /лист 89/ е постигнато съгласие вземането за цена от 20 000 ЕВРО за машината, която е описана във фактура N 1309/12.06.2017 г., да се погаси чрез прихващане с част от вземането от 190 000 ЕВРО по споразумението за прекратяване на договора за продажба. По изричната воля на страните, обективирана в анекса, е настъпило погасяване на вземането на „И.С.“ ЕООД за цена – чл.20а ал.1 ЗЗД. Вещта по анекса е идентична с вещта по фактура N 1309/12.06.2017 г., поради което волята на страните по анекса е била да се погаси чрез прихващане вземането на „И.С.“ ЕООД по фактурата.
След
като ответникът „И.С.“ ЕООД, представляван от Р., е продал и предал чрез
международен превоз именно на ищеца вещта по фактура N 1309/12.06.2017 г.,
то и ответникът „И.С.и П.“ ООД, представляван отново от Р., е бил в състояние да изпълни задължението да
предаде вещта по процесната продажба.
Искът по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД е основателен срещу двете търговски дружества. Доколкото двете дружества не са изпълнили задължението да върнат сумата до 31.01.2017 г., те са изпаднали в забава и дължат от 01.02.2017 г. лихва за просрочие в размер на 8 % годишно – т.5 от споразумението. По същество тази лихва за просрочие представлява неустоечна клауза за вреди от забавата, а не възнаградителна лихва. Това е така, защото първият ден на тази лихва е 01.02.2017 г., който е първият ден след настъпване на падежа на 31.01.2017 г., т.е лихвата от 8 % започва да се начислява след забавата /неизпълнението/. Ясна е волята на страните тази лихва да покрие вредите от забавата/неизпълнението на задължението за плащане до 31.01.2017 г.
На основание чл.162 ГПК за периода 01.02.2017 г. – 10.09.2019 г. съдът определя размер на неустойката от 3294,98 ЕВРО, но на ищеца съобразно диспозитивното начало следва да се присъди претендираната сума от 3283,62 ЕВРО.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените срещу ответниците „И.С.и П.“ ООД и „И.С.“ ЕООД искове следва да се уважат, а искът за солидарното осъждане на ответника Р. следва да се отхвърли. Възражението за прихващане на „И.С.“ ЕООД следва да се отхвърли. На ищеца следва да се присъдят съдебни разноски съобразно уважената част от иска само за държавна такса, възнаграждение за адвокат и депозит за вещо лице, но не и за разходи извън процеса.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И.С.и П.“*** N 2A, и „И.С.“ ЕООД, *** N 2A, на основание чл.55 ал.1, предл.3-то, вр. с чл.101 ЗЗД да заплатят солидарно на М.А., извършващ търговска дейност във Федерална Република Германия с регистрация по ДДС /VAT/ N DE243184095, гр.Залцингер, ул.“*********1, използващ наименование „АГМ Г.М.“, сумата от 25 564,60 ЕВРО, предявена частично от 190 000 ЕВРО – платена цена по прекратен договор за продажба на употребявана машина „Heidelberg SM 74-5-H, 2008 г.“, по който е издадена проформа фактура N **********/26.05.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 25 564,60 ЕВРО от 10.09.2018 г. до окончателното плащане; на основание чл.92 ЗЗД неустойка за забава за периода 01.02.2017 г. – 10.09.2018 г. в размер на 3283,62 ЕВРО, предявена частично от 12 844,44 ЕВРО, както и съдебни разноски от 4004,58 лв., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове в частта, с която се иска солидарното осъждане на Т.Б.Р..
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „И.С.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу М.А., извършващ търговска дейност във Федерална Република Германия с регистрация по ДДС /VAT/ N DE243184095, използващ наименование „АГМ Г.М.“, възражение за прихващане с вземане в размер на 20 000 ЕВРО – цена по договор за продажба на производствена линия за книги по фактура N 3000001309/12.06.2017 г.
ОСЪЖДА М.А., извършващ търговска дейност във Федерална Република Германия с регистрация по ДДС /VAT/ N DE243184095, гр.Залцингер, ул.“*********1, използващ наименование „АГМ Г.М.“, да заплати на Т.Б.Р. ЕГН **********,***, съдебни разноски в размер на 1266,67 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: