Решение по дело №1398/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 44
Дата: 25 януари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Милена Алексиева
Дело: 20214110201398
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Велико Търново, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно
наказателно дело № 20214110201398 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

Производството е образувано по жалба на Пл. Й. М., в качеството му на управител и
законен представител на *****, ЕИК *******, депозирана срещу Електронен фиш, серия Г
№ 0024816 на ОД на МВР – Велико Търново, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1
от КЗ, на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00
лева. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на процесния
електронен фиш, обективиращи неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. Христо К.
от ВТАК, поддържа депозираната жалба по подробно изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна - ОД на МВР – Велико Търново, редовно призована страна, не
изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Процесният електронен фиш е съставен за това, че на 02.09.2020 г., в 18,34 часа, в гр.
Велико Търново, ул. „Васил Левски” до № 17, в посока ул. „Независимост” с
автоматизирано техническо средство САИРН m *SPEEDET 2 D с № SD2D0028, е било
1
заснето управление на товарен автомобил „********”, рег. № ***********, собственост на
„***********, ЕИК *******, за който собственикът не е сключил застрахователен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и квалифицирано от
административнонаказващия орган като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което на
търговското дружество, със законен представител – Пл. Й. М., на основание чл. 638, ал. 4,
вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2
000,00 лева.
От приложената справка за собственост на МПС се установява, че товарен автомобил
„********”, рег. № *********** е собственост на „***********.
По делото като доказателство е приобщено и Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 18.02.5133/20.02.2018 г. на БИМ с приложение на техническо описание и
инструкция за експлоатация.
От справка от Гаранционен фонд е видно, че към дата 02.09.2020 г., за МПС с
рег. № *********** няма активна застраховка „Гражданска отговорност”.
При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения
срок, предвид което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по
следните съображения:
В обжалвания електронен фиш е посочено, че търговското дружество - жалбоподател
е санкциониран за „извършеното нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр.
чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ”, като за „установеното и заснето управление на
МПС, за което собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна
застраховка „ГО” на посочените дата и място, на „*********** е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000,00 лева.
Законодателят обаче прави ясно разграничение на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ и това по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т.
2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране в РБългария на МПС или от изтичането
валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. За съставомерността на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без правно
значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с неизпълнение
на задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност" от лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. Съвсем различен е съставът на нарушението по чл.
638, ал. 4 от КЗ, което е довършено при установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
На следващо място, ангажирането на административнонаказателната отговорност
при нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се реализира със съставяне на акт
за установяване на административно нарушение, респективно наказателно постановление
2
/чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ/. В конкретния случай обаче става въпрос за приложена съвсем
друга диференцирана процедура, регламентирана в нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, която не
е упомената в обжалвания електронен фиш, като правилната правна квалификация,
съответстваща на описаното нарушение в текстовата част на електронния фиш би била - чл.
647, ал. 3, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ. Очевидно, законодателят е въвел особен ред
за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; за налагане на
съответното административно наказание и за заплащане на определените по размер глоба
или съответно имуществена санкция. Този ред е приложим само по отношение на
собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено
в чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.
С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената за
нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна волята на
административнонаказващия орган досежно конкретното нарушение, което се твърди, че е
осъществено от наказаното лице. Съдът намира, че така вмененото на жалбоподателя
нарушение, посочено като „нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ” води до невъзможност
същият да разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик на посочения в
електронния фиш товарен автомобил няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” или за това, че е установено управлението на собственото му МПС, за което
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Описаните
съществени нарушения на процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние
материален закон са довели до ограничаване правото на защита на дружеството -
жалбоподател и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. По изложените
съображения, без да бъде коментирана доказателствената стойност на представения от
наказващия орган снимков материал /лист 6 и 7 от делото - снимки, от които не може да се
установи от кого са изготвени, кога и къде, като дори и да се обвържат с представената
справка по критерии от mOffice, от последната справка не може да се установи с кое АТСС е
извършено заснемането/, процесният електронен фиш, серия Г № 0024816 на ОД на МВР –
Велико Търново, като незаконосъобразно издаден, подлежи на отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 143,
ал. 1 от АПК, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съдът
следва да постанови осъждане на ОД на МВР – Велико Търново да заплати на търговското
дружество - жалбоподател сумата от 500,00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът


РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия Г № 0024816 на ОД на МВР – Велико Търново, с
който на „***********, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: **********,
представляван от Пл. Й. М., за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638,
ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да заплати на „***********, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: **********, представляван от Пл. Й. М. сумата от
500,00 /петстотин/ лева, представляваща направени разноски по делото за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4