Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр.Габрово,
18.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на двадесет и девети
януари две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радослава
Кънева и в присъствието на прокурора Стоян Петков като разгледа докладваното от
председателя к.а.н.д. № 135 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С Решение № 88 от 10.10.2019
година на Районен съд – Севлиево
постановено по АНД № 250 по описа за 2019 година, е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 07-000225 от 17.06.2019г. на Директора на Дирекция
Инспекция по труда - Габрово, с което на “******” ЕООД Севлиево ул. ******№ *, с
ЕИК ********, за нарушение на чл. 61, ал.1, във връзка с чл.62, ал.1 от КТ, на
основание чл. 414, ал.3 от същия кодекс е наложена имуществена санкция в размер
1,500.- лева.
Срещу
така посоченото решение е постъпила касационна жалба,
депозирана в законния срок от Дирекция Инспекция по труда – Габрово. Иска се
отмяна на решението на районния съд, като необосновано и неправилно поради
нарушение на материалния закон и потвърждаване на наказателното постановление
изцяло. Излагат се подробни съображения, сочещи незаконосъобразност да
достигнатите от районния съд изводи. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява, от упълномощен юрисконсулт, който поддържа жалбата и развива
съображения, идентични с тези в касационната жалба. Претендира се присъждане на
разноски.
Ответната страна – “******” ЕООД
Севлиево се представлява от адв. Д., който оспорва жалбата. Пледира оставяне в
сила на обжалваното решение. Излага подробни съображения в подкрепа на
решението, позовава се правна доктрина. Иска присъждане на разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата.
Решението на районния съд следвало да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима
като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/,
намира касационната жалба за основателна предвид следните съображения:
Изложената
в решението и приета за установена от районния съд фактическа обстановка изцяло
се възприема от настоящия състав. Настоящият състав не споделя изводите довели
до отмяна на атакуваното пред районния съд наказателно постановление.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че деянието е
несъставомерно. Въпреки че липсвал договор подписан от двете страни /липсва
подпис на работника/ това не означавало, че трудов договор не е бил сключен
преди постъпването на работника. Същият бил регистриран в ТД на НАП. Не били
увредени интересите на работника.
Тези изводи са неправилни.
Договорът представлява двустранна
сделка и като такава, за да е налице сключен договор е необходимо съвпадението
на две насрещни волеизявления относно всички елементи на договора. Трудовият
договор съгласно чл. 62, ал.1 от КТ се сключва в писмена форма. Това е форма за
валидност (ad solemnitatem), съответно липсата й сочи нищожност на твърдяния за
съществуващ трудов договор. Изискването на чл. 62, ал. 1 КТ за писмена форма на трудовия договор е удовлетворено, както
когато е съставен документ, съдържащ двете насрещни волеизявления и е подписан
от страните /в случая липсва подпис на работника, липсва изява на неговото
волеизявление/, така и когато е подадена писмена молба за приемане на работа и
приемането на предложението от работодателя в писмена форма (заповед, акт или с
друго название документ за назначение) достигне у предложителя. В случая обаче
по делото не е представен нито един документ подписан от работника, още
по-малко молба за постъпване на работа. Правната доктрина и съдебната практика
единодушно приемат, че по отношение на трудов договор който не е подписан от
двете страни е налице отклонение от общите правила за нищожност поради
неспазена форма. Тези разсъждения са с оглед опазване интересите на
добросъвестния работник при търсене на неговите права с оглед престираната от
него работна сила по един макар и недействителен договор.
В настоящия казус обаче за нуждите на
административното наказване тези разсъждения са без значение. Работодателят е
наказан за това, че преди постъпване на работа на М.П., не е сключен трудов
договор в писмена форма. Доводите, че липсата на подпис на работника
представлява пропуск от деловодно-техническо естество, че не е налице
заобикаляне на трудовото законодателство с оглед регистрирането на договора в
НАП и т.н. са правно неприемливи. Минималното съдържание на трудовия договор е определено
с нормата на чл. 66, ал.1 от КТ. С представения и подписан само от едната страна
договор, не е възможно да се установи припокриването на двете насрещни
волеизявления относно изброените в посочената правна норма условия на договора, които са съществени - място
на работа; времетраенето на трудовия договор; размера на основния и удължения
платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; основното и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и
периодичността на тяхното изплащане; продължителността на работния ден или
седмица и др. Казано с други думи с документ съдържащ подписа само на едната
страна не е възможно да се установи дали описаните в него условия са приети от
страната която не е положила подписа си.
С оглед изложените мотиви се стига до
извода, че дружеството е правилно санкционирано.
Районен
съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо, но неправилно решение, което
следва да бъде касирано, а обжалваното пред него наказателно постановление –
потвърдено.
С
оглед този резултат и с оглед нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с
чл.143, ал.4 от АПК, претенцията за присъждане на разноски в полза на касатора
се явява основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, in fine от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 88 от 10.10.2019 година на Районен съд – Севлиево постановено по АНД № 250 по описа за 2019
година.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление /НП/ № 07-000225 от 17.06.2019г. на Директора на
Дирекция Инспекция по труда - Габрово, с което на “******” ЕООД Севлиево ул. ******№
*, с ЕИК ********, за нарушение на чл. 61, ал.1, във връзка с чл.62, ал.1 от КТ, на основание чл. 414, ал.3 от същия кодекс е наложена имуществена санкция в
размер 1,500.- лева.
ОСЪЖДА
“******” ЕООД Севлиево ул. ******№ *, с ЕИК ********, да заплати на Дирекция
Инспекция по труда – Габрово сумата 120.- /сто и двадесет/ лева разноски по
делото – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.