№ 616
гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110101427 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от П. Ч. Б. срещу
ЮЛ, с която е предявил срещу ЮЛ отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 6129.72 лв., представляващи
главница по договор за ПроКредит динамо № *********/14.04.2006г., ведно
със законна лихва за периода от 18.11.2019г. до изплащане на вземането,
сумата от 90.92 лв., представляващи наказателна лихва за периода
19.07.2007г.-17.11.2007г. и сумата от 326.66 лв., представляваща съдебни
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.01.2010 г. по ч.гр.д.
№ 51589/2009г. по описа на СРС, 27 състав, поради погасяването им по
давност.
Ищецът твърди, че на 20.01.2010 г. по ч.гр.д. № 51589/2009г. по описа на
СРС, 27 състав срещу нейния наследодател Ч.Б.Г. бил издаден изпълнителен
лист за непогасени задължения по банков кредит към ЮЛ. Било образувано
изп. дело 928/2013г. по описа на ЧСИ Н.Н. за процесните суми срещу ищцата
и трето лице с първоначален взискател банката, след което ответникът бил
конституиран като взискател. Изп. дело 928/2013г. по описа на ЧСИ Н.Н. било
прекратено на 09.01.2023г., като било образувано изп. дело № 294/2023 по
описа на ЧСИ И.М.К.. Поддържа, че след м.10.2016г., когато е удържана сума
от трудовото възнаграждение на Ч.Г., не са предприемани прекъсващи
давността изпълнителни действия, предвид което последната е изтекла към
м.01.2022г., имайки предвид и обстоятелството, че в периода 13.03.2020г.-
21.05.2020г. давност не тече с оглед Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение. Сочи, че в хода на изп. производство са подавани
молби от взискателя, но това не са действия, годни да прекъснат давността,
доколкото не са действия по принудително изпълнение. В исковата молба се
1
уточнява, че изп. дело 928/2013г. по описа на ЧСИ Н.Н. е било образувано
срещу двама длъжници, но погасителната давност за всеки от тях тече
отделно. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата молба,
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че в
хода на изпълнителното дело давността е прекъсвана многократно с
подаването на молби за извършване на изпълнителни действия – на
06.03.2018г., 27.08.2018г., 12.02.2020г. и на 27.05.2022г. Твърди, че
перемпцията е без правно значение за давността. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу Ч.Б.Г. /наследодател на ищцата/ е издаден
изпълнителен лист от 20.01.2010 г. по ч.гр.д. № 51589/2009г. по описа на СРС,
27 състав; по издадения изпълнителен лист срещу Ч.Б.Г. е образувано
изпълнително дело 928/2013 г. по описа на ЧСИ Н.Н., за посочените в исковата
молба суми и основания; че ответникът е конституиран като взискател по
изпълнителното дело след прехвърляне на вземането; че изпълнително дело
928/2013г. по описа на ЧСИ Н.Н. е прекратено поради настъпила перемпция и
е образувано ново изп. дело № 294/2023 г. по описа на ЧСИ И.М.К..
По делото е представен препис от изп. д. № ******** по описа на ЧСИ
Н.М., от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена
от ЮЛ на 16.02.2010 г., като с молбата на съдебният изпълнител му е
възложено да предприеме конкретни действия срещу длъжника. Към молбата
за образуване е приложен изпълнителен лист от 20.01.2010 г. по ч.гр.д. №
51589/2009г. по описа на СРС, 27 състав. Видно от така представения
изпълнителен лист Т. Й. М. и Ч.Б.Г. са осъдени да заплатят в условията на
солидарност процесните суми на ЮЛ.
Със разпореждане от 16.02.2010 г. е наложен запор върху всички сметки
на длъжника Ч.Б.Г. открита в ЮЛ. От представените доказателства се
установява, че запорното съобщение е било получено на 22.02.2010 г.
Със разпореждане от 16.02.2010 г. е наложен запор върху всички сметки
на длъжника Т. Й. М. открити в две търговски банки. От представените
доказателства се установява, че запорното съобщение е било получено на
22.02.2010 г.
На 19.02.2010 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Ч.Б.Г. в
качеството му на длъжник по изпълнителното дело, която е получена на
19.03.2010 г.
2
На 19.02.2010 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Т. Й. М.
в качеството му на длъжник по изпълнителното дело, която е получена на
02.03.2010 г.
С разпореждане от 16.03.2010 г. е наложена възбрана върху 1/6 ид. ч. от
недвижим имот собственост на Т. Й. М., а именно лозе с площ 2.300 дка,
десета категория, съставляващо имот № 200024 в местността „Лъджата“, по
плана за земеразделяне в землището на с. Божурец, общ. Каварна, област
Добрич.
С разпореждане от 14.01.2011 г. е насрочен опис на движимите вещи на
длъжника Т. Й. М., който щял да се състои на 15.04.2011 г. от 15.00 часа, на
адрес ************
На 19.01.2011 г. е изпратено запорно съобщение до ЮЛ, с което е
наложен запор върху всички сметки на длъжника Т. Й. М. открити в банката.
От представените доказателства се установява, че на 26.01.2011 г. /датата на
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника в банката.
На 05.04.2013 г. е подадена молба от ЮЛ, с която се иска да бъде
наложена възбрана върху 1/6 ид. ч. от недвижим имот собственост на Ч.Б.Г..
На 29.03.2013 г. е постъпила молба от взискателя ЮЛ, с която е поискано
делото да бъде препратено по компетентност на ЧСИ Н.Н., район на действие
ОС Добрич за продължаване на изпълнителни действия. С постановление от
08.08.2013 г. е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 427, ал. 2, изр. 2 ГПК изпълнителното дело, като същото на основание чл.
427, ал. 2, изр. 2 ГПК е изпратено на ЧСИ Н.Н.. По делото е представен
препис от изп. д. № *********** по описа на ЧСИ Н.Н..
На 19.08.2013 г. с постановление е наложена възбрана върху недвижим
имот собственост на Т. Й. М., а именно 1/5 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор ***********, находящ се в ************, с площ 4000 кв. м.
От извършените отбелязвания е видно, че възбраната е била вписана в Служба
по вписванията – гр. Каварна на 23.08.2013 г.
На 28.02.2014 г. е извършен опис на недвижим имот собственост на Т. Й.
М., а именно 1/5 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***********,
находящ се в ************, с площ 4000 кв. м.
На 18.03.2014 г. с постановление е насрочена публична продан на 1/5 ид.
ч. от поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в
************, с площ 4000 кв. м. собственост на Т. Й. М..
С молба от 22.05.2014 г. подадена от взискателя ЮЛ, с която се иска да
бъде е поискано да се извърши нова публична продан на недвижими имот
собственост на длъжника Т. Й. М..
На 23.05.2014 г. с постановление е насрочена втора публична продан на
1/5 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в
************, с площ 4000 кв. м. собственост на Т. Й. М..
Със запорно съобщение от 11.06.2014 г. изпратено до ЮЛ е наложен
запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Т. Й. М..
3
От представените доказателства се установява, че запорното съобщение е
било получено на 11.06.2014 г.
С молба от 01.08.2014 г. подадена от взискателя ЮЛ, с която се иска да
бъде е поискано да се извърши нова публична продан на недвижими имот
собственост на длъжника Т. Й. М..
На 01.08.2014 г. с постановление е насрочена трета публична продан на
1/5 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в
************, с площ 4000 кв. м. собственост на Т. Й. М..
С молба от 20.10.2014 г. подадена от взискателя ЮЛ, с която се иска да
бъде е поискано да се извърши нова публична продан на недвижими имот
собственост на длъжника Т. Й. М..
На 28.10.2014 г. с постановление е насрочена четвърта публична продан
на 1/5 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в
************, с площ 4000 кв. м. собственост на Т. Й. М..
На 24.06.2015 г. е подадена молба от ЮЛ, с която се иска да бъде
конституирано дружеството като взискател по делото, тъй като на 17.12.2014
г. бил сключен договор за цесия с ЮЛ и процесното взмеане било прехвърлено
на ответника. С постановление от 24.06.2015 г. на съдебния изпълнител на
основание чл. 429 ГПК ЮЛ бил конституиран като взискател по
изпълнителното дело.
Със запорно съобщение от 03.09.2015 г. изпратено до ЮЛ е наложен
запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Ч.Б.Г..
От представените доказателства се установява, че запорното съобщение е
било получено на 04.09.2015 г.
С молба от 06.03.2018 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното
изпълнително дело е поискано да се наложи запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Ч.Б.Г..
С молба от 27.08.2018 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното
изпълнително дело е да бъде конституирана ищцата като наследника на Ч.Б.Г..
С постановление от 11.09.2018 г. е конституирана на основание чл. 429 ГПК П.
Ч. Б. в качеството й на длъжник по делото.
С молба от 06.03.2018 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното
изпълнително дело е поискано да се наложи запор върху трудовото
възнаграждение и запор на банковите сметки на длъжника Т. Й. М..
На 13.02.2020 г. е изпратено запорно съобщение до ЮЛ, с което е
наложен запор върху всички сметки на длъжника Т. Й. М. открити в банката.
От представените доказателства се установява, че на 17.02.2020 г. /датата на
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника в банката.
С молба от 27.05.2022 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното
изпълнително дело е поискано да се наложи запор върху банковата сметка на
П. Ч. Б. открита в ЮЛ, както и запор върху трудовото възнаграждение и запор
на банковите сметки на длъжника Т. Й. М..
На 30.05.2020 г. е изпратено запорно съобщение до ЮЛ, с което е
4
наложен запор върху всички сметки на длъжника П. Ч. Б. открити в банката.
От представените доказателства се установява, че на 01.06.2020 г. /датата на
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника в банката.
С постановление от 09.01.2023 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК изпълнителното дело.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
От представената молба от 15.05.2023 г. от ЮЛ се установява, че по
процесния изпълнителен лист срещу ищцата е образувано изп. д. №
********* по описа на ЧСИ И.М.К.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл
давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право
на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на
сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416
ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен
спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на
вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в
действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011 г.
на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
5
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, считано от датата влизането в сила на процесната заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 51589/2009г. по описа на СРС, 27 състав г. по описа
на СРС, 31 състав по отношение на наследодателя на ищцата, а именно на
03.04.2010 г. е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла
към момента на предприемането от страна на кредитора на действия за
принудително изпълнение на вземанията по изпълнително дело № ********
по описа на ЧСИ Н.М. по описа на ЧСИ Н.М., чрез подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело – на 16.02.2010 г. В разглеждания случай
от представения по делото препис на изпълнително дело № ******** по описа
на ЧСИ Н.М., се установява, че същото е било образувано въз основа на
подадена молба на 16.02.2010 г. с приложен към нея - процесния
изпълнителен лист. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не прекъсва давността
образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на
съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му на
процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на редовна молба за
образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата, съдържаща
овластяване, която прекъсва давността. В настоящия случай в молбата по чл.
426 от ГПК съдържа изрично възлагане, поради което с нея може да се
приеме, че е била прекъсната давността. Следващите изпълнителни действия,
годни да прекъснат давността по отношение на Ч.Б.Г. са запор от 22.02.2010 г.
6
/датата на получаване на запорното съобщение/ върху всички сметки на
длъжника в ЮЛ, молба от 05.04.2013 г. от взискателя ЮЛ съдържащо изрично
искане за предприемане на изпълнителни действия, а именно налагане на
възбрана върху 1/6 ид. ч. от недвижим имот в гр. София собственост на Ч.Б.Г.,
като други действия годни да прекъснат давността по това изпълнително дело
не са били извършени. Следващите действия годни да прекъснат давността по
отношение на Ч.Б.Г. са били извършени по изп. д. № *********** по описа на
ЧСИ Н.Н., чрез конституирането на 24.06.2015 г. на ЮЛ в качеството му на
взискател по делото, запор от 04.09.2015 г. /датата на получаване на запорното
съобщение/ върху трудовото възнаграждение от ЮЛ, молба от 06.03.2018 г. от
взискателя ЮЛ съдържащо изрично искане за предприемане на изпълнителни
действия, молба от 27.08.2018 г. от взискателя ЮЛ съдържащо изрично искане
за конституиран на ищцата в качеството й на наследник на Ч.Б.Г., запор от
01.06.2020 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху всички
сметки на П. Ч. Б. в ЮЛ.
Настоящият състав намира, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като
се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните
актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да
настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми,
или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона.
В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема
различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало
същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо,
освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба
за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето
на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт /придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес/, погасителната давност е спряла. Такова разрешение се даде и с
тълкувателно решение № 3от 28.03.2023 г. постановено по тълк. д. № 3/2020 г.
съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
7
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са
приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата
на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в
този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е
относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за
вземането в тези случаи /според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие/. Ако е налице осъществен състав
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата
погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
датата на изтичане на горния релевантен /двугодишен/ срок, като при съдебно
установено вземане срокът е всякога пет години /чл. 117, ал. 2 ГПК/ в този
смисъл решение № 252 от 17.02.2020 г. постановено по гр. д. № 1609/2019 г.
по описа ма ВКС.
В случая настоящият състав намира, че между изпълнителните действия
по изп. д. № ******** по описа на ЧСИ Н.М., а именно в хипотезата на
възлагане с молба от взискателя за възлагане на изпълнителни действия, запор
върху банкови сметки, молба от взискателя за възлагане на изпълнителни
действия, а именно налагане на възбрана върху 1/6 ид. ч. от недвижим имот в
гр. София собственост на Ч.Б.Г., както и между изпълнителните действия по
изп. д. № № *********** по описа на ЧСИ Н.Н., конституирането на
ответника като взискател по делото, запор върху трудовото възнаграждение,
молба от взискателя за възлагане на изпълнителни действия, молба от
взискателя с искане за конституиране на ищцата като длъжник по делото в
качеството й на наследник на Ч.Б.Г., запор върху банкови сметки на ищцата не
е изтекла по отношение и ищеца петгодишната давност за погасяване на
задълженията. Действително между изпълнителните действия по изп. д. №
******** и по изп. д. № № ***********, изразяващи се в налагане на запор от
22.02.2010 г., подаване на молба от взискателя от 05.04.2013 г. за налагане на
възбрана върху имот собственост на Ч.Б.Г., както и подаване на молба от
24.06.2015 г. от ЮЛ за конституирано на дружеството като взискател по
делото е изтекъл период по-голям от две години. В същото време не е
настъпилата перемпция по силата на закона, доколкото в т. 1 от тълкувателно
решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. е посочено, че в случай на
множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано
срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното
производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия
период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници,
като за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на
8
взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в
производството. В процесния случай по отношение на другия солидарен
длъжник Т. Й. М. са извършвани много изпълнителни действия, който не са
довели до прекратяване на изпълнителните дела на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК в посочения по-горе период. От 26.06.2015 г. е започнал да тече нов
петгодишен давностен срок, които не е изтекъл към момента на предприемане
на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, а именно запор от
04.09.2015 г. върху трудовото възнаграждение от ЮЛ, молба от 06.03.2018 г. от
взискателя ЮЛ съдържащо изрично искане за предприемане на изпълнителни
действия, молба от 27.08.2018 г. от взискателя ЮЛ съдържащо изрично искане
за конституиран на ищцата в качеството й на наследник на Ч.Б.Г., запор от
01.06.2020 г. върху банкови сметки на П. Ч. Б. в ЮЛ. Също така следва да се
посочи, че в случая макар между макар между налагането на запор върху
трудовото възнаграждение и молба за изпълнително действие да е изтекъл
период по-голям от две години, съгласно разрешение дадени с т. 3 от
тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г.
погасителната давност се е прекъснала от изпълнително действие, извършено
по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
С оглед на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води
до извод, че до края на устните състезания пред настоящия състав по
отношение на вземането на ответника спрямо ищеца не е изтекла
петгодишната давност за погасяване на задълженията, поради което
предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За пълното следва да бъде посочено, че релевантно обстоятелство се
явява и доколко претенцията е допустима. По *********** по описа на ЧСИ
Н.Н. има данни за извършени плащания, но с оглед направените отбелязвания
на изпълнителния лист и извършените разпределения те касаят заплащане на
такси по т. 26 от ТТРЧСИ, както и разноски на взискателя по изпълнителното
дело.
С оглед на неоснователността на предявения иск претенцията на ищеца за
присъждане на сторените по делото разноски следва да бъде оставена без
уважение. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от
ГПК ответникът има право на разноски в размер на сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Ч. Б., ЕГН ********** със съдебен адрес
**********, партер чрез адв. В. Н. срещу ЮЛ, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: ***********, иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК
за признаване за установено, че П. Ч. Б. не дължи на ЮЛ сумата от 6129.72
лв., представляващи главница по договор за ПроКредит динамо №
*********/14.04.2006г., ведно със законна лихва за периода от 18.11.2019г. до
изплащане на вземането, сумата от 90.92 лв., представляващи наказателна
9
лихва за периода 19.07.2007г.-17.11.2007г. и сумата от 326.66 лв.,
представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 20.01.2010 г. по ч.гр.д. № 51589/2009г. по описа на СРС, 27 състав, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА П. Ч. Б., ЕГН ********** със съдебен адрес **********,
партер чрез адв. В. Н., да заплати на ЮЛ, ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление: ***********, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 100 лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10