Определение по дело №1964/2017 на Районен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

497/30.8.2017г.

 

 

№ ............                                                  30.08.2017 г.                                        гр. Шумен

 

Шуменският районен съд, седемнадесети  състав

На тридесети август две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание  в следния състав:               

    Председател: Надежда Кирилова

 

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик

ЧНД № 1964 по описа за 2017 г. на ШРС

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство  е образувано на основание чл. 243, ал. 3 от НПК.

На 24.08.2017 г. в деловодството на Районна прокуратура – Шумен е била депозирана жалба от Р.В.Е. и Р.И.И. *** срещу Постановление от 16.08.2017 г. на зам. районния прокурор при Районна прокуратура - Шумен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1268/2016 г. по описа на РУ - Шумен. В жалбата се сочи, че издаденото постановление е необосновано и незаконосъобразно, поради несъобразяване с установените по делото гласни и писмени доказателства, като се излагат подробни доводи и се иска неговата отмяна и връщане на делото за допълнително разследване.

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 3 от НПК от легитимирано за целта лице, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.   

Съдът за да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на горното постановление взе предвид следното:

            Досъдебно производство № 1268/2016 г. по описа на РУ - Шумен е образувано с постановление от 04.11.2016 г. на Районна прокуратура - Шумен срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, а именно за това, че през периода месец юни 2016 г. – месец август 2016 г. в гр. Шумен самоволно не по установения в закона ред, описан в разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, осъществил едно, оспорвано от Р.В.Е. и Р.И.И. свое предполагаемо право, а именно – да предприеме действия по премахване на ограда, която смятал за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, във вр. § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ чрез извършване на изкоп по границата на имота, ползван, стопанисан и обитаван от Р.В.Е. и Р.И.И. и случаят не е маловажен. Разследването по делото е приключено със заключително постановление от 01.08.2017 г. на водещия разследването разследващ полицай, съдържащо мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 323, ал. 3 от НК - деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение. С постановление от 16.08.2017 г. на зам. районния прокурор при Районна прокуратура – Шумен е прекратено наказателното производство по цитираното досъдебно производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, приемайки, че деянието не осъществява признаците на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК.

От събраните в досъдебното производство доказателства се установява от фактическа страна следното:

Жалбоподателите Р.В.Е. и Р.И.И. са собственици на поземлен имот, находящ се на ул. „Вардар“ № 5 в гр. Шумен, за който  съгласно скица № 15-221562/10.05.2016 г. на Агенцията по геодезия, картография и кадастъра гр. Шумен е отреден идентификатор № 83510.676.349.

В съседен на техния имот, находящ се на ул. „Димчо Маринов“ № 5 в              гр. Шумен живее свидетелката Павлина Иванова Димитрова, която съжителства на семейни начала със свидетеля Димитър Димов Димитров.

През 2016 г. свидетелите Р.Е. и Р.И. решили да изградят ограда между техния парцел и този на свидетелката Павлина Димитрова, като преди това потърсили специалист в областта на геодезията, който да трасира имотната граница. След трасирането и съобразно посочените от геодезиста точки  жалбоподателите Р.Е. и Р.И. предприели изграждането на ограда с дължина от 8.30 метра, която била разположена на границата на двата имота. Оградата представлявала плътна част от стоманено-бетонов цокъл със широчина 20 см и височина от 40 см до 80 см, а над нея прозрачни оградни пана, монтирани на метални стълбчета. Още преди изграждането на оградата свидетелите Павлинка Димитрова и Димитър Димитров започнали да претендират, че съоръжението не е планирано да бъде изградено на границата между имотите, а ще попада изцяло в техния парцел. Въпреки претенциите на съседите им, жалбоподателите предприели изграждането на оградата. По време и след строежа между двете страни възникнал спор, по повод на който няколкократно били сигнализирани органите на полицията. Впоследствие свидетелят Димитър Димитров изкопал в имота на свидетелката Павлинка Димитрова вада покрай новопостроената ограда. Освен това той разбил циментовата настилка, изградена в имота на свидетелката Павлинка Димитрова в участъка, където нейния имот граничи с къщата на жалбоподателите. След неговите действия се образувала дупка в основата на къщата на жалбоподателите, през която при валежи от дъжд в сградата се просмуквала влага, а в избеното помещение влизала вода. След образуване на цитираното досъдебно производство повредената циментова настилка била възстановена в първоначалния си вид и навлизането на вода в имота било преустановено.

ШРС намира, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, безспорно се установява гореописаната фактическа обстановка. При така установеното от фактическа страна наблюдаващият прокурор при ШРП правилно и обосновано е преценил, че деятелността на Димитров не може да се разглежда на плоскостта на чл. 323, ал. 1 от НК, като настоящият съдебен състав напълно се солидализира с изводите на прокурора.

В разглеждания случай извършеното деяние не би могло да се квалифицира като престъпно посегателство по чл. 323, ал. 1 от НК /самоуправство/. Действително от събраните в хода на разследването доказателства става ясно, че свидетелят Димитър Димитров е предприел действия да реализира едно претендирано от него и съжителката му Павлина Димитрова право, а именно – да изгради вада за вода покрай новопостроената ограда на имота и да повреди изградената циментова настилка, находяща се изцяло в двора на къщата, в която живеел през 2016 г. със свидетелката Павлина Димитрова. Също така е безспорно установено, че жалбоподателите Р.Е. и Р.И. са възразили срещу тези намерения на свидетеля Димитров, а по-късно и срещу предприетите от него действия. Въпреки това той извършил необходимите действия, за да реализира това предполагаемо свое и на Павлина Димитрова право. Още повече нито прокопаването на вадата, нито изкопът в циментовата замазка са реализирани по предвидения от закона ред. В случая обаче, видно от разпита на жалбоподателя И., прокопаването на вадата покрай оградата не причинило никакви вреди. За да е съставомерно деянието по чл. 323, ал. 1 от НК, то не трябва да представлява маловажен случай, като маловажността на случая се определя от вредите, настъпили от самоуправното поведение. Следователно в процесния случая с прокопаната вада деянието не реализира състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, поради липса на елемент от обективната страна. Досежно размерът и характерът на претърпените от жалбоподателите вреди при изкопаването на дупка в циментовата замазка, е изготвено експертно съдебно-техническо заключение, от което става ясно, че с тези си действия Димитров действително е причинил вреди на имота на жалбоподателите, изразяващи се в наличие на влага и мухъл по стените и таваните на къщата. Експертът заключава, че за отстраняването на тези щети е необходимо да бъде възстановен бетоновия улей, чиято настилка е била повредена от свидетеля Димитров. Разпоредбата на  чл. 323, ал. 3 от НК съдържа основание за изключване на наказуемостта, когато след предупреждение от съответния държавен орган деецът незабавно възстанови първоначалното фактическо положение. Прието е в съдебната практика, че за да е приложима тази норма трябва да е налице добросъвестност от страна на лицето, което е извършило самоуправните действия, която да намери своята външна проява чрез незабавното им преустановяване след намесата на съответния орган. В конкретния случай между страните не се спори, че Димитров е възстановил замазката на улея. Жалбоподателят Р.И. е заявил при разпита си на 31.07.2017 г., че „….изкопът, който беше направен от съседите ми между имота, в който живея и съседния имот на адрес: гр. Шумен, ул. „Димчо Маринов“ № 5 вече е запълнен с бетон.“. Следователно, доколкото Димитър Димитров е премахнал  направения изкоп, следва да се приеме, че го е сторил добросъвестно възстановявайки първоначалното фактическо положение и следва да се ползва от привилегията на   ал. 3 на чл. 323 от НК.

При изложените правни съображения настоящият съдебен състав счита за приложима привилегията на  чл. 323, ал. 3 НК, поради което досъдебното производство следва да се прекрати с мотива, че деянието не съставлява престъпление /чл. 24, ал. 1, т. 1 ат НПК/, позовавайки се именно на отпадналата наказуемост като задължителен елемент от понятието за престъпление /арг. от разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НК/.

Жалбоподателите Р.В.Е. и Р.И.И. биха могли да предявят претенциите си за непозволеното увреждане по общия исков ред съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД пред съдилищата на Република България.

Доколкото жалбата касае единствено деятелността на Димитър Димов Димитров съдът счита, че постановлението в останалата част, доколкото в нея то не е обжалвано,  не следва да бъде обсъждано по същество. 

Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни по делото съгласно разпоредбата на чл. 14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че извода на прокурора е правилен и споделя изцяло наказателно - правните изводи на прокурора. Въз основа на събраните доказателства и изложените доводи, съдът приема, че направените изводи от представителя на Районна прокуратура - Шумен за това, че досъдебното производство водено срещу Неизвестен извършител следва да се прекрати са правилни, обосновани и законосъобразни. Именно поради това и постановлението на ШРП, с което се прекратява наказателното преследване за извършено деяние по чл. 323, ал. 1 от НК се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, като жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 5, т.1  от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановление от 16.08.2017 г. на Районна прокуратура - Шумен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1268/2016 г. по описа на РУ - Шумен, преписка Вх. № 1662/2016 г. по описа на ШРП, водено срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

Настоящото определение подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от съобщаване му с връчване на копие от него на страните пред Окръжен съд –Шумен, съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 6 от НПК.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателите - Р.В.Е. и Р.И.И., и на Районна прокуратура - Шумен. 

 След влизане в сила на определението, препис от същото, ведно с материалите по досъдебно производство № 1268/2016 г. по описа на РУ - Шумен, следва да бъде изпратено на Районна прокуратура - Шумен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :