№ 1089
гр. Варна , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500785 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№264083/19.01.2021г. на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, подадена чрез пълномощник юрисконсулт С.С., срещу
решение №261728/17.12.2020г. на Варненски районен съд, 43 състав, постановено по гр.д.
№17565/2019г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от дружеството обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ
и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземанията му спрямо ответника КР. Д.
ДР., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, за сумата 227,79 лева, представляваща сбор от
неплатени главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги, доставяни за обект, находящ се
в гр. Варна, м-ст „Ален мак”, ПИ ***, за периода от 25.10.2013 г. до 26.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
07.06.2019г., до окончателното й плащане, както и за сумата 74,30 лева, представляваща
сбор от лихви за забава върху отделните главници за периода от 27.09.2014 г. до 03.06.2019
г., за които суми по ч.гр.д. №8872/2019г. на ВРС, 18 състав, по реда на чл.410 от ГПК му е
била издадена заповед за изпълнение №4535/11.06.2019г.
Първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, което оплакване се
обосновава с изложени във въззивната жалба твърдения за това, че ответникът КР. Д. ДР.
1
е наследник на Д.Д.Д. с ЕГН *****, лице, на което първоначално е била открита партидата
за процесния имот, същият е приел с конклудентни действия оставеното му наследство от
наследодателя му Димов, поради което и е обвързан от облигационната връзка, възникнала
съгласно чл.2, ал.1 от ЗРВКУ между ВиК оператора и наследодателя Димов, съответно като
собственик на придобития по наследство имот се явява потребител на ВиК услуги. Според
въззивника, пропускът да бъде декларирана промяната на собствеността на имота не е
основание за оспорване качеството на потребител на ответника, доколкото негово е
основанието да уведоми ВиК оператора за промяната на собствеността на процесния имот.
Като неправилен се оспорва и извода на първоинстанционния съд за недоказаност на
извършени доставки на ВиК услуги и отчитането на показанията на водомера в процесния
имот при установените за това срок, условия и начин, като се позовава в тази връзка на
вписванията в т.нар. „карнет”, за който се твърди, че е представен като доказателство в
първоинстанционното дело.
При тези основни оплаквания и твърдения ищецът - жалбоподател моли въззивния
съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови решение по същество на спора, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски и за двете
инстанции. С въззивната жалба не се посочват и представят нови доказателства.
В представения от адвокат И. А. като особен представител на ответника К.Д. писмен
отговор въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Като поддържа твърдението си за
недоказаност от събраните в първоинстанционното производство доказателства на исковата
претенция, моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по
същество, въззивникът „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, чрез пълномощника
си юрисконсулт С.С. заявява, че поддържа подадената жалба и моли за нейното уважаване.
Претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски, като прилага списък по чл. 80
ГПК.
Въззиваемата страна не е взела участие. Преди заседанието назначеният й особен
представител адвокат И.А., ВАК, е подал молба, в която обективира искане за въззивната
жалба да бъде отхвърлена, съответно обжалваното решение на първоинстанционния съд да
бъде потвърдено.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с
2
която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответника КР. Д. ДР., ЕГН
**********, от град Варна, за които по ч.гр.д. №8872/2019г. на ВРС, 18 състав, е била
издадена заповед за изпълнение №4535/11.06.2019г.
Същите се основават на твърденията на ищеца, че като ВиК оператор, съгласно чл.2,
ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е доставил
на ответника КР. Д. ДР. в качеството му на потребител ВиК услуги за имот, находящ се в гр.
Варна, м-ст „Ален мак”, ПИ ***, отчитани по партида с абонатен номер 1181492, които за
периода от 25.10.2013 г. до 26.01.2018 г. били на стойност 227,79 лева и не били заплатени.
Поради неплащане на задълженията в срок, ответникът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа на всяко едно
задължение до датата на окончателното плащане, чийто размер за периода до 03.06.2019г.
(дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
07.06.2019г.) е 74,30 лева. По този начин вземанията са индивидуализирани в издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение №4535/11.06.2019г. Тези основни твърдения са
изложени и в иницииралата настоящото исково производство искова молба. В хода на
исковото производство по реда на чл.129, ал.2 от ГПК е уточнено, че общата претендирана
главница включва вземанията по 18 бр. фактури, първата от които е издадена на 27.08.2014г.
(за отчетен период от 25.10.2013 до 27.08.2014 год.) издадени в периода 27.08.2014 –
26.01.2018 година.
Исковете са с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от
ЗЗД и са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, поради което са процесуално допустими.
В отговора на исковата молба назначения на ответника К. Д. особен представител
адвокат И.А., ВАК, оспорва предявените искове, противопоставяйки възражения за липса на
основание за вписване на ответника като титуляр на партидата на абоната на ВиК услуги,
открита за обекта, находящ се в гр. Варна, м-ст „Ален мак”, ПИ ***, в условие на
евентуалност за погасяване на вземанията на ищеца по давност.
От ищеца не са наведени твърдения за наличието на каквото и да било основание, въз
основа на което би могло да се приеме, че ответникът има качеството потребител на ВиК
услуги. В конкретния случай издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление. Искът е предявен в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК като
на ответника е назначен особен представител. При тази ситуация (липса на лично участие на
ответника) направеното оспорване от страна на особения представител на качеството
потребител на ВиК услуги по особен начин изисква доказателствена активност от страна на
ищеца. Това не е сторено. Ищецът не само не е посочил и представил доказателства за
връзката на ответника К.Д. с недвижимия имот, в който са доставяни ВиК услугите, чието
плащане претендира, но не е изложил и каквито и да било фактически твърдения за
обосноваване на претенцията си към това лице. Нито в заявлението за издаване на заповед
3
за изпълнение, нито в исковата молба (а и впоследствие в хода на исковото производство) са
изложени конкретни твърдения за основанието на отправената към ответника претенция за
плащане на доставени в сочения имот ВиК услуги, съответно за вписването му като абонат –
титуляр на партидата в приложената към исковата молба справка за недобора на частен
абонат. С оглед на това за сезирания исков съд не съществува нито възможност, нито
задължение да презумира и/или извежда липсващите твърдения на ищеца, в още по-малка
степен да предполага наследствено правоприемство.
В този смисъл изложените едва във въззивната жалба твърдения, съставляващи по
същество оплаквания срещу обжалваното решение, че „съдът е пренебрегнал факта, че
ответникът КР. Д. ДР. е наследник на Д.Д.Д. с ЕГН *****, лице, на което първоначално е
била открита партидата за процесния имот”, се преценяват като несъстоятелни. От една
страна, такива твърдения не са въведени своевременно в хода на исковото производство,
като евентуалното им въвеждане едва във въззивното производство е недопустимо. От друга
страна, същите са и недоказани. Липсват доказателства за самоличността на лицето, на
която е открита партидата, по която се отчита потреблението на доставяните ВиК услуги.
Съвпаденията в имената на бащата на ответника, посочени в справката в НБД „Население”,
направената служебно от съда при преценката за местната подсъдност (чл.119, ал.3, във вр. с
чл.113 ГПК) справката в НБД „Население” за вписаните адреси на ответника К.Д., с имената
на лицето, вписано в карнета (Димо Д. Димов), е крайно недостатъчно за установяване както
на връзката на ответника с това лице, така и на факта, че същият е единствен негов
наследник по закон, придобил по силата на наследствено правоприемство собствеността
върху процесния имот.
Счетоводните записи на ищеца не могат да служат като годни доказателства за
установяване на оспорената от ответника облигационна обвързаност между страните. Не
съставлява доказателство и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Както съдът
нееднократно е имал повод да посочи, чрез експертните заключения се подпомага
събирането на посочени и представени по делото доказателства, но самите заключения не
са и не могат да бъдат както средство за формиране на твърдения на страните, така и
доказателство за тяхното установяване. Липсват и твърдения за периода на отчитане на
потреблението в имота, което с оглед направеното уточнение на главница (включваща
вземания по 18 бр. фактури) и противопоставеното в условие на евентуалност възражение за
погасяване по давност на част от вземанията е от съществена важност за установяване
съществуването на главното вземане по заповедта.
Тези съображения изцяло съвпадат с преценката на доказателствата, извършена и от
първоинстанционния съд, съответно и на основание чл.272 ГПК настоящият състав
препраща към крайните правни изводи за недоказаност по основание на предявените искове.
Поради пълното съвпадение на резултата от първоинстанционното и въззивното
произнасяне обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора във
въззивната инстанция ревизиране на определените разноски не се налага.
4
По тези съображения и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261728/17.12.2020г. на Варненски районен съд, 43
състав, постановено по гр.д. №17565/2019г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5