№ 17330
гр. София, 14.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
Гражданско дело № 20231110117487 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:24 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „Т. С.“ ЕАД – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, представлява се от юрк. Тл, с пълномощно от днес.
ОТВЕТНИКЪТ И. Г. К. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, не се явява, не изпраща процесуален представител.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ „Т.“ ООД – редовно уведомено от
предходното съдебно заседание, не изпраща процесуален или законен
представител.
ЮРК. Тл: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като счете, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА писмо от Географска информационна система – гр. София,
депозирано по делото на 21.03.2024 г., към което е приложено удостоверение
за идентичност на административен адрес.
1
ЮРК. Тл: Да се приеме.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото, документите приложени към
писмото от 21.03.2024 г.
ЮРК. Тл: Нямам други доказателствени искания.
С оглед липсата на доказателствени искания, съдът намира делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО И
ДАВА ХОД ЗА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
ЮРК. Тл: Моля да уважите исковата ни претенция като доказана по
основание и размер. Моля да ни присъдите направените по делото разноски,
както и да ни присъдите възнаграждение за един юрисконсулт в минимален
размер.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
СЪДЪТ ОБЯВИ СВОЕТО РЕШЕНИЕ.
РЕШЕНИЕ
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в , в публичното заседание на 14.06.2024 г. в
състав:
2
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 17487 по описа за
2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение с предмет – доставката на топлинна енергия, като въпреки,
че ищецът е престирал въпросната услуга в полза на ответника, доставяйки
топлинна енергия до описания в исковата молба топлоснабден имот,
последният не е изпълнил задължението си за заплащане на нейната цена,
като в полза на ищеца е възникнало и вземане за обезщетение за забавено
изпълнение на главното парично задължение, в посочения в исковата молба
размер, за процесния период, както и вземания за цена на услугата „такса за
дялово разпределение“ и мораторна лихва върху това вземане.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, наименуван
„Възражение“.
Съдът като взе предвид твърденията и възраженията на страните, както и
събраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намери за установено следното, а именно: видно от Договор за замяна на
недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт от 1990 година,
ответницата е придобила право на собственост върху имот, идентичен с
описания в исковата молба топлоснабден имот, видно от изявленията,
обективирани в писмо с изходящ номер от 15.03.2024 г. на ГИС София, от
което обстоятелство следва извода, че ответницата е станала титуляр на
правото на собственост върху имота и съответно потребител на процесната
услуга, доколкото Закона за енергетиката, свързва това качество с
титулярството на правото на собственост, респективно с вещото право на
ползване върху съответния имот. Ето защо съдът приема за доказано
твърдението на ищеца, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение с процесния предмет, част от съдържанието на който е
задължение на ищеца да доставя топлинна енергия до имота на ответницата и
задължение на последната да заплаща нейната цена.
3
По делото е допусната СТЕ, от заключението на която се установява
правно-релевантното обстоятелство, че през процесния период е начислявано
количество топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.
Видно от заключението на ССЕ, за процесния период, обхващащ времето
от м.05.2019 г. до м.04.2022 г., цената на топлинна енергия, доставена до
обекта възлиза на сумата от 2 055,31 лева, като съдът приема главния иска за
доказан и основателен, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
Относно иска за мораторна лихва, съдът приема следното: съгласно
релевантните към процесния период „Общи условия“ на топлофикационното
дружество, ответницата е изпаднала в забава след изтичане на 45-дневния
срок от датата на възникване на първото по ред вземане, включено в
процесния период, като доколкото това е вземането за м.05.2019 г.,
ответницата е изпаднала в забава на 16.07.2019 г. С оглед принципа на
диспозитивното начало и изчисленията на вещото лице, обективирано в
заключението на ССЕ, за процесния период, вземането за мораторна лихва
възлиза на сумата от 299,19 лева, за която сума следва да бъде уважен иска по
чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 307,50 лева.
Относно иска за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че ищеца има вземане към ответницата за такса за „дялово
разпределение“ за процесния период, съдът намери следното, а именно: от
представения договор, сключен между топлофикационното дружество и
дружеството, извършващо услугата „дялово разпределение“ се установява, че
стойността за обслужване на уредите за „дялово разпределение“ се определя,
след подписване на констативен протокол за месечен обмен на данни за месец
април на съответната текуща година. Доколкото по делото не е представен
Констативен протокол, отразяващ релевантните данни от уредите за дялово
разпределение, съдът счита, че този иск като недоказан подлежи на
отхвърляне, а с оглед неговия акцесорен характер, на отхвърляне подлежи и
иска по чл. 86 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца, следва да се присъдят
разноски в исковото и в заповедното производство за държавна такса, депозит
за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, в общ размер от 948,00 лева.
Така мотивиран,
4
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по искове с правно основание чл. 422
от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ..., с адрес и седалище
на управление: адрес, има вземане спрямо И. Г. К., ЕГН **********, с адрес:
адрес, за сумата от 2 055,31 лева – главница, представляваща цена на
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 26.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
вземане за мораторна лихва в размер на 299,19 лева, представляваща лихва за
периода 15.09.2020 г. – 11.01.2023 г.; като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата
до пълния предявен размер от 307,50 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ..., с адрес и
седалище на управление: адрес, спрямо И. Г. К., ЕГН **********, с адрес:
адрес, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено,
че има вземане към ответницата за сума от 63,44 лева – цена на такса за
„дялово разпределение“ за периода м.12.2019 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 26.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сума в размер на 11,01 лева – лихва за периода 31.01.2020 г. –
11.01.2023 г.
ОСЪЖДА И. Г. К., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати в полза
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ..., с адрес и седалище на управление: адрес, сума в общ
размер от 948,00 лева, представляваща разноски в исковото и в заповедното
производство за държавна такса, депозит за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.“
ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване
препис от него на страните, с молба пред СГС.
Препис да се връчи на страните.
5
Съдебното заседание приключи в 10:40 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6