Р
Е Ш Е Н И Е №59
гр.
Русе, 18.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на 22 януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
участието на секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА, като разгледа докладваното от съдия ЧЕРКЕЗОВА
В.гр.д. № 870 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от ЕТ „В.П.- охрана“, представлявано от В.П., чрез адв. В.С., срещу Решение, постановено по гр.д. № 2418/2018
г. по описа на Русенския районен съд, като се твърди, че същото е неправилно,
постановено в противоречие на материалния закон. Изложени са съображения, че заради
изменения в ЗСПЗЗ, въвеждащи нови изисквания за арендаторите на
пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд- арендаторът да е
собственик или ползвател на животновъдни обекти с пасищни селскостопански
животни, регистрирани в Интегралната информационна система на БАБХ, на които
изисквания въззивникът не отговаря, след 01.02.2016 г. сключеният договор за
аренда на процесните земи е недействителен
– нищожен поради противоречие на закона, което обстоятелство е следвало
служебно да се изследва от първоинстанционния съд. Твърди се, че тъй като
нищожният договор не поражда правно действие, то по него изпълнение не се
дължи. Твърди се също така, че с Уведомление с изх. № СБ-02-1365/26.10.2015 г.
на ОДЗ – Русе, въззивникът е поканен да предприеме действия по привеждане на
сключените договори в съответствие с изискванията на чл. 37 и, ал. 1 и 4 от
ЗСПЗЗ, като е предупреден за последващото
прекратяване на договорите, което същият счита, че е настъпило след изтичането
на срока по §15 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.
С
въззивната жалба се иска атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което съдът да се произнесе и по действителността на
договора за аренда, като ако счете, че е недействителен на основание чл. 26
ал.1 пр.1 от ЗЗД, да прогласи нищожността му.
В отговора на въззивната жалба се изразява становище
за неоснователността й и за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Излагат
се съображения, че съгласно § 15 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ договорите за аренда на
пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд не се прекратяват по силата на
закона, а с акт на задължения административен орган. Относно твърденията, че
договорът за аренда е прекратен на 01.02.2016г., с получаване на уведомлението,
то е настъпила преклузия, доколкото пред първоинстанционния съд ответникът е
заявил, че счита процесния договор за едностранно прекратен на 01.02.2017г., и
е подписал приемо-предавателен протокол от 02.02.2017г.
за връщане на земите на арендодателя.
Въззивната жалба е
подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
С обжалваното Решение е признато за
установено, че съществува вземането на МЗХГ срещу ЕТ „В.П.- охрана“ за следните
суми: 1862,63 лева- главница от неплатени арендни
вноски по договор за аренда на земеделска земя № АР-762/30.08.2013г. за
стопанските 2015/2016г. и 620,88 лева за стопанската 2016/2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2017г. до окончателното
плащане, 312,10 лева – лихви за забава, от които 281,51 лева- за стопанската 2015/2016г. за периода
02.10.2015 г. -27.03.2017г. и 30,59 лева
за стопанската 2016/2017 г. за
периода 02.10.2016 г. – 27.03.2017г., за които суми е била издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.дело 1830/2017г. на РРС; ЕТ „В.П.-
охрана“ е осъден да заплати на МЗХГ сумата от 293,43 лева разноски в
производството, както и разноски по ч.гр.дело 1830/2017г. на РРС в размер на 205,91 лева.
Атакуваното
понастоящем Решение е валидно и
допустимо. По наведените доводи за неправилност и необоснованост въззивната
инстанция приема следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 422ал. 1
от ГПК вр. чл.
2 ал. 1 от ЗАЗ.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съобразявайки и доводите на страните, въззивната инстанция намира за доказана
приетата от първоинстанционния съд фактическата
обстановка.
Въз
основа на така установените правнорелевантни за спора
факти, по възраженията на страните, съдът приема следното от правна страна:
Възражението
на въззивника, че след изтичане на срока по отправеното уведомление от страна
на МЗХ, ОЗ „Земеделие“ за предприемане на действия по привеждане на сключените
договори в съответствие с изискванията на чл. 37 и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ, прекратяването на договора за аренда е
настъпило на 01.02.2016г., съдът намира за преклудирано, доколкото такова
твърдение за първи път е въведено с въззивната жалба.
По
релевираното възражение за нищожност на договора за
аренда, от който произтича вземането на МЗХ, въззивната инстанция намира
следното:
Със
ЗИД на ЗСПЗЗ / ДВ бр. 16/ 11.08.2015г. /
е изменена разпоредбата на чл. 37 и ал.
1 и 4 от ЗСПЗЗ, като в ал. 1 е въведено изискване пасищата, мерите и ливадите
от държавния и общинския поземлен фонд да се отдават под наем или аренда по
реда на чл. 24 а ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с
пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна
система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена,
определена по пазарен механизъм.
Във
връзка с нововъведените изисквания по отношение на
арендаторите, в § 15 ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е предвидено задължение на
ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от
държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015г., в срок до 1
февруари 2016г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и
ал. 1 и 4. В случай, че договорите не са приведени в съответствие в посочения
срок, същите се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на
областната дирекция "Земеделие", т.е.
с изричен акт на административен орган.
Т.е.,
договорите не се прекратяват автоматично с изтичането на срока за привеждането
им в съответствие с новите законови изисквания, нито пък са нищожни като
противоречащи на закона, тъй като законът предвижда същите да са валидни и
действащи до отправяне на волеизявлението от съответния административен орган.
С § 15, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ не е придадена обратна по смисъла на чл. 14 ал. 1 от ЗНА сила на
новата норма на чл. 37 и от ЗСПЗ. С § 15
се преуреждат съществуващите договорни отношение с
предмет арендуваните пасища, мери и ливади, като на арендаторите им се
предоставя възможност да приведат договорите в съответствие с изменението, въведено
е и ново основание за прекратяване на договора при неизпълнение на това
задължение.
Фактическият състав за сключването на договора
е изпълнен, съобразно нормите на ЗСПЗЗ (чл.24 а) в редакцията към момента на
сключване на договора, поради което същият е породил своето действие и страните
са обвързани в облигационното правоотношение. Въведеното изискване за
качеството на арендатора / съгласно чл. 37
от ЗСПЗЗ същият следва да е
собственик или ползвател на животновъдни обекти с пасищни селскостопански
животни/ , респективно липсата на такова качество, установимо
в срока по § 15 ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ – 01.02.2016 г. представлява особена
хипотеза, в която арендодателят има право едностранно
да прекрати договора, което в конкретния случай е въведено и като задължение за
кмета на общината. В този смисъл ТР № 2/ 03.04.2018 г. на ВКС по т.д.№ 2/2017
г. на ОСГТК и ОСС но Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно които
неизпълнението на задължението за привеждане на договорите, сключени по
посоченото направление в съответствие с изискванията на чл. 37 и, ал. 1 ЗСПЗЗ в
срока по ал. 1 и 2 е специално основание за прекратяване на договорите при
условията на обвързана компетентност.
Предвид
изложеното, настоящият въззивен състав намира, че в
посочената хипотеза на неизпълнение на задълженията на арендатора по § 15 ал. 1
от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ договорът за аренда не е нищожен поради противоречие със
закона, а създава предпоставка за неговото прекратяване на основание същата
разпоредба.
След
като договорът не е нищожен, то страните са валидно обвързани от него и дължат
изпълнение на поетите с него задължения. По делото е безспорно, че въззиваемата страна е отправила волеизявление за
прекратяване на договора поради непривеждане от страна на въззивника съобразно
с нововъведените изисквания, поради което договорът е
прекратил своето действие на 01.02.2017г. / на 02.02.2017
г. въззивникът е предал имотите, предмет на арендния
договор/. Ето защо, за времето на действието на договора, считано до 01.02.2017г., арендаторът дължи уговореното арендно плащане.
Въз
основа на изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
решение - правилно.
При
този изход на делото право на разноски има Министерство на земеделието, храните
и горите, което е заявило своевременно искане за присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно списък по чл. 80
от ГПК.
Водим
от горното, Русенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1619/18.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2418/2018 г. по описа на
Русенския районен съд.
Решението,
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: