№ 1482
гр. Варна, 12.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900205 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава 32 от ГПК по предявен иск на
кредитор за установяване на вземане, заявено в оспорена заповед за изпълнение като
изискуем дълг за главница по запис на заповед.
По размяна на книжата: Исковата молба вх. № 6262/2.04.21г. съдържа изискуемите
по чл.127 и 128 ГПК реквизити и приложения. Посочени са фактите, на които кредиторът
ЛЮБ. ИВ. М., чрез пълномощник е основавал претенцията си и са направени
доказателствени искания. С допълнителна искова молба вх.№13477/07.07.2021г. ищецът е
оспорил възраженията на ответника и е допълнил посочените доказателства.
Книжата са връчени надлежно на ответника Д. К. Д.. Подадени са два отговора с вх.
№ 9990/26.05.21г и вх.№ 19154/28.09.21.,с които пълномощник се е позовал на относително
възржение, описал е обезпеченото с ценна книга правоотношение е и посочил
доказателствата за него.
Страните са предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на претенциите: Установено е служебно провеждането на
заповедно производство, чрез което кредиторът се е снабдил с изпълнително основание
заповед за незабавно изпълнение, въз основа на ценна книга - документ по 417 ГПК,
идентичен с представеното по настоящото дело доказателство за съществуване на дълга
срещу ответника. При служебната справка по ч.гр.д.№ 99/2021 г. на ВРС е видно, че
оригиналният документ е съхранен отделно и че издадената заповед е била връчена лично
на длъжника, който е оспорил вземанията по реда на чл. 414 ГПК с бланково възражение,
депозирано надлежно в срок, прието от съответния заповеден съд като пречка за
стабилизирането на заповедта. Не е установено обезсилване на вече издаденото
изпълнително основание.
Установителната претенция е предявена в срока, указан от съда.
1
Предметът на претенцията е очертан от ищеца изцяло идентично с описанието на
заявено в заповедното производство спорно менителнично правоотношение и породеното
задължение за плащане на главница, чиято изискуемост е настъпила на падежна дата,
уговорена в ценната книга, ведно с натрупана след сезиране на съда със заявление за
издаване на заповед законна лихва. Твърденията за легитимация на страните съответстват на
участието им като заявител и оспорващ длъжник в заповедното производство.
Представителна власт на пълномощниците на насрещните страни е надлежно учредена (л. 8
и 9 и л. 20 от гр.д.99/21на ВРС). Съдът не констатира пречки по съществуване или
упражняване на правото на иск.
По предварителните въпроси: Дължимата държавна такса, след приспадане на
внесената при образуване на заповедното производство, определена съразмерно на
търсеното вземане като цена на установителен иск, е внесена. Цената на иска обосновава
родова компетентност на окръжния съд. Предметът на делото определя разглеждането му
като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1 вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.8 ТЗ). Няма данни
поемателят по ценната книга да е действал като доставчик в търговско качество, поради
което няма основание за третиране на спора като породен от отношения с потребител.
Възражение срещу търговския характер или местната подсъдност не са предявени.
По доказателствените искания: С оглед изложените по-горе съображения по
допустимостта, съдът е изискал служебно преписката по заповедното производство.
В исковата молба е формулирано доказателствено искане за събиране на писменото
доказателство, идентично с приложен оригинал към заявлението, по което е образувано
заповедното производство. Документът по чл. 417 ГПК представлява относимо и допустимо
доказателство и следва да се приеме във вида, заместващ съхранен отделно оригинал. Към
допълнителната искова молба са представени справки от публично оповестени
обстоятелства, които могат да бъдат отнесени към оспорването на някои от твърденията на
насрещна страна, поради което и могат да обслужат теза на ищеца.
Ответникът сочи писмени и гласни доказателства, които са конкретизирани в
допълнителен отговор. Посочени са по оспорени в допълнителна искова молба твърдения на
ответника, разширяващи предмета на спора със своевременно предявено възражение в
отговора по иска. До приключване на доклада с указание за доказателствена тежест,
исканията на страните за доказване не се преклудират, поради което и възражението на
ищеца в тази насока е неоснователно. Нито ответникът, нито ищецът се позовават на писмен
договор за отношения, съпътстващи съставяне на ценната книга, поради което за тях не е
приложимо ограничението по чл. 164 ал.1 и 3 ГПК, тъй като страната не сочи показанията за
да замести писмен документ, а напротив, предприема доказване именно на причините
поради които друг документ не се е налагало да бъде съставен. Затова е неоснователно
възражението на кредитора и посочения от ответника свидетел може да бъде разпитван.
Същевременно, за да бъдат равнопоставени страните следва да се допусне и свидетеля на
насрещната страна. Доколкото показанията на съпругата на ищеца, посочена като единствен
очевидец на съставяне на документа са поискани за опровергаване на показанията за същите
2
обстоятелства, допълнително пояснение за какво точно ще свидетелства това лице не е
необходимо.
Допълнително посочените свидетели в допълнителната искова молба обаче не следва
да се допускат, доколкото самия ищец не твърди други преюдициални факти, като повод за
издаване на спорния запис. Само ако се конкретизират такива, съдът би могъл да прецени и
това искане, поради което произнасянето по него следва да се обуслови от допълнително
уточнение.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък на
разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен
доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32, вр. 37 от
ГПК) предявен иск по чл. 422 ГПК на поемател на ценна книга, действал като заявител-
кредитор за установяване на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение
№ 260057/07.01.2021г, по гр.д. 99/2021г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
На осн. чл.374 ал.2 вр. чл. 140 ал. 3 ГПК указва на страните възможността от
доброволно уреждане на спора:
В случаите на постигната одобрена от съда спогодба между страните половината от
внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца. Съдът може да одобри и постигнато
под условие за одобрение от съд доброволно извънсъдебно споразумение, което урежда
изцяло или отчасти предявена претенция или и други отношения, включително и преурежда
занапред отношенията на страните. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна
сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на делото, свързан с абстрактна, но оспорена като гаранционна
сделка, съдът счита, че спорът е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на
медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване
на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат
споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по-
евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е
резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна
както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки,
позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за
основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните
доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси. Списък на
3
медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в
която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя
безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно,
посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
Указва на страните, че при предприемане на медиацията следва да уведомят съда за да им
бъде предоставена възможност да довършат процедурата, преди продължаване на
разглеждането на съдебния спор.
ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД:
Приет е за разглеждане иск, предявен от ЛЮБ. ИВ. М., ЕГН **********, от Г.С., чрез
адв. Ж.К.(АД „Ганчев и Димова“ – ВАК), сл. адрес Г.В. срещу Д. К. Д., ЕГН ********** от
гр. Варна, жк. Вл. Варненчик бл.54, вх. 2, ап. 43, чрез адв. Н.С. – ВАК, служ. адрес Г.В.,
партер за установяване на дължимост на изискуемо вземане в размер на 80 000 евро,
претендирано като главница по запис на заповед от 19.11.2019г с падеж на дата 30.12.2020г.,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението 06.01.2019г до окончателно плащане на
присъдената сума по банкова сметка на кредитора с IBAN *****.
Страните претендират насрещно и за определяне на разноски по делото.
По твърденията на страните(чл. 146 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са
безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са безспорни обстоятелствата относно проведено заповедно
производство, в което е било уважено искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на запис на заповед. Тези обстоятелства определят преценката за
допустимост, поради което са установени и служебно, въпреки липсата на спор, от съда.
С оглед съдържанието на бланкетното възражение и оспорването, предприето от
ответника като защита по иска, съдът приема, че не се оспорва възникването на
правоотношението по поемане на задължението от издателя на ценната книга.
Твърденията на ищеца са потвърдени при формиране на защитната теза на ответника
изрично в тази част, поради което съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от изрично
доказване следните обстоятелства:
На 19.11.2019г ответникът Д. подписал запис на заповед за сума от 80 000 евро,
платима на М. безусловно на 30.12.2020г. Не е спорно, че кредиторът не е предявил на
длъжника тази ценна книга преди връчването на поканата за доброволно изпълнение с
издадената заповед по чл.417 ГПК.
Спорни са твърденията, въведени от ответника с възражение в отговора по иска:
Издателят на документа ПОСОЧВА ПРИЧИНА за поемане на валидно менителнично
задължение, като твърдят, че ценната книга е била съставена като допълнителна гаранция по
планирана инвестиция на кредитора в България. Ответникът Д. се ползвал с доверие,
4
изградено в дългогодишни търговски контакти с пребиваващия тогава в Ливан ищец, по
повод организиране на туристически пътувания и водената електронна кореспонденция чрез
адрес на търговско дружество, а тъй като проучвал и пазарни предложения за
инвестиционни недвижими имоти, предложил на тови свой партньор информацията за
конкретна сделка за закупуване на сграда със смесено предназначение в гр. Варна през
есента на 2019г. (находяща се на ъгъла на ул. Драгоман и ул. Шейново, предлагана за
продан от собственика „Сириус-49“ЕООД). След като М. потвърдил интереса си към
подобна инвестиция, Д. лично предприел проучване на оферта на купувача. В хода на
подготовката на преговори за покупката М. пожелал да изпрати нужната за финализиране на
предлагането на оферти сума („стоп- депозит“) от 80 000 евро, но предпочел тя да бъде
предадена на преговарящата насрещна страна чрез познатия му Д.. Записът бил
предназначен да гарантира М. и неговите бизнес партньори, че изпратената в България сума
ще бъде използвана за уговореното инвестиране в планираната покупка на одобрения от тях
имот. Ответникът счита, че кредитора М. е придобил ценната книга с уговорка тя да бъде
използвана само ако преводът на необходимата сума бъде извършен, но не бъде изплатен
целево за депозита. Сочи, че тъй като сума не била преведена и липсва основание за отчет
по НЕОСЪЩЕСТВЕНА ПАРИЧНА ТРАНЗАКЦИЯ, позоваването на абстрактния характер
на ценната книга представлява недобросъвестно упражняване на права от формално
легитимиран кредитор.
Всички тези твърдения са отречени от ищеца. Оспорени са както възлагането на
сътрудничество по посочената покупка на сграда, така и предходни търговските контакти с
ищеца като физическото лице, като се сочи, че Д. е контактувал по повод туристически
бизнес не с М., а с дружество, което той е представлявал. Оспорва като житейски
необосновано уговаряне на издаване на ценна книга за гарантиране на каквато и да било
планирана продажба. Насрещно сочи, че описаните отношения биха наложили договаряне
на поръчката в писмена форма, която да послужи за доказване на възложеното
посредничество, предвид търговското качество на ответника, регистриран като едноличен
търговец с такъв вид дейност и професионалния му опит като участник в множество
търговски дружества и сдружение, осъществяващи дейност на специализиран пазар за
консултиране на инвеститори.
Ответникът признава, че изрично възлагане на мандат или упълномощаване за
покупка не било договаряно, като сочи, че отношенията между страните са били
неформални и безвъзмездни именно поради близките им отношения (включително и
формирани чрез общ бизнес със съпругата на ищеца, управлявала дружество на ответника
до 2020г).
По правната квалификация (чл. 146 ал.1 т.2 ГПК):
Въз основа на тези обстоятелства, съдът квалифицира подлежащата на установяване
парична претенция като иск за изпълнение на изискуемо задължение, поето по запис на
заповед, за което се възразява, че се упражнява недобросъвестно от приносителя на ефекта.
Прекият менителничен иск за притезанието на ищеца се урежда от специалните
5
норми за отговорност на издател на ценна книга (подвид на задължаване само на платец-
издател) в чл. 538 ал.1 вр. чл. 463 ал.1 ТЗ, както и изискуемост на задължение на издателя
при уговорен падеж по чл. 491 вр. чл.486 ал.1 т. 4 ТЗ(изтълкувани съответно за запис на
заповед в ТРОСТК № 1/2004 г. на ВКС).
Твърденията за цел(„житейската причина”) на гаранционна ценна книга,
предназначена за допълнително облекчено снабдяване с абстрактно основание за
изпълнение на друго уговорено разместване на блага по арг. от чл. 465 ТЗ, във вр. с чл. 537
ТЗ съответства на относително възражение на платец - издател, обосновано с гаранционен (
а не платежен) характер на финансовия инструмент, обусловен от твърдяно каузално
отношение с поемателя (чл. 465 ТЗ) и злоупотреба от страна на приносителя, търсещ
изпълнение въпреки неосъществената обезпечена отговорност.
Гарантираното притезание намира уредба в общите норми, допускащи договорна
свобода при уговаряне на съдействие за извършване на определени фактически действия с
правни последици и задълженията, които възникват за неформално натоварено лице, поело
ангажимент да пази доверени му чужди парични средства (чл. 284 ал.2 ЗЗД), евентуално
правилата за последици от размяна на парични престации в недовършен преговорен процес (
чл. 55 ал. 1 ЗЗД). Възражението си за недобросъвестност на легитимиращия се с оригинална
ценна книга кредитор се обоснова с липсата на дълга, за който е било договорена
обезпечителната връзка между записа и неизвършена парична транзакция по планирано, но
неосъществено за сметка на платеца каузално отношение.
По доказателствената тежест(чл. 146 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
Съобразно разрешенията, дадени в т. 17 от ТРОСГТК № 4/2013, предметът на делото
по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в
исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е
издадена заповедта за изпълнение, а подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е
вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. При легитимация с такъв
документ ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за
плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. В случая
липсва направено конкретно въвеждане от ищеца на твърдения за каузална сделка.
Писменият документ за съставянето на ценната книга не е оспорен като
доказателство за абстрактната сделка и поставянето на длъжника в забава.
Няма твърдения, за които ищеца да носи доказателствена тежест и да не е ангажирал
доказателства.
Ответникът носи пълна доказателствена тежест по предявеното относително
възражение и твърденията за причината за поемане на абстрактната отговорност,
респективно за неосъществяване на уговореното с кредитора основание, пораждащо
6
гарантирана с ефекта отговорност за отчет или възстановяване на получена от издателя
парична сума. Посочени са както писмени документи(възпроизведени от електронен
носител писма), така и гласни доказателства за установяване на отношенията,
предшестващи договарянето и съпътстващи издаването на записа.
Евентуално, само ако ответникът успешно докаже твърденията си за предназначаване
на ценната книга за предварително обезпечение по т. нар. в практиката „бъдещи
вземания“(още невъзникнали, но планирани или предвидими по основание и размер
вземания), в тежест на кредитора, предявяващ за плащане гаранционен менителничен ефект,
ще остане очертаване на целия фактически състав, пораждащ гарантираното вземане.
Понастоящем ищецът не е заявил никаква реплика в тази връзка и съдът не дължи указание
за доказване на никакви твърдения на тази страна.
По доказателствата (чл. 374 ал. 1 ГПК):
ДОПУСКА като доказателства по делото писмен документ, заверен по реда на ЗАдв
в преписи към искова молба, идентичен със служебно копие, заместващо оригинал,
приложен към ч.гр.д.99/21 на ВРС: издаден на 19.11.2019г. запис на заповед с падеж
30.12.2020г.
ДОПУСКА позоваване на вписвания и досиета на търговци (регистрирани по
ЗТРРЮЛНЦ търговски дружества и сдружения „СТАХИ“ЕООД, сдружение „Дунавска
звезда“,ЕТ“ПРЕСТИЖ – Д.Д.“, „БГ ЕДЮКЕЙШЪН“ООД, „ЮРА –ДВ“ООД, „РОЗЕТА“
ООД), като ОБЯВЯВА на страните за служебно известни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства ОБЯВЕНИТЕ по партидата на тези търговци обстоятелства и документи,
чието съдържание в цялост е известно на съда, чрез служебна идентификация на достъп до
публичния сайт на Агенция по вписванията.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени към
допълнителен отговор, заверени по реда на ЗАдв представени в преписи от възпроизведени
копия от електронни изявления: препратена електронна кореспонденция между
*********@*****.*** и **************@*******.***.
ДОПУСКА до разпит при довеждане от ответника на свидетел П.Н.П. за
установяване на лично възприети от него фактически отношения между страните и
уговаряне на подписване на запис на заповед за гарантиране на бъдещо задължение.
На осн. чл. 101 ГПК указва на ищеца, че при искане за допускане на гласни
доказателства, страната следва да обяви конкретните факти, възприети от лицата, които ще
бъдат доведени за разпит като свидетели, като ЗАДЪЛЖАВА страната в седмичен срок от
връчване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да
посочи имена на лицата, които ще води за разпит и кои от конкретните различни факти са
били възприети от всеки от свидетелите.
Предупреждава страните, че при пропускане на това уточнение съдът ще счита
доказателствените искания за събиране на гласни доказателства за ненаправени и ще
провежда разпит само на лицето, несъмнено индивидуализирано от насрещната страна като
7
съпруга на ищеца ГЕРГИНКА ДИМИТРОВА ПЕТЛЕШКОВА – М.А.
ДОПУСКА (под условие, че страната изпълни дадени указания за конкретизация на
личността и възприети от свидетели обстоятелства на повече от едно лице) до разпит при
довеждане от ищеца на двама свидетели, за опровергаване на показания за повода, по който
е съставен спорния запис на заповед.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за
разноските по чл. 80 от ГПК, като ги предупреждава, че при пропускане на посочване на
такъв списък до приключване на съдебно дирене, правото им да искат изменение на
определени от съда разноски в тяхна полза ще бъде преклудирано.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 20.01.2022г от 9.00 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за
разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо
заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани.
Да се призоват страните.
Указва на страните, че могат да посочат електронен адрес за връчване на съобщения,
или да поискат достъп до електронното дело и електронно уведомяване по делото след като
се регистрират лично или чрез пълномощниците адвокати като потребители в ЕПЕП и
подадат заявление по образец (https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules).
Предупреждава страните, че страната, получила лично или чрез пълномощник достъп
до книжа по делото (без поискано връчване на съобщения чрез ЕПЕП) следва да
потвърждава в 7 дневен срок получаването на електронната кореспонденция, като при липса
на такова потвърждаване съдът ще приеме, че страната злоупотребява с данни по делото,
получавани чрез ЕПЕП и ще прекрати регистрирания достъп на пълномощника по това
дело.
Препис от определение да се изпрати на страните( чрез пълномощници), ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба
№ 7 на МП. Към книжата за ищеца допълнително да се приложи копие от допълнителен
отговор вх.№ 19154/28.09.2021г.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8