Р Е Ш Е
Н И Е
№167
гр. Несебър, 31.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
шести състав в публично заседание
на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Р.М., като разгледа гр. д. № 710 по описа на НРС за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за
съдебна делба във фазата по допускането й.
Ищецът
К.П.А. иска да бъде допусната делба между него и ответниците
Т.П.Г. и С.П.З. на жилищна сграда с идентификатор № ******** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, одобрени със заповед № РД
18-46/18.08.2006г., находяща се в гр. Несебър, ул. „К.” № 10, със застроена
площ от 111 кв. м., брой нива – две, с предназначение – жилищна сграда –
еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ******, с площ на
имота от 323 кв. м., както и на жилищна сграда с идентификатор ******.2 с площ
от 5 кв. м. Сочи, че съгласно документ за собственост имотът, чиято делба се
иска, е описан като североизточен близнак от изградената двуетажна жилищна
сграда в УПИ ****** по плана на гр. Несебър, на площ от 59 кв. м. Ищецът
твърди, че той и ответниците – Т.Г. и С.З., са
съсобственици на имота въз основа на наследствено правоприемство и на
нотариален акт № ******. на нотариус С.А., при квоти от 1/3 за всеки един от
съсобствениците. Оспорва искането на С.З. в делбената
маса да бъдат включени и други имоти, а в производството по съдебна делба – да
бъдат включени и други лица, като моли по отношение на останалите конституирани
в производството лица делото да бъде прекратено.
Ответницата Т.Г. сочи, че искът е допустим,
но не е станала
причина за завеждане на делото.
Признава твърденията на ищеца, че
всяка от страните в производството е собственик на по
1/3 идеална част от процесния имот.
Излага становището си във връзка
с реалната делба на имота. Навежда, че няма претенции към другата половина от къщата, а делбата е с К.А..
Противопоставя се да се извършва делба на цялата къща.
Ответницата С.З. оспорва отразяванията
в кадастъра. Желае да получи в свой
дял процесния недвижим имот. Сочи, че има
и други съсобственици, които следва да
участват в делбата, както и други имоти,
които следва да бъдат допуснати
до делба. Оспорва твърдението на ищеца, че
живее в имота. Счита, че в имота с идентификатор № ******** са разположени североизточен и югоизточен близнак, които обаче не са
самостоятелни обекти и не са поделяни между страните. В тази връзка сочи, че
делба следва да се извърши на целия имот с идентификатор № ********, а така също и на имоти с идентификатори № ******.2, №
******.3 и № ******.4. Счита, че до делба
следва да бъде допусната и земята – с идентификатор № ******. Развива съображения, че всички тези имоти са съсобствени както между
посочените в исковата молба съделители, така и между лицата О.С., Р.С., Д.Ц., В.Н.
и З.Д.. С тези доводи моли до делба да бъдат допуснати всички посочени от нея
имоти между всички съделители, като по отношение на В.Н. твърди, че на
основание чл. 76 от ЗН следва да участва в делбата под отлагателно условие –
само ако допуснатия до делба недвижим имот бъде поставен в дял на Д.Ц.. Акцентира
върху обстоятелството, че доводите и се установяват и от събраните по делото
доказателства, в това число и съдебно-технически експертизи. Счита за
установено от тях, че двата „близнака” нямат статут на самостоятелни обекти на
правото на собственост. Навежда, че между тях няма функционална връзка, тъй като
имат общ балкон и същите не представляват „близнаци”.
Ответниците О.С., Р.С., Д.Ц., В.Н.
и З.Д., чрез процесуалния си представител, отправят искане до съда
производството да бъде прекратено спрямо тях. Процесуалният им представител
акцентира върху обстоятелството, че отразяването на два обекта под един номер в
кадастралната карта не променя собствеността. Сочи, че в случая става въпрос за
две отделни жилищни сгради, като общата тераса между тях не променя този извод.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 341 ГПК за
допускане до делба при квоти от по 1/3 между К.П.А., Т.П.Г.
и С.П.З. на жилищна сграда с идентификатор № ********
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър, одобрени със заповед № РД
18-46/18.08.2006г., находяща се
в гр. Несебър, ул. „К.” № 10, със застроена площ от 111 кв. м., брой нива – две,
с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ******, с площ на имота
от 323 кв. м., както и на жилищна
сграда с идентификатор ******.2
с площ от 5 кв. м., представляващи по документ за собственост североизточен близнак от изградената
двуетажна жилищна сграда в УПИ ****** по плана на
гр. Несебър, на площ от
59 кв. м.
От съделителката С.З. по реда
на чл. 341, ал. 2 от ГПК е поискано в съдебната делба да бъдат включени и други
имоти, а именно: имот с идентификатори № ******, имот с идентификатор № ******.3 и имот с
идентификатор №
******.4. Иска се и включването в делбата и на други лица, освен
посочените в исковата молба съделители, а именно: О.С.,
Р.С., Д.Ц., В.Н. и З.Д..
Основният спорен по делото въпрос е дали всички посочени
от С.З. съделители са съсобственици на всички имоти,
чиято делба се иска, или посоченият в исковата молба е имот е в режим на
съсобственост само между първоначално посочените съделители.
За да се отговори на този въпрос на първо място трябва да
се установят всички специфични характеристики на процесните имоти, като във
връзка с тях по делото се установява следното:
По отношение на имот с идентификатори № ****** между страните не се спори, че същият представлява поземления имот, върху
който са построени процесните сгради, предмет на
спора. Не се спори също така, че този имот е съсобствен между участниците в
настоящото производство. Тези обстоятелства се доказват и от приложените по
делото Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност и
наследство № ********., съставен на 23.07.1996г. от нотариус С.А. (на л. 9), и
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност и
наследство № *****., съставен на 23.07.1996г. от нотариус С.А. (на л. 186). От
първия нотариален акт е видно, че К.П.А., С.П.З., Т.П.Г. и З.Х.А. са придобили
по давностно владение и наследствено правоприемство правото на собственост
върху ½ идеална част от едно дворно място, цялото от 318 кв. м.,
образуващо УПИ ***** по плана на гр. Несебър, при граници: от две страни улици, *****. От
удостоверение за наследници (на л. 6 от делото) се установява, че З.А. починала
на 09.09.2000г., като оставила за свои наследници К.А., Т.Г. и С.З.. От втория
нотариален акт се установява, че другата ½ идеална част от същия имот
била придобита по давност и наследство от М.Я.С., Д.Я.Ц. и З.Я.Д.. Видно от
удостоверение за наследници (на л. 61 от делото) М.С. починала на 16.06.2015г.
и оставила като свои наследници О.Х.С. и Р.Х.С.. Между страните не е спорно, а
и от приетите по делото съдебно-технически експертизи се установява, че така
описаният поземлен имот представлява имот с идентификатор ****** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, с площ от 323 кв.
м., с трайно предназначение на територията „Урбанизирана” и начин на трайно
ползване „Ниско застрояване (до 10 м)”, със съседни имоти: *****, *****. С
нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и
гледане, при запазване правото на ползване на имотите № 30, том XL, рег. № 19775, дело № 7578/2007г.,
съставен на 12.12.2007г. от нотариус С.А. (на л. 184 – л. 185 от делото) Д.Ц.
прехвърлила на В.Н. собствената си 1/6 идеална част от поземлен имот с
идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър.
От изслушаната по делото единична съдебно-техническа
експертиза (на л. 187 – л. 191) от делото се установява, че в поземлен имот с
идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър, е построена жилищна сграда с идентификатор № ********, с адрес на
сградата – ул. „К.” № 10, със застроена площ от 111 кв. м., бр. нива – две, с
предназначение: еднофамилна жилищна сграда. От извършения оглед на мястото
вещото лице е установило, че обектът представлява двуетажна полумасивна сграда
с два входа – откъм ул. „К.” и от към ул. „А.”. Според експертът всеки от
входовете обслужва отделно жилище, като сградата с идентификатор № ********
включва в себе си обектите, описани в Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по давност и наследство № ********., съставен на
23.07.1996г. от нотариус С.А. и Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по давност и наследство № *****., съставен на 23.07.1996г. от
нотариус С.А. като „североизточен близнак” и „югоизточен близнак”. От
експертизата се установява, че тези два обекта са включени в обща сграда,
получила посочения по-горе идентификатор № ******** по кадастралните карта и
кадастралните регистри на гр. Несебър. Страните не спорят помежду си, че така
обособената обща сграда, включващата в себе си двата обекта, е построена преди
1931г. (когато е закупена от общ техен наследодател).
От съдебно-техническата експертиза и допълнителната
съдебно-техническа експертиза се установяват и помещенията, които се включват
във всеки един от обектите, представляващ (според посоченото в нотариалните
актове от 1996г.) „близнаци”. Югоизточният „близнак” (с вход от ул. „А.”) се
състои от две преходни стаи на първия етаж, а на втория етаж от три стаи, две
от които преходни. Откъм входа, предназначен за този обект, се влиза както в
него, така и в обект, който е обозначен със самостоятелен идентификатор № ******.3. От експертизата се установява, че този обект представлява едноетажна
масивна постройка, функционално свързана с жилищните помещения с вход откъм ул.
„А.”. При огледа вещото лице е установило, че обектът се състои от две стаи и
два санитарни възела, включващи баня и тоалетна. Установило е, че дворът също е
разделен – като всяка една от жилищните сгради ползва определена част от него.
Според вещото лице сградата с идентификатор № ******.4 не е свързана функционално с нито една от сградите, а до нея достъпът се
осъществява от страната на двора, достъпна откъм ул. „А.”. Посочената сграда
представлява едноетажна масивна постройка – санитарен възел. Североизточният
близнак се състои от преддверие, коридор, стълбище, баня-тоалетна, дневна с
кухненски бокс, спалня (на първия етаж) и от коридор, стълбище и 3 бр. спални,
едната от които с балкон - на втория етаж. Североизточният близнак се обслужва
от още едно помещение (със самостоятелен идентификатор № ******.2), което представлява преддверие и навес над външна чешма. Посоченият
обект е неразделна част от построената в имота сграда (както се установява и от
заключението на първата изслушана по делото съдебно-техническа експертиза – на
л. 110 – л. 115).
С оглед така установеното по отношение на процесните
обекти, съдът намира следното от правна страна:
От съществено значение е въпросът дали сградата с
идентификатор № ******** представлява единен самостоятелен обект на правото на
собственост или в нея се съдържат два самостоятелни обекта, които не са
получили идентификатори по смисъла на ЗКИР – североизточен „близнак” и
югоизточен „близнак”. При така поставения въпрос съдът на първо място счита за
необходимо да отбележи, че в случая приложение следва да намерят постановките
на Тълкувателно решение № 96
от 16.XI.1971г., ОСГК, които действат и към
настоящия момент. Според цитираното тълкувателно решение при делба на заварени към
17.V.1963г. съсобствени жилищни сгради отредените в реална собственост етажи
или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на § 38 и 39 от
Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи представляват
обособени от по-рано отделни жилища. В тази връзка между страните по делото няма фактически спор, че цялата
сграда (получила към настоящия момент идентификатор № ********
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър) е закупена от
общия им наследодател (дядо на С.З., Т.Г. и К.А.) още през 1931г. Т.е. към този
момент сградата вече е била построена. Няма спор и относно факта, че
наследодателят им К. Янев А. починал (както се установява от удостоверение за
наследници на л. 23 от приложеното към настоящото дело гр.д. № 235/2001г. по
описа на НРС същият е починал на 10.10.1944г.). Наред с това не се спори, че
след смъртта му двамата му наследници Я. А. и П. А. (преки наследодатели на
страните в настоящия процес) около 1962г. реално си поделили къщата помежду си,
като всеки от тях използвал съответна част от нея – със северно и южно
изложение. Този факт се потвърждава и от обясненията, дадени лично от
ответницата Г. в открито съдебно заседание на 04.02.2016г. Налага се извод, че
още преди 17.05.1963г. части от етажи от общата сграда са били отредени в
реална собственост на всеки един от двамата братя – Я. А. и П. А., които са
наследодатели на страните в настоящия процес. Поради тази причина независимо от
това дали така определените реални части отговарят на изискванията за
самостоятелни обекти, въведени в съответните действащи строителни правила и
норми, то така обособените жилища следва да се считат за годни самостоятелни
обекти на правото на собственост. По делото безпротиворечиво се установява, че
и към настоящия момент в сградата с идентификатор № ******** се съдържат два
самостоятелни обекта, които имат отдени входове и се ползват самостоятелно.
Налага се извод, че и североизточният и югоизточният близнак следва да се
третират като самостоятелни обекти на правото на собственост и в тази връзка
няма пречка правото на собственост върху всеки един от тях да бъде придобито
самостоятелно на съответното придобивно основание.
Извън изложеното съдът намира, че още към 1963г., а и към
настоящия момент, обособените обекти отговарят на изискванията за „жилище”,
въведени от съответните действащи правила. Съгласно пар. 38 от приетите през
1959г. Строителни правила и норми за изграждане на населените места всяко жилище
трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение
за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или
шкаф, зимник или складово помещение. От приетите по делото съдебно-технически
експертизи се установява, че и югоизточният и североизточният близнак отговарят
на тези условия – и двете жилища притежават дори повече помещения от минимално
изискуемите по строителните правила и норми, а освен това всяко от тях се
обслужва от баня и тоалетна. В тази връзка следва да се има предвид, че така
наречения „югоизточен близнак” е свързан функционално с още едно помещение –
това с идентификатор № ******.3, в което са налични
два санитарни възела (бани с тоалетни). Освен това от този „близнак” може да се
осъществи достъп и до санитарно помещение, разположено в двора. Т.е. и двата
обособени самостоятелни обекти отговарят на понятието „жилище” по смисъла на
строителните правила и норми, действали след 1959г. Наред с това видно от
представените по делото нотариални актове (на л. 9 и л. 186) всяко от жилищата
е с площ над 52 кв. м., която надхвърля минималните изисквания за самостоятелно
жилище по смисъла на пар. 39 от Строителните правила и норми. От анализа на
действалите нормативни актове след цитираните Строителни правила и норми (Наредба № 5 за правила и
норми по териториално и селищно устройство - обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977г., Наредба № 5 от 17.05.1995г.
за правила и норми по териториално и селищно устройство – обн. ДВ, бр. 48 от 26.05.1995г., в сила от 26.07.1995г., Наредба № 5 от 21.05.2001г. за правила и нормативи за устройство на
територията - обн., ДВ, бр. 51 от 5.06.2001г., в сила от
5.06.2001г. и Наредба № 7 от 22.12.2003г.
за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони – обн. ДВ,
бр. 3 от 13.01.2004г., в сила от 13.01.2004г.) може да се направи извод, че процесните обекти са отговаряли и на
разписаните в тях изисквания за „жилище”. Така например според чл. 35 от Наредба № 5 за правила и
норми по териториално и селищно устройство - обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977г. жилището се състои от помещения, които териториално и
функционално са обединени в самостоятелен обект, предназначен за задоволяване
жилищните нужди на гражданите. То може да се устрои в един или два етажа,
свързани с вътрешна стълба (мезонетен тип). Съгласно чл. 93 от Наредба № 5 от 17.05.1995г. за правила и норми по териториално и селищно
устройство – обн. ДВ, бр. 48 от 26.05.1995г.,
в сила от 26.07.1995г. жилището се проектира като група
помещения и покрити и открити пространства, обединени териториално и
функционално, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой
обитатели. В чл. 93, ал. 3 от същата
наредба е предвидено, че всяко жилище трябва да има най-малко по едно
жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно
складово помещение във или извън жилището. Допустимо е кухнята или кухненският
бокс да бъдат свързани пространствено с дневната. Според чл. 129, ал. 1 от Наредба № 5 от 21.05.2001г. за правила и нормативи за устройство на
територията - обн., ДВ, бр. 51 от 5.06.2001г., в сила от
5.06.2001г. жилището се проектира като група от функционално и пространствено обединени
помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да
задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели. В чл. 131 от същата наредба е посочено, че всяко жилище трябва да има
най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и
най-малко едно складово помещение във или извън жилището. Със същия текст са разпоредбите и на чл. 108, ал. 1 и чл. 110, ал. 1 от
сега действащата Наредба
№ 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони – обн. ДВ,
бр. 3 от 13.01.2004г., в сила от 13.01.2004г. По делото безспорно се установява, че всяко едно от обособените жилища
(влизащи в сградата с идентификатор № ********) притежава
повече помещения от минималния брой, предвиден в цитираните нормативни актове.
Според съда обособените процесни жилища отговарят и на
изискването да включват в себе си функционално и пространствено обединени
помещения, които да задоволят жилищните нужди на определен брой обитатели. В
тази връзка обстоятелството, че между две стаи от отделните жилища е налична
обща тераса, не променя извода на съда. Както се установява от изслушаните по
делото експертизи и от разпита на вещото лице, терасата е единственото общо
пространство между двете обособени като самостоятелни жилища в сградата с
идентификатор №
********. Съдът не намира, че наличието на обща тераса препятства
самостоятелното функционално ползване на обектите в жилището по смисъла на
цитираните по-горе правила, определящи даден обект като „жилище”. Както заявява
и вещото лице, а и както се установява от всички разгледани строителни правила
и норми, действали през годините, не съществува изискване жилището да има и
тераса. Следователно наличната обща тераса между двете обособени жилища не може
да бъде разглеждана като самостоятелно помещение, попадащо в обхвата на
функционално обединените обекти, образуващи „жилище”, което да се ползва и от
двата обособени обекта. Така установената тераса по-скоро представлява общо за
двете жилища отворено пространство и би могла да се разглежда като обща част за
жилищата по смисъла на чл. 38 от Закона за собствеността. Впрочем действащата
към настоящия момент Наредба
№ 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони – обн. ДВ, бр. 3 от 13.01.2004г., в сила от 13.01.2004г., изрично предвижда възможност в сградите с
повече от едно жилище да са налични и общи тераси – арг. от чл. 98, ал. 2, т. 1
от Наредбата. Може да се направи извод, че процесната тераса представлява обща
по предназначението си част на двете обособени жилища (по смисъла на чл. 38 от
ЗС), като няма пречка във всеки един момент тя да бъде преградена и всяко от
жилищата да бъде обслужвано от определена част от тази тераса (арг. от чл. 38,
ал. 2 от ЗС). От изложеното може да се направи извод, че общата тераса по
никакъв начин не нарушава функционалната самостоятелност на всяко едно от двете
образувани жилища в сградата с идентификатор № ********. Всички действали през годините и действащи към настоящия момент
строителни правила и норми въвеждат изискване в едно жилище функционално да са
свързани определени помещения, като е посочен и минималният им брой. Липсва
изискване в тези правила и норми сред тези функционално свързани обекти да
влиза и терасата. Принципно няма пречка в едно жилище да е изградена тераса, но
ако такава липсва това няма да промени статута му на самостоятелен обект на
правото на собственост. На още по силно основание общата тераса за две жилища
също не променя статута им на самостоятелни обекти на правото на собственост, а
може да се ползва като обща за сградата част или самостоятелно към всяко едно
от обособените жилища – в случай на преграждането й.
Всичко изложено до тук е достатъчно за съда да приеме, че
и без към настоящия случай да се прилагат постановките на Тълкувателно решение № 96
от 16.XI.1971 г., ОСГК, то североизточният и югоизточният „близнак” следва да се третират като
самостоятелни „жилища” и като самостоятелни обекти на правото на собственост и
в тази връзка няма пречка правото на собственост върху всеки един от тях да
бъде придобито самостоятелно на съответното придобивно основание.
С оглед горните правни изводи съдът намира, че ищецът К.А.
и ответниците Т.П.Г. и С.П.З. са придобили по силата
на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност и
наследство № ********., съставен на 23.07.1996г. от нотариус С.А. и по силата
на наследствено правоприемство от майка си З.Х.А., правото на собственост върху
североизточен близнак
от изградената двуетажна жилищна сграда в УПИ ****** по плана на
гр. Несебър, на площ от
59 кв. м., представляващ към
момента част от жилищна сграда с идентификатор № ******** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, разположена в поземлен имот с
идентификатор № ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър. С оглед обстоятелството, че североизточният близнак се обслужва от помещение
с идентификатор № ******.2, което е неразделна
част от построената сграда, то съдът приема, че като собственици на
североизточния близнак К.А., Т.Г. и С.З. са собственици и на помещението с
идентификатор №
******.2 – арг. от чл. 97 и чл. 98 от
Закона за собствеността.
Съдът намира, че няма пречка правото на собственост върху
североизточния близнак да бъде придобито самостоятелно от посочените лица,
независимо от обстоятелството, че в кадастралните регистри този обект не е
вписан самостоятелно, а представлява част от друг отразен обект - с
идентификатор № ********. В тази връзка следва да се има предвид, че всеки
недвижим имот (ПИ, сграда или самостоятелен обект в сграда) се индивидуализира
в правния мир със своите технически характеристики, като местоположение,
граници и размери (площ). Именно съвкупността от тези индивидуализиращи
технически белези на недвижимите имоти, набирани, представяни, поддържани в актуално
състояние и съхранявани по установен от ЗКИР ред, представлява кадастъра – чл.
2, ал. 1 от ЗКИР. Обхватът на съдържанието на кадастъра е регламентирано от ал.
2 на чл. 2 от ЗКИР. Данните по ал. 1 и ал. 2 на чл. 2 се нанасят в
кадастралната карта и се записват в кадастралния регистър, като съгласно
презумпцията, установена от ал. 5 на чл. 2 от ЗКИР те са доказателство за
обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. По настоящото
дело се доказа, че в сградата с идентификатор № ******** се съдържат два
самостоятелни обекта на правото на собственост, които обаче не са нанесени в
кадастраланта карта и кадастралните регистри. Следователно в настоящото
производство презумпцията на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР е оборена и макар
самостоятелните обекти в сградата с идентификатор № ******** да не са получили
самостоятелните идентификатори, това не променя обстоятелството, че те могат да
бъдат обект на правото на собственост и да се придобиват на самостоятелно
основание. Процедурата по точното им отразяване в кадастъра е административна и
не влияе на тяхната правна същност като самостоятелни обекти на правото на
собственост. В подобен смисъл е и практиката на Върховната инстанция – напр. Определение № 464 от
26.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 455/2010 г., II г. о., ГК.
По изложените по-горе аргументи съдът намира, че в настоящия
процес се доказа, че страните, между които първоначално е заведено делото, са
собственици на част от сградата с идентификатор № ********, както и на сградата
с идентификатор № ******.2. По отношение на сградата с идентификатор № ******.3
и на останалата част от сградата с идентификатор № ********, представляваща
югоизточен близнак, съдът намира за доказано по делото, че те са собственост на
други лица. По всички изложени по-горе съображения съдът намира, че
югоизточният близнак представлява самостоятелен обект на правото на
собственост. Същевременно видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по давност и наследство № *****., съставен на 23.07.1996г. от
нотариус С.А., посоченият югоизточен близнак, построен в УПИ V-229, ведно с паянтова стопанска
сграда на площ от 40 кв., е придобит по давност и наследство от М.Я.С., Д.Я.Ц.
и З.Я.Д.. От удостоверение за наследници (на л. 61 от делото) се установява, че
М.С. починала на 16.06.2015г., като оставила за наследници О.С. и Р.С.. Ето
защо по делото се доказа, че така нареченият югоизточен близнак е собственост
на други лица, извън кръга на лицата, между които първоначално е заведено
делото за съдебна делба. Съдът намира за недоказано по делото твърдението на съделителката С.З., че въпросният недвижим имот е
съсобствен на всички конституирани по делото страни. Както се посочи
първоначалните страни по настоящото дело нямат права върху този имот, поради
което същият не следва да бъде допускан до съдебна делба в настоящото
производство. Същото важи и за обекта с идентификатор № ******.3. От
изслушаните по делото експертизи се установява, че този обект е неразделна част
от югоизточния „близнак” и е функционално свързан с него. Ето защо и този обект
е част от правото на собственост, придобито въз основа на цитирания нотариален
акт № 136 от 23.07.1996г. Следователно и по отношение на този обект не следва
да се допуска съдебна делба. В тази връзка не следва да се разглежда и
възражението на С.З., направено по реда на чл. 76 ЗН, във връзка с
разпореждането, извършено от Д.Ц. в полза на В.Н. с нотариален акт за прехвърляне
на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, при запазване
правото на ползване на имотите № 30, том XL, рег. № 19775, дело № 7578/2007г., съставен на
12.12.2007г. от нотариус С.А.. Същото възражение не касае имоти, които съдът
приема за част от делбената маса.
Що се отнася до поземления имот с идентификатор № ******
и сградата с № ******.4, по отношение на тях съдът намира следното:
По делото се доказа, че конституираните в настоящото
производство страни са собственици на поземлен имот с идентификатор № ****** (В.Н.
при условията на чл. 76 ЗН с оглед разпореждането в нейна полза, направено от Д.Ц.,
с нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка
и гледане, при запазване правото на ползване на имотите № 30, том XL, рег. № 19775, дело № 7578/2007г.,
съставен на 12.12.2007г. от нотариус С.А.) по силата на цитираните вече
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност и
наследство № ********., съставен на 23.07.1996г. от нотариус С.А. и Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност и наследство № *****.,
съставен на 23.07.1996г. от нотариус С.А.. С всеки един от нотариалните актове
е придобито правото на собственост върху ½ идеална част от едно дворно
място, цялото от 318 кв. м., образуващо УПИ ***** по плана на гр. Несебър, при граници: от две страни
улици, *****. От приетите по делото експертизи се установява, че така описаното
в нотариалните актове дворно място е идентично с поземлен имот с идентификатор
№ ******. От единичната съдебно-техническа експертиза (на л. 187 – л. 191 от
делото) се установява, че сградата с № ******.4 не е функционално свързано с
останалите построени сгради, поради което по силата на приращението (чл. 92 ЗС)
тази сграда е в режим на съсобственост между собствениците на земята. Същевременно
тази сграда не е самостоятелен обект на правото на собственост, поради което
може да се допусне до делба единствено заедно със земята.
Съдът намира, че по отношение на земята и построената в
нея несамостоятелна сграда не може да се допусне съдебна делба дори и по реда
на чл. 345 ГПК, макар по делото да се установи, че поземленият имот е
съсобствен както между първоначалните страни в процеса, така и между останалите
конституирани страни. В тази връзка разпоредбата на чл. 345 ГПК не е приложима
към настоящия казус. Тази разпоредба предвижда
специален ред за делба на наследствен имот, който наследодателят е притежавал в
съсобственост с трето лице. Настоящият случай не е такъв, доколкото и съделителите К.П.А., Т.П.Г., С.П.З., и останалите страни по
делото се легитимират като собственици на земята по силата на издадени в тяхна
полза нотариални актове за придобиване на собственост въз основа на давностно
владение и наследство. Т.е. в случая изобщо не става въпрос за имот, който
наследодателят на посочените в исковата молба съделители е притежавал с трето
лице, а става въпрос за имот, придобит от съделителите по силата на давностно
владение и наследствено правоприемство. Следователно те са придобили правото на
собственост и на основание други права, различни от наследственото
правоприемство. В такъв случай на делба подлежи целият имот, а не само
наследствената част и делбата се извършва по общия ред. В същия смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 261 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 346/2011 г., II г.
о., ГК.
Ищецът в настоящото производство е очертал рамките на
процеса като е посочил между кои страни и за кои имоти иска да се извърши
съдебна делба. Няма пречка по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК в делбената маса да се
включват и други имоти. Също така ако се установят и други лица (освен
първоначално посочените) като съсобственици на вещите, чиято делба се иска,
тези лица следва да бъдат включени в производството по съдебна делба. В случая
обаче ищецът е очертал рамките на процеса, като за част от имотите, които
ответницата З. иска да се включат в делбената маса, се установи, че са в режим
на съсобственост между други лица. Същевременно по делото се установи, че
собственици на поземления имот са както първоначалните страни в процеса, така и
други лица. Ето защо поземленият имот не може да бъде допуснат до делба в
настоящото производство, тъй като делбата на същия следва да се извърши по
общия ред. Както се посочи за него е неприложим редът по чл. 345 ГПК, а това е
единствената разпоредба, която дава (макар и условна) възможност в допуснатите
до делба имоти да се включат и такива, за които се установява, че са в режим на
съсобственост между съделителите, посочени в исковата молба, и трети лица.
С оглед изложеното съдът достигна до извод, че до делба
следва да се допуснат единствено североизточният близнак от
изградената двуетажна жилищна сграда в УПИ ****** по плана на гр.
Несебър, на площ от 59 кв.
м., представляващ към момента част от жилищна сграда с
идентификатор № ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър, разположена в поземлен имот с идентификатор № ****** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, ведно със сграда с идентификатор
№
******.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър. Тези обекти следва да е допуснат до съдебна делба между съделителите К.П.А., Т.П.Г. и С.П.З. при равни квоти от по
1/3 идеална част за всеки от съсобствениците. Това е така, тъй като по силата
на Нотариален акт № ******. те са придобили равни права в съсобствеността,
заедно със З.А. (по ¼ идеална част), а след като З.А. е починала са
наследили и нейните идеални части поравно. Т.е. към момента всеки от тях
притежава по 1/3 идеална част от правото на собственост върху имотите, чиято
делба се иска.
По отношение на югоизточният близнак, представляващ част
от жилищна сграда с идентификатор № ********, както и по отношение на сградата
с идентификатор № ******.3, предявеният иск за делба, респ. искането по чл.
341, ал. 2 ГПК, отправено от С.З., следва да бъдат отхвърлени, тъй като по
делото се установи, че посочените в исковата молба съделители не притежават
право на собственост върху тези обекти. Искането на С.З. за допускане до
съдебна делба на поземления имот с идентификатор № ****** и находящата
се в него постройка с идентификатор № ******.4 също следва да бъде отхвърлено с
оглед обстоятелството, че същите не подлежат на съдебна делба в настоящото
производство, тъй като са в режим на съсобственост както между страните,
посочени в исковата молба, така и между други лица. Ето защо делба на тези
имоти може да се извърши единствено по общия ред.
При тези изводи на съда производството по настоящото дело
следва да бъде прекратено по отношение на конституираните страни О.Х.С., Р.Х.С.,
Д.Я.Ц., В.П.Н., З.Я.Д.. Посочените лица не притежават право на собственост в
обектите, които следва да се допуснат до съдебна делба, поради което няма
основание да продължат участието си в производството по делба на тези обекти.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съсобствениците К.П.А.,
ЕГН **********,***, Т.П.Г., ЕГН **********,***
и С.П.З., ЕГН **********,***18, на
североизточен близнак от изградената двуетажна жилищна сграда в УПИ ****** по плана на
гр. Несебър, на площ от
59 кв. м., представляващ към
момента част от жилищна сграда с идентификатор № ******** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, разположена в поземлен имот с
идентификатор № ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър, ведно с обект с идентификатор № ******.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, представляващ преддверие и навес
над външна чешма, неразделна част от североизточния близнак, при следните
дялове:
-
за К.П.А.
– 1/3 ид.ч.,
-
за Т.П.Г.
- 1/3 ид.ч.,
-
С.П.З. – 1/3 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.П.А., ЕГН **********,***, срещу Т.П.Г., ЕГН **********,*** и С.П.З., ЕГН **********,***18,
за извършване на съдебна делба на останалата част от жилищна сграда с идентификатор № ********, представляваща югоизточен близнак от изградената
двуетажна жилищна сграда в УПИ ****** по плана на
гр. Несебър.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 341, ал. 2 ГПК, направено от С.П.З., ЕГН **********,***18, в
делбата да бъдат включени следните имоти: поземлен имот с идентификатор № ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър, с площ от 323 кв. м., с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана”,
начин на трайно ползване: „Ниско застрояване”, при съседи ПИ с идентификатор ******,
ПИ с идентификатор № ******, ПИ с идентификатор № ******, ПИ с идентификатор № ******,
ПИ с идентификатор № ******, ПИ с идентификатор № ******7, обект с идентификатор № ******.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър и обект с идентификатор № ******.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Несебър.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
отношение на О.Х.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, Р.Х.С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, Д.Я.Ц., ЕГН
**********,***, В.П.Н., ЕГН **********, с адрес ***, З.Я.Д., **********,***,
конституирани от Районен
съд гр. Несебър с определение от открито съдебно заседание от 08.04.2016г.,
постановено по делото.
Решението може
да бъде обжалвано
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: