РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Варна, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора В. Ч. С.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243000600123 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано е по жалба на адв.С.Т. от АК - Варна, в
качеството й на процесуален представител на подс.Б. П. Т., против присъда №
2, постановена на 11.01.2024г. по НОХД № 1094/2023г. по описа на ОС -
Варна.
С атакувания съдебен акт, въззивникът бил признат за ВИНОВЕН в
това, че:
1. на 03.09.2022г. в град Варна, в условията на опасен рецидив, извършил
действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление /хапане с
уста на полов член и проникване с пръст в аналната област/ по
отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - 6 годишния В.
Н., който не разбирал свойството и значението на извършеното с него,
поради което и на основание чл.149 ал.5 т.3 вр. ал.4 т.2 вр. ал.1 и чл.54 от
НК ОС му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ при СТРОГ режим;
2. на 03.09.2022г. в град Варна извършил полово сношение и действие на
полово удовлетворение /проникнал с половия си член в аналното
отверстие и еякулирал по гащичките и долницата/ с лице от същия пол,
ненавършило 14 годишна възраст - 6 годишния В. Н., който не разбирал
свойството и значението на извършеното, поради което и на основание
чл.157 ал.4 и чл.54 от НК ОС му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
1
СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ при СТРОГ режим.
На основание чл.23 ал.1 от НК на подс.Т. било наложено най-тежкото
от така определените наказания, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
Подс.Т. бил осъден да заплати на В. Д. Н. - чрез законните му
представители - Д. Н. и Я.Н., обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на престъпленията по чл.149 ал.5 т.3 вр. ал.4 т.2 вр. ал.1 от
НК и по чл.157 ал.4 от НК - парична сума в размер на 100 000 лева /сто
хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на деянията -
03.09.2022г., до окончателното изплащане на сумата, както и сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева /три хиляди
лева/.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспаднал времето, през което
подс.Т. бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Разпоредил се
и с ВД по делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс.Т. бил осъден да заплати
направените по делото разноски, както и държавната такса върху уважения
граждански иска в размер на 4 000 лв.
Оплакванията в жалбата на защитата, депозирана от адв.Т., са в насока
нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и
явна несправедливост на наложеното наказание с искане за намаляването му.
Оспорва се и уважаването на предявения граждански иск. В жалбата се сочи
неправилност на постановеният акт поради противоречието му със събраните
по делото доказателства при твърдението за нарушение на разпоредбата на
чл.303 ал.2 от НК. За защитата останали неизяснени въпросите по
вменяемостта на подс.Т., по извършването на блудствени действия, както и на
такива по полово сношение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна
възраст. Защитата останала без отговор на въпроса дали изобщо били
извършени някакви престъпни действия и по кон наказателен текст.
Изложени са аргументи. В жалбата се оспорва и уважаването на гражданския
иск с мотива за липсата на тежки последствия от физическо и психическо
естество за малолетния В..
В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Пледира за потвърждаване
на първоинстанционната присъда.
Защитникът на подс.Т. поддържа депозираната жалба, като отново
акцентира на недоказаността на обвинението. Твърди, че няма как само
показанията на пострадалото дете да стоят в основата на постановената
присъда. Коментира сторените по делото експертизи, изтъквайки основания,
които лишават техните заключения от доверието на защитата. Излага
допълнителни доводи и по алтернативното искане за намаляване на
наказанието, както и по гражданския иск.
Подс.Т., поддържа жалбата и в последната си дума заявява, че иска да
бъде оправдан, тъй като не е сторил нищо нередно.
Съдът след запознаване с материалите по делото и становищата на
страните, както и след цялостна служебна проверка на постановения съдебен
2
акт, съгласно изискванията на чл.313 и следващите от НПК, намери за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна. Разгледана по същество, се преценява като
частично неоснователна поради следните съображения:
Въззивният съд приема за установена по фактическа страна следното:
Подс.Б. Т., бил роден и живеел в гр.Варна, с начално образование,
неженен, работел непостоянно, осъждан както следва:
1/по НОХД 965/2005г. на ОС-Варна за деяние, извършено на
19.08.2004г. по чл.152 ал.4 вр. чл.63 ал.2 т.2 от НК на лишаване от свобода за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ (реабилитиран по право);
2/по НОХД 192/2012г. на РС-Девня за деяние, извършено при условията
на продължавано престъпление в периода март-април 2011г. по чл.157 ал.3
вр. чл.26 ал.1 от НК и за деяние, извършено на 17.11.2011г. по чл.157 ал.2 от
НК, за които му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
девет години, намалено по реда на чл.58а от НК с1/3 и определено на шест
години лишаване от свобода, увеличено на основание чл.24 от НК на ОСЕМ
ГОДИНИ лишаване от свобода при строг режим. Изтърпяно на 09.02.2019г.
През 2022г. временна работа в сферата на строителството на подс.Т.
осигурявал св.К.. Той му помагал, защото го познавал от дете и знаел, че е без
баща.
Понякога подс.Т. нощувал при друг свой познат, който живеел в
гр.Варна, жк.“Владиславово“ бл.306, вх.16. В същия блок, в друг вход -
номер 11 живеели свидетелите Яна и Д. Н.и с детето си В. Н. на 6 години (към
2022г.).
На 03.09.2022г. подс.Т. и св.К. приключили работа и се разделили
около 18.00-18.30ч. Св.К. оставил подс.Т. в жк.“Владиславово“ до бл.306,
където последния смятал да преспи вечерта.
На същата дата - 03.09.2022г., около 19.00 часа св.Д. Н. и св.В. Н. (дете
на 6 години) излезли от дома си. Бащата смятал да ремонтира автомобила си,
а детето през това време щяло да играе с тротинетката си. Докато св.Д. Н.
поправял автомобила до беседката на вход 11, малолетният В. обикалял около
блока с тротинетката. В един момент се отдалечил от баща си. Когато се
озовал до съседния паркинг на същия блок, бил забелязан от подс.Т..
Последният видял, че детето е само и решил да го пресрещне и заговори.
Когато детето достигнало с тротинетката до магазина за хранителни стоки,
находящ се в един входовете на бл.306 до паркинга, подс.Т. го пресрещнал и
поискал то да тръгне с него. Детето тръгнало с подс.Т., който го завел в
близките храсти. Там подсъдимият му обяснил, че на неговата възраст
големите му правили хубави неща, които той смятал сега да му направи на
него. Докато свалял панталоните и бельото на 6-годишното дете, му казал да
пази тишина. Той също свалил панталона и бельото си. Навел се и започнал
да хапе с уста половия член на детето, което усетило болка и неприятно
3
чувство на драскане от брадата на подсъдимия. Подс.Т. проникнал с пръст в
аналната област на детето. Застанал бил на позиция на колена на земята пред
момченцето. След това казал на В. да застане с гръб към него. Тогава извадил
пръста си от ануса на детето и успял да проникне с пениса си в аналното му
отверстие, от което В. изпитал остра болка. Това го накарало да се отдръпне,
а в това време подс.Т. еякулирал. Като част от семенната му течност
попаднала върху панталоните и бельото на детето. След това подс.Т. се
облякъл, обул и В.. Дал му 10.00 лв., за да не казва на никого за случилото се.
В. тръгнал с тротинетката към баща си, смутен от случилото се. Когато
приближавал, св.Д. Н. забелязал, че близо зад сина му се движи непознат за
него мъж - подс.Т.. Детето веднага започнало да разказва на баща си
случилото се, а той позвънил на телефон 112, успявайки да задържи на място
подс.Т. до пристигането на полицейския екип.
По делото били извършени следните експертизи:
1.Съдебно медицинската експертиза на В. Н. (л.109-110 от ДП )
установила промени в половата и аналната област - издължено повърхностно
ожулване по долната повърхност на пениса, ожулване по главичката на
пениса, както и леко отзяване на аналния пръстен без наличие на травматични
промени по и около него. Описаните ожулвания по пениса били определени
като резултат на действие на твърди тъпи предмети с ограничена контактна
повърхност, чрез триене с или върху такива. Получените увреждания
съответствали на начина и на времето посочени в предварителните данни.
При прегледа бил взет материал за ДНК изследване - натривки от половия
орган и аналната област на В. Н..
В с.з. вещото лице пояснило какво означава посоченото в СМЕ „леко
отзяване на аналния пръстен без травматични промени“ с това, че основата
на аналния пръстен, който е по естеството си мускул, след определено
въздействие, известно време след това може да е в състояние, проявено чрез
едно видимо разширение на аналния пръстен, без промени по кожата и
лигавицата“.
2.Комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза
(л.144-149 от ДП) на малолетния В. установила, че е психично здрав и с оглед
възрастта и нервно-психическото му развитие отговаря на нормите за
интелектуално развитие на дете на неговата възраст. Притежава степен на
осъзнатост, характерна за възрастта му. Извършеното изследване не
установило данни за отклонение в нормалното за възрастта физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Установила
добре запазени възможности за извършване на логически операции от
елементарен ранг на сложност. Мисловен процес - с нормален темп на
протичане; без нарушения в концентрацията, разпределяемостта,
превключваемостта и устойчивостта на вниманието. Предвид възрастта на
детето и нивото му на развитие била констатирана негова зависимост от
авторитетни фигури в процеса на усвояване на нови умения и знания. Не били
отчетени склонности към фантазия или измислица. По време на изследването
детето отговаряло спонтанно на зададените въпроси, структурирано и точно,
без загуба на логическа последователност.
4
Към момента на освидетелстването В. не можел да осмисли характера
на деянието като сексуален, тъй като поради възрастта си нямал изградена
представа за това, че спрямо него са извършени действия, които нарушават
най-интимната сфера на неговото функциониране. В бъдеще той щял да
осмисли извършените спрямо него действия, да им даде сексуална оценка и
това можело да се окаже твърде неблагоприятно върху психосексуалното му
развитие. В. нямал сексуална оценка на случилото се с него, тъй като той все
още нямал разбиране за такава.
3.Съдебно медицинската експертиза на подс.Т. (л.112 от ДП)
установила липса на видими травматични увреждания по тялото и половата
му област. При прегледа му бил взет материал за ДНК изследване - натривка
от половия орган.
4.Комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза,
назначена в разпоредително заседание от ОС, подс.Б. Т. е с лека умствена
изостаналост, като не се установяват данни за други психични разстройства.
Към момента на извършване на деянията 03.09.2022г. не е бил в състояние на
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Установената
лека умствена изостаналост не нарушава качествено базисните му психични
годности. Същият е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Подс.Т. е в състояние да участва
пълноценно в наказателния процес и да разбира етапите, през които минава
наказателното производство.
(Забележка: заключението на комплексната СППЕ, назначена в хода на
ДП (л. 153-160) на подс.Т., не била изслушана и приобщена от ОС, предвид
становището му, че не следвало СППЕ на подсъдим и пострадал да бъдат
изготвяни от едни и същи вещи лица и назначаването на друга СППЕ по
горепосочената т.4, която била изслушана и приобщена по предвидения
процесуален ред. Поради това и на този съд не е понятно защо тя, въпреки
това, била описана в мотивите на съда. Освен това, следва да се подчертае, че
нито има такова законово изискване, нито забрана относно ВЛ по каквито и
да било експертизи, нито АС съзира конкретно обстоятелство, което да е
налагало назначаването на нова СППЕ с други експерти. Независимо от това,
стореното от ОС не е произвело някакво процесуално нарушение, но следва
да бъде отбелязано за пълнота. Като не изслушана непосредствено от съда и
5
не приобщена по реда на чл.282 от НПК, то тази СППЕ от ДП, сторена по
отношение на подс.Т., се явява изключена от доказателствената съвкупност и
не може да бъде ползвана като част от доказателствата по делото).
5.Заключението на ДНК експертизата назначена в хода на ДП (л.132-
136 от ДП) установило, че:
*Изследването на обекти №1 и № 4 /детско долнище и тампон с
обтривка от пениса на В. Н./ визуализира един и същ ДНК профил, който
показва пълно съвпадение с ДНК профила на В. Н.;
*По обект № 4 - тампон с обтривка от пениса на В. Н. се установява
присъствие на минимално количество клетъчен материал от друго/други
лица, но алелите за този клетъчен материал не подлежат на интерпретация;
*При изследването на обекти № 2 и № 3 (белезникави петна по дъното
на детски боксерки и тампон с обтривка от аналната област на В. Н.) се
доказва наличие на човешка сперма, за което се определи ДНК профил, който
показва пълно съвпадение с ДНК профила на Б. Т..
*По обект № 2 - 1 брой детски боксерки на В. Н. се установява
присъствие на минимално количество клетъчен материал от друго/други
лица, но алелите за този клетъчен материал не подлежат на интерпретация.
*По обект № 5 (тампон с обтривка от пениса на Б. Т.) се визуализира
ДНК профил, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на Б. Т..
Аналогична фактическа обстановка установил и ОС-Варна, който
мотивирал изводите си посредством акуратен анализ на доказателствата по
делото в съвкупност и по отделно. Становището на АС и допълнителен
анализ ще бъде сторен по-долу, при обосноваване на позицията на въззивния
съд по конкретните възражения на защитата за недоказаност и за допуснато
съществени процесуални нарушения.
По възраженията на защитата срещу заключенията на някои от
експертизите по делото:
Тук е нужно да се поясни следното. В жалбата е посочено, че „били
оспорени“ двете психиатрични експертизи, изготвени на подс.Т., което
оставило нерешен по категоричен начин въпросът за вменяемостта на
подсъдимия. По този въпрос АС счита, че съдебното следствие пред ОС не
оставило неразрешени въпроси. Спомена се горе, че ОС уважил искането на
защитата в РЗ и назначил нова СППЕ с нови вещи лица (въпреки, че
аргументацията на ОС не се споделя от АС). Тази СППЕ била изготвена и
изслушана в с.з. на 27.10.2023г. и по същество дала същото заключение като
СППЕ на ДП (която обаче няма как да се коментира, поради липсата на
нейното изслушване и приемане по реда, описан в НПК). Според това
6
заключение подс.Б. Т. би вменяем към датата на деянието, а и по време на
процеса, въпреки констатираната лека умствена изостаналост - бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Подс.Т. бил в състояние също така да участва пълноценно в
наказателния процес и да разбира етапите, през които минава наказателното
производство. Според АС очевидно защитата счита констатираната умствена
изостаналост за невменяемост, които състояния/понятия не са равнозначни.
Ниското IQ няма общо с психическата му годност по въпросите, които
поставя НК в разпоредбата на чл.33 ал.1 – ниският коефициент на
интелигентност не е от категорията на умствената недоразвитост, нито пък на
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, които да
изключват вменяемостта. ВЛ са пояснили точно и ясно, че се касае за
умствена изостаналост, която обаче не нарушава качеството на психичните му
годности (л.116 и л.116-гръб от НОХД). Т.е. няма как да се приеме
твърдението за останал недоизяснен един от толкова важните въпроси,
подлежащи на обсъждане в наказателното производство. Заключението на
експертите отговаря стриктно на изискванията на разпоредбите на чл.152 от
НК и пред този съд не са изтъкнати разумни и мотивирани основания в тази
насока, нито пък той самия съзира някоя от предпоставките (т.е. липса или
порок в заключението), изискващи назначаването на допълнителна или
повторна експертиза (чл.153 от НПК).
Аналогично становище по повод искането за повторна ДНК експертиза
зае АС в нарочно определение във въззивното съдебно заседание, тъй като
констатира, че ДНК експертизата отговаря на изискванията за ясно, пълно,
задълбочено и обосновано заключение, която констатация изключва всякакви
съмнения в правилността му (л.48 от ВНОХД).
По възраженията на защитата относно доказаността на обвинението:
По отношение на твърдението за забрана осъдителната присъда да
почива само на показания, прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК, АС е
солидарен със защитата, защото това е изрично законодателно закрепено в
разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК.
Но настоящата хипотеза не е такава. На първо място – показанията на
детето са били прочетени със съгласието на подсъдимия и защитника му, на
основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК и в изпълнение на изричната
разпоредба на чл.280 ал.6 от НПК. В рамките на ДП тези показания били
дадени в присъствието на инспектор ДПС, родител и психолог, при
спазването на законовите изисквания по чл.140 от НПК. Това ги прави
7
изрядно процесуално събрани, а прочитането им било в резултат постигане на
щадяща за психиката на детето процедура (съобразно изложеното и от ВЛ
пред съда), отново съобразена с изискванията на НПК - чл.281 ал.5 от НПК,
т.е. със съгласието на страните, посочени в разпоредбата и при спазването на
всички разяснения, предварително сторени от съда. В с.з. на 21.11.2023г.
преди прочитането на показанията на В., експертите посочили, че всяко едно
преповтаряне на събитието от инкриминираната дата, би довело до фиксация
на детето към случилото се. Разпоредбата на чл.280 ал.6 от НПК била
правилно приложена от съда, макар и да липсва изричното й упоменаване в
конкретното определение, но по същността си действията на съда са точно
такива). Разпоредбата на чл.280 ал.6 от НПК покрива международни
стандарти при работата с уязвими групи пострадали лица, като се явява пряка
рефлексия на дело С-105/03 на Съда на ЕО. С решението СЕО приел, че в
казуси на посегателство срещу малолетни, то всяка държава-членка в
съответствие с Рамково решение 2001/220/JHA за положението на жертвите в
наказателния процес, е длъжна да защитава възможността жертвите да бъдат
изслушвани до степен, необходима за целите на съдебния процес, предвид че
са уязвима група и следва да се ползват от специални мерки при даване на
показания, които са в състояние да гарантират дължимото щадящо третиране.
ОС се възползвал от правото си да ограничи до минимум повторяемостта на
разпита на малолетния по реда на чл.280 ал.6 от НПК, за да се предотвратят
неблагоприятните последици за детето от даването на свидетелски показания
в съдебния процес, при извеждане на такава опасност чрез споделеното от
експерта, присъствал на разпита по ДП.
В допълнение по тази тема следва да се посочи, че според защитата
разпитът на В. не бил проведен в присъствието на обвиняемия, което е вярно.
От това обаче не могат да се черпят доводи за някакво процесуално
нарушение, тъй като към часа на разпита на В. (04.09.2022г., от 09.32ч. до
11.02ч.) все още липсвало привличане на подс.Т. в качеството му на
обвиняемо лице. Това било сторено от компетентния орган по-късно - на
04.09.2022г. в 18.23ч. Липсата на присъствие на подс.Т. и защитата му на този
разпит (което, видно от посочените горе часове е било невъзможно поради
липсата на привличане) по никакъв начин не може да постави под съмнение
достоверността на показанията на В. – при разпита са присъствали множество
лица (както изисква чл.140 от НПК), което изключва твърдяната от защитата
недостоверност. В насока на този извод е и заключението на СППЕ по делото
за липсата на склонност на детето към фантазии по случилото се, а и не
следва да се пренебрегва факта, че психологът по СППЕ е присъствал на
разпита на В., което му дало максимум обем наблюдение върху детето.
Категорично не се споделят и доводите за неправилност на съдебния
акт, тъй като той бил постановен в противоречие с доказателствата по делото.
На първо място е нужно да се посочи, че разпита на В. не е единственото
доказателствено средство, на което присъдата почива. След разпита било
извършено и разпознаване, на което той без колебание посочил подс.Т. като
автор на стореното му, което описал в разпита си. По делото са налични и
показанията на баща му – св.Д. Н., който възприел непосредствено
8
поведението на сина си преди и след инцидента, както и това на подс.Т..
Налице са СМЕ на подс.Т. и В., както и СППЕ на подсъдим и пострадал. На
иззетите при СМЕ сравнителни образци (ВД) била извършена ДНК
експертиза, която дала своите заключения.
Разследването по ДП и съдебното дирене са водени стриктно съобразно
нормите на НПК. След разпита на В. и съобразно съдържанието му, било
извършено освидетелстване на подсъдим и пострадал, посредством което, по
В. били установени издължено повърхностно ожулване по долната
повърхност на пениса, ожулване по главичката на пениса, както и леко
отзяване на аналния пръстен без наличие на травматични промени по и около
него. Тези обективни находки били в пълен синхрон със заявеното от
малолетния относно действията на подс.Т. – първоначално „хапане“ на
детския пенис, съпроводено с убождане от брадата, довело до ожулванията по
пениса на В.; последвано от проникване с пръст, а после и с полов член в
ануса, довел до отзяване на аналния пръстен на детето. Действията били
посочени от експертите като възможни да бъдат получени по описания от В.
начин. А тази СМЕ и вземането на отривки се случила непосредствено в деня
на деянието – на 03.09.2022, в 22 часа; при констатирани действия от страна
на подс.Т. около 19.30ч. в рамките на същия ден. В същата посока е и
заключението на ДНК експертизата, която била извършена по ВД, иззети по
надлежния ред броени часове след инцидента – ДНК проби от тялото и дрехи
на В., по някои от които (детски боксерки и тампон с обтривка от аналната
област на В.) била установена семенната течност от подс.Т.. Така по делото се
установява по безспорен начин, че подс.Т. действително извършил описаните
горе действия. Тази констатация се потвърждава и от заключението на СППЕ
на В., от която е видно, че експертите не отчели склонности към фантазия или
измислица. По време на изследването детето отговаряло спонтанно на
зададените въпроси, структурирано и точно, без загуба на логическа
последователност. В допълнение са и показанията на бащата на В., комуто то
разказало история със същото съдържание. Изброените доказателства,
обсъдени и от ОС, са еднопосочни и установяват съвкупно и по отделно
приетата от съда фактическа обстановка. Още повече – подкрепени и от
стореното разпознаване, при което подс.Т. бил без колебание показан от В.
като чичкото, който му направил описаните в разпита неща.
В разрез с описаната фактология са единствено обясненията на подс.Т.,
но АС отчита тяхната двойнствена природа, а поради противоречието им с
останалата доказателствена маса, ги третира като защитна теза, а не като
източник на обективна информация относно случилото се. Те противоречат и
на обективно извършените по делото действия – СМЕ на подс.Т. била
извършена в деня след инцидента и при нея не били констатирани каквито и
да било телесни травми по него – което категорично опровергава твърдението
му, че бил бит от бащата на детето. Друга част от твърденията се променят
според ситуацията – като например, че бащата на В. сторил на детето си
приписаните на подс.Т. престъпления, както и че той лично видял ДНК петно
по детските дрешки с произход от бащата.
Не се споделят твърденията в жалбата, че за доказване на деянията били
9
необходими още: показания на очевидци, снимки от камери и други преки
доказателства. Описаното не е необходимо, тъй като всеки процес има свои
специфики, а в конкретния са събрани възможните, съобразно случая
доказателства, които са годни и които са достатъчни за установяване
виновността на подс.Т..
За пълнота следва да се отбележи съгласието на АС с изключването от
страна на ОС от доказателствата по делото на показанията на св. Тихомир
Дочев. ОС се позовал на практика на ЕСПЧ, а междувременно такава забрана
била установена в НПК – чл.118 ал.2 от НПК. По отношение на останалите
свидетели коментара и анализа на ОС се споделя от въззивния съд.
Относно възраженията по изпълнителните деяния:
Извън казаното от ОС в мотивите, което се споделя, може да се добави
следното:
По чл.149 ал.5 т.3 от НК – изпълнителното деяние на блудствените
действия, извършени спрямо малолетния В., конкретно са следните:
засмукване/леко захапване на члена на детето, вкарване на пръст в дупето му,
които имали за цел да възбудят полово желание без съвкупление у подс.Т..
Същите са ясно посочени в ОА, в присъдата и в мотивите към нея, безспорно
установени от свидетелски показания и СМЕ (освидетелстване). Принципно
при блудството се касае до такава категория действия, които могат да се
оценят като такива със сексуален характер и целят полова възбуда или полово
удовлетворяване. И както правилно ОС посочил – без значение е пола на
пострадалия. Те се изразяват във вид телесна интервенция, която е с такава
насоченост и естество, че би могла да предизвика полова възбуда или
удовлетворение у дееца. Във всички случаи постигането на целта (половото
желание или удовлетворение) е несъставомерен признак от състава на
престъплението и би могъл да се отчита единствено при индивидуализация на
наказанието (константна практика на ВКС в тази насока). С оглед
изложеното, при установените факти по делото, ОС не е допуснал нарушение
на материалния закон, а го е приложил правилно, приемайки че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението,
извършвайки конкретните действия, чиято цел била възбуждане на полово
желание без съсъкупление.
По чл.157 ал.4 от НК - изпълнителното деяние било проявено в
осъществения с малолетния полов акт. Че такъв имало посочил пострадалия, а
освен това фактът бил обективно фиксиран при освидетелстването на детето,
като проникването било проявено чрез наблюдаваното от експерта „отзяване
на ануса“, резултат тъкмо на физическото проникване на половия член в
ануса на детето, който оставил тази временна очевидна следа върху анусната
мускулатура. В допълнение ДНК експертизата установила спермена течност
от подс.Т. по обтривките от ануса на В. (което доказва истинността на думите
му относно проникването и мокренето), както и по слипчетата му. В случая са
налични две изпълнителни деяния по отношение на лице от същия пол –
полово сношение, както и действия на полово удовлетворение – подс.Т.
проникнал с половия си член в ануса на детето, след което еякулирал т.е.
10
имаме проникване, както и настъпило полово удовлетворение, безспорно
установено по обективните находки по тялото на детето.
Що се касае до малолетието на детето, то е видим факт – не е в
гранична възраст, а експертите посочили, че изглежда на видимата си възраст.
Т.е. подс.Т. бил наясно, че пострадалия е дете, че е малолетен. Още повече
казал му, че той като бил малък на него възрастните му правели неща, които
сега той щял да направи на него. Т.е. подс.Т. е съзнавал малолетието на В.. В
допълнение – съзнавал и противоправните си действия. Което се извежда от
обективното му поведение (и извън това по конкретните сексуални действия):
постоянно и настойчиво казвал на детето да мълчи („Тихо, тихо“), а след като
приключил му дал и 10лв., за да не разказва на никого за случилото се.
При тези данни, въззивният съд приема, че въпросът за авторството на
престъплението е решен правилно от първоинстанционния съд. Установени
са конкретните действия на подс.Т. по осъществяване на описаните горе
изпълнителни деяния. В този смисъл, изводите за вината и отговорността на
жалбоподателя, законосъобразно са изградени върху правилно установена
фактология, основана на комплексната оценка на всички доказателствени
материали, събрани по делото, обсъдени обективно, всестранно и в пълнота
от ОС. Другояче казано, материалният закон е приложен правилно.
По възраженията относно несправедливостта на наказанието:
Те са основателни. За да определи наказанието ОС достигнал до извод
за превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство ОС отчел само
умствената изостаналост на подс.Т..
Като отгегчаващо отговорността обстоятелство ОС отчел предходната
съдимост на подс.Т., която приел двояко - и като квалифицираща деянието
като „опасен рецидив“, и като негативни характеристични данни за личността
на извършителя. Това осъждане ОС приел като белег на изключителна
упоритост при извършване на деяния насочени против половата
неприкосновеност на малолетни деца от женски и от мъжки пол, което говори
за личност с висока степен на обществена опасност.
Тук обаче не става ясно защо е приет превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства – изтъкнали са по едно от двете категории, а
също е сторен извод и за висока степен на обществена опасност на подс.Т.,
което се явява по същността си друго обстоятелство, което се обсъжда по
чл.54 ал.1 от НК. В допълнение – при едни и същи изходни данни по чл.54 от
НК, ОС определил в единия случай наказание около и над средния размер, а в
другия – на максимума.
Т.е. АС счита, че първо следва да се обсъдят/посочат степента на
обществената опасност на деянията, която в случая е висока (защитени
обществени отношения, за които е предвидена сериозна санкция в закона),
както и на дееца. Деянията засягат една от най-интимните сфери на личния
живот, още повече – приложена към малолетен), а завишената обществена
опасност на подс.Т. е изводима от липсата на поправяне след предходно
изтърпяно наказание с достатъчна продължителност, характеристични данни.
Едва след това настъпва моментът на изследване на смекчаващите и
11
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Те според АС следва да се допълнят по следния начин:
По смекчаващите отговорността обстоятелства: към тях следва да се
добави това, че подс.Т. все пак упражнявал общественополезен труд (макар и
спорадично). Работил е и в момента на деянието, по осигурена му от св.К.
работа. Същият, освен умствено изостанал, бил и в тежко материално и
семейно положение – без баща от малък, социално и образователно
занемарен. Това било установено от ОС, но не получило дължимата по тежест
оценка.
По отегчаващите отговорността обстоятелства: Категорично не се
споделя от АС становището на ОС, че осъждането по НОХД 192/2012г. може
да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство. Това е
недопустимо от закона, предвид разпоредбата на чл.56 от НПК (посоченото
осъждане определя квалификацията „опасен рецидив“). А че данните за
личността на подс.Т. са негативни (какъвто извод е сторен чрез обсъждане на
тази предходна съдимост), се извлича от приложената характеристична
справка (л.195 от ДП), от която се вижда, че Т. не се ползва с добро име сред
съседите си, те не желаят да имат общо с него, дружи с криминален
контингент, конфликтен, с неприемливо и арогантно поведение.
От справката за съдимост на подс.Т., извън осъждането, обуславящо
квалификацията опасен рецидив, следва да се отбележи настъпила
реабилитация по право по първата постановена му присъда, тъй като в
рамките на изпитателния срок той не извършил друго престъпление – чл.86
ал.1 т.1 от НПК. Т.е. няма как това първо осъждане да се третира като
утежняващо положението му, също както няма как и второто му осъждане,
определящо квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив“ да се обсъжда
в същия контекст (както сторил ОС).
Поради всичко изложено по-горе правилният (според АС) извод е за
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Заради което и
наказанието трябва да се приведе в съответния размер, съобразно правилата
на чл.54 ал.2 от НК, т.е. под средния размер. То следва да се коригира под
средния размер, но около него, предвид обществената опасност на деянията и
дееца.
По чл.149 ал.5 от НК средният размер е 12,5 години; а по чл.157 ал.4 от
НК – 4 години. Под и в близост до тези средни размери следва да се занижат
наложените наказания, след което да се определи общо наказание по реда на
чл.23 от НК. За справедливи АС намира следните наказания:
По чл.149 ал.5 от НК – ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
По чл.157 ал.4 от НК – ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
На основание чл.23 от НК следва да се определи общо наказание в
размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
АС намира, че така определеното общо наказание ще изпълни своите
цели и че не са налице основания за увеличение на общото наказание по реда
на чл.24 от НК, тъй като общото наказание от десет години лишаване от
свобода е достатъчно сериозно по размер, за да реализира целите на чл.36 от
НК.
Така определеният период на изолация на подс.Т., съдът счита за
оптимален, за да изпълни поправителен и превъзпитателен ефект спрямо
12
подсъдимото лице, което в този период ще бъде възпрепятствано от
извършване на престъпления, а от друга страна наказанието ще въздейства
предупредително и възпиращо на другите членове на обществото.
Посегателството срещу половата неприкосновеност, особено на малолетни
лица, е крайно нетърпимо за обществото деяние, поради което и по-леки
наказания не биха въздействали предупредително-възпиращо спрямо
останалите членове на обществото, склонни към подобни деяния, на които не
следва да се внушава безнаказаност за извършване на сходни прояви.
Оплакванията от семеен и здравословен характер, доколкото ги има, са
отчетени по-горе. Не се споделят тези, които са изложени в жалбата под
формата само на твърдения (относно тормоз в затвора, видимо тежко
здравословно състояние и т.н.). По отношение състоянието на майката на
подс.Т. – то не разкрива особена тежест, а и неговите две сестри биха могли
да положат грижи за нея.
По размера на присъденото обезщетение:
Уважена в цялост била гражданската претенция за причинени от
престъпленията неимуществени вреди (в размер на 100 000 лв.), който размер
в жалбата се отчита за прекомерен. Мотивите в тази посока са, че не са
събрани данни за претърпени болки и страдалия от пострадалия, за преживян
психологически стрес. Посочени са извадки от заключението на ССПЕ и е
заключено, че експертите са установили само налична тревожност, а
настъпването на проблеми с напредването на възрастта, защитата приела само
като възможна вероятност.
За да мотивира решението си в тази част, ОС отчел извършените спрямо
малолетния Н. деяния, насочени против половата му неприкосновеност, както
и претърпените от него неимуществени вреди.
Позовал се на указанията на ППВС № 4/1968г. на ВС, съгласно които
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Пояснил самото понятие като посочил, че не е абстрактно, а
свързано с преценката на конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства, чието значение следва да бъде съобразено при определяне на
размера на обезщетението. Като такива обстоятелства посочил, че могат да
бъдат характерът и интензитетът на увреждането, начинът на извършването
му, личността на пострадалия, неговата възраст и обществено положение,
допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. Позовал се и на
практиката на наказателна и гражданска колегия на ВКС, постановена след
издаване на цитираното постановление, определяща и други относими към
13
тази преценка обстоятелства - например вида на увреденото благо,
отражението, което увреждането е имало върху личния, семейния,
обществения и професионалния живот на пострадалото лице,
продължителността и интензитета на преживените физически, психически и
емоционални страдания, прогнозите за бъдещо развитие на увреждането.
В случая изтъкнал като конкретни мотиви това, че се касае за
извършени престъпления насочени против половата неприкосновеност на
малолетно дете, което към момента на извършване на деянията не разбирало
свойството и значението на извършеното с него, но последиците от тези
противоправни деяния ще се проявяват за в бъдеще в хода на израстването
му, когато съзрее полово и осъзнае и осмисли случилото се с него. ОС се
позовал на СППЕ, която акцентирала тъкмо на последващото осъзнаване на
случилото се; на това какво отражение би оказало върху нормалното
функциониране на вече зрялата личност. ОС пояснил, че към момента на
извършване на деянията детето било на 6 години и не било тежко стресирано,
тъй като не осъзнавало сексуалността на деянията, акцентирайки обаче на
последващите бъдещи травми, които случилото се ще породи в негативен
план. Отчел още и отражението на случилото се върху неговите родители и
притесненията, които имали и щели да имат по отношение на физическо и
полово съзряване на детето (което категорично не се споделя от АС, защото
гражданския иск не касае вреди, които са настъпили за родителите, а касае
тези, които рефлектират само и единствено върху пострадалия от
престъпленията).
АС-Варна допълва следното: според разпоредбите на чл.45-54 от ЗЗД,
определящи границите на деликтната отговорност, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Когато вредоносната дейност
представлява престъпление по смисъла на чл.9 ал.1 от НК, то винаги е и
деликт. Поради това качество на престъплението, то е източник и на
облигационно правоотношение, и пострадалият е процесуално легитимиран
да предяви в съдебната фаза на наказателното производство граждански иск
за обезщетение на вредите от престъплението и да бъде конституиран като
граждански ищец.
От юридическия факт на извършеното деяние, в което се изразява
престъплението, възниква материално наказателно правоотношение между
14
държавата и дееца, по което държавата е носител на правото да реализира
неговата наказателна отговорност, чрез наказателно преследване, налагане на
наказание и изпълнението му. Едновременно с това същият юридически факт
създава деликтно правоотношение, по което пострадалият от престъплението,
което е и деликт, е носител на субективното право на обезвреда от
причинителя на вредата, спрямо когото е повдигнато и внесено обвинение в
съда за извършеното престъпление.
В правната теория и в съдебната практика, съгласно ПП 9/1961г. на
ВС е прието, че основанието на граждански иск в наказателния процес е
деянието, предмет на обвинението. Следователно деянието е общото правно
основание за възникване едновременно на две материалноправни отношения,
предпоставящи наказателната и гражданската отговорност за неговия
извършител. Правното средство за установяване на тяхната наличност и
съдържание при осъществено престъпление е наказателният процес.
Изложените съображения предопределят правомощието на наказателния съд
да се произнесе по гражданския иск, приет за съвместно разглеждане, като го
задължава да реализира необходимите процесуални действия съгласно
нормативните изисквания и данните по делото, и да постанови
законосъобразен и обоснован съдебен акт в частта за гражданско-правната
претенция. Следва още да се има предвид, че гражданският иск всякога е
ограничен от фактическите рамки на обвинението и неговата обстоятелствена
част, респективно формулираното от прокурора обвинение от фактическа
страна като дата, начин и място на деянието са тези, които могат да станат
основание за ангажиране на отговорността на подсъдимия по гражданския
иск.
Съставът на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД включва пет
елемента: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина. В този
смисъл деликтът е противоправно и виновно действие, причиняващо вреди,
поради което възниква задължението те да бъдат поправени. Следва да се има
предвид, че деянието в случай на предявен граждански иск в наказателния
процес може да е само това, което държавното обвинение е формулирало като
елемент от обективната съставомерност на престъплението, в което
подсъдимият е обвинен. Респективно гражданският иск и произнасянето на
съда по него в рамките на наказателния процес се свежда до проверка на
обстоятелството дали така описаното деяние е извършено като първа
15
предпоставка за ангажиране както на наказателната, така и на деликтната
гражданска отговорност на подсъдимия.
В настоящият случай се касае за признаване за виновен и осъждане за
извършени от подс.Т. две престъпления, насочени против половата
неприкосновеност на малолетно дете, което към момента извършване на
деянията (а и все още) не е разбирало свойството и значението на
извършеното с него, реагирало с физическа билка на телесен план, а на
емоционален - с тревога и напрежение след инцидента и по време на разпита
му по ДП. Но последиците от тези противоправни деяния, според ВЛ, ще се
проявяват за в бъдеще, когато В. порасне, съзрее полово и осъзнае и
преосмисли случилото се с него. Не случайно вещите лица в експертизата и
при изслушването им в съдебна зала акцентирали именно върху
последващото осъзнаване. Когато осъзнае какво му се е случило и когато го
обвърже със сексуалността, която още му е непонятна, тогава би се явило
негативното отражение върху нормалното функциониране на В. в бъдещият
му живот като зряла личност. Обстоятелството, че към момента на
извършване на деянията детето било на 6 години и първоначално не било
силно стресирано и травмирано, тъй като не осъзнавало сексуалността на
деянията, не следва да се приема (както претендира защитата), като нещо,
случило се в живота на малкото дете, което няма да има последствия за в
бъдеще. Напротив именно с физическото развитие, израстване и оформяне на
малкия В. като зряла личност травмите от детството биха оказали своето
негативно въздействие върху цялостното функциониране на неговата
личност. В случая подс.Т. е признат за виновен и по двете повдигнати му
обвинения – по чл.149 ал.5 от НК и чл.157 ал.4 от НК. Тъй като в депозирания
и приет за съвместно разглеждане граждански иск не е обосноваван различен
интензитет на увреда от двете различни деяния, то АС приема, че
претенцията е еднаква за двете от тях. Вредите са претендирани като общ
резултат на двете преливащи едно в друго деяния, каквито в действителност
те са предвид механизма на извършването им и тяхната последователност.
Обезщетението без съмнение обхваща и бъдещите вреди, които не са в
условията на мъглява вероятност, както твърди защитата, а са много високо
вероятни, както по-горе бе описано по СППЕ. Т.е. решаващият съд първо е
преценил, че иска е основателен с оглед наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, именно
16
настъпила вреда, противоправно поведение и причинна връзка между тях.
Заради това, че претърпените от пострадалия вреди са неимуществени такива,
то те са неизмерими с пари, затова размерът на следващото се за тях
обезщетение ОС съобразил с принципа за справедливост, който обаче според
АС не е съвсем акуратно приложен, предвид ниския обем и интензитет на
посегателствата. Заради това счита, че справедливостта изисква значително
намаляване размера на присъденото обезщетение, тъй като то се явява
прекомерно. Конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики, сочат невисок интензитет на престъпното посегателство от
страна на подс.Т. (в сравнение с други сходни казуси); първоначално
изпитани от детето стрес, както и болка, които не се отличават със сериозен
интензитет. В случая по-тежки последиците предстои да се развият във
времето напред. Заради това и имайки предвид всички посочени
обстоятелства, АС счита, че реален еквивалент на нематериалната увреда е
сумата от по 15 000 лв. за всяко от деянията или общо в размер на 30 000 лв.,
в който размер следва да се коригира уважената от ОС гражданска претенция.
Сторвайки тази преценка, АС съобрази и трайната относима съдебна практика
по сходни казуси - Решение № 3 от 10.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 1026/2021
г., I н. о., НК; Решение № 90 от 4.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 350/2019 г., I н.
о., НК и други).
Предвид изложеното, настоящата инстанция не констатира при
разглеждане на делото в съдебна и досъдебна фаза да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, още по-малко
съществени. Първоинстанционният съд спазил стриктно процедурата за
провеждане на съдебното разглеждане на делото. Посочените
доказателствени източници напълно подкрепят установените по делото факти,
които са обсъдени и оценени от съда точно, обективно и по действителното
им съдържание.
Корекция следва да се стори единствено по отношение размера на
наказанието, както и на гражданския иск, така както са коментирани по-горе в
решението.
С оглед на изложеното и на основание чл.337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
17
ИЗМЕНЯ присъда № 2/11.01.2024г. постановена по НОХД №
1094/2023г., по описа на ОС – Варна като:
НАМАЛЯВА наложените наказания на подс.Б. П. Т. както следва:
-за извършено престъпление по чл.149 ал.5 т.3 вр. ал.4 т.2 вр.ал.1 от НК
от петнадесет години лишаване от свобода на ДЕСЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
-за извършено престъпление по чл.157 ал.4 от НК от шест години
лишаване от свобода на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА;
На основание чл.23 от НК определя за изтърпяване ОБЩО
НАКАЗАНИЕ в размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от 100 000 (сто хиляди) лв. на 30 000 (тридесет
хиляди) лв. (по 15 000 лева за всяко едно от деянията), като ОТХВЪРЛЯ
гражданския иск над 30 000 лв. до първоначално предявения му размер от
100 000 лева;
НАМАЛЯВА дължимата за внасяне държавна такса от 4 000 лв. на
1 200 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване или протест пред ВКС на РБ в 15-
дневен от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18