Решение по дело №576/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 376
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Лилия Георгиева Терзиева Владимирова
Дело: 20195210100576
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Велинград, 13.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание  на петнадесети октомври  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА

при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 576 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.238 ГПК.

Образувано е по предявени от Д.Р.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Двореца“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, бл.Двореца,   представлявано от управителите М.Г.С. и В.Б.С., искове с правна квалификация  чл.224 КТ  за заплащане на сумата от 266.67 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. -  10 работни дни, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска- 03.06.2019 г. до окончателното изплащане.

Ищцата Т. твърди, че на 01.08.2014 г. е сключила с ответното дружество трудов договор № ТД-956/01.08.2014 г., по силата на който заела длъжността „администратор хотел“. Излага, че трудовото й правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на 05.04.2019 г., за което е издадена Заповед № 026/05.04.2019 г.. Поддържа, че за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., съгласно трудовия договор й се полагат 20 работни дни основен платен годишен отпуск, като тя използвала половината, поради което е останал неизползван годишен отпуск за 2018 г. в размер на 10 работни дни. Твърди, че при прекратяване на  трудовото правоотношение ответникът не й изплатил обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск за 2018 г.. Предвид изложеното моли искът й да бъде уважен. Моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законовоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК от ответното дружество не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед становището на ответника и приетите писмени доказателства, по делото са безспорни всички елементи от фактическия състав на спорното право – несъмнено е, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, като за процесния период не е използвала 10 дни от полагащия й се платен годишен отпуск за 2018 г., като размерът на следващото се обезщетение за него е 266.67 лева.

          При доказаното съществуване и изискуемост на претендираното вземане в тежест на ответника е да установи, че го е погасил. От представените писмени доказателства- платежно нареждане от 24.07.2019 г., за сумата от 566,67лв., се установява, че в хода на процеса ответникът е погасил изцяло процесното вземане, ведно с претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, което обстоятелство не се оспорва от нея. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като установен по делото факт. Доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане, то предпоставя отхвърляне изцяло на иска, като погасен чрез плащане в хода на процеса.

По разноските

          На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на направените от нея разноски, съобразно уважената част от исковете или на сума в общ размер на 300 лв., представляваща платено възнаграждение за един адвокат, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, но доколкото в процеса се установява, че и това вземане е погасено от ответното дружество, чрез плащане по платежно нареждане от 24.07.2019 г., то разноски не следва да й се присъждат. На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса по предявения иск в размер на 50 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Велинград.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ  предявения от  Д.Р.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Двореца“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, бл.Двореца,   представлявано от управителите М.Г.С. и В.Б.С., искове с правна квалификация  чл.224 КТ  за заплащане на сумата от 266.67 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. -  10 работни дни, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска- 03.06.2019 г. до окончателното изплащане, поради ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА „Двореца“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, бл.Двореца,   представлявано от управителите М.Г.С. и В.Б.С. на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Велинград сумата от 50 лв., представляваща държавна такса по предявения иск.

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

                                                      РАЙНОЕН СЪДИЯ:

ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА