Определение по дело №700/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 26/05.05.2015 г., постановено по гр. д. № 179/2014 г., К.районен съд е признал за установено по отношение на Л. Л. А., с ЕГН *, от гр. К., че дължи на „П.П.- К.” Е., с ЕИК *, сумата в общ размер на 8177.19 лв., от която неотчетен и невъзстановен на дружеството служебен аванс в размер на 6802 лв., получен от касата на дружеството на 29.06.2012 г. с РКО № 178/29.06.2012 г. и неотчетена и невъзстановена сума за закупуване на служебен таблет в размер на 359 лв., получена от касата на дружеството на 10.05.2012 г. с РКО № 97/10.05.2012 г., ведно със законната лихва в размер на 1016.19 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 6802 лв. за периода от 01.07.2012 г. до 16.12.2013 г., както и законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в Районен съд К.- 20.12.2013 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 247 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.12.2013 г. по ч. гр. д. № 1981/2013 г. С решението е отхвърлен предявения от Л. Л. А. от гр. К. против „П.П.- К.” Е. насрещен иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от КТ във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 10925.41 лв., от която 9243.52 лв. обезщетение, в размер на 1802 лв. за неползван платен годишен отпуск в размер на 32 календарни дни и обезщетение в размер на 7440 лв. за неспазен срок на предизвестието в размер на месечното възнаграждение за срок от 6 календарни месеца, както и обезщетение за забавено плащане върху главницата от 9243.52 лв., за периода от 03.07.2012 г. до 14.04.2014 г. в размер на 1681.89 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 9243.52 лв., считано от датата на предявяването на насрещния иск- 14.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението са присъдени разноски в полза на „П.П.- К.” Е..

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателя Л. Л. А., който чрез пълномощника си А. Хр. К. от АК- К., го обжалва като незаконосъобразно. Искането е решението да бъде отменено изцяло като се отхвърли предявения срещу жалбодателя иск и бъде уважен предявения насрещен иск. Изложени са съображения, че обстоятелствата в исковата молба били недоказани. Сочи се, че от приложеното заверено копие на Договор № 6334-02/06.04.2010 г. за възлагане на управлението на „П.П. К.” Е., ставало ясно, че жалбодателят бил избран за член на съвета на директорите на ищцовото дружество, на когото било определено да получава месечно една минимална работна заплата определена за страната, чийто размер към 02.07.2012 г.- датата на прекратяване на договора, бил 310 лв. От Договор за управление на Е. с общинско имущество от 11.11.2010 г., сключен между Председателя на Съвета на директорите на ищцовото дружество и жалбодателя се установявало, че било определено последния да получава месечно три минимални работни заплати определени за страната, което получавал до освобождаването му- 02.07.2012 г., като към 29.06.2012 г. три минимални работни заплати възлизали на 930 лв. От акта за прекратяване на гражданското правоотношение, ставало ясно, че към 29.06.2012 г. в полза на жалбодателя било определено да му бъде изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 32 календарни дни, или сумата в размер на 1803.52 лв. Определено било и обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 7440 лв. Жалбодателят твърди, че с разходен касов ордер № 178/29.06.2012 г., получил сумата 6802 лв. под формата на служебен аванс за полагащите му се заплати, като му било обяснено, че сумата му се изплаща като обезщетение. Твърди, че при напускането му, не бил съставен приемо- предавателен протокол, за което вина имало ръководство на дружеството. Жалбодателят пожелал да предаде на ищеца процесния таблет, но му било отказано. Излага съображения, че неправилен бил извода на съда, че жалбодателят разходвал дружествени средства без основание, с което на дружеството били нанесени вреди и че нямал правото да иска да му се заплати шестмесечно обезщетение за неспазено предизвестие и без основание взел сумата в размер на 6802 лв. и дължал връщането й на ищцовото дружество. Неправилно било решението в частта, с която предявените с отговора на исковата молба искове, били отхвърлени. Искането е тези искове да бъдат уважени. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

В писмен отговор изпълнителният директор на „П. на производителите- К.” Е., чрез А. Р. Х. АК- К., излага съображения за законосъобразността на решението. Посочва се, че било безспорно доказано, че жалбодателят получил сума в размер на 359 лв. от касата на дружеството, която била неотчетена и невъзстановена, както и, че той е изтеглил от касата на дружеството като аванс на 10.05.2012 г. сумата в размер на 6802 лв. Твърди се, че на жалбодателя били изплатени всички полагащи му се обезщетения и отпуски, съобразно заключението на вещото лице. Правилно първоинстанционият съд приел, че на ответника по иска не му се следва обезщетение, тъй като договора за възлагане на управление не бил трудов и не следвало да се прилагат разпоредбите на КТ. Претендира разноски. В съдебно заседание съображенията се поддържат. Искането е да се потвърди първоинстанционното решение.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира, че същата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявен е установителен иск за съществуване на вземане на „П.П.- К.” Е., гр. К. от Л. Л. А. от гр. К., произтичащо от причинени на дружеството вреди с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, чл. 145 във вр. с чл. 240 от ТЗ, както и насрещни искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът по първоначалния иск твърди, че ответникът е бивш изпълнителен директор на дружеството и не заплатил сумата в размер на 6802 лв., получена от касата на дружеството на 29.06.2012 г. с РКО № 178/29.06.2012 г., както и, че не отчел и възстановил сума за закупуване на служебен таблет в размер на 359 лв., получена от касата на дружеството на 10.05.2012 г. с РКО № 97. Фактът, че не бил заплатен таблетът, се установявал от получената от „Г.Н.” ЕООД фактура № */21.04.2012 г. Ответникът дължал законна лихва в размер на 1016.19 лв. върху сумата за служебен аванс за периода от 01.07.2012 г. до 16.12.2013 г., както и законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното изплащане на вземането.

По делото са предявени и насрещни искове от Л. Л. А. срещу „П.П.- К.” Е. гр. К. за заплащане на сумата в размер 10925.41 лв., от която обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 32 календарни дни в размер на 1803.52 лв. и обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на определеното месечно възнаграждение за срок от 6 календарни месеца в размер на 7440 лв., както и обезщетение за забавено плащане, представляващо мораторна лихва върху главницата от 9243.52 лв. за периода от 03.07.2012 г. до 14.04.2014 г., възлизаща на 1681.89 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 9243.52 лева, считано от датата на предявяване на насрещните искове- 14.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

От фактическа страна се установява следното:

С доклада по чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е признал за установени следните обстоятелства: че на 20.12.2013 г. по ч. гр. д № 1981/2013 г. по описа на КРС била издадена заповед № 247 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която Л. Л. А. бил осъден да заплати на „П.П.- К.” Е. гр. К. сумата в размер на 359 лв., сумата от 6802 лв., ведно със законната лихва в размер на 1016.19 лв. върху сумата от 6802 лв. за периода от 01.07.2012 г. до 16.12.2013 г., както и законна лихва върху главницата от 7161 лв., считано от 20.12.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от 163.54 лв. за държавна такса, като вземането произтичало от неотчетена и невъзстановена сума от 359 лв., получена от касата на дружеството за закупуване на служебен таблет и неотчетен и невъзстановен служебен аванс, получен от касата на дружеството в размер на 6802 лв.; че сумата от 6802 лв. е получена от ответника Л. Л. А. под формата на служебен аванс с РКО № 171/29.06.2012 г.; че сумата от 359 лв. е получена от Л. Л. А. на 10.05.2012 г. с РКО № 97 и със същата сума е закупен служебен таблет, който понастоящем бил във владение на ответника; че Л. Л. А. е изпълнявал длъжността Изпълнителен директор в „П.П.- К.” Е. гр. К. съгласно Договор № 6334-02/06.04.2010 г. за възлагане на управлението на еднолично дружество с общинско участие с едностепенна система на управление „П.П.- К.” Е. гр. К., както и, че бил член на Съвета на директорите на същото дружество.

Установено е по делото, че с Договор № 6334-02 от 06.04.2010 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с общинско имущество с едностепенна система на управление “П. П.”, гр. К., кметът на община К. възложил на основание чл. 244 ал. 4 от ТЗ и чл. 2 ал.1 т. 4 от Наредбата за упражняване правата на собственост на община К. върху общинската част от капитала на търговските дружества, граждански дружества и сдружения с нестопанска цел, на Съвет на директорите, съставен от В. К., Е. М. и Л. А.- ответника по първоначалния иск, управлението и представителството на Е. с общинско имущество “П.П.- К.” гр. К. за срок от три години, считано от датата на вписване в Търговския регистър. Съгласно чл. 7, членовете на Съвета на директорите имали право на възнаграждение, определено в съответствие с Раздел VІ от Наредбата. По силата на чл. 17 от Договора за възлагане на управлението, членовете на СД давали парична гаранция за своето управление в размер на тримесечни възнаграждения по чл. 7 от същия договор, която сума било предвидено да се връща след прекратяване на договора за управление, когато прекратяването е настъпило в случаите на чл. 13.1 и след освобождаване от отговорност.

На 11.11.2010 г. между председателя на Съвета на директорите В. К., в качеството му на възложител и ответника по иска Л. А., като изпълнителен директор, на основание чл. 244 ал. 7 от ТЗ, бил сключен Договор за управление на Е. с общинско имущество за срок от 3 години, като според чл. 3 т. 4 изпълнителният директор имал право на 32 платени неприсъствени дни за една календарна година, извън празниците и почивните дни, а съгласно чл. 10 възнаграждението му се определяло съобразно Наредбата за упражняване правата на собственост на община К. върху общинската част от капитала на търговските дружества, граждански дружества и сдружения с нестопанска цел. В чл. 19 т. 3 било предвидено прекратяване на договора по искане на органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала, с предизвестие от 6 месеца, а съгласно чл. 20 собственикът на капитала можел да прекрати договора преди изтичане на срока, едностранно без предизвестие при нарушение на закона, извършено при или по повод изпълнението на задълженията по договора или нарушение на Наредбата, при виновно неизпълнение на изпълнителния директор на поставените му от възложителя писмено задачи, заповеди и решения във връзка с изпълнението на бизнес програмата и при извършване на престъпление, установено с влязла в сила присъда. Съгласно чл. 22 всяка от страните, която има право да прекрати договора с предизвестие, може да го прекрати и преди изтичане на предизвестието, като заплати на другата страна обезщетение в размер на определеното месечно възнаграждение на изпълнителния директор за неспазения срок на предизвестието.

С протоколно решение № 160/30.05.2012 г. на Общински съвет К. бил освободен Съвета на директорите на „П.П.- К.” Е., гр. К., в състав В.К., Е. М.и Л. А.- ответника по първоначалния иск, и бил избран нов Съвет на директорите за срок от 3 години, считано от датата на вписване в ТР. Било възложено на кмета на общината да прекрати Договор № 6334-02 от 06.04.2010 г. за възлагане управлението на „П.П.- К.” Е., считано от датата на вписване в ТР, както и да сключи договор за управление с новоизбрания Съвет на директорите. На 28.06.2012 г. в Търговския регистър по партидата на ищцовото дружество било вписано ново обстоятелство- промяна на Съвета на директорите на дружеството. На 29.06.2012 г. с Акт за прекратяване № 1/29.06.2012 г. било прекратено правоотношението между Изпълнителния директор Л. А. и „П.П.- К.” Е., и разпоредено на същия да се изплати обезщетение по чл. 3 т. 4 от договора за неползван платен годишен отпуск в размер на 32 дни и обезщетение по чл. 22 във вр. с чл. 19 т. 3 от Договора за неспазен срок на предизвестието в размер на определеното месечно възнаграждение на изпълнителния директор за срок от 6 месеца. На 02.07.2012 г. било сключено споразумение за прекратяване на Договор № 6334-02 от 06.04.2010 г. за възлагане управлението на „П.П.- К.” Е. със Съвета на директорите, считано от датата на вписване в ТР.

На 25.09.2012 г. бил изготвен доклад за фактически констатации от регистриран одитор за дейността на „П.П.- К.” Е. за периода април 2010 г.- юни 2012 г., в който били посочени нередности в управлението на дружеството за посочения период, дължащи се и на натрупани в предходни години задължения. С протоколно решение № 65/23.05.2013 г. едноличният собственик на капитала в дружеството- ищец отказал да освободи от отговорност за 2012 г. членовете на Съвета на директорите за периода 01.01.2012 г.- 28.06.2012 г.

Установено е и това, че ответникът Л. А. като член на СД и изпълнителен директор на ищцовото дружество за периода 06.04.2010 г. до 28.06.2012 г. не бил внесъл паричната гаранция за управление на дружеството по чл. 25 ал. 1 от Наредбата в размер на 3- месечното му брутно възнаграждение.

С постановление на прокурор от Окръжна прокурÓтура К. от 30.12.2013 г. било образувано ДП № 39/2013 г. по описа на ОД на МВР- К. срещу Л. Л. А. за това, че в периода 29.04.2010 г. до 28.06.2012 г. като изпълнителен директор на „П.П.- К.” Е. използвал своето служебно положение, за да набави за себе си или другиго противозаконна облага- престъпление по чл. 283 ал. 1 НК, чието разследване към 12.06.2014 г. не било приключило.

От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание, което се приема от съда, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ответника Л. А. в качеството му на член на СД на „П.П.- К.” Е. било в размер на 290 лв.; месечното брутно трудово възнаграждение в качеството му на изпълнителен директор на същото дружество било 870 лв.; размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 32 календарни дни било в размер на 870 лв., а в случай, че са договорени 32 работни дни, обезщетението възлизало на 1325.72 лв., което било начислено по ведомост и изплатено на ищеца по насрещния иск; обезщетението за забава върху сумата от 10925.41 лв. за периода 03.07.2012 г. до 14.04.2014 г. било в размер на 1987.74 лв., като върху претендираната сума от 1802 лв., представляваща обезщетение за платен годишен отпуск в размер на 32 дни, било определено обезщетение за забава в размер на 327.85 лв. за периода 03.07.2012 г. до 14.04.2014 г. и върху претендираната сума от 7440 лв., представляваща обезщетение за неспазен 6- месечен срок на предизвестие при прекратяване на гражданското правоотношение, било определено обезщетение за забава в размер на 1353.61 лв. за периода 03.07.2012 г. до 14.04.2014 г. В съдебно заседание вещото лице допълва, че по ведомост за заплати било начислено обезщетение за 32 работни дни в размер на 1325.72 лева, което било изплатено на ответника срещу положен подпис. При проверката било установено, че няма начислено и изплатено обезщетение в размер на 6 брутни заплати.

От показанията на разпитаната по делото св. С.М., бивш технически секретар в дружеството- ищец до 28.08.2012 г., се установява, че за периода м. ноември 2010 г. до освобождаването му, Л. А. не бил ползвал платен годишен отпуск, тъй като тогава се строял пазарът и кметът не разрешавал отпуски. Когато бил освободен от длъжността изпълнителен директор, свидетелката била в отпуск и се върнала се на 16.07.2012 г., след идването на новия изпълнителен директор. Л. А. идвал при свидетелката да представи документ, който не бил приет от ръководството. Свидетелката била материално- отговорно лице и при извършване на приемането и предаването й обяснили, че можело да се приеме и без присъствието на бившия директор. В присъствие на свидетелката никой не бил търсил ответника за извършване на приемо- предаването на документите. Л. А. идвал при новия изпълнителен директор, но свидетелката не присъствала на разговора. При Л. А. имало един телефон и един таблет за връщане, които той искал да върне, но първо искал да разговаря с новото ръководство.

При така установеното от фактическа страна, тази инстанция намира предявените установителни искове за основателни и доказани по основание и размер като споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението му. И тази инстанция приема, че в случая са налице елементите на сложния фактически състав на чл. 240 ал. 3 от ТЗ- виновно поведение на члена на СД, причинена вреда на дружеството и наличие на причинна връзка между виновното поведение на лицето и вредата. За пълнота,във връзка с получения служебен аванс от 6802 лв., който факт не се отрича от ответника по иска, следва да се посочи, че сключеният договор за управление от 11.11.2010 г., се основава на НУПСОКОЧКТДГДСНЦ, в която не е предвидено заплащане на обезщетение при неспазено предизвестие, равняващо се на 6- месечно обезщетение, респ. договора в тази му част противоречи на сочената Наредба. Самата разпоредба на ал. 4 на чл. 26 от Наредбата има за адресат управителите или изпълнителните членове на Съвета на директорите, които при прекратяване на договора за управление са придобили право на пенсия за прослужено време и старост и са били осигурявани за всички осигурителни случаи, при условие, че са изпълнявали тази длъжност през последните шест години. Освен това, в случая е бил предоставен на ответника служебен аванс без да е посочено основанието за това и въз основа на акт, издаден от лице без представителна власт, а и по делото не са ангажирани доказателствÓ срещу тези средства дружеството да е получило насрещна престация. Поради това тази инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че получаването на посочената сума обосновава имуществената отговорност на ответника и следва да бъде прието, че са разходвани дружествени средства без основание, от което дружеството е претърпяло вреда. Или, следва да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 240 от ТЗ, основаваща се на неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията, произтичащи от договорни отношения. С оглед извода за основателност на този установителен иск, основателен е и акцесорния иск за обезщетение за забава на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за периода от 01.07.2012 г. до 16.12.2013 г. до размера на сумата 1016.19 лв. Безспорно е установено по делото и това, че ответникът е получил от дружеството и сума в размер на 359 лв., която не е възстановил. Поради това, следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер 8177.19 лв., от която неотчетен и невъзстановен на дружеството- ищец служебен аванс в размер на 6802 лв., получен от касата на дружеството на 29.06.2012 г. с РКО № 178/29.06.2012 г. и неотчетена и невъзстановена сума за закупуване на служебен таблет в размер на 359 лв., получена от касата на дружеството на 10.05.2012 г. с РКО № 97/10.05.2012 г., ведно със законната лихва в размер на 1016.19 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 6802 лв. за периода от 01.07.2012 г. до 16.12.2013 г., както и законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в Районен съд- К.- 20.12.2013 г. до окончателното изплащане на вземането.

Тази инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд и относно предявените насрещни искове от Л. А. против „П.П.- К.” Е., гр. К. за заплащане на сумата в размер на 10925.41 лв., от която обезщетение в размер на 1802 лв. за неползван платен годишен отпуск за 32 календарни дни и обезщетение в размер на 7440 лв. за неспазен срок на предизвестие в размер на месечното възнаграждение за срок от 6 календарни месеца, както и обезщетение за забавено плащане върху главницата от 9243.52 лв., за периода от 03.07.2012 г. до 14.04.2014 г., възлизаща в размер на 1681.89 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 9243.52 лв., считано от датата на предявяването на насрещния иск- 14.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Както вече се посочи, иска за заплащане на обезщетение в размер на 7440 лв. за неспазен срок на предизвестие, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Относно иска за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 32 календарни дни, съдът кретидира заключението на вещото лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза, от което се установява, че полагащото се обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 32 дни е било начислено и заплатено на Л. А. в размер на 1325.72 лв., поради което и този иск следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователността на главното вземане, неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1681.89 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 9243.52 лв., считано от датата на предявяването на насрещния иск- 14.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

Недоказани са, както твърденията на жалбодателя, че е получил сумата в размер на 6802 лв. под формата на служебен аванс за полагащите му се заплати, които били определени като обезщетение и му било обяснено, че сумата му се изплаща като обезщетение, така и твърдението, че при напускането му пожелал да предаде на ищеца процесния таблет, но му било отказано, както и, че не бил съставен приемо- предавателен протокол по вина на ръководство на дружеството.

Като е направил горните изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

Тази инстанция констатира, че в първоинстанционното и настоящото въззивно производство е събран по- малък размер дължима държавна такса, поради което следва жалбодателят да бъде осъден да заплати по сметка на К.йския окръжен съд допълнително държавна такса. Така, в първоинстанционното производство са били предявени три обективно съединени иска, за които е била дължима общо държавна такса в размер на 372.08 лв., съобразно ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, а са били внесени 164 лв. След приспадане на внесената такса в заповедната ´роизводство съгласно т. 18 от посоченото ТР, остават за довнасяне 35.64 лв. За второинстанционния съд вместо дължимите 186.04 лв. по първоначалните искове по чл. 422 от ГПК, са били внесени 219.60 лв., или с 33.56 лв. повече. Не е била внесена обаче и дължимата таса за обжалване по предявените насрещни искове в размер на 218.48 лв. Поради това, следва жалбодателят да бъде осъден да заплати по сметка на К.йския окръжен съд допълнително държавна такса общо в размер на 220.56 лв. /35.64 + 218.48 лв.- 33.56 лв.= 220.56 лв./.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 26/05.05.2015 г., постановено по гр. д. № 179/2014 г. по описа на К.районен съд.

ОСЪЖДА Л. Л. А., с ЕГН *, от гр. К., да заплати по сметка на К.йския окръжен съд допълнително държавна такса в размер на 220.56 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/