РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Брезник, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221710100026 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правна квалификация чл.439 ал.2, вр. с чл.124 от
ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от С. Г. В., с ЕГН: ********** и И. Г.
В., с ЕГН: **********, чрез адв.С. М. от АК-Х., със съдебен адрес: гр.*************
против „СОФИЙСКА ВОДА“ АД ЕИК, ************, със седалище и адрес на
управление: гр.***********************, представлявано от изпълнителния директор
В. Т., с искане да се приеме за установено, че сумите предмет на заповедно
производство по ч.гр.д. № 69670/2016г. по описа на СРС, ГО, 151 състав в размер на
1698,59 лв. са погасени по давност.
Процесуалният представител на ищците твърди, че с издадена на 07.12.2016 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, и изпълнителен лист от
20.02.2017 г. по ЧГД № 69670/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 151 състав, наследодателят на ищците Г. Б. В. е осъден да заплати на
„Софийска вода" АД, със седалище и адрес на управление: гр. С*************,
представлявано от изпълнителния директор В. Т., сумите както следва: сума в размер
на 1217.29 лева, представляваща потребена вода през периода от 15.06.2011 г. до
26.10.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 30.11.2016 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 153.88 лева за периода от 16.07.2011 г. до
26.10.2016 г. и 327.42 лева разноски по делото, а именно: 27.42 лева държавна такса и
300 лева възнаграждение за юрисконсулт. След издаване на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание, като е образувано на 28.06.2017 г. изпълнително дело №
1884/2017 г. по описа на ЧСИ С. Х., рег. № *** в КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд. В хода на изпълнителното дело длъжникът Г. Б. В. е починал на
22.08.2020 г., предвид на което на основание чл. 429 ГПК са конституирани като
1
наследници ищците С. Г. В. и И. Г. В., като задължението е разделено по 1/2 на всеки
един от тях. На 11.07.2017 г. е наложен запор върху банковата сметка на наследодателя
на ищците Г. Б. В. в банка ОББ, а на 18.07.2017 г. е наложен запор върху пенсията му в
НОИ, като суми не са му били събирани. На 11.10.2017 г. е наложена възбрана върху
жилището му, представляващ апартамент № 22, находящ се в ж.к. Л**************.
Освен наложените два „запора" на банковата сметка и на пенсията, превеждана от НОИ
на длъжника и наложената възбрана върху недвижимия имот, други валидни
изпълнителни действия от ЧСИ по делото не са извършвани. Твърдят, че на основание
чл. 439 ГПК, в настоящия случай е налице новонастъпило обстоятелство, а именно:
изтичане на предвидената в чл. 111, б. „В" от ЗЗД тригодишна давност по отношение
на вземането на ответното дружество, след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съображенията за
това са следните: Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС вземанията на "Софийска вода" АД за потребена вода съставляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "В" ЗЗД и давностният срок е
тригодишен. Предвид изложеното считат, че е настъпила погасителна давност по
отношение на вземането на "Софийска вода" АД, същата е изтекла и не е прекъсвана.
Тъй като не са извършвани последващи изпълнителни действия от последното валидно
извършено изпълнително действие, а именно наложената „възбрана" на 11.10.2017 г.,
от тази дата течението на погасителната давност не е прекъснато, поради което и с
изтичането на тригодишен период, считано от наложената „възбрана“ на 11.10.2017 г.
по ИД № 1884/2017 г. по описа на ЧСИ С. Х., до 11.10.2020 г., претенциите за
принудително осъществяване на вземанията вече са погасени по давност. С оглед на
което към момента на депозиране на исковата молба давностния срок е изтекъл. В
настоящия случай, правният интерес за ищците да предявят отрицателен
установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК е обусловен от предприетите от ЧСИ С. Х.
изпълнителни действия, и по-специално наложената възбрана върху наследствения им
недвижим имот, представляващ апартамент № 22, находящ се в ж.к. Л**************,
и липсата на друг ред за защита след влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008 г., с
който значително се е стеснил кръга на подлежащите на обжалване действия на
съдебните изпълнители. По изпълнителното дело взискателят последно е поискал
извършването на последващи изпълнителни действия с молба от 14.05.2019 г. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява поради перемция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Правно ирелевантно е дали съдебният изпълнител
е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като давността
се прекъсва според чл. 116, б. „в" от ЗЗД с предприемането на действия на
принудително изпълнение. Следователно, за прекъсването на давността е от значение
единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие
и дали от тази дата са изминали повече от три години, за да се приеме, че вземането,
което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност. С ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, с което се приема, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д" от ГПК отм.), новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е предприето последното валидно
изпълнително действие в настоящия случай - от наложената „възбрана" върху
недвижим имот на длъжника на 11.10.2017 г. по ИД № 1884/2017 г. по описа на ЧСИ С.
Х..
2
Съгласно чл. 116, б. „в" от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение, поради което в изпълнителното производство за
събиране на парични вземания давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите на
тълкувателното решение са изброени действия на принудително изпълнение като
изрично се посочва, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
Съгласно дадените разяснения с цитираното по-горе ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в т. 10, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, както и извършването на справка от съдебния изпълнител с
цел проучване на имущественото състояние на длъжника не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността, поради което следва да се приеме, че датата, на която е
предприето валидно изпълнително действие е 11.10.2017 г., когато е наложена
„възбрана" върху недвижимия имот на длъжника. Следователно, давността се прекъсва
с предприемането на действия на принудително изпълнение на 11.10.2017 г., но в
продължение на повече от три години не е предприето друго изпълнително действие за
принудително събиране на вземането, поради което последното се е погасило по
давност на 12.10.2020 г.
С оглед изложеното молят съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по иска с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от С. Г. В., ЕГН
********** и И. Г. В., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр.
*******************, чрез адвокат С. М., с правно основание по чл. 439, ал. 2 от ГПК
срещу „Софийска вода" АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление:
гр. ***************, представлявано от изпълнителния директор В. Т., че С. Г. В. и И.
Г. В. НЕ ДЪЛЖАТ на „Софийска вода" АД, всеки един от тях по 1/2 от сумите по
издадените заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
07.12.2016 г., и изпълнителен лист от 20.02.2017 г. по ЧГД № 69670/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 151 състав, както следва: сума в размер на 1217.29 лева -
главница за потребена вода през периода от 15.06.2011 г. до 26.10.2016 г., по
отношение на недвижим имот, находящ се в гр. ***********, ведно със законната
лихва за периода период от 30.11.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на, 153.88 лева за периода от 16.07.2011 г. до 26.10.2016 г. и 327.42 лева
разноски по делото, а именно: 27.42 лева държавна такса и 300.00 лева възнаграждение
за юрисконсулт, като погасени по давност. Искат присъждане на разноските по делото.
Исковата молба с приложенията е връчена на 12.04.2022г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалният
представител на дружеството-ответник. В него се оспорва основателността на иска
както по основание, така и по размер. Оспорва твърдението, че задължението, предмет
на изпълнителното дело е погасено по давност. Делото е образувано по молба на
28.06.2017г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.02.2017г. на основание
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 69670/2016г. по описа на СРС, 151 с-в. Процесуалният представител на ищците
твърди, че 11.10.2017г. - налагане на възбрана, с което е започнала да тече нова давност
от последното изпълнително действие по изпълнителното дело при ЧСИ С. Х. е било
за вземането, която също е петгодишна.
Влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника в срока по
3
чл. 414, ал. 1 ГПК прави вземането по заповедта безспорно. Длъжникът, който не
твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, може да оспори изпълнението само въз
основа на факти, настъпили след изтичане срока за възражение по чл. 414 ГПК - арг.
чл. 439, ал. 2 ГПК. Това означава, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал.
2 ЗЗД е станала петгодишна, защото, макар да не представлява съдебно решение,
постановено в исков процес, влязлата в сила заповед за изпълнение прави вземането
безспорно. Именно защото тя се ползва с такава правоустановителна сила се
преклудира възможността длъжникът да оспорва съществуването и изпълнимостта на
вземанията по заповедта с аргументи, черпени от възражения, които е могъл да изложи
в срока за възражение по чл. 414 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК той може да
релевира само възражения за осъществили се юридически факти след този момент.
Аргумент за наличието на сила, аналогична на силата на пресъдено нещо е и
обстоятелството, че при влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
кредиторът не може да предяви положителен установителен иск за съществуването на
вземането по заповедта. Да се поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение на
парично задължение не установява вземането със сила, аналогична на силата на
пресъдено нещо, означава да се приравнява тази заповед на обикновено несъдебно
изпълнително основание по ГПК (отм.), а това е явно неправилно, предвид големите,
коренни разлики в правната уредба на заповедното производство по ГПК и
производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание по ГПК (отм.). Целта на заповедното производство по чл. 410 ГПК, е
кредиторите да разполагат с втори, алтернативен и напълно равнопоставен на исковия
осъдителен процес път за събиране на вземанията им, когато те не са оспорвани.
Не е убедителен довод в противен смисъл съображението, че чл. 117, ал. 2
ЗЗД говори за съдебно решение, а заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не
представлява съдебно решение. Макар заявлението за издаване на заповед да не
представлява искова молба, в съдебната практика е безспорно, че то изпълнява
напълно функцията на иск за целите на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Също така е безспорно
приложението на нормата на чл. 115, б. „ж" ЗЗД по отношение на заповедно
производство, макар заявлението за издаване на заповед да не е искова молба. Горното
води до извод, че давността за вземанията по изпълнителния лист е петгодишна и е
започнала да тече от датата на влизането в сила на заповедта по чл. 410 ГПК - арг. чл.
117, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Предвид това, неоснователно се явява твърдението
на ищеца, че задълженията са погасени по давност. Дори с подаването на молбата за
образуване на изпълнително дело на 28.06.2017г. давността да не се счита прекъсната
на основание чл. 116, б. „в" ЗЗД, то прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
ЧСИ по възлагане от взискателя по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - каквото възлагане е налице в
случая -т. 10 и т. 14 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК). Искането да бъде приложен изпълнителен способ също прекъсва давността,
тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, съгласно ТР №2/2015г. на
ОСГТК на ВКС. В случая съдебният изпълнител, в рамките на овластяване по чл. 18
ЗЧСИ и по искане на взискателя, е предприел действия по налагане на запори по
банкови сметки и възбрана на недвижим имот. Предвид изложеното, до датата на
предявяване на иска - 2022г. няма налице успешно изтекъл петгодишен давностен
срок, който да отнеме правото на принудително удовлетворяване на вземанията на
ответното дружество.
4
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват, съдът е
докладвал молба от пълномощникът им по чл.32, т. 1 ГПК, който моли да бъде
разгледано делото в тяхно отсъствие, поддържа предявеният иск моли съда да го
уважи.
Ответното дружество редовно призовано не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложените писмени доказателсва по делото съдът счита за безпорни
описаните в исковата молба обстоятелства досежно издаването на изпълнителен лист
от 20.02.2017г. по издадена на 07.12.2016 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по ЧГД № 69670/2016 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 151 състав, съгласно която наследодателят на ищците Г. Б.
В. е осъден да заплати на „Софийска вода" АД, със седалище и адрес на управление:
гр. **************, представлявано от изпълнителния директор В. Т., сумите както
следва: сума в размер на 1217.29 лева, представляваща потребена вода през периода от
15.06.2011 г. до 26.10.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 30.11.2016 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на, 153.88 лева за периода от
16.07.2011 г. до 26.10.2016 г. и 327.42 лева разноски по делото, а именно: 27.42 лева
държавна такса и 300.00 лева възнаграждение за юрисконсулт. След издаване на
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, кредиторът е предприел изпълнителни
действия въз основа на изпълнителното основание, като е образувано на 28.06.2017 г.
изпълнително дело № 1884/2017 г. по описа на ЧСИ С. Х., рег. № *** в КЧСИ, с район
на действие Софийски градски съд (приобщено към делото). На 11.07.2017 г. е
наложен запор върху банковата сметка на наследодателя на ищците Г. Б. В. в банка
ОББ, а на 18.07.2017 г. е наложен запор върху пенсията му в НОИ, като суми не са му
били събирани. На 11.10.2017 г. е наложена възбрана върху жилището му,
представляващ апартамент № 22, находящ се в ж.к. Л**************. Освен
наложените два запора на банковата сметка и на пенсията, превеждана от НОИ на
длъжника и наложената възбрана върху недвижимия имот, на 14.05.2019г. взискателя и
ответник по настоящото производство с молба до ЧСИ С. Х. по ИД 1884/2017г. са
поискали извършването на изпълнителни дрействия срещу наследодателя на ищците
(запор на банкови сметки, възбрана на притежавани имоти, запор на трудово
възнаграждение и/или пенсия). По този повод частният съдебен изпълнител на
11.09.2019г. е наложил запор върху всички суми по Макросметката, открита от Изипей
АД, предлагана от дружеството в партньорство с Ипей АД на длъжника Г. Б. В., с ЕГН
********** с адрес: гр.*********** до размера на сумата 2735,85 лева, изчислена към
25.09.2019г. (лист 76 от изпълнително дело 1884/2017г.). В хода на изпълнителното
дело длъжникът Г. Б. В. е починал на 22.08.2020 г., предвид на което на основание чл.
429 ГПК са конституирани като наследници ищците С. Г. В. и И. Г. В., като
задължението е разделено по 1/2 на всеки един от тях. С молба от 12.03.2021г.
ответното дружество отново е поискало от ЧСИ Х. да извърши изпълнителни действия
срещу длъжниците и ищци по делото.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
На основание чл. 439, ал. 1 и ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Ищецът твърди погасяване на вземането на ответника по
5
давност, което представлява нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК и обуславя
допустимост на производството.
Безспорно бе установено по делото, че ищите са наследници на Г. Б. В., с ЕГН
**********, починал на 22.08.2020г. Спрямо същия в заповедно производство има
издадена валидна заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 20.02.2017г., в който е
осъден да заплати на „Софийска вода" АД, със седалище и адрес на управление: гр.
***********, ***********, **************, представлявано от изпълнителния
директор В. Т., сумите както следва: сума в размер на 1217.29 лева, представляваща
потребена вода през периода от 15.06.2011 г. до 26.10.2016 г., ведно със законната
лихва за периода от 30.11.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на, 153.88 лева за периода от 16.07.2011 г. до 26.10.2016 г. и 327.42 лева разноски по
делото, а именно: 27.42 лева държавна такса и 300.00 лева възнаграждение за
юрисконсулт.
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Такъв друг срок, а именно – три
години, е предвиден в чл. 111 ЗЗД относно изброените в разпоредбата вземания.
Доколкото в настоящия случай се касае за вземания по договор за доставяне на чиста
вода и услуги по пречистването на отходна такава, настоящият съдебен състав е на
становище, че спрямо тях приложение следва да тригодишна погасителна давност, тъй
като се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. За да бъде
даден отговор на въпроса погасено ли е по давност вземането на ищците срещу
ответното дружество по издадения изпълнителен лист, настоящият съдебен състав
съобрази задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан
и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е
също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да
бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността
се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието
6
е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес
давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен) или да не действа (да не
иска нови изпълнителни способи).
В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 ГПК изпълнителното
основание е издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК – заповед за изпълнение 07.12.2016 г. по ч. гр. д. №
69670/2016 г. по описа на СРС. В тази насока следва да се отбележи, че заповедта за
изпълнение се издава по реда на специално производство, уредено в глава XXXVII
ГПК, което се развива без провеждане на открито съдебно заседание с участието на
заявителя и длъжника, съответно без провеждане на съдебно дирене. В тази връзка
специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да подаде
възражение срещу заповедта в двуседмичен срок от връчването ù. При липса на
подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК влиза в сила и длъжникът губи възможността, в това число чрез
предявяване на иск, да оспорва вземането, предмет на същата, на основание
обстоятелства или доказателства, които е могъл да посочи в срока по чл. 414 ГПК (арг.
от чл. 424, ал. 1 ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
С оглед гореизложеното, от 07.12.2016 г., когато е издадена посочената по-горе
заповед за изпълнение, за процесните вземания е започнала да тече погасителна
давност. Съобразявайки дадените в цитираното тълкувателно решение разяснения,
съдът преценява, че вземането на ответника по издадения изпълнителен лист срещу
ищеца не е погасено по давност.
По образуваното от заявителя и ответник по настоящото исково производство
„Софийска вода" АД, ЕИК ************ изпълнително дело № № 1884/2017 г. по
описа на ЧСИ С. Х., рег. № *** в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд са
извършвани валидни изпълнителни действия регулярно и видно от представеното по
делото изпълнително дело не е изтекъл срок, който да погасява по давност
изпълнението на задължението. Безспорно за такива се считат искането на взискателя
за извършване на изпълнителни действия. Искането да бъде приложен изпълнителен
способ също прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Ето защо предвид датата на последното искане - 12.03.2021г. за налагане на
изпълнителен способ, по което съдебният изпълнител, в рамките на овластяване по чл.
18 ЗЧСИ следва да предприеме действия по налагане на запори по банкови сметки и
възбрана на недвижим имот, до датата на предявяване на иска – 06.12.2021г. няма
налице успешно изтекъл давностен срок, който да отнеме правото на принудително
удовлетворяване на вземанията на ответното дружество.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че ищците не можаха да докажат
настъпването на ново обстоятелство, а именно изтичане на предвидената в чл.111
б.“В“ от ЗЗД тригодишна давност по отношение на вземането на дружеството-ищец,
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаденото
изпълнителното основание.
Настоящия съдебен състав не може да възприеме и тезата, че давността за
вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД е станала петгодишна, защото, макар да не
представлява съдебно решение, постановено в исков процес, влязлата в сила заповед за
изпълнение прави вземането безспорно. Аргумент за наличието на сила на заповедта за
7
изпълнение, аналогична на силата на пресъдено нещо каквато е при влязло в сила
съдебно решение съдът намира за спорен, най-малкото защото при заповедното
производство липсва състезателен процес, водещ до постановяване на съдебно
решение.
От изложеното дотук става ясно, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски по
водене на делото съдът намира, че същите с оглед изхода следва да бъдат възложени на
ответното дружество, като ищците следва да заплатят хонорар за юрисконсулт в размер
на 100 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на С. Г. В., с ЕГН: ********** и И. Г. В., с ЕГН:
**********, чрез адв.С. М. от АК-Х., със съдебен адрес: гр.************* против
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД ЕИК, ************, със седалище и адрес на управление:
гр.***********************, представлявано от изпълнителния директор В. Т., с
което да се приеме за установено по иска с правно основание чл. 439 ГПК, че С. Г. В. и
И. Г. В. не дължат на „Софийска вода" АД, всеки един от тях по 1/2 от сумите по
издадените заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
07.12.2016 г., и изпълнителен лист от 20.02.2017 г. по ЧГД № 69670/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 151 състав, както следва: сума в размер на 1217.29 лева -
главница за потребена вода през периода от 15.06.2011 г. до 26.10.2016 г., по
отношение на недвижим имот, находящ се в гр. ******************, ведно със
законната лихва за периода период от 30.11.2016 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на, 153.88 лева за периода от 16.07.2011 г. до 26.10.2016 г. и
327.42 лева разноски по делото, а именно: 27.42 лева държавна такса и 300.00 лева
възнаграждение за юрисконсулт, като погасени по давност.
ОСЪЖДА С. Г. В., с ЕГН: ********** и И. Г. В., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр.*************, чрез адв.С. М. от АК-Х., да заплатят на „СОФИЙСКА
ВОДА“ АД ЕИК, ************, със седалище и адрес на управление:
гр.***********************, представлявано от изпълнителния директор В. Т. сумата
в размер на 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
8