Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

 

№                                       05.03. 2020 г.                     гр.Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На пети март                                                      2020 година

в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

 

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

Гр.д.№ 57,  по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 131   от ГПК.

Постъпила е искова молба по чл. 336 от ГПК, подадена от М.Я.Г. ***, против сина й С.К.Г., за поставяне под запрещение.

Молбата е допустима, редовна от външна страна и препис от нея следва да се изпрати на ответника.

По изложените съображения, на основание чл. 131 и сл. от ГПК, съдът  

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

Да се връчи препис от молбата и писмените доказателства на ответника и препис от настоящото разпореждане, като на длъжностното лице се укаже, че книжата не могат да бъдат връчени чрез ищцата.

Указва на ответника, че в срок от един месец от получаване на исковата молба има право да подаде писмен отговор, който трябва да съдържа:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава отговора.

В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. 

 

 Към отговора на исковата молба се представят:

1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;

2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

 

Последици от неподаването на отговор

  

Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1 –предявяване на насрещен иск, чл. 212 – предявяване на инцидентен установителен иск и чл. 219-првиличане на трето лице,  от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Следва ответникът да има предвид и следните разпоредби на ГПК относно връчването на книжата:

Чл. 38. Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния.

 

 

 

 

Връчване на представител

 

 

 

 

Чл. 39. (1) Когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника.

(2) Когато няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адресат или имат общ пълномощник в седалището на съда, за всички лица се издава едно съобщение, в което се вписват имената им.

(3) При повече ищци или ответници, когато интересите им не са противоречиви, съдът по искане на насрещната страна или по своя преценка може да ги задължи да посочат един от тях или друго лице за общ съдебен адресат. При неизпълнение на това задължение съдът може да им назначи представител за получаване на книжа на техни разноски и риск.

(4) Когато адресатът е процесуално недееспособен, съобщението се връчва на неговия законен представител.

 

 

 

 

Съдебен адресат

 

 

 

 

Чл. 40. (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

 

 

 

 

Задължение за уведомяване

 

 

 

 

Чл. 41. (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

Разпореждането не подлежи на обжалване. Препис от същото да се връчи на ответника.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: