Решение по дело №67267/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 август 2024 г.
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20231110167267
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 15452
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20231110167267 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от А. М. Г., действаща чрез
законния си представител М. Г. Г., с която срещу [*****], ЕИК [*****], е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
10 000 лева, ведно със законната лихва от 30.05.2023 г. до плащането, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, които вреди се
твърди да са настъпили от инцидент на същата дата, когато ищцата по време на учебен
час по „[*****]“ е паднала на територията на училището, при което е получила
травматично увреждане - счупване на лакътната кост на дясната ръка.
С исковата молба ищцата твърди, че през учебната 2022 г. – 2023 г. е била
ученичка в [*****] в ответното училище. Поддържа, че на 30.05.2023 г. по време на
учебен час по [*****], провеждан от учителя [*****] на двора на учебното заведение,
децата от класа, разделени на два отбора, преминавали по дължината на две успоредни
метални тръби, намиращи се на около 40 см. от земята. Около гредите не е имало
омекотяваща настилка, а утъпкана земя с дребни камъчета. Учителят се намирал по
средата, като по-високи греди го отделяли от децата, което правило невъзможно при
залитане на някое от тях, [*****] да ги хване. При преминаване по тръбата ищцата
загубила равновесие и паднала на земята с дясна ръка под тялото си. Изпитала силна
болка и не можела да движи ръката си в лакътя и в рамото си. Учителят не
обездвижил ръката на място. Взел детето на ръце и го занесъл до кабинета на
мед.сестра, която също не обездвижила крайника, а повикала в училище родителите. В
областта на лакътя се образувала голяма подутина. Твърди да е изпитвала силни
болки, от които пребледняла и й избила пот по челото. Родителите й пристигнали в
училище и я закарали с личен автомобил до [*****]. По време на пътуването до
лечебното заведение също изпитвала силни болки. При пристигане в болницата ръката
е била обездвижена с гъвкава шина, но тъй като се касаело за счупване с притискане
1
на главна артерия – мултифрагментна фрактура в дистален сегмент на десен хумерус с
луксация, ищцата е била подготвена за операция и същата вечер около 19 ч. е била
оперирана под пълна упойка. Поставени са били 3 бр. титаниеви игли за фиксиране на
счупванията. Била е изписана на 02.06.2023 г. с обездвижен крайник за срок от 30 дни.
След сваляне на гипсовата шина е била назначена рехабилитация с препоръка да не
спортува за срок от три месеца. По-късно имплантите са били премахнати и
последвала физиотерапия, както и допълнителни процедури и възстановителни
терапии. По време на възстановителния период поддържа, че е изпитвала силни болки
и неудобства от битов характер. Имала е нужда от чужда помощ в ежедневието си, тъй
като не можела да се обслужва сама. Понякога не можела да спи и загубила апетит.
Станала изнервена, раздразнителна, потисната, не искала да общува с никого.
Невъзможността да пише на изпитите след 4-ти клас допълнително изострили
реакциите й и я притеснили. Лятото на 2023 г. протекло не според първоначалните
планове на семейството, като ищцата пропуснала планирано месеци по-рано лятно
обучение. Ответникът отказал да поеме каквато и да било отговорност за случилото
се. Поддържа, че към 15.09.2023 г. функциите на крайника все още не са били
възстановени напълно. Отделно се налагало да се пази от удари и да избягва спортни
дейности. Оценява претърпените от нея неимуществени вреди, намиращи се в
причинна връзка с инцидента, на сумата от 10 000 лева. Счита, че отговорност за
същите носи ответникът, който в качеството си на възложител на работата на учителя
по [*****] отговарял за неправомерното му поведение, с което той нарушил чл. 219,
ал. 2, т. 2 ЗПУО – поставил е в риск живота и здравето на учениците по време на
учебния час, тъй като поставената задача не е била съобразена с вида, състоянието на
съоръжението, с настилката в двора на училището, а също и с моментното
емоционално и психическо състояние на децата, доколкото часът се провеждал
непосредствено след изпита за НВО в края на четвърти клас. На следващо място,
намира за противоправно бездействието на ръководството на училището, което е
допуснало наличието на опасно и неотговарящо на съвременните стандарти за
безопасност съоръжение, като счита, че същото не е подходящо за използване от
учениците в час по [*****]. Излага подробни съображения, че отговорност носи
ответника като възложител на работата на учителя, а от друга страна като адресат на
нормативни задължения да поддържа, стопанисва и управлява имота, общинска
собственост, върху който е разположено учебното заведение. Моли за уважаване на
иска и претендира сторените разноски.
Ответникът е подал в срок писмен отговор, с който оспорва предявения иск като
неоснователен и прекомерен по размер. Счита, че ищецът с исковата молба е изложил
съображения за отговорност на взаимноизключващи се основания – това по чл. 49 ЗЗД
и това по чл. 50 ЗЗД. Поддържа, че извършваните упражнения от децата върху гредите
са рутинни и са извършвани от тях много пъти. Самите упражнения не предполагали
наличие на риск за настъпване на травматично увреждане. В случая учителят
предоставил на децата да избират сами какви упражнения да правят, те не били
задължителни, а по избор на самите деца. Действията на учителя не били
противоправни, нито се намирали в причинна връзка с настъпилия резултат. Твърди да
е налице случайно събитие, с оглед което и обобщава, че не носи отговорност за
претърпените от страна на ищцата неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на иска
и претендира разноски.
В първото по делото открито съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 145 ГПК ищцата е пояснила исковата си молба, като е посочила, че главно
основание на предявения иск са твърденията, че ответното училище е поддържало на
територията си съоръжение, което не е годно за употреба, няма разрешенията за
експлоатация, опасно е и това поведение на училището се намира в причинна връзка с
2
претърпяното от ищцата травматично увреждане, причинило й неимуществени вреди.
Като евентуално основание на предявения иск ищцата е посочила, поведението на
учителя в часа по [*****], по време на който е настъпил инцидента, обуславящо
отговорност на училището, като възложител на работата на този педагогически
специалист.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в
хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът е отделил, че
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са следните обстоятелства:
- че на 30.05.2023 г. след провеждане на изпита за НВО по математика ищцата,
ученик в IV клас на ответното училище, в час по [*****] е паднала в двора на
училището и е получила травматично увреждане, наложило оперативното й лечение и
което е затруднило движението на крайника за период от повече от 30 дни;
- че към 18.04.2024 г. процесното съоръжение е било премахнато.
Установява се от приетата по делото медицинска документация, че ищцата е
била прегледана в спешен кабинет на болнично заведение на 30.05.2023 г. в 14:12 ч.,
като е изпратена за извършване на рентгенографско изследване на десен лакът.
Констатирано е наличието на болка, оток и ограничено движение на ръката в областта.
Резултатът от образната диагностика е установил мултифрагментна фрактура в
дистален сегмент на десен хумерус с луксация. От приетата по делото епикриза, съдът
намира за доказано, че в същия ден ищцата е била хоспитализирана в същото лечебно
заведение, където в 18:35 ч. е подложена на оперативно лечение – под рентгенов
контрол е достигнато до костта, фрактурата е репонирана и фрагментите са фискирани
с три киршнерови импланта. Направена е превръзка и е поставена моделирана гипсова
шина. На 02.06.2023 г. детето е изписано от лечебното заведение с подобрение и
препоръка за прием на обезболяващи медикаменти при нужда, както и въздържание на
спортната дейност за срок от три месеца.
На 11.07.2023 г. и нс 27.07.2023 г. ищцата е била на прегледи при лекар
специалист, при които е констатирано наличието на оток в областта на дясната
лакътна става, палпаторни болки, затруднени и ограничени движения. Препоръчано е
извършване на допълнителни процедури, извън предвидените по НЗОК.
Не се оспорва от страна на ответника, като в тази връзка по делото е приета
електронна кореспонденция, че ищцата е била одобрена и записана за участие в лятно
обучение по „[*****]“ в периода 26.06.2023 г. – 01.07.2023 г. към [*****], провеждано
в [*****]
В хода на първоинстанционното прозводство са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите [*****] и [*****] Г..
От показанията на свидетеля [*****], учител по дисциплината „[*****]“ в
ответното училище, става ясно, че е бил преподавател на класа на ищцата. В деня, в
който се случил инцидентът, учениците от този клас са имали час при него. Часът бил
след тежък за децата изпит и свидетелят преценил, че този час ще бъде за „свободна
игра“ – децата сами да решат какво да играят, за да се разсеят и отпуснат след изпита.
Повечето деца от класа избрали футбол, а останалата част, в т.ч. и ищцата, избрали да
играят на катерушките в училище. Свидетелят бил с тази група. Искали да ходят по
греда. Учителят стоял с тях, помагал им, поправял грешките им, за да го правят по-
добре. Десетина минути по-късно А., която е била преминала по ниската част на
съоръжението вече няколко пъти, паднала от височина около 40 см. на земята, на метър
разстояние от свидетеля. Казала, че ръката много я боли. Не можела да върти китката
3
си. Тогава свидетелят й казал да спре да я движи, взел я на ръце и я занесъл при
медицинската сестра в училището, където я оставил и се върнал при останалата част
от класа. Свидетелят не си спомня с какви обувки е била обута ищцата в часа по
[*****]. Не му е известно за друг инцидент, настъпил на това съоръжение. Същото
свидетелят оценява като безопасно, но необезопасено допълнително. Съгласно
показанията на г-н [*****], изпълнението на това упражнение не е било предварително
планирано от него, а е станало неочаквано. Свидетелят е пояснил още, че неговият час
с класа на ищцата бил „модулен“, същият не се водел по изкисванията, които важат за
часовете по „[*****]“, като е подчертал, че децата са поискали да правят това
упражнение, а не учителят е решил как да протече часът.
Като свидетел по делото е разпитана майката на ищцата [*****] Г.. В деня на
инцидента получила обаждане от медицинската сестра на училището, че трябва да
вземат детето си, за да я заведат на преглед. От училище я взел баща й, посетили
поликлиниката в квартала, след това Окръжна болница, откъдето ги насочили към
„[*****]“. Там ищцата била приета, защото счупването налагало по-сериозна намеса.
Оперирали я вечерта. Лекарят, извършил операцията, им обяснил, че от счупването и
разместването е било нарушено кръвотечението на основна артерия в ръката. Съгласно
показанията на този свидетел, А. е изпитвала силни болки, плачела е. Гипсовата
имобилизация обхващала областта от пръстите до над лакътя на дясната, водещата за
детето ръка, и била премахната около 07.07.2023 г. В рамките на тези дни семейството
е имало предварително планирани събития. Предстояли изпитите за кандидатстване за
математическата паралелка в [*****], за които ищцата се готвила от около 2 години и
на които се явила, като успяла да се научи да пише с другата ръка. Записана е била за
летен лагер към [*****], който очаквала с нетърпение. Пропуснали планирана семейна
почивка. След свалянето на гипсовата лонгета за период от 3 месеца и половина са
били проведени три курса активна физиотерапия с лекари, като ищцата три пъти
дневно сама правела и препоръчани упражнения. Родителите й настоявали да е
стриктна, тъй като ръката е била свита под ъгъл 60 градуса.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са приети без
възражения от страните заключенията на съдебно-техническата, изготвена от вещото
лице инж. В. Б., и съдебно-медицинската, експертиза изготвено от вещото лице д-р М.
М..
Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза съдът приема
за установено, че имотът, в който училището е построено е актуван с акт за публична
общинска собственост № 9/16.09.1996 г. Сградата е била изградена през 1972 г. От
страна на ответника не са били представени документи във връзка с изграждането на
процесното съоръжение. Същото вещото лице е описало като съставено от метални
тръби, бетонирани в земята, намиращи се в задоволително състояние, с
предназначение за изпълнение на физически упражнения. Съгласно заключението на
вещото лице Б., това съоръжение не отговаря на съвременните изисквания на
действащото законодателство и на изискванията за безопасност. В констативно-
съобразителната част на експертизата вещото лице е изброило нормативни източници,
приети и влезли в сила след построяването на сградата на училището и въвеждането
му в експлоатация.
Заключението си вещото лице Б. е пояснил по реда на чл. 200 ГПК в откритото
съдебно заседание на 18.04.2024 г. От изявленията му става ясно, че не е открил
документи за въвеждане на съоръжението в експлоатация. Такива не са му били
предоставени от страна на ответника, нито от район [*****]. Вещото лице е изразило
предположение, че съоръжението е от времето, през което училището е въвеждано в
експлоатация. При извършването на огледа вещото лице е оценило същото като
4
здраво, намиращо се в добро състояние, без видима корозия, с леко изтрита боя.
Експертът е посочил, че предвид личния си опит, счита, че такива съоръжения преди
години са ползвани за изпълняване на лицеви опори. С оглед характеристиките на
същото, вещото лице е приело, че ако човек ходи по него с обикновени обувки, ще
падне веднага, ако е с „гуменки“ може и да се задържи.
Въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена
след анализ на наличната по делото медицинска документация, съдът приема за
установено, че се касае за супракондилно счупване на дясна раменна кост, закрито с
разместване, т.е. извънставно счупване, при което фрактурната линия преминава
непосредствено над или между епикондилите и проксимално (отгоре) на физата
(растежната хрущялна зона). Фрактурната линия пресича двете метафизарни
колони в тънката област, образувана от двете ямки (на олекранона и короноидния
израстък). След оперативното наместване на фрагментите, ищцата е ходила на
превръзки и е носила гипсова лонгета. След свалянето й е предприето премахване на
металните импланти. Проведени са рехабилитационни процедури. Фрактурата е
зараснала в добра анатомична позиция. Вещото лице е пояснило, че три са главните
причини, предразполагащи към получаване на подобни фрактури в детска възраст –
лигаментарна халтавост, съотношение на ставните структури в хиперекстензия и
костната архитектура на супракондилната област. Касае се за супракондилна фрактура,
получена по екстензионен механизъм. Децата, за да се предпазят, падали с изпъната
ръка с дорзално положение на китката, хиперекстензия на лакътя до 90 градуса и
абдукция (отклонение навън) на предмишницата. Вещото лице е заключило, че този
тип фрактура може да се получи при падане от височина с поемане на тежестта на
тялото с опора върху дланта, хиперекстензия на лакътната става и външно отвеждане
на предмишницата. Периодът на възстановяване вещото лице е посочило, че
продължава около 100 дни.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на предявения
иск и формулураният петитум, съдът приема, че е сезиран с претенция с правно
основание по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 33Д е особен вид отговорност за чужди противоправни
и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо в
съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи в производството
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител
на работата с необходимите елементи (деяние – в случая бездействие, вреда –
имуществена и неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Вината се
предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при
условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
С оглед наведените с отговора на исковата молба възражения в тежест на
ответника е да установи, че е налице случайно събитие.
Твърденията на ищеца, че ответното училище противоправно не е предприело
5
мерки за обезопасяване или премахване на съоръжението, което според ищцата е било
опасно, неизправно, морално остаряло, неотговарящо на съвременните изисквания за
безопасност, съставляващи едната група основания на предявения иск, съдът намира
за недоказани в производството, като съображенията за това са следните:
В действителност по делото не е спорно и това е установено по делото, че
поземленият имот, на територията на който се намира училището, е публична
общинска собственост. Макар в тази насока да не са ангажирани доказателства, не е
спорно, че именно ответникът е натоварен с дейността по управление на имота по
реда на чл. 12 ЗОС и намиращите се на територията на същия сгради и съоръжения.
От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице Б., съдът
намира, че процесното съоръжение е било изградено преди действието на всички
нормативни правила, посочени в заключението на експерта, следователно същото се
явява в „заварено“ по отношение на всички съвременни правила и изисквания
положение. Липсата на проект и всякаква строителна документация за същото,
насочва на извод, че това съоръжение е било изградено във вида, в който се е
намирало към деня на инцидента с ищцата, при действието на други правила и норми,
а не на действащите към 2023 г. Следва да се даде отговор на въпроса дали
материалноправните норми, регламентиращи изискванията за безопасност на подобни
съоръжения са приложими към процесното, съответно кой е адресат на нормите,
предвиждащи привеждане на такива съоръжения в съответствие с действащата
нормативна уредба.
Съгласно § 5, т. 70 (Нова - ДВ, бр. 61 от 2007 г.) ДР на ЗУТ "Площадка за игра" е
обществено достъпна открита или закрита площ, предназначена за индивидуални или
групови игри, с подходящо за целта устройство, настилка и съоръжения за игра в
зависимост от определената възрастова група на ползвателите.
Съгласно чл. 62, ал. 11 ЗУТ условията и редът за устройството и безопасността
на площадките за игра се определят с наредба на министъра на регионалното развитие
и благоустройството, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната
агенция за закрила на детето.
В изпълнение на законовата делегация е приета Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за
условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра. Видно е от
подзаконовата нормативна уредба, че със същата се въвеждат изисквания и се възлагат
отговорности на стопаните на такива площадки. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на Наредба №
1/12.01.2009 г. "стопанин на площадка за игра" е собственик, наемател или
концесионер на поземления имот или на сграда или на част от сграда, на чиято
територия е разположена площадката за игра. Следователно и лицето, комуто е
предоставен имот за управление, доколкото не е собственик, наемател или
концесионер, не се явява стопанин на площадката. От друга страна, § 30 от ПЗР от
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2009 г. за условията и реда
за устройството и безопасността на площадките за игра (ДВ, бр. 17 от 2023 г., в сила от
23.05.2023 г.) съществуващите площадки за игра, които са изградени и въведени в
експлоатация до влизане в сила на тази наредба, се привеждат в съответствие с
изискванията на тази наредба при извършване на техните основни обновявания. Не са
налице данни да са предприемани действия за извършването на основно обновяване на
съоръженията в училище, като с оглед действието на преходната разпоредба на
Наредбата, не може да се приеме, че от страна на училището е допуснато нарушение,
като съоръжението е поддържано във вида, в което се е намирало, когато ищцата е
паднала от него.
Следва също така да се посочи, че процесното съоръжение, съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза се е намирало в задоволително
6
състояние, без корозирали участъци, здраво бетонирано в земята. Ето защо и съдът
приема, че поведението на ръководството на училището, на което учреждение имотът е
предоставен за управление, изразяващо се в поддържане на това съоръжение във вида
му отпреди премахването, не е противоправно, следователно и от това поведение за
ответника не възниква отговорност относно настъпването на инцидента с ищцата.
На обсъждане следва да се подложат останалите доводи, съставляващи
основание на предявения иск, че ответното училище следва да отговаря за
непозволено увреждане като възложител на работата на учителя по [*****], с който
децата от класа на ищцата са имали час при получаването на травмата.
Не е спорно, че училището се явява възложител на работата на учителя,
доколкото съгласно чл. 216, ал. 1 ЗПУО трудовите договори с педагогическите
специалисти, каквото са учителите (чл. 211, ал. 1 ЗПУО), се сключват и прекратяват от
директора на училището, който се явява негов ръководен орган.
Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1 ЗПУО децата, съответно учениците имат правото да
бъдат обучавани и възпитавани в здравословна, безопасна и сигурна среда. Това право
кореспондира със задължението, регламентирано с разпоредбата на чл. 211, ал. 2, т. 3
ЗПУО, на педагогическите специалисти да опазват живота и здравето на децата и
учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от
институцията.
В преамбюла на Конвенцията за правата на детето е посочено, че детето поради
физическата и умствената си незрялост се нуждае от специални гаранции и грижи, а в
чл. 3 КПД е записано, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение във
всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от
обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата,
административните или законодателните органи, като са гарантирани всички лични
права на детето, вкл. правото на образование, както и всички други конституционно
гарантирани права на личността, каквито несъмнено са животът, здравето и телесната
цялост. В конкретиката на случая, съдът приема, че в училище с традиции и значимост
като процесното, следва да се прилагат както завишени критерии при изпълнение на
задълженията на учениците, така и завишени критерии при изпълнение на
задълженията на педагогическите специалисти и ръководството му, които следва да
осигурят и съответстващото ниво на изпълнение на дължимата грижа и запазване
висшия интерес на децата в рамките на институционалната отговорност, възложена на
училището. В този смисъл е Решение № 66 от 8.08.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1435/2021 г., III г. о., ГК.
Важен въпрос, на който съдът следва да даде отговор, съобразно действащите
правни норми, житейските правила и възприятия за обичайно предназначение на
съоръжения като процесното в съвременното общество, е за изпълнението на какви
дейности и физически упражнения следва да се приеме, че е подходящо и безопасно
използването му. От събраните по делото доказателства в производството е
установено, че съоръжението е било изградено от две двойки метални тръби,
поставени успоредно с различна височина. По-високите тръби, намиращи се в средата,
раздалечавали по-ниските тръби, поставени от двата края на съоръжението. Изяснено е
също, че по-ниските тръби, са се намирали на около 40 см. разстояние от земята, като
ищцата е паднала, докато е ходила по една от ниските тръби. Съдът въз основа на
изявленията на вещото лице Б., направени в съдебното заседание на 18.04.2024 г. и
предвид облата форма на елементите, от които е изградено това съоръжение, намира,
че същото не е било предназначено и не е подходящо за равновесно ходене или за
дейности, в които извършващият физическите упражнения няма опора на ръцете си.
Следва да се обърне внимание, че съставните части на същото са именно тръби с
7
цилиндрична форма, а не греди с равна повърхност, върху каквито е обичайно да се
изпълняват упражнения по равновесно ходене с обезопасяване на мястото около
гредата с омекотяващи настилки. Отделно освен формата на съставните му
компоненти, материалът, от който е изработено съоръжението, предполага лесно
подхлъзване и невъзможност за стабилно задържане върху него ( в този смисъл е
изявлението на вещото лице Б., че ако човек е обут с гуменки би могъл да се задържи
на него).
Съдът съобразява на следващо място, че равновесното ходене, каквото е
ходенето без опора и контактни точки на горните крайници с друга повърхност, следва
да се осъществява на равна и плоска основа. Металните тръби, на които част от децата
от класа на ищцата са изпълнявали упражнение по равновесно ходене, са го
извършвали не върху греда, а върху тръба с обла форма, каквато настоящият съдебен
състав намира, че е неподходяща за целта на упражнението повърхност.
При всичко гореизложено, съдът достигна до извод, че поведението на учителя,
който съобразно показанията му, е решил да даде на децата от класа време за свободна
игра, като е възложил на тях да изберат какви физически упражнения да изпълняват в
часа му, било той и „модулен“, след което им е позволил да ходят по тръбите, е
противоправно, нарушаващо гарантираните от закона права и интереси на децата, да
се обучават в безопасна и сигурна среда. Както се посочи, съдът прие по-напред, че
процесното съоръжение не е било предназначено, подходящо и безопасно в степен, че
да изключи отговорността на възложителя на работата, за извършване на
упражнението равновесно ходене върху него. Обстоятелството, че децата сами са
избрали да правят именно това в часа по [*****], не се явява извинително, доколкото
на педагогическите специалисти е възложено да определят съдържанието на
обучителния процес, като законово е регламентиран начинът, по който това следва да
се осъществява. Не се установява причината за падането на ищцата върху каменист
неравен терен в двора на училището да е друга, извън невъзможността й да се
задържи, ходейки върху гладката метална тръба в часа по [*****], с оглед което и
следва да се приеме, че не е доказано от страна на ответника полагане на дължимата
грижа за безопасно осъществяване на обучителния процес по тази дисциплина в
конкретния учебен час.
При тази хипотеза не може да бъде отречено правото на ищцата да бъдат
овъзмездена по реда на чл. 49 ЗЗД, което се явява и способът за защита на
накърнените й права. Търсейки разумния баланс на интересите в случая при
извършване на преценката за основателност на иска по чл. 49 ЗЗД, следва да се
приеме, че е възникнало увреждане, за което отговорност носи ответникът, доколкото
са констатирани нарушения на КПД, ЗПУО, общоизвестните правила за безопасност и
житейска съобразителност.
Предвид гореизложеното, налице е първият елемент от фактическия състав на
гаранционно – обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД – противоправно поведение
на лице, на което ответникът е възложил работа, като настоящият съдебен състав
намира за осъществени и останалите елементи – неимуществени вреди, настъпили за
ищцата и причинно – следствена връзка между противоправното поведение и вредите.
От събраните по делото писмени доказателства, заключението на СМЕ и
свидетелските показания на свидетелите е установено, че ищцата е счупила ръката си
в резултат от падането от тръбата, по която е ходила в изпълнение на упражнения в
часа по [*****]. В резултат от падането е получила процесното травматично
увреждане в областта на десния лакът. В причинна връзка с травматичната увреда се е
наложило извършването на две оперативни интервенции (за фиксиране на счупването
и за изваждане на имплантите), за които обстоятелства по делото са приети официални
8
писмени доказателства. В периода от настъпване на травмата до възстановяването на
функциите на крайника ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки и
страдания, като постепенно в хода на възстановителния процес следва да се приеме, че
болките са отшумявали и не са констатирани настъпили усложнения или трайни
последици от травмата.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
От събраните и обсъдени и по-горе доказателства: писмени, гласни и от
заключението на СМЕ, се установява, че причинените на ищцата телесни увреждания
са наложили хоспитализирането й в деня на инцидента, където е оценено състоянието
й и е взето решение, че следва да бъде извършена оперативна интервенция, в хода на
която счупването да бъде фиксирано посредством поставянето на импланти, които не
се спори по делото, че след това са били премахнати. През възстановителния период,
който вещото лице д-р М. е посочил, че възлиза на около 100 дни, съвпадащ и с
лятната й ваканция като ученик, ищцата е провеждала рехабилитация и не е можела да
спортува. По делото е установено от събраните писмени и гласни доказателства, че
през този период и преди премахването на гипсовата лонгета, ищцата, за да се яви на
изпити за кандидатстване за математическа паралелка след [*****], се е научила да
пише с другата ръка, като отменено е било участието й в летен лагер, за който
предварително е била одобрена кандидатурата й.
За целите на определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди съставът на първоинстанционния съд съобразява установеният
чрез събраните по делото доказателства негативен ефект от събитието и свързаните с
него промени в плановете за лятната ваканция на детето. Наред с изложеното съдът
отчита, че към датата на инцидента ищцата е била дете на 10 години, без установени
съпътстващи заболявания или други фактори, които да са удължили възстановителния
период, но през същия физическата активност на детето е била ограничена, а през
ваканцията е следвало да провежда регабилитация и физиотерапии. От друга страна,
костта е зараснала в добра анатомична позиция, а функциите на крайника са
възстановени напълно.
При тези фактически констатации, съобразявайки съдебната практика при
случаи, сходни на настоящия, спецификите на казуса, при отчитане на икономическите
условия в страната и стандартът на живот към средата на 2023 г., съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата във връзка с
процесния инцидент неимуществени вреди е в размер на сумата от 10 000 лева, за
колкото е предявен иска.
Законна лихва за забава върху това вземане ищцата претендира от датата на
увреждането /30.05.2023 г./, като това искане е основателно и следва да се уважи /чл.
84, ал. 3 ЗЗД/.
За пълнота на изложението и във връзка с доводите на ответника, че е налице
случайно събитие и липсват основания за ангажиране на отговорността му като
възложител на работата на учителя по [*****], съдът следва да посочи, че
обстоятелството дали процесното съоръжение е ползвано и други пъти и дали са
настъпили други инциденти при ползването му в конкретния случай е без значение,
предвид изводите до които съдът достигна относно характеристиките му и че същото
не е било подходящо и безопасно за използване именно за това физическо
упражнение. По-напред бяха изложени съображения, че отговорността за увреждане в
случая не би могла да бъде изключена чрез „прехвърлянето“ й върху предоставения на
децата избор с какво да се занимават в час по учебна дисциплина, за която следва да е
съставен, разписан и одобрен учебен план, с оглед гарантираните права на децата като
9
ученици и възложените задължения на педагогическите специалисти да осигурят
условията и да предприемат необходимите действия, за да запазят същите.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищцата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да й се присъди сума в размер на 2600,00
лева – разноски за държавна такса, депозити, от които са изплатени възнаграждения
на вещите лица и адвокатско възнаграждение, заплатено в брой на процесуалния
представител на страната съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА [*****] [*****], ЕИК [*****], с адрес: [*****] да заплати на А. М. Г.,
ЕГН **********, действаща чрез законния си представител М. Г. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес: [*****], на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 10 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (увреждане
на здравето, болки и страдания), ведно със законната лихва от 30.05.2023 г. до
окончателното плащане, настъпили от счупване на дясна лакътна става при падане от
метална тръба в двора на училището в час по [*****] на 30.11.2021 г.
ОСЪЖДА [*****] [*****], ЕИК [*****], с адрес: [*****] да заплати на А. М. Г.,
ЕГН **********, действаща чрез законния си представител М. Г. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес: [*****] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2600 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до Софийски
градски съд чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните чрез процесуалните им представители.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10