РЕШЕНИЕ
№ 3883
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванова Гражданско дело №
20215330106648 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ,
във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от Д. И. И., ЕГН *****, с адрес гр. П., ж.к.
****, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, против ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД –
гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-
н Изгрев, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 696,57 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди и сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди претърпени вследствие настъпило на **г. в гр. Пловдив ПТП,
причинено от водача на МПС с рег. № ***, по отношение на което е имало
сключена валидна застраховка „ГО“ при ответника, ведно със законната
лихва от завежда на делото - 21.04.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на ***г. около 17,20 часа ищецът се
предвижвал с личния си автомобил „Сузуки Ингс“ с рег. №***в гр. П. като
спира на светофар за изчакване на зален сигнал. В същото време,
приближавайки светофара, се движел лек автомобил, марка „Алфа Ромео“,
управляван от Л. Л., с рег. № ***, който при шофиране с несъобразена
скорост и грешна преценка на пътната обстановка блъска отзад спряното
МПС на ищеца и причинява ПТП. Водачите на МПС-тата подписали и
двустранен констативен протокол, в който изрично било записано, че виновен
за ПТП-то е Л. Л.. На база протокола ищецът завел пред ответника щета
№***, по която дружеството определило обезщетение в размер на 526,50лева,
1
което е изплатено по банкова сметка на ищеца, като впоследствие е заплатена
и сумата от 440,30 лева, а за ремонта на колата било заплатено от ищеца
сумата в размер на 1663,37 на автосервиз Ангелов. По тези съображения
претендира и обезщетение за нанесените имуществени вреди за разликата в
размер на 696,67 лв. След случилото се ищецът се затворил в себе си поради
породилия се стрес, станал неспокоен и раздразнителен, притеснявал се да се
качва и да шофира кола, а работата му е свързана с шофиране. Претърпените
болки и страдания оценява на сумата от 800 лв., като в този смисъл отправил
претенция към ответното застрахователно дружество, но последното отказало
да и заплати сумата, като оспорило размера и основанието й. Предвид
изложените твърдения предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване
и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът ЗАД „ДаллБогг Живот и
Здраве“ АД депозира писмен отговор със становище за неоснователност на
иска. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО“ с полица № ***. Намира, че исковата молба е нередовна,
тъй като не бил описан механизма на ПТП, както и в какво се изразява
виновното и противоправно поведение на водача на МПС, марка „Алфа
Ромео“. Поддържа, че водачът на това МПС Л. Л. не е осъществил
противоправно поведение, тъй като не нарушил нормите на ЗДвП. Оспорва
твърдения в исковата молба механизъм на реализиране на ПТП-то и твърди,
че става въпрос за случайно деяние. Оспорва констативния протокол за ПТП
в частта относно обстоятелствата и причината за ПТП. Поддържа, че липсва
причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите увреждания, както и
оспорва техния вид и интензитет.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по делото бе да докаже при условията на пълно и
главно доказване следните материалноправни предпоставки: 1) отправена
покана до застрахователя за доброволно плащане на претенцията; 2)
елементите от фактическия състав на деликта: деяние, изразяващо се в
описаните в исковата молба действия; противоправност на деянието
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение); вреди - настъпването на твърдените щети по автомобила на
ищеца, както и претърпения психически стрес; причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди; вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.
45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага; 3) наличието на валидна
застраховка „ГО“ при ответника, с която е застрахована отговорността на
водача на МПС, причинил инцидента; 4) да докаже претенцията си и по
размер.
По делото е отделено за безспорно наличието на валидно към датата на
инцидента застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
2
„ГО“ при ответното дружество ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, с която е
обезпечена гражданската отговорност на водача на л.а. „Алфа Ромео“ с рег. №
***, по застрахователна полица №***. В този смисъл е и представена справка
от интернет сайта на Гаранционен фонд.
От представената претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение от ищеца И. до ответното застрахователно дружество, която
покана е заведена под вх. № *** г. по описа на застрахователя, е видно, че е
изпълнена процедурата по чл. 380 КЗ. За отбелязване е още и че самият
застраховател е извършил два превода на ищеца, първия в размер на
526,50лв., а втория - 440,30лв., съгласно съдържанието на представения
отговор на поканата, копие от който е налично на л. 16 от делото.
Касателно твърдения механизъм на процесното ПТП, то се доказа, че
инцидентът е настъпил по описания в исковата молба начин, предвид
множеството приложени по делото писмени доказателства, разпит на
участника в ПТП-то Л., както и заключение по съдебно-автотехническа
експертиза (САТЕ). В тази насока съдът съобрази приложеното с исковата
молба копие на двустранно подписан протокол от ПТП и представената от
ответното дружество преписка по щета № **** (л.87-115) във връзка с
уврежданията, настъпили при настоящия инцидент. Изложеното от свидетеля
**** - виновния водач, потвърждава ищцовите твърдения, а именно, че на
дата *** г., докато ищецът бил спрял, изчаквайки зелен светофар, свидетелят,
като водач на л.а. „Алфа Ромео“ с рег. № ***, при несъобразени скорост и
маневра на МПС-то, ударил управляваният от Д. И. „Сузуки Ингс“ с рег. №
***в задната част и му причинил редица увреждания. За посоченото
обстоятелство бил съставен от двамата двустранен констативен протокол, за
който свидетелят потвърждава, че е представения по делото. Твърденията на
ищеца за реализирания механизъм на ПТП се потвърждават и от
заключението по САТЕ, което не е оспорено и е кредитирано от съда, като
пълно, обосновано, мотивирано и компетентно изготвено. Вещото лице
потвърждава, че най-вероятният възможен механизъм на ПТП-то е именно
този, описан в исковата молба, като при настъпилия инцидент ищецът е
нямал техническа възможност да отреагира и да предотврати сблъсъка. Като
причина за настъпване на удара експерта сочи поведението на водача на л.а.
„Алфа Ромео“ Л. Л., който не е съобразил своята скорост и предприета
маневра с пътната обстановка.
Предвид горното неоснователни се намират възраженията на ответника
относно твърдения механизъм на ПТП. Поведението на Л. Л. пък, като водач
на л.а. „Алфа Ромео“, противно на възраженията на ответната страна, съдът
намира за незаконосъобразно, тъй като е нарушена нормата на чл. 25, ал. 1
ЗДвП, задължаваща водачите на МПС преди предприемането на каквато и да
било маневра, вкл. преминаване от една лента в друга съседна такава, да
съобразят положението, посоката и скоростта на движение на останалите
участници в движението и да се убедят, че няма да създадат опасност за тях
при предприемането на съответната маневра. В случая свидетелят Л. не се е
съобразил със спрелия пред него л.а. „Сузуки Ингс“, предприел е маневра,
като е завил наляво и е ударил спрялото МПС и така е причинил и процесното
3
ПТП. Предвид извода на вещото лице, че ищецът, като водач на л.а. „Сузуки
Ингс“, е нямал техническа възможност да отреагира и да предотврати ПТП-
то, то и възражението за съпричиняване се явява неоснователно.
Настъпването на твърдените вреди в задната част на л.а. „Сузуки Ингс“,
се установяват от представените два броя опис-заключение на щета № ***,
съставени от представител на ответното застрахователно дружество, налични
и по преписката по щетата при застрахователя, както и от материалите по
самата преписка, вкл. и снимков материал към нея. Според заключението по
приетата САТЕ от техническа гледна точка има причинно-следствена връзка
между описания механизъм на ПТП и твърдените щети по л.а. „Сузуки Ингс“.
Увредите по автомобила се потвърждават и от показанията на свидетеля Л..
С оглед на гореизложеното искът за претендираните имуществени
вреди се доказа по основание. Същия се доказа и по размер, предвид събрания
по делото доказателствен материал. Видно от представените с исковата молба
платежно нареждане за сумата от 1663,37 лв., представляващо плащане по
фактура № *** г., както и копие от самата фактура на стойност 1663,37 лв.,
издадена от автосервиз ***, и заявка за ремонт на автомобил от *** г.,
ищецът е заплатил посочената сума на автосервиза за извършения ремонт. От
описа на извършените дейности и посочения поправен автомобил, както и от
датата на заявката - *** г., е видно, че същите се отнасят за л.а. „Сузуки
Ингс“ с рег. № ****и за щетите, причинени на МПС-то в резултат на
процесния инцидент. Не се спори, а и се установява от материалите по
делото, че ответникът ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД е възстановил
общо сумата от 966,80 лв., платени на два пъти - първо сумата от 526,50лв., а
впоследствие и сумата от 440,30лв., след отправена допълнителна покана.
Невъзстановена на ищеца е останала разликата от 696,57 лв. Следователно
установява се претенцията и по размер. В подкрепа на изложеното е и
заключението по САТЕ, вещото лице по която е предложило няколко цени за
извършените ремонтни дейности, ведно със заплащане на необходимите
материали, като всяка една от предложените от експерта цени е по-висока от
платената от ищеца. Вещото лице също така заключва и че автомобилът е
отремонтиран, т.е. твърдените разходи действително са направени.
Касателно претендираните неимуществени вреди в резултата на ПТП-
то, а именно препърпени силни стрес и уплаха, безсъние, дистанцираност от
семейство и колеги, раздразнителност, давели до проблеми в работата, то
тяхната настъпване се установи от разпита на двамата свидетели по делото -
К. С. и Л. Л.. Първия, явяващ се колега на ищеца, излага лични впечатления
от състоянието на Д. И. след инцидента, като заявява, че същият бил уплашен,
не желаел да се качва на автомобил и да шофира, въпреки че работата му го
изисквала, настъпили били трудности и конфликти в работата, поради това
негово състояние. Твърди, че ищецът бил силно раздразнителен и напрегнат,
като влизал в неприсъщи нему дребнави спорове както на работа, така и
вкъщи. Това състояние на ищеца, според свидетеля продължило около 2-3
месеца. Свидетелят Л. също посочва, че след случката се чувал с ищеца, като
последният му бил споделил, че взимал антидепресанти и не можел да спи
добре. Твърденията за влошеното състояние на ищеца в резултат на
4
настъпилия инцидент се подкрепят и от представения амбулаторен лист,
където са отразени нарушения в съня на ищеца и стрес.
По въпроса за отговорността на застрахователя ответник за
обезщетяване на претърпените от пострадалия ищец неимуществени вреди
съдът споделя изложеното от ищцовата страна и приетото с цитираната в
исковата молба съдебна практика. Съгласно задължителните указания в
мотивите на т. 1 по ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСТК на
ВКС по прекия иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ (отм.), а сега 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на
основание чл.45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент,
но само до размера на уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка „ГО“ е лимитирана от уговорената в договора застрахователна
сума и обема на отговорността на застрахования, тогава когато той е
предварително дефиниран (пр. с решение по деликтен иск), но не и от вида на
причинените от застрахования на третото лице вреди - имуществени или
неимуществени. В същия смисъл е и изричния текст на разпоредбата на чл.
429, ал. 1, т. 1 КЗ, съгласно който с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
С оглед на изложеното съдът намира за основателна претенцията на
ищеца за обезщетяване на търпените от него неимуществени вреди. Установи
се по делото, че поради преживяното ищецът е изпитвал продължително
време страх и уплаха, отказвал е да управлява МПС, което е породило
проблеми в работата му. Същият е бил раздразнителен и напрегнат,
неприсъщо за него, което се отразило негативно в общуването му със
семейството и колегите. Съобразена през призмата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира, че претендираната сума от 800 лв. се явява справедлива за
обезщетяване на тези неблагоприятни последици за ищеца. В тази насока е
отчетен характера и интензитета на вредите - негативни промени в
поведението, стрес и уплаха, проблеми със съня и такива в семейството и
работата, които обаче не са трайни (няма данни ищецът да си е загубил
работата например, въпреки възникналите проблеми), а са били налични през
непродължитен период от време - около два месеца, по думи на свидетеля С..
Не се установява и да има някакви необратими последици за ищеца от
търпените неимуществени вреди. Съдът съобрази още и възрастта на ищеца,
предвид това, че същият би следвало да има не малко житейски опит, който
да му помогне да се отърси от уплахата и стреса по-ефективно. Следва да се
отчетът и обстоятелствата около настъпилото ПТП, а именно, че същото не е
било с висок интензитет, нито е възникнал риск за живота и здравето на
някой от участниците в него.
Предвид гореизложеното съдът намира исковата претенция за
основателна и доказана по размер, и като такава следва да се уважи изцяло.
5
Като законна последица от уважаване на предявения иск е присъждането на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.04.2021
г., до окончателното изплащане на вземането.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1
ГПК има ищецът. В полза на същия ще се присъди сумата от 500 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, и сумата от общо 350 лв. за съдебно-
деловодни разноски, от които 100 лв. за заплатена държавна такса и 250 лв.
депозит за възнаграждение на вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, бул.
„Г. М. Димитров“ № 1, да ЗАПЛАТИ на ищеца Д. И. И., ЕГН ***, с адрес гр.
***, ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 696,57 лева (шестстотин
деветдесет и шест лева и 57 ст.), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, във връзка с нанесени щети по собствения на ищеца лек
автомобил „Сузуки Ингс“ с рег. № ***, вследствие настъпило на дата *** г., в
гр. Пловдив, пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на лек
автомобил „Алфа Ромео“ с рег. №***, по отношение на който е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество, както и сумата от 800 лева (осемстотин лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - силен
стрес и уплаха у ищеца, безсъние, раздразнителност, шок и затруднения в
работата поради уплахата и стреса, вследствие на същото пътно-транспортно
произшествие от дата *** г. в гр. П. ПТП, причинено от водача на лек
автомобил „Алфа Ромео“ с рег. №***, по отношение на който е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху всяка от сумите
от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.04.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, бул.
„Г. М. Димитров“ № 1, да ЗАПЛАТИ на ищеца Д. И. И., ЕГН ***, с адрес гр.
П., ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата
от 500 лв. (осемстотин лева) разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, и сумата от 350 лв. (двеста и шестнадесет лева и 88 ст.) –
съдебно-деловодни разноски по настоящото дело.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка:
IBAN: ***, при банка „***“ АД, с титуляр Д. И. И..
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
6
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
7