Решение по адм. дело №2273/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

- С. М. А., [населено място], [улица], ет.8, ап.16, [ЕГН], с пълномощник адв. П. И. обжалва Заповед № 24 ОА – 231/ 31.01.2024г. на Кмета на Община Пловдив, с която е одобрен „проект за изменение на ПУП – План за регулация и застрояване /ПРЗ/ на част от кв.362 – нов, 266 – стар по плана на [жк], [населено място], като за ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място] с привеждане към идентификатора по КК се урегулира нов УПИ XI – 522.570, жилищно строителство с ново свободно застрояване с устройствени показатели за зона Смф1 : височина до 8 ет. / 25м., Пзастр. До 50%, Кинт до 3,5, Позел. мин. 30%, 1-ви етаж – нежилищен, по корекцията на регулацията със зелени линии, надписи и щрихи, застрояването нанесено с червени ограничителни линии, котировки с черен цвят, матрица с устройствени показатели със син цвят и таблица с устройствени показатели, нанесена на чертежа с черен цвят.

Жалбата е подадена от С. М. А., [населено място] и Х. М. А., [населено място], като с молба от 09.12.2024г. на Х. М. А. е заявено цялостно оттегляне на жалбата от посоченото лице. С определение № 10839/10.12.2024г. е оставена без разглеждане жалбата на Х. М. А., [населено място] и производството по делото е прекратено по отношение на този жалбоподател /л.28/. Прекратителното определение не е обжалвано.

Оспорената от С. М. А., [населено място] заповед се счита за незаконосъобразна и алтернативно нищожна, предвид следните съображения : Твърди се, че административният акт не е съобщен на жалбоподателя, който е съсобственик в ид.части на [ПИ] и [ПИ] /описани нот.актове и удостоверение за наследници, вкл. скици от СГКК – Пловдив/, ведно с построените в тях сгради, съседни на имота – предмет на изменението на ПУП – 56784.522.570. Заявено е, че оспорената заповед обхваща и част от съсобствения [ПИ] /[ПИ]/, без за това да е налице съгласие и знание на съсобствениците на посочения [ПИ]. В тази вр. се поддържа нарушение на чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ. Посочено е, че в случая е нарушено и изискването на чл.15 ал.1 изр. 2-ро ЗУТ. Според жалбоподателят е налице основание за заинтересованост по см. на чл.131 ал.2 т.1 ЗУТ. Оспорващото лице счита, че е заинтересовано и по см. на чл.131 ал.2 т.4 ЗУТ, тъй като с обжалваната заповед се променя предназначението на имота на „жилищно строителство“, а същият е съседен на [ПИ] /[ПИ]/ и [ПИ] /[ПИ]/. Поддържа се заинтересованост и на основание чл.131 ал.2 т.3 ЗУТ с твърдение за наличие на намалена разстояния, съгласно минимално установените в ЗУТ, тъй като се предвижда застрояване с височина от 25м. и същото следва да бъде на разстояние от 8,33м. от страничната имотна граница на [ПИ] и [ПИ]. Заявено е, че практически това няма как да се изпълни, тъй като имота предмет на изменението е във формата на триъгълник и е с площ от 484 кв.м. и в най-широката си част е с ширина от около 17 м., която част е незначителна от общата площ и обем на имота. В най-тясната си част имота е с ширина около 8,50-9м. и посоченото в заповедта застроително петно не е възможно да бъде изпълнено с височина 25м. и на разстояние от минимум 8,33м. Застроителното петно значително надвишава допустимия от устройствена зона Смф1 Пзастр. до 50% - на практика този устройствен показател стига над 80%. Твърди се, че видимо и без специални знания се установява, че предвиденото застрояване с височина от 25 м. значително ще надвиши и максимално допустимия за имота Кинт до 3,5. Относно предвидената със застроителния план дълбочина на застрояване – около 30 м., е посочено, че съгласно чл.31 ал.5 ЗУТ – при дълбочина на застрояването над 16м., следва към минимално установените разстояния към страничната граница на имота да се добави и 30 на сто от увеличената дълбочина над 16 м., което в случая не е налице. В молба /л.321 и сл./ е направено позоваване на съдебна практика за заинтересованост по чл.131 ал.2 т.3 ЗУТ /Определение № 7837/2021г. по д. № 5905/2021г.; Решение № 11729/2016г. по д. № 3581/2015г.; Определение № 4546/2021г. по д. № 3501/2021г. ; Решение № 3724/2021г. по д. № 12621/2020г. – ВАС/. За нарушена е счетена и забраната в § 8 ал.5 ПР ЗУТ, която се отнася не само за издаване на разрешение за строеж, но и за издаване на виза за проектиране и одобряване на изменение на ПУП /Решение № 1752/2009г. по д. № 11056/2008г.; Решение № 2039/2018г. по д. № 12094/2017г., ВАС/. Нормата на чл.108 ал.2 ЗУТ също е нарушена, поради липсата на изготвени към ПУП планове за вертикално планиране, планове – схеми за комуникационно-транспортната система, за водоснабдяване, канализация, електрификация и др.

Поискана е отмяна на заповедта като незаконосъобразна и алтернативно – обявяване на нищожността й с присъждане на направените по делото разноски. Възразено е за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от административния орган и от заинтересованите страни.

В ход по същество се поддържа основателност на жалбата. В писмено становище са повторени съображенията за нередовно съобщаване на административния акт, заявени в хода на делото, ведно с позоваване на съдебни актове. Повторени са и доводите в жалбата, които касаят оспорване на заповедта в цялост /ПР и ПЗ/ – за промяна по чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ е следвало да бъде поискано съгласие от собствениците на [ПИ] и е нарушено изискването на чл.15 ал.1 пр.2-ро ЗУТ, при което е налице заинтересованост по см. на чл.131 ал.2 т.1 ЗУТ; с промяна на предназначението на имота – предмет на плана е налице заинтересованост по чл.131 ал.2 т.4 ЗУТ; допуснати са намалени разстояния и е налице заинтересованост по чл.131 ал.2 т.3 ЗУТ. Предвидената със ЗП дълбочина на застрояване е около 32м. и не е спазено правилото на чл.31 ал.5 ЗУТ /цитирани съдебно актове на ВАС/ - допуснати са намалени разстояния спрямо имота на жалбоподателя и спрямо застрояването на съседните имоти през улица. Твърди се, че всяко основно застрояване на сгради има дълбочина, защото този показател на застрояването зависи не от това дали УПИ има имотна граница със съседен УПИ, която се определя като дъно, а от линиите на застрояване. Посочено е, че по арг. от чл.29 ЗУТ дълбочината на застрояване на жилищните сгради не се ограничава ако са спазени нормите за плътност и интензивност на застрояване, за озеленена зона, но и ако са следвани изискванията за разстояния до граници на УПИ и между сгради през улица и в съседни УПИ, при условията на чл.31-35 ЗУТ при свободно застрояване. Счита се, че няма правно значение дали застрояването е предвидено с ограничителни или задължителни застроителни линии, тъй като са налице намалени разстояния спрямо минимално установените в ЗУТ – дълбочината е около 32м. и разстоянието от 8,33 /най-малкото/ следва да се увеличи съгласно чл.31 ал.5 ЗУТ /цитирана съдебна практика за ограничителни и задължителни линии за застрояване/.

- Ответникът Кмет на община Пловдив се представлява от гл. юрисконсулт А.. А. и счита жалбата за недопустима, алтернативно за неоснователна.

В ход по същество е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Писмено се поддържа недопустимост на жалбата поради отсъствие на правен интерес – чл.159 т.4 АПК. Заявено е, че правното основание за издаване на оспорената заповед е чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ. Тази норма е обща спрямо § 8 ал.2 т.3 ЗУТ и спрямо видовете градоустройствени процедури – основание е за изменение на всички видове ПУП по см. на чл.110 ал.1 ЗУТ /цитирана съдебна практика в тази насока/. Предвид обхват на обжалвания административен акт – изменение на ПУП – ПРЗ, се твърди, че правното основание §8 ал.2 т.3 ЗУТ касае частта за изменението на ПР, а чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ касае изменението на ПЗ. В частта на изменението – ПР е налице правен интерес от оспорване само за собствениците на имота – предмет на плана, в случая [ПИ]. С позоваване на приетите по делото СТЕ и във вр. с §8 ал.4 ПР ЗУТ, се счита, че жалбоподателите не са заинтересовани лица по см. на чл.131 ал.2 т.1 вр. с ал.1 ЗУТ. В частта за изменението на ПЗ е посочено, че категорично и единно двете СТЕ установиха отсъствие на заинтересованост в обхвата на чл.131 ал.2 вр. ал.1 ЗУТ. Поддържа се и просрочие на обжалването, като се твърди, че ЗУТ е специален спрямо АПК. Във вр. с тезата за нищожност са изложени доводи за компетентност на административния орган. Алтернативно жалбата се счита за неоснователна, с позоваване на доказателствата от преписката и заключенията по двете СТЕ.

- Заинтересованите страни : К. К. Д., А. К. К., И. Б. Н., П. Б. Н., М. С.. К.Р. И. З., В. К. К., С. К. П., Л. Е. К., Н. В. Б., С. А.. А., С. Н. К., С. Н. К., А. [населено място], И. [населено място], Н. Н. С., се представляват от адв. Хр. М. и считат жалбата за недопустима по съображения, изложени в писмено становище /л.297 и сл./ с искане за прекратяване на съдебното производство и присъждане на разноските по делото : Оспорването се счита за просрочено, тъй като процесната заповед е издадена на основание § 8 ПР ЗУТ, която разпоредба не предвижда обявяване на заповедта по реда на АПК, поради което правилно съобщаването й е направено по реда на § 4 ал.2 ПР ЗУТ. Ведно с това се твърди да липсва правен интерес за жалбоподателя поради приложеното в случая правно основание - §8 ал.1 ПР ЗУТ с арг. от ТР № 3/2011г. по т.д. № 3/ 2010г. на ВКС и т.3 от ал.2 на § 8 ПР ЗУТ, която визира самостоятелно основание за изменение на ПР. Поддържа се, че изменението на плана в тази хипотеза зависи изцяло от волята на заявителите, между които не е жалбоподателя и заповедта се обявява само на собствениците на непосредствено засегнатите имоти - §8 ал.4 ПР ЗУТ. Доколкото жалбоподателят не е заявител в административното производство по §8 ПР ЗУТ и не притежава права на собственост в имота, предмет на оспорената заповед – [ПИ], същият няма правен интерес от оспорване на заповедта /Решение № 11645/2024г. по д. № 7523/2024г., Решение № 8400/2022г. по д. № 3413/2022г. на ВАС; Определение № 10524/2024г. по д. № 2462/2024г. на АС – Пловдив/. При допустима жалба, същата се счита за неоснователна и е поискано отхвърлянето й с присъждане на разноските по делото.

В ход по същество се поддържа недопустимост на жалбата с аргумент от редовно съобщаване на административен акт в хипотеза на § 8 ДР ЗУТ и просрочие на оспорването. При възприемането й на допустима, същата се счита за неоснователна и е поискано жалбата да бъде отхвърлена. Изрично е заявено, че не се претендират разноски.

В писмени съображения се повтаря поддържаната в хода на делото недопустимост на жалбата с доводи за просрочие на оспорването и липса на предпоставки за заинтересованост по ЗУТ. Счита се, че законосъобразно е приложена нормата на §8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ – с позоваване на СТЕ е заявено, че в случая няма данни уличнорегулационния план и дворищнорегулационния план да са приложени. Според СТЕ - [ПИ] и [ПИ] не попадат в обхвата на плана, като западната граница на имота минава по имотните граници на [ПИ]. Налице е поставяне на регулационните граници по имотните, които отразяват съществуващите граници. В протокол № 34 от 24.11.2022г. на ЕСУТ при община Пловдив е вписано, че [ПИ] се урегулира в нов УПИ по имотните му граници, което съответства на данните в обяснителната записка към проекта. Поддържа се отсъствие на правен интерес и в частта за застрояването – липсват основанията от чл.131 ал.2 ЗУТ : т.1 – [ПИ] и [ПИ] не са в предмета на плана; т.2 – с плана не се създава свързано застрояване; 3.3 – проектът не създава намалени отстояния; т.4 – касае ПР, която част от изменението е основана на §8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ; т.5 – неприложима. Твърдението се основава на двете СТЕ, които представиха единно становище.

При допустима жалба се поддържа неоснователност – административният акт е издаден от компетентен орган след провеждане на регламентираната в ЗУТ процедура /описани данните от преписката/. СТЕ потвърдиха, че урегулирането по имотни граници е при запазване на уличната регулация, като предвижданията на процесния ПУП – ПРЗ са в съответствие с предвижданията на ОУП – Пловдив и Правилата и нормативите по прилагането му. Проектът отговаря на изискванията на чл.26 ал.1 ЗУТ – [ПИ] е разположен на ул. К. от изток /о.т.14 и о.т.14а/, която е част от второстепенната улична мрежа /улици от пети и шести клас/ и на локалното платно, тангиращо на бул. Х. Б.. Според СТЕ местоположението на външните /улични/ застроителни линии на новопредвиденото свободно застрояване в УПИ отговарят на изискванията на чл.26 ал.1 вр. с ал.2 ЗУТ. Повторната СТЕ посочи, че съгласно план-схема на КТС и чл.77 ЗУТ – ул. К./[ПИ]/ е улица от второстепенната улична мрежа, тя е задънена улица. Въз основа на същите източници е установено, че бул. Х. Б. е улица от първостепенната улична мрежа – III клас. Към бул. Х. Б. има северно локално платно /[ПИ]/, при което външната линия на застрояване може да съвпада с уличната регулационна линия. Тоест, проектът съобразява нормата на чл.26 ал.2 ЗУТ и се отчита, че класовете на улиците и техния вид не се определят от кадастралната карта /КК/, а от устройствените планове по ЗУТ. В случая дори [ПИ] – локалното платно да е посочен в КК като първостепенна улична мрежа, се потвърди от експерт арх. А. Б., че локалното платно е предвидено с регулационния план и бе пояснено цветното му обозначаване. Проектът е изработен върху актуална КК и съответства на изискванията на Наредба № 8/2001г. Двете СТЕ категорично потвърждават липса на предвидени намалени отстояния с процесното изменение и е налице съответствие с чл.31 ал.2 т.1 и чл.32 ЗУТ, а правилото на чл.31 ал.5 ЗУТ е неприложимо за процесния имот /цитирани данни от СТЕ и пояснения от експертите при изслушване на заключенията/.

- Заинтересованата страна Г. С.. К. не изразява становище по жалбата и по същество.

1. Данни от административното производство :

В обстоятелствената част на оспорената заповед са отразени правни и фактически основания за издаването й, изразяващи се в позоваване на актове и документи : § 8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ; чл.134 ал.2 т.6, чл.103 ал.3 и 4, чл.104 ал.1, чл.109 ал.1 т.2, чл.110 ал.1 т.1, чл.20 ал.2, чл.21 ал.1, чл.23 ал.1 т.3, чл.8 т.1, чл.112, чл.26 ал.2, чл.129 ал.2 ЗУТ; Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, Наредба № 8 да ОСУП, ОУП Пловдив, одобрен с Решение № 521, прието с Протокол № 22 от 24.11.2022г. на ОбС-Пловдив; Заповед № 23ОА-2632/13.10.2023г. на Кмета на община Пловдив за допускане изготвяне на ПУП; скици от 08.09.2023г. на СГКК-Пловдив; заявление от 15.11.2023г.; решения на ЕСУТ при община Пловдив, приети с протоколи №№ 34 т.14 от 24.11.2023г. и 1 т.59 от 12.01.2024г. /л.155; л.296 – графична част/.

С обжалваната Заповед № 24 ОА – 231/ 31.01.2024г. на Кмета на Община Пловдив е одобрен проект за изменение на ПУП – ПРЗ на част от кв.362 – нов, 266 – стар по плана на [жк], [населено място]. С оглед правните основания се съобрази, че неточно или непълно правно основание за издаване на административен акт не представлява съществено нарушение, самостоятелно обосноваващо незаконосъобразност, тъй като законосъобразността се преценява въз основа на фактическите и правни основания, с приоритет на първопосочените /Решение № 2844/2024г. по д. № 11636/2023г., ВАС – при липса на изрично вписано основание по чл.134 ЗУТ за изменение на действащия ПУП-ПРЗ, е възприето за приложимо правно основание, съответстващо на фактическата установеност и СТЕ; Решение № 50/2021г. по д. № 2324/2020г., ВАС – „…Аналогично, грешката на административния орган при индивидуализацията на приложимата разпоредба не засяга материалната законосъобразност на заповедта, ако са налице юридическите факти, пораждащи упражненото правомощие, както е в случая. …Въпросът за коректната правна квалификация е разрешен от съда като част от служебната проверка на административния акт, съдържаща в себе си по хипотеза и подвеждането на фактическите основания за издаването на заповедта под състава на приложимата материалноправна норма.“/. В случая са посочени правни основания, които не си съответстват - § 8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ и чл.134 ал.2 т.6, поради което съдът съобразява действителните факти и съответното им правно основание. Неоснователно процесуалният представител на ответника поддържа, че предвид обхвата на обжалвания административен акт - правното основание §8 ал.2 т.3 ЗУТ касае частта за изменението на ПР, а чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ касае изменението на ПЗ /изменение на ПУП - ПР на основание § 8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ е обвързано с разрешаване на строителството по см. на ал.5 от същата норма, а се установи, че за ПИ – предмет на плана няма предвидено застрояване/. Преценката за допустимост на жалбата в част ПЗ от ПРЗ в конкретния случай е единствено по чл.131 ал.2 т.3 ЗУТ. По отношение част ПР от ПРЗ се съобрази изходната информация за имота – предмет на плана /данните от преписката и по-конкретно л.149 : заповед № 120 от 3.03.1990г., в която е онагледен п. УПИ XVI – 569,570 спрямо предходните заповеди от 1980г. и 1982г., като заповедта от 1990г. е изходна основа на заповедта от 1994г. – без п. / УПИ XVI – 569,570 да е в обхвата на изменението от 1994г./. В обяснителната записка към проекта са посочени заповедите от 1980г., 1982г. и 1994г., но заповед № 120 от 3.03.1990г. е отразена като основа за изменението със заповедта от 1994г. и в акта от 1990г. е налице п. / УПИ XVI – 569,570, който е без регулационно отреждане, съответно – без предвидено застрояване. [ПИ] по действащ план и част от [ПИ] попадат в п. / УПИ XVI – 569,570. В случая с изменението в част ПР не е допуснато само урегулиране на [ПИ] по имотни граници без промяна на уличната регулация, но е променено и предназначението му – предвидено е жилищно строителство. Предпоставките за допустимост на жалбата в част ПР се преценяват по чл.131 ал.2 т.4, т.5 ЗУТ, тъй като [ПИ] и [ПИ] не са имоти в обхвата на имота – предмет на плана. С изменението на ПУП в регулационната му част границите на двата ПИ не се променят, но е необходимо да бъде обсъдено в част ПР и основанието за изменение на ПУП – чл.134 ал.2 т.2 ЗУТ, тъй като в случая урегулирането на [ПИ] е по имотни граници, а § 8 ПР ЗУТ касае само дворищнорегулационни планове /ДРП/, като не се установи безсъмнено, че заповедите от 1980г.,1982г. и 1994г. са за ДРП. Посоченото е относимо и за заповедта от 1990г., в графичната част на която /изходна основа за изменението през 1994г./ п. / УПИ XVI – 569,570 е без регулационно отреждане и без предвидено застрояване.

В тази вр. се отчита, че когато са изтекли сроковете по § 6 ал.2 и 4 ПР ЗУТ, собствениците на поземлени имоти с неприложен ДРП план, могат да реализират правата си по §8 ал.2 т.1-3 ПР ЗУТ, като : т.1. приложат влезлите в сила неприложени ДРП планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; т.2. поискат изменение на ДРП при условията и по реда на този закон; т.3. поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. В първата хипотеза на §8 ал.2 т.1 ПР ЗУТ собствениците на поземлени имоти са съгласни с ДРП и доброволно желаят същия да бъде приложен по реда на ЗУТ. Тъй като прилагането е свързано с разместване на собственост, се изисква сключване на договор в нотариална форма. В този случай няма нов ПУП-ПР, а само действия на собствениците на съседни имоти по прилагане на действащ и заварен от ЗУТ ДРП. Тази хипотеза не е налице в случая и жалбоподателят неоснователно се позовава на чл.15 ЗУТ. Хипотезата на § 8 ал.2 т.2 ПР ЗУТ предвижда изменение на действащия ДРП, по искане на собствениците на поземлени имоти, когато те не са съгласни с предвижданията и начина на регулиране и застрояване на имотите им по този план. Изменението на ДРП в този случай става по общия ред на ЗУТ – чл.135 и сл. във вр. с чл.134 ЗУТ. Последният предвижда различни случаи на изменение на ПУП, представляващи материалноправни основания за образуване на производство по изменение на ПУП за конкретен имот или група от имоти. Поради това в искането за изменение на ПУП е дължимо посочване и на основанието по чл.134 ЗУТ. С този ПУП може да се изменя както плана за регулация, така и плана за застрояване, или едновременно и двата. Твърдението на гл. юрисконсулт А. би било основателно в посочената втора хипотеза - § 8 ал.2 т.2 ПР ЗУТ вр. с чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ при положение, че изменящият се план е ДРП. Хипотезата на § 8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ – правно основание в оспорената заповед : „поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.“ предвижда изменение на действащия ДРП само в частта на регулацията. На това специално основание могат да се изменят неприложените ДРП само ако урегулирането на поземлените имоти по границите им не влиза в противоречие с предвижданията на плана за застрояване и за имотите е осигурен достъп /лице/ към прилежаща улица. Ако в резултат на изменението ПЗ за съответните поземлени имоти влиза в противоречие с общите правила и норми за разполагане на сградите по чл.31 и сл. ЗУТ, изменението на ДРП по §8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ е недопустимо. В случая няма предвидено застрояване в п. / УПИ XVI – 569,570. Основанието за изменение на регулацията по § 8 ал. 2 т. 3 ЗУТ, за разлика от това по ал. 2 т. 2, е самостоятелно, защото не попада в нито една от хипотезите на чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ, а промяната е само на вътрешните регулационни линии и изисква доказване единствено на собствеността на искащия върху придаден имот, за който отчуждителното действие е отпаднало по § 8 ал. 1 ЗУТ. Последиците на § 8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ се следват при наличие на няколко предпоставки: 1. влязъл в сила ДРП, заварен от ЗУТ; 2. предвижданията на същия да включват или образуване на съсобствени парцели по регулация, или придаване на поземлени имоти или части от тях; 3. планът да не е приложен – да няма заемане и заплащане на придаваемите места. Ако планът, който се изменя не се явява източник за уреждане на сметки по регулация, не съществува основание за изменението му по реда на § 8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ. ДРП са разграничени от териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове, посочени в §6 ал.1 ПР ЗУТ.

В конкретния случай макар в заявлението за допускане на изменение на устройствен план от 13.09.2023г. /л.199 гръб/ е отразено желание вътрешните регулационни граници да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на [ПИ] – „§ 8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ“, искането е за допускане изменение на ПУП по чл.135 ЗУТ - ПРЗ. Оспорената заповед е издадена вр. със заявление от 15.11.2023г. /л.114 и сл./, в което е поискано одобряване на изменение на ПУП – ПРЗ в обхват [ПИ] по КК на [населено място], УПИ без отреждане, кв. 362 нов по пана на [жк], Пловдив.

- С оглед правните основания се съобрази, че е налице не само изменение на ДРП на основание § 8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ, тъй като в част ПР е предвидено и отреждане за жилищно строителство, при което допустимостта на жалбата в част изменение на ПУП – ПР се преценява по чл.131 ал.2 т.4 ЗУТ /в тази вр. Определение № 435/2024г. по д. № 4965/2023г., ВАС : „Засягане от плана на съседните имоти в случая по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ възниква само тогава, когато имотите имат обща граница, а не са разделени от улица.“/. Освен това е налице и предвиждане за ново свободно застрояване с ПЗ, тъй като с оспорената заповед е одобрен проект за изменение на ПУП – ПРЗ. При отсъствие на ДРП се отчита, че урегулирането на [ПИ] е по имотни граници и западната му регулационна граница е в съответствие с имотната по одобрената КК на [населено място], при което е налице основанието по чл.134 ал.2 т.2 ЗУТ. Затова съдът приема, че жалбата в частта за изменението на ПР е допустима според данните от преписката, а в частта за изменението на ПЗ – преценката се основава на събраните по делото доказателства.

2. За срочност на жалбата : При одобрено изменение на ПУП – ПРЗ /а не ПУП – ПР по §8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ/ редът за съобщаване на административния акт е посочения в оспорената заповед – чл.129 ал.2 ЗУТ. Обратната разписка за съобщаване на заповедта на Ст. А. е върната с отбелязване „непотърсена“ /л.147, 157 гръб/ с дата на връщане 08.03.2024г., а служебна бележка от 12.02.2024г. е основана на § 4 ДР ЗУТ с изтичащ срок на обявата на акта на 26.02.2024г. /л.148/. Съдът приема, че при одобрено изменение на ПУП – ПРЗ, редът за съобщаване по § 4 ДР ЗУТ не е приложим. В случая не е налице редовно съобщаване по реда на АПК, поради което срок за обжалване не е текъл и жалбата не е просрочена. Ведно с това се поддържа и нищожност на заповедта /чл.149 ал.5 АПК – оспорването не е ограничено със срок/. Съобщаването на административния акт следва да е съобразено с изискванията на чл. 18а АПК, във връзка с чл. 61 ал. 1 АПК. При описаното по-горе съобщаване на оспорената заповед не са изпълнени изискванията на чл. 18а ал. 8 АПК, вкл. за връчване по месторабота на адресата на акта. Освен това отсъстват доказателства за връчване на съобщението на жалбоподателя по реда на чл. 18а ал. 9 АПК, приложим след невъзможност за връчване на съобщението по реда на ал. 8. По отношение съобщаване по чл. 18а ал. 10 АПК е прието, че този ред за съобщаване е изключителен и краен вариант и се прилага само при надлежното изчерпване на визираните в предходните алинеи начини /в тази насока цитираните от жалбоподателя съдебни актове, л.310/. Приетите по делото отговори от Български пощи ЕАД, Пловдив /л.384, л.400/ дори да доказват изпълнение на задълженията от страна на пощенските служители, не представляват доказателство за редовно връчване, тъй като за редовност на съобщаването са приложими в разписаната поредност текстовете на чл.18а АПК. Осъществяването на две посещения на адрес от пощенски служител, при които не е връчено съобщението, е предпоставка за прилагане на чл.18а ал.9 АПК и след изчерпване на способите от ал.8 на същата норма. Неоснователно процесуалният представител на ответника поддържа /становище, л.344 и сл./, че макар Общите правила и условията за доставяне на пощенски пратки и колети, приети с Решение № 581/27.05.2010г. на КРС, да изискват минимален брой за отправяне на служебни известия – два пъти, това е задължение на съответния пощенски оператор, а не на административния орган. Административния орган е доказателствено задължен да докаже редовността на съобщаването на акта.

3. Производството е започнало със заявление от 13.09.2023г. /л.283 и сл.; л.199 и сл./, с което собствениците на [ПИ] чрез упълномощено лице, са поискали да бъде „допуснато изменение“ на ПУП по чл.135 ЗУТ – ПРЗ за [ПИ], като е посочено – вътрешните регулационни граници да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на ПИ - §8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ. Представена е скица-предложение /л.286, 287 – с данни за п./УПИ XVI – 569, 570/, съдържаща матрица с показатели за застрояване от устройствена зона Смф1, което съответства на поисканото издаване на заповед за допускане изработване на проект за изменение на ПУП по реда на чл.135 ЗУТ. По заявлението от 13.09.2023г. е издадено становище на гл. архитект на община Пловдив /л.282/, с което е предложено на кмета на община Пловдив да издаде заповед за изготвяне на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за [ПИ], а [ПИ] е посочен за контактна зона. Протокол № 30 от 27.09.2023г. на ЕСУТ при община Пловдив е неразделна част от становището на гл. архитект /л.281/ - в същия е посочено, че функционалното предназначение и устройствен режим на територията е урбанизирана територия – зона Смф1, а действащ ПУП за територията, в която попада [ПИ] е одобрен със заповедите от 1980г., 1982г. и 1994г. Констатирано е, че съгласно действащ ПУП – [ПИ] е БЕЗ отреждане и със скицата-предложение се предвижда урегулиране на [ПИ] по имотните му граници – нов УПИ с отреждане за ПИ с предназначение за жилищно строителство, ново свободно застрояване, установяване на устройствена зона в съответствие с ОУП – Пловдив – зона Смф1 с устройствени показатели : височина до 25м., Пзастр. До 50%, Кинт до 3,5, Позел. мин. 30%, 1-ви етаж – нежилищен. Въз основа на становището на гл. архитект и протокола на ЕСУТ от 27.09.2023г., по заявлението от 13.09.2023г. е издадена Заповед № 23ОА-2632/13.10.2023г. на Кмета на община Пловдив, с която на основание § 8 ПР ЗУТ, чл.135 ал.3 ЗУТ, чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ е допуснато да се изработи проект за изменение на ПУП – ПРЗ с обхват [ПИ] и контактна зона [ПИ] /л.279/.

В скица на СГКК – Пловдив от 08.09.2023г. е онагледен [ПИ] със сградите в него и съседните му имоти /л.213/. В обяснителната записка /л.207 и сл./ относно проект за изменение на ПУП – ПРЗ с обхват [ПИ] са описани предвижданията на ОУП-Пловдив от 2007г., изменението му от 24.11.2022г. и предназначението на територията по действащ ПУП /заповеди от 1980г. и от 1994г./ - посочено е, че с Решение № 220/03.03.1980г. е одобрен ПР „Т.“, [населено място], а със заповедта от 1994г. е одобрено изменение на ЗРП за УПИ VII – за нуждите на СО Транстрой, СО БДЖ и търговия, „при което уличната регулация на ул. К. е продължена на юг до о.т.14а, на североизток от ул. К. са създадени УПИ по имотни граници, но за частта от УПИ VII – за нуждите на СО Транстрой, С. БДЖ и търговия, попадащи на югозапад от ул. К., включваща и [ПИ] в заповедта за одобряване не е създадено ново УПИ, в резултат на което [ПИ] остава без отреждане. Посочено е, че проектът съответства на ОУП Пловдив и изменението му, както и на заповедта по чл.135 ЗУТ от 13.10.2023г. В част Регулация е предвидено за [ПИ] по имотни граници се създава нов УПИ XI – 522.570, жилищно застрояван, а в част Застрояване се предвижда свободно застрояване в зона СМФ1 : етажност мах. 8 ет. /височина до 25м./, плътност до 50%, Кинт до 3,5, озеленяване повече от 30% и 1-ви нежилищен етаж. Приложени са трасировъчен проект и ситуационен план на подземна техническа инфраструктура /л.212/. Със заявление от 15.11.2023г. /л.114 и сл./ е поискано одобряване на изменение на ПУП – ПРЗ в обхват [ПИ], УПИ – без отреждане, кв. 362 нов /266 стар/ по плана на [жк], [населено място]. Проектът е разгледан от ЕСУТ при община Пловдив – Протокол № 34 от 24.11.2023г. и е прието да се изпълнят процедурите съгласно чл.128 ал.3 ЗУТ /л.198/ - вписано е, че съгласно действащ ПУП, [ПИ] е без отреждане и с проекта се предвижда урегулирането му по имотни граници с отреждане за ПИ с предназначение за жилищно строителство, с ново свободно застрояване. Преписката съдържа информация за съобщаване на проекта. С протокол № 1 от 12.01.2024г. на ЕСУТ при община Пловдив, на основание §8 ПР ЗУТ, чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ и останалите вписани разпоредби, е приет проекта за изменение на ПУП – ПРЗ за [ПИ] и е предложено на Кмета на общината да издаде заповед.

- Оспорената заповед не е само с правно основание §8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ, тъй като с нея се одобрява и застроителен план, вкл. се извършва промяна в отреждането на имота /в цитираните съдебни актове от адв. М. е обсъждан § 8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ само като спор в част регулация – без отреждане и без застрояване/. При наличие на общ парцел по регулация - част от [ПИ] попада в парцел с [ПИ] по действащ план, при заснети кадастрално самостоятелни ПИ, е налице правен интерес в хипотезата на § 8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ – изменение на ПУП – ПР по отношение на ДРП / Решение № 8400/2022г. по д. № 3413/2022г./.

4. Според съдържанието на жалбата и писмените съображения по същество – заповедта е оспорена в цялост /в част изменение на ПР и в част изменение на ПЗ/.

За преценка относно допустимост на оспорването са изслушани СТЕ.

Ответният административен орган бе задължен и представи в допълнение на преписката информация за изходните данни, обосновали издаването на оспорената заповед - текстова и графична част на заповеди с №№ 220/03.03.1980г., 1334/30.12.1982г., ОА-944 / 18.05.1994г.; извлечение от решението на ОбС-Пловдив за изменение на ОУП – Пловдив от 24.11.2022г. в обхват за [ПИ], 569 и 922.

Със Заповед № 220/1980г. е одобрен КРП на кв. Т. по сини и червени линии, цифри и надписи, ведно с поправки с виолетови линии /л.109 –текстова част, л.111 – графична част без цветове и л.150а/. Със Заповед № 1334/1982г. е одобрено изменение на регулацията на п. VII-хотел и магазини в кв. 353-нов, 269-стар по плана на Т. – Пловдив, като п. VII се отрежда за нуждите на СО Транстрой, СО БДЖ и СД Търговия /л.110-текстова част; л.150 – графична част/. Със Заповед № ОА-944/1994г. е одобрен проект за изменение на ЗРП на [жк], като от парцели на С. Транстрой, С. БДЖ и СД Търговия, се образуват нови парцели /от I до XV вкл./ и продължаване на улица тупик от осова точка 14 до осова точка 14-а по корекциите на регулацията със запазване на съществуващата застройка, пристрояване и надстрояване и нова – един, два, три, четири, пет и шест етажа /л.112 – текстова част; л.149 – графична част/

СТЕ /л. 363 и сл./ : С предвижданията на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен с оспорената заповед се предвижда нов [УПИ], жилищно строителство, кв. 362 /кв.266-стар/ с регулационни линии, разположени по имотните граници на ПИ, за ново, свободно, високо застрояване с посочените в заповедта устройствени показатели. Предвижданията на одобрения със заповедта проект са в съответствие с предвижданията на ОУП-Пловдив и Правилата и нормативите по прилагането му, одобрени с Решение № 521/24.11.2022г. на ОбС-Пловдив. Територията, в обхвата на която е [ПИ] по изменението на ОУП-Пловдив от 2022г., процесният [УПИ], жилищно строителство попада в устройствена зона Смф1 /смесена многофункционална зона/ с високо застрояване. Съгласно изменението на ОУП – Пловдив от 2022г. и Транспортно-комуникационната схема /ТКС/ към него, ул. К. /[ПИ]/ в частта, с която граничи с [ПИ] е второстепенна улица. Посочено е, че съгласно чл.77 ЗУТ и ТКС към изменението на ОУП/2022г., бул. Х. Б. е улица III клас /ПТ – 2х3/ от първостепенната улична мрежа. [ПИ] е разположен на ул. К. от изток /о.т. 14 и о.т. 14а/ и на локалното платно, тангиращо на бул. Х. Б.. СТЕ счита, че местоположението на външните /улични/ застроителни линии на новопредвиденото свободно застрояване в УПИ, отговарят на изискванията на чл.26 ал.1 вр. с ал.2 ЗУТ. В графичната част от проекта за изменение на ПУП – ПРЗ в първа колона, най-горна графика е нанесено извлечение от действащия план за регулация, одобрен със заповедта от 1980г. и изменен със заповедта от 1994г., според който няма предвидено отреждане за [ПИ] и част от [ПИ] /непопадащата в улица/. В графичната част от проекта за изменение на ПУП – ПРЗ в първа колона, най-долна графика е нанесено извлечение от действащия план за застрояване, одобрен със заповедта от 1994г., според който няма предвидено застрояване за [ПИ] и [ПИ].

[УПИ] е ъглов имот /на три второстепенни улици/, за който с прекъснати червени ограничителни линии е посочен контур на застрояване с високо, свободно застрояване, разположено на минимум 1/3 Н от западната вътрешна странична регулационна линия /единствена/ към [ПИ]. Не е оразмерено към северна улична регулационна линия и през улица към съществуващото жилищно застрояване в [УПИ], 922, 950, общ. и стоп. дейности, който е през улица от северозапад с о.т. 14 и о.т. 15, но видно от графиката е, че застроителният контур за разполагане на новопредвиденото застрояване е разположен североизточно от продължението на североизточната фасада на застрояването в УПИ IX. В графичната част на одобрения проект в лява колона в най-долната графика е нанесено извлечение от действащия план за застрояване, одобрен със заповедта от 1994г., за [УПИ], през улица на новообразуван [УПИ]. В графиката най-долу в дясната колона на чертежа са посочени нормативно изискващите се отстояния, съгласно чл.32 ал.1 ЗУТ, което отстояние „Н“ е посочено в План за застрояване, одобрен с обжалваната заповед.

Според СТЕ в одобрения проект са нанесени действащия ЗП, вкл. и през улица от север и през ул. К. от изток, предвид изискванията на Наредба № 8/2001г., както и необходимите оразмерителни линии за отстояния. Графичната част на проекта е изработен върху актуално копие от КК. Посочено е, че [ПИ], за който е образуван [УПИ], няма отстояние, което да се определи като „дъно имот“. [УПИ] няма дъно имот, а дълбочината на застрояване и отдръпване след 16 м. /дължина на основното застрояване/ ще е предмет на следваща фаза на инвестиционно проектиране, предвид това, че е дадена с ограничителна линия на застрояване /а не със задължителна/. Не е предвидено – не попада в хипотезите на плановете, за които се изисква ПУП-ПЗ с РУП, за да е изследвано точно и посочено със задължителна линия за застрояване. В проекта са отразени всички необходими ограничителни линии на застрояване със съответните оразмерителни линии за тях – графика на л.8/19.

Основният улично регулационен и дворищно регулационен план за кв. Т. е одобреният със заповедта от 1980г., изменен със заповедите от 1982г. и 1994г., за които няма данни да са приложени.

Предмет на одобрения проект за изменение на ПУП-ПРЗ е само [ПИ], а [ПИ] и [ПИ] /улица/ не попадат в обхвата на разработката, но са в контактна зона. Според СТЕ [ПИ] и [ПИ] : не се засягат, не са предмет на плана; не се създава свързано застрояване с оспорената заповед; не се променя предназначението на имота – предмет на плана; не се предвижда ограничен режим на застрояване и ползване. Посочено е, че няма нарушения в одобреното с обжалваната заповед предвидено ново високо застрояване, както и няма предвидени намалени отстояния; новите регулационни линии на нов УПИ XI-522.570 са поставени върху имотните граници на [ПИ] по КК. Урегулирането на [ПИ] не влиза в противоречие с плана за застрояване – предхождащ за имота няма; проектът не предвижда промяна в уличната регулация за трите улици, с които граничи [ПИ].

КККР е одобрена през 2009г. и към момента на изготвяне на СТЕ и справка в електронния кадастрален регистър – няма вписани изменения и друга заповед за одобряването им, влезли в сила към 31.01.2024г. СТЕ е посочила, че няма разминавания между кадастралните граници по действащата КК и имотните граници в кадастралната основа на РП от север и от изток, а от запад има разминаване между имотна и регулационна граница по действащ ПУП, с което попада в приложното поле на чл.134 ал.2 т.2 ЗУТ.

При изслушване на СТЕ в.л. потвърди, че действащият план е ДРП, като според плана няма придаваеми честа, но в УПИ попада част от [ПИ]. Западната граница на [ПИ] по обжалваната заповед минава по имотна граница.

Повторна СТЕ /л.404 и сл./ потвърди с допълнения и пояснения заключението от първата СТЕ. За изходните данни на одобреното изменение – заповедите от 1980г., 1982, и 1994г. е посочено следното - Улична и дворищна регулация са одобрени със заповед № 220 от 03.03.1980г. /л.111 и 150а графична част и л.109 текстова част/ - възприет като общ дворищно-регулационен план /ДРП/. Вписано е, че [ПИ], 569 и 922 попадат в п.II – комплексно застрояване, кв.268 съгласно КРП на кв. Т. по същата заповед.; Заповед № 1334/30.12.1982г. /л.110 текстова част, л.150 графична част/ касае изменение на регулацията на п. VII в кв.269, като в графичната част на л.150/150а са нанесени измененията – имотите на жалбоподателя и [ПИ] попадат в п./УПИ VII – С. Транстрой, С. БДЖ и СД Търговия, кв.353 нов / кв.269 стар.; Със заповед № ОА-944 / 18.05.1994г. /л.112 текстова част и л.149 графична част/ е одобрено изменение на ЗРП на кв.269 стар, кв. 353-нов, като от п./УПИ VII – С. Транстрой, С. БДЖ и СД Търговия се образува п. VII – 511 и продължаване на улица тупик от о.т. 14 до о.т.14а по корекцията на регулацията със син цвят. Уточнено е, че по тази заповед имотът на жалбоподателите не е предмет на заповедта. Южната част на ул. К., [имот номер] и източната част от [имот номер] попадат в обхвата на заповед № 1334/30.12.1982г. Във вр. с предвижданията на заповедите е посочено, че имотите нямат самостоятелно регулационно отреждане, съответно предвидено застрояване. Експертът правилно е съобразил, че в графичната част към заповедта от 1994г. /л.149/ е отразен [УПИ] - има обща граница с [ПИ] и 922 по заповед № 120 от 03.03.1990г., като УПИ XVI не е в обхвата на заповедта от 1994г.

Оспорената заповед предвижда урегулиране на [ПИ570 – по имотни граници и при запазване на уличната регулация. Предвидено е свободно разположена в имота сграда без конкретизирани застроителни линии и височини – застрояването е изобразено с ограничителни линии, като по бул. Х. Б. и ул. К. /о.т.14а-о.т.14/ линиите на застрояване /ограничителни/ съвпадат с уличните регулационни линии. Матрицата към плана и таблицата на УПИ съдържат реквизитите по чл.68 от Наредба № 8.

Посочената в оспорената заповед устройствена зона и устройствените показатели в одобреното изменение съответстват на предвижданията на ОУП – [населено място]. Експертът се е позовал на Приложение № 1 към Правила и нормативи за прилагане на ОУП – Пловдив – устройствени показатели за зона Смф1 и е посочено, че според ОУП – височината не е ограничена.

Съгласно план-схема на КТС – ул. К. /[ПИ]/ не е част от първостепенната улична мрежа и по действащ ПР [улица] е задънена улица. Според план-схема на КТС и чл.77 ЗУТ – улица Х. Б. /[ПИ] и 2344/ е улица от първостепенната улична мрежа – III клас /ПТ – 2х3/. Към бул. Хр. Б. има северно локално платно /[ПИ]/, при което „външната линия на застрояване може да съвпада с уличната регулационно линия“ и с позоваване на чл.26 ал.1, 2 и 3 ЗУТ е направен извод – застроителните линии на новопредвиденото застрояване са съобразени с чл.26 ал.2 ЗУТ.

Относно графичната част на оспорената заповед – в изходната част е представено извлечение от действащ ЗП за част от кв. 362, одобрени със заповеди №№ 220/1980г. и изменението от 1994г. с нанесени съществуващите и новопредвидени сгради в съседните имоти, вкл. през улиците. Не са отразени действащите ПУП-ПРЗ за имотите, намиращи се през бул. Хр. Б.. Съществуващите сгради в [УПИ] от кв.1А са нанесени като елемент от кадастъра.

- Отбелязва се, че жалба от собственици на [УПИ] и от собственици на имоти през бул. Хр. Б. - няма.

Предвиденото ново застрояване в [УПИ] е обозначено с ограничителни линии на застрояване и не е конкретизирано застроително петно – съответно не е посочена дълбочина на застрояване. Цитирани са нормите на чл.31 ал.5 и чл.27 ал.1 ЗУТ, като е посочено, че измерена графично – дълбочината на застрояване в най-широката част на ограниченото застрояване по [улица]. Общата дължина посока север-юг на имота е около 32 м. В конкретния случай увеличаването на разстоянието за сгради с дълбочина над 16 м. е неприложимо.

[УПИ] е с лице на три улици и няма граница, която да се определя като „дъно имот“. Общата граница за [УПИ] и имоти 569 и 922/части от имотите без регулационно отреждане/ е вътрешна – странична.

В случай, че новопредвидената сграда е с височина 25м. без отстъпи във височина, същата би следвало да отстои от съседните сгради : от сградата в УПИ XIV – 505, кв. 353 на 25м.; от страничната граница към [имот номер] и 922 на 1/3 от 25м. или на 8,33м.; сградата в УПИ IX – 921,922,950, кв.326 е нежилищна и е засенчената сграда /чл.32 ал.1 и ал.3 ЗУТ/.

В повторната СТЕ е посочено, че с оспорената заповед не е предвидено свързано застрояване. Към [ПИ] и 922 не са предвидени /обозначени/ намалени разстояния. Имотът – предмет на плана /[ПИ]/ е без регулационно отреждане по предходен план /изменението от 1994г./. С одобреното изменение не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на имотите.

Според повторната СТЕ – вътрешната регулационна линия на УПИ XI – 522.570, отреден за жилищно строителство, е поставена в съответствие с имотната граница на [ПИ] по КК. С изменението не се предвижда промяна на действащата улична регулация и по действащ РП в [ПИ] не е предвидено застрояване. В застроителната компонента на плана новопредвиденото застрояване в УПИ XI – 522.570 е обозначено с ограничителна линия на застрояване с предвиждане за височина до 8 етажа /25м./. До сградите през улица и до границите на съседните имоти са обозначени нормираните разстояния в чл.32 и чл.31 ЗУТ. В плана не са обозначени намалени разстояния, при което експертът се е позовал на чл.114 ЗУТ. Вписан е извод – с плана не са допуснати намалени разстояния и урегулирането на ПИ не е в противоречие с предвижданията на плана за застрояване.

При изслушване на заключението в.л. потвърди констатацията си за локално платно – [ПИ], която се основава на проверените планове – по осевата линия с червен пунктир, нанесена в самото платно между точки 9 и 8а, като платното на булеварда е ограничено между двете крайни сини непрекъснати линии /л.344, 345/. Пояснено бе, че широчината на улицата е между червените регулационни линии, като със сини линии са обозначени бордюри, а пътните платна са между сините линии. По отношение въпрос – дали при достигане на максималната височина от 25 м. ще има ли намалени разстояния, в.л. посочи, че с да или не – не може да се отговори, предвид че застрояването е обозначено с ограничителни линии на застрояване. Експертът заяви, че тъй като „сградата“ е на три регулационни линии – има лица на три улици – съответно, дълбочината се прилага за всяка една от улиците. Потвърдено бе, че „правилото за отдръпване след 16 –я метър“ е неприложимо в случая, тъй като най-голямата дълбочина при приемане на лице на имота – ул. К., е до 16 метра. Дълбочината на застрояване се мери перпендикулярно на уличната регулация – определя се от улично-регулационната линия, перпендикулярно на нея, навътре в имота. При нанасяне застроителните линии по 16 метра дълбочина – застроителното петно е по-малко от поставените със ЗУТ ограничения. „Петното геометрично погледнато влиза вътре в ограниченията и не ги нарушава.“.

СТЕ се ценят поради прилагане на специални знания спрямо доказателствата по делото. Съдът не приема констатацията на експертите по отношение наличие на ДРП в конкретния случай.

5. Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган. Съдържа текстова и графична част, които си съответстват, поради което волеизявлението е ясно. Съобразява се, че издавани по реда на ЗУТ административни актове се мотивират с документацията, удостоверяваща започване, движение и приключване на административната фаза.

Проектът в графичната си част съответства на изискванията на Наредба № 8/2001г. – чл.46 и сл., чл.68, вкл. по см. на чл.65 ал.1 т.3 от наредбата. Проектантите са лица с пълна проектантска правоспособност, доказателства за което са приети в съдебното производство /удостоверения, застрахователни полици/.

5.1. По отношение изменението на ПУП в част ПР : Установи се, че по заповед № 220 от 03.03.1980г. - [ПИ], 569 и 922 попадат в п.II – комплексно застрояване, кв.268 съгласно КРП на кв. Т.. По заповедта от 1982г. имотът предмет на плана и контактните части от [ПИ] и 922 попадат в УПИ VII – за нуждите на С. Транстрой, С. БДЖ и СД Търговия, кв. 353 нов, като следва да бъде отбелязано констатираното и от повторната СТЕ, че в графичната частна заповедта от 1990г. – вписана като действащ план при изменението от 1994г. - е налице [УПИ], кв.362, а по заповедта от 1994 – от УПИ VII за нуждите на С. Транстрой, С. БДЖ и СД Търговия е образуван УПИ VII – 511 /л.149 при съпоставка с л.150/. Експертът е посочил, че в извадката на л.150а са нанесени измененията, одобрени със заповедта от 30.12.1982г. и от 18.05.1994г., вкл. и УПИ XVI.

В тази вр. се отбелязва, че УПИ XVI не е отразен в изходната основа на изменението – чертеж в ляво от графичната част на заповедта, но тази непрецизност в конкретния случай не е с последица – незаконосъобразност на заповедта, тъй като е видно на извадката от плана на л.150а – наличието на надпис за УПИ XVI и регулационните му граници. Отсъства спор по отношение посоченото обстоятелство, ведно с което дори невписани п./ УПИ XVI в изходната основа /ляв чертеж от графичната част на оспорения административен акт/ и заповедта от 1990г. – от значение е, че изменението е съобразило обективно съществуващата изходна основа в част ПР.

Видно от графичната част на заповедта от 1994г. /л.149/ - предходната заповед от 03.03.1990г. е вписана по номер като изходна основа и е отразен [УПИ]. Тъй като УПИ XVI не е в обхвата на заповедта от 1994г., следва извод за действащ план по отношение регулация – заповедта от 1990г. В графичната част на заповедта от 1994г. с изходна основа заповедта от 1990г. е отразен [УПИ] – в част ПЗ и в част ПР само като съществуващ – без регулационно отреждане и без застрояване, както и без промяна с акта от 1994г., тъй като не е в обхвата на изменението. СТЕ потвърдиха, че предходен план за застрояване за имота – предмет на изменението, няма.

В тази вр. се съобрази, че с ДРП се образуват парцели за жилищно или вилно строителство, обект на индивидуална собственост - преобразува се собствеността върху имотите, които се урегулират в собственост върху отредените за тях парцели, като се придават части от пълномерни към маломерни имоти за тяхното упълномеряване, както и се създават общи съсобствени парцели чрез урегулиране на имоти или части от имоти. При действието на § 8 ПР ЗУТ границите на поземлените имоти по неприложени дворищнорегулационни планове, одобрени при действието на ЗТСУ /отм. – чл.27 ал.1 и чл.28 редакция обн.ДВ, бр.29 от 1973г., до изм. с ДВ бр.34 от 2000г./, се установяват не по регулационните линии на неприложения план, а по имотните граници в кадастралната основа на регулационния план. С тези граници поземлените имоти се отразяват в КК и тези имотни граници се имат предвид при изработването на нови или изменения на действащите ПУП. Отчуждителното действие е предвидено само за ДРП, поради което §8 ПР ЗУТ урежда прекратяването на отчуждителното действие именно на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти.

Според двете СТЕ във вр. с предвижданията на заповедите /изходни данни за изменението на ПУП/ - имотите нямат самостоятелно регулационно отреждане, съответно предвидено застрояване. След като п. / [УПИ] е без регулационно отреждане и без застрояване, не би могло да бъде прието, че същият е парцел, образуван с ДРП за жилищно строителство, макар и общ по регулация. Следователно, не е налице ДРП, по отношение на който да се приложи нормата на §8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ, предвид отсъствието на заварен от ЗУТ дворищнорегулационен план.

Извън посоченото се съобрази, че в частта от оспорената заповед за изменение на ПР се обособява нов самостоятелен УПИ XI – 522.570. Вътрешната регулационна линия между новообразувания УПИ към [ПИ] се прокарва по имотната граница между имота на жалбоподателя и [ПИ], които ПИ преди изменението са били в общ п. XVI-569,570 – без регулационно отреждане и без застрояване. С оглед предвиденото за УПИ XI – 522.570 – жилищно строителство, следва да бъде прието, че с одобреното изменение е налице промяна в регулацията в съответствие с имотните граници на [ПИ] и промяна в предвиждането – за жилищно строителство. Това обуславя наличието на правния интерес на жалбоподателя от оспорване на заповедта в хипотезата на чл. 131 ал. 2 т.4 ЗУТ, с прилагане на чл.134 ал.2 т.2 ЗУТ.

Установи се без съмнение, че предназначението за жилищно застрояване съответства на ОУП – Пловдив, което обстоятелство е потвърдено от двете СТЕ, като в допълнение се отбелязва, че е допустимо жилищно застрояване в устройствена зона Смф1 съгласно Правилата и нормативите за прилагане изменението на ОУП 2022г. – чл.21 ал.1 и ал.2.

Оспорената заповед предвижда урегулиране на [ПИ] – по имотни граници и при запазване на уличната регулация. Няма промяна в границите на [ПИ].

Хипотезата на чл.134 ал.2 т.2 ЗУТ като правно основание произтича от фактическата установеност по делото. Потвърдени от двете СТЕ са данните от скиците на СГКК – Пловдив : Северната, източната и южна граница на [ПИ] по КККР съвпадат с уличните регулационни граници по действащ ПУП. КККР е одобрена през 2009г. и към момента на изготвяне на СТЕ и справка в електронния кадастрален регистър – няма вписани изменения и друга заповед за одобряването им, влезли в сила към 31.01.2024г. СТЕ установи, че няма разминавания между кадастралните граници по действащата КК и имотните граници в кадастралната основа на РП, а от запад има разминаване между имотна и регулационна граница по действащ ПУП, което се елиминира с одобреното изменени. Нормата на чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение само на действащ ПУП – ПР /Решение № 5097/2025г- по д. № 9638/2024г., ВАС/, когато при последвало одобрен регулационен план изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в кадастралната карта – според съдебната практика. Единственото условие е кадастралната карта да е влязла в сила, респ. нейното изменение, което в случая е налице, като регулационната граница от запад се разминава с кадастралната по одобрената през 2009г. карта. – потвърдено от СТЕ и неоспорено обстоятелство от жалбоподателя. Това правно основание е в съответствие с фактическото изменение на ПР, визирано в графичната част от заповедта – в случай, че не е налице основанието на § 8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ. В случая регулационните граници на новообразувания УПИ XI съответстват с имотните по КК и промяна всъщност има само в западната граница на [ПИ] – регулационната се привежда в съответствие с имотната. Новите регулационни линии на нов [УПИ] са поставени върху имотните граници на [ПИ] по КК. Следователно оспорването в частта за изменението на ПУП – ПР не е основателно.

Не е основателно и при възприемане на изменение на ДРП по приложеното правно основание - § 8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ, като се съобрази, че в тази хипотеза е налице правен интерес в частта за изменението на ПУП – ПР, с позоваване на Определение № 1681 от 15.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1194/2023г. Част от [ПИ] е в общ по регулация парцел, на който се променя вътрешната регулационна линия между новообразувания УПИ XI – 522.570 и частта от [ПИ], която не попада в отреждането за улица. Възприето е, че при тази промяна е налице правен интерес на жалбоподателя от оспорване на заповедта в хипотезата на чл. 131 ал. 2 т. 1 ЗУТ. По изложените съображения относно данните в КК и отсъствието на промяна в границите на [ПИ] произтича изводът за неоснователност на оспорването и в обсъдената хипотеза.

Посоченото е относимо и при възприемане на изменение на ДРП на основание § 8 ал.2 т.2 ПР ЗУТ вр. с чл.134 ал.2 т.2 ЗУТ.

5.2. Според доказателствата по делото /преписка и СТЕ / - липсват основанията от чл.131 ал.2 т.2 и т.5 ЗУТ : с плана не се създава свързано застрояване; не се предвижда ограничен режим на застрояване и ползване.

Относно изменението на ПУП в част ПЗ единствената хипотеза за заинтересованост на жалбоподателя е по чл. 131 ал. 2 т. 3 ЗУТ - дали с изменението на ПУП в част ПЗ са допуснати намалени разстояния. Съобрази се, че приложеното от административният орган правно основание, а и възприетото от съда във вр. с фактическата установеност, не позволяват одобряване на изменение на ПУП в част ПЗ, но незаконосъобразна би могла да бъде заповед, оспорена от лице с правен интерес. Посоченото е относимо и за поддържано правно основание по същество в частта за изменението на ПУП – ПЗ.

Според оспорената заповед в част Застрояване - [УПИ] е ъглов имот, за който с прекъснати червени ограничителни линии е посочен контур на застрояване с високо, свободно застрояване, разположено на минимум 1/3 Н от западната вътрешна странична регулационна линия /единствена/ към [ПИ]. Установи се, че новообразуваният [УПИ] е с лице на три улици и в графичната част новопредвидената сграда е обозначена с ограничителни линии на застрояване, изчертани по уличните регулационни линии на улици от о.т. 14-о.т. 14а /ул. К./, от о.т. 9 – о.т.10 /бул. Хр. Б./ и отдръпната от регулационната линия на улица от о.т.14-о.т.15.

Потвърдено бе от СТЕ, че в застроителното петно не е обозначена височина на сградата, като в таблицата към плана е посочена максимална височина на застрояването 8 етажа / 25 метра. В застроителната част на плана са обозначени разстояния между сградите през улица – минимум височината на сградата съгласно чл.32 ЗУТ /мин.Н/ и 1/3 Н от общата граница с [ПИ], съгласно чл.31 ал.2 т.1 ЗУТ /странична регулационна граница/. По отношение посочените разстояния между ограничителната линия на застрояване в [УПИ] и съседни УПИ през ул. К. и бул. Хр. Б., се съобрази, че от собствениците им жалби няма, поради което фактическата установеност в тази част от СТЕ не следва да бъде обсъждана. За частта от [ПИ] и [ПИ], попадаща между процесния [УПИ] и улична регулация на улица от о.т.14-о.т.15 – о.т. 9 не е предвидено регулационно отреждане, както и застрояване.

Към бул. Хр. Б. има северно локално платно /[ПИ]/, при което „външната линия на застрояване може да съвпада с уличната регулационна линия, съгласно чл.26 ал.2 ЗУТ /“Когато към улиците по ал. 1, т. 2 и 3 има локални платна, външната линия на застрояване може да съвпада с уличната регулационна линия.“/. В тази вр. по делото бе установено, че съгласно план-схема на КТС – ул. К. /[ПИ]/ не е част от първостепенната улична мрежа и по действащ ПР [улица] е задънена улица. Според план-схема на КТС и чл.77 ЗУТ – улица Х. Б. /[ПИ] и 2344/ е улица от първостепенната улична мрежа – III клас /ПТ – 2х3/. Към бул. Хр. Б. има северно локално платно /[ПИ]/, при което външната линия на застрояване може да съвпада с уличната регулационна линия. Следва извод, че проектът съобразява нормата на чл.26 ал.2 ЗУТ, като се отчита, че класовете на улиците и техния вид не се определят от КК, а от устройствените планове по ЗУТ. В тази вр. е нормата на чл.77 ал.2 ЗУТ : „Класът на първостепенната и второстепенната улична мрежа се определя с подробния устройствен план.“. Потвърдено бе при изслушване на повторната СТЕ, че локалното платно е предвидено с регулационния план и бе пояснено цветното му обозначаване : локалното платно е колорирано с цвета на булеварда, с тъмно синьо. Другата улична мрежа е с по-светло синьо – уличната мрежа с о.т. 14а и следващите. Локалното платно [ПИ] е по-тъмно оцветено и граничи с процесния имот от север и с бул. Хр. Б. от юг. С жълто се означават тротоари и пешеходни зони. Локалното платно е отделено от бул. Хр. Б. посредством ивица за озеленяване и пешеходна зона, тротоари спрямо оцветяването на графичната част от плана. Същите са в жълто и зелено. Разделителните ивици са нанесени в извадките от действащия план, които извадки не са оцветени, поради което разделителната ивица е ограничена с две черни линии, които са елемент на кадастралната основа, върху която е изработен плана.

В случая урегулирането на [ПИ] не влиза в противоречие с плана за застрояване, тъй като предхождащ за имота няма.

Предвидено е свободно разположена в имота сграда без конкретизирани застроителни линии и височини – застрояването е изобразено с ограничителни линии, като по бул. Х. Б. и ул. К. /о.т.14а-о.т.14/ линиите на застрояване /ограничителни/ съвпадат с уличните регулационни линии. Потвърдено е от СТЕ, че в проекта са отразени всички необходими ограничителни линии на застрояване със съответните оразмерителни линии за тях – в застроителната компонента на плана новопредвиденото застрояване в УПИ XI – 522.570 е обозначено с ограничителна линия на застрояване с предвиждане за височина до 8 етажа /25м./; до сградите през улица и до границите на съседните имоти са обозначени нормираните разстояния в чл.32 и чл.31 ЗУТ.

Двете СТЕ категорично потвърждават липса на предвидени намалени отстояния с процесното изменение и считат, че правилото на чл.31 ал.5 ЗУТ е неприложимо за процесния имот. В тази вр. се съобрази, че застроителните линии в случая са ограничителни /означени като прекъснати/, при което сградата може да бъде разположена на тези линии, но и навътре от тях. При предвидено свободно застрояване с ограничителни линии на застрояване, до същите застрояването е възможно да се разположи, но може и да отстъпи навътре от тях – чл. 75 ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. При ограничителни линии на застрояване, точните разстояния между сградите на основното застрояване и съседните имоти се определят с визата за проектиране и в хода на инвестиционното проектиране, при които ще се определи конкретното местоположение и разположение на сградата.

В застроителното петно не е отбелязана максималната височина, предвидена с изменението, като максимално допустимата е вписана в матрицата към плана. Тоест, с изменението не е определено колко висока ще бъде сградата. Затова твърдяното от жалбоподателя неосъществимо максимално застрояване, при ограничителни линии на застрояване е само предположение, а не доказан факт, от който да произтича извод за намалени разстояния. Съдът се позовава на актуалната съдебна практика, според която – „… следва да се има предвид, че тъй като се касае за ограничителни линии на застрояване, а не за задължителни такива, то застрояването може и да отстъпи навътре от ограничителните линии, така че да бъдат спазени нормативните изисквани, съдържащи се в чл. 31 – чл. 35 от ЗУТ. Тези правила и нормативи следва да бъдат съобразени, респективно регулирани в процеса по съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и разрешаване на бъдещото строителство, а не в производството по изменение на ПУП….Точните разстояния между сградите на основното застрояване и съседните имоти, ще бъдат определени с визата за проектиране и в хода на инвестиционното проектиране, при които ще се определи конкретното местоположение и разположение на сградата, тъй като с плана са предвидени ограничителни линии на застрояване.“ - Решение № 5178/24г. по д. № 9884/23., ВАС; Определение № 6478/25г. по д. № 5618/25г. – „Точните разстояния между сградите на основното застрояване и съседните имоти, ще бъдат определени с визата за проектиране и в хода на инвестиционното проектиране, при които ще се определи конкретното местоположение и разположение на сградата, тъй като с плана са предвидени ограничителни линии на застрояване.“. В случая няма основание за отклонение от възприетото разбиране по отношение ограничителните линии на застрояване и обвръзката с намалени разстояния, според което конкретното разположение на строежите и начинът на застрояване в УПИ се определят с работен устройствен план /когато изработването му е задължително/, с виза за проектиране по чл. 140 ал. 3-5 и с инвестиционен проект в съответствие с действащия ПУП в останалите случаи – чл. 114 ал. 1 т. 1-3 ЗУТ. Едва на някой от тези етапи, следващи ПУП, ще бъде даден категоричен отговор на въпроса дали е допуснато намалено разстояние. При съгласуването на инвестиционните проекти, освен съответствието им с плана, се проверяват правилата и нормативите за разполагане на застрояването, вкл. и тези по чл. 31-35 ЗУТ – чл. 145 ал. 2 с.з. Затова е прието ,че легитимацията за оспорване по специалната спрямо чл. 147 ал. 1 АПК разпоредба на чл. 131 ал. 2 т. 3 ЗУТ не може да се основе на предполагаемо бъдещо нарушение на нормативите за застрояване, които са обект на изрична проверка при последващото развитие на устройствената процедура и вече конкретно осъществено предвиждане / Определение 435/2024г. по д. №4965/2023г., ВАС : „ Неотносима към тези изводи е разликата в лицата с право да обжалват акта за одобряване на ПУП и разрешението за строеж (чл. 149, ал. 2 ЗУТ) – техният кръг е функция от законодателно решение, а преценката за заинтересованост по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ е обективна и произтича от съдържанието на разпоредените със заповедта правни последици. За да се отхвърли хипотезата по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ е достатъчна възможността в обхвата на ПУП да се предвиди правомерно застрояване при спазване на нормативите за отстояния. Необходимите ограничения в застрояването, които биха осигурили съответствието на проекта със закона, в частност - с чл. 32, ал. 1 ЗУТ, са в тежест на възложителя и част от инвестиционния му риск. В подкрепа на аргументираната по-горе позиция е актуалната практика на II отделение на ВАС“./.

По отношение възражението вр. с чл.29 и чл.31 ал.5 ЗУТ и т.27 § 5 ДР ЗУТ - "Дълбочина на основното застрояване на сгради" е разстоянието от външната линия на застрояване до срещуположната вътрешна линия на застрояване, се съобразява местоположението на [УПИ] - с лице на три улици. В такъв имот дълбочината на застрояване следва да се определя спрямо всяка от улиците. В тази вр. бе пояснено при изслушване на повторната СТЕ, че се нанасят три дълбочини на застрояване и се определя дали е необходимо отдръпване след 16-я метър или не : Тъй като цялата дълбочина е 32 м., 16 м. от [улица] м. от локалното платно се застъпват. Прилагайки дълбочината на застрояване от северната и от южната улица се получат 32 м. Тоест, няма място за отдръпване. Прилагайки дълбочина от 16 м. от ул. К. перпендикулярно, се оказва, че максималната дълбочина, която е възможно да бъде осъществена, е под 16 м. Предвид обоснованото техническото обяснение, следва да бъде прието, че коректността на графичната част не поставя съмнения за отстоянията.

В конкретния случай дълбочината на застрояване и отдръпване след 16 м. /дължина на основното застрояване/ ще е предмет на следваща фаза на инвестиционно проектиране, предвид това, че е дадена с ограничителна линия на застрояване /а не със задължителна/. Одобреният проект не попада в хипотеза, при която се изисква ПУП-ПЗ с РУП, за да е изследвано точно и посочено със задължителна линия застрояването. В.Л. арх. Б. поясни, че дълбочината на застрояване се мери перпендикулярно на уличната регулация – определя се от улично-регулационната линия, перпендикулярно на нея, навътре в имота. В тази вр. е посочено, че при нанасяне застроителните линии по 16 метра дълбочина – застроителното петно е по-малко от поставените със ЗУТ ограничения. „Петното геометрично погледнато влиза вътре в ограниченията и не ги нарушава.“. В реда на изложеното следва да бъде споделен в конкретиката на фактите изводът на СТЕ - увеличаването на разстоянието за сгради с дълбочина над 16 м. е неприложимо.

При отсъствие на предпоставката по чл. 131 ал. 2 т. 3 ЗУТ следва, че не е налице правен интерес от оспорване на изменението на ПУП в частта за предвиденото застрояване.

Мотивиран с изложеното, съдът

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на С. М. А., [населено място], [ЕГН], против Заповед № 24 ОА – 231/ 31.01.2024г. на Кмета на Община Пловдив, с която е одобрен „проект за изменение на ПУП – План за регулация и застрояване /ПРЗ/ на част от кв.362 – нов, 266 – стар по плана на кв. Триъгълника гр. Пловдив - в част План за регулация.

Оставя без разглеждане жалбата на С. М. А., [населено място], [ЕГН], против Заповед № 24 ОА – 231/ 31.01.2024г. на Кмета на Община Пловдив, с която е одобрен „проект за изменение на ПУП – План за регулация и застрояване /ПРЗ/ на част от кв.362 – нов, 266 – стар по плана на кв. Триъгълника гр. Пловдив  - в част План за застрояване.

Осъжда С. М. А., [населено място], [ЕГН], да заплати на община Пловдив 200лв. юрисконсултско възнаграждение /чл.78 ал. 8 ГПК, вр. чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ – изм. в сила от 01.10.2025г./.

Решението може да се обжалва пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.