РЕШЕНИЕ
№ 1993
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. ИВ. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110216571 по описа за 2021
година
Производството е образувано по жалба на „Ю.........“ ЕООД против
наказателно постановление (НП) № F591356/23.07.2021 г., издадено от
заместник-директор на ТД на НАП-София, с което на основание чл.74, ал.1 от
Закона за счетоводството (ЗСч) на дружеството – жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 23 167 лв. за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят посочва, че през
2020 г. е извършена смяна на лицето, обслужващо счетоводно дружеството
като задължение на предишния счетоводител било да подаде ГФО, а предвид
точното изпълнение на задължението му през предходните години,
управителят е очаквал, че тези задължения са надлежно изпълнени и за 2019
г. Твърди, че ГФО е изготвен и приет на 31.01.2020 г., поради което е налице
невиновно неизпълнение от страна на управителя и едноличен собственик на
капитала, като подчертава също така, че фискът не е бил ощетен,
нарушението е отстранено веднага след узнаването и липсват предходни
1
нарушения от този вид. Излага доводи за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при посочване на датата на извършване на
нарушението, неспазване на срока по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и
антидатиране на НП. Претендира наличието на маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност
да бъде изменено, като бъде намалена имуществената санкция до
законоустановения минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. О.В. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Н., в
съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че
непосочването на датата на извършване на нарушението в случая не е
съществено и не ограничава правото на защита на санкционираното лице.
Подчертава, че се касае за ЮЛ, чиято отговорност е обективна, безвиновна.
Посочва, че наказанието е правилно индивидуализирано. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрешната страна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл.59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.02.2020 г. „Ю........“ ЕООД, с ЕИК ............... е подало годишна
данъчна декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО за 2019 г. в ТД на НАП – София,
офис „Ц......., съгласно която за 2019 г. нетните приходи от продажби на
дружеството възлизат на ...........,06 лева.
С писмо вх. № 12-00-353/14.12.2020 г. в ЦУ на НАП била получена
информация от Агенция по вписванията относно юридическите лица, които
2
не са подали годишен финансов отчет (ГФО) за 2019 г. в Търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в срок до 30.09.2020 г.,
сред които било и дружеството-жалбоподател. Заявлението за вписване и
представянето за обявяване на ГФО за 2019 г. в ТРРЮЛНЦ било подадено на
10.02.2021 г.
На 11.02.2021 г. в ТД на НАП София, офис „..........“, била извършена
проверка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), в рамките на която било установено, че
„Ю..........“ ЕООД не е изпълнило задължението си да публикува чрез
подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в АВ –
ТРРЮЛНЦ на ГФО за 2019 г. в законоустановения срок - до 30.09.2020 г,
съгласно чл.38, ал.1,т.1 от ЗСч, вр. пар.33 от ПЗР на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.
С оглед констатациите при извършената документална проверка В. С.
Д., на длъжност старши инспектор по приходите, приел, че „Ю.........“ ЕООД е
извършило нарушение на чл. 38, ал.1,т.1 от ЗСч и съставил срещу
дружеството АУАН № F591356/16.02.2021 г. в присъствието на управителя
му Г. Р. К.. Срещу акта постъпило възражение с вх. № 10-53-06-
275/19.02.2021 г., в което са изложени доводи за наличието на маловажен
случай.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление № F591356/23.07.2021 г., издадено от заместник-
директор на ТД на НАП-София, с което на основание чл.74, ал.1 от ЗСч на
дружеството – жалбоподател било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 23 167 лв. за нарушение на чл.38, ал.1, т.1
от ЗСч. В НП изрично било посочено, че нарушението е извършено на
01.10.2020 г. НП било връчено на 04.11.2021 г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетеля В.В.Т., както и от писмените доказателства по
делото, приобщени по реда на чл.283 НПК – писмо вх. № 12-00-
353/14.12.2020 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията,
ведно с извадка от приложение към него; възражение с вх. № 10-53-06-
275/19.02.2021 г.; годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2019 г.;
3
пълномощно; заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на министъра на финансите;
ГФО на „Ю........“ ЕООД за 2019 г.; протокол № 6/31.01.2020 г., извлечения от
сайта на ТРРЮЛНЦ; уведомление до НАП; договор за абонаментно
обслужване от 09.06.2020 г.; заповед № 410.1/08.06.2021 г. и справка от
регистър АНП на НАП.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни,
поради което е безпредметно подробното им анализиране. В жалбата е налице
и изрично признание, че ГФО на дружеството за 2019 г. е подаден на
10.02.2021 г. след получаване на покана за съставяне на АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. като логични,
последователни и съответни на събрания доказателстен материал – най-вече
на протокол за приемане на ГФО и договора за абонаментно обслужване от
09.06.2020 г., сключен след прекратяване на отношенията с счетоводното
дружество, в което е работел свидетелят. Същият посочва, че на 03.06.2020 г.
е предал цялата налична счетоводна документация на управителя на
дружеството, включително и годишния финансов отчет, който Т. не бил
публикувал, тъй като това предполагало заплащане на допълнително
възнаграждение.
Съдът счете, че не е необходим непосредствен разпит на
актосъставителя В.Д. предвид здравословното му състояние и
обстоятелството, че проверката извършена от него е изцяло по документи,
приобщени и към настоящото дело. Следва да се отбележи също така, че
жалбоподателят не оспорва по същество фактическите констатации в АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
4
на АУАН, и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди,
както и съгласно разпоредбата на чл.78 от ЗСч.
Съгласно чл.38, ал.15 от ЗСч в двумесечен срок от получаване на
списъците по ал.13, изготвени от Агенция по вписванията, НАП предприема
необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на
нарушения по ал.1 – 12 от същата разпоредба. Именно в този двумесечен срок
и едва след като са разполагали с необходимата информация, считано от
14.12.2020 г., контролните органи са открили нарушението и е започнал да
тече тримесечният срок за съставяне на АУАН. Дали списъкът е предоставен
в законоустановения срок или не, е административен въпрос, който обаче не
влече след себе си преклудиране на възможността на органите на НАП да
санкционират нарушителя, след като получат всички необходими им данни за
него и за извършеното нарушение. В тази връзка неоснователни са доводите
на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Следва да се отбележи също така, че връчването на наказателното
постановление има отношение към момента на влизането му в сила, но не и
към неговата законосъобразност. Срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН е относим
единствено към налагането на административното наказание, но не и относно
информиране на дееца за подвеждането му под административнонаказателна
отговорност. Същевременно забавеното връчване не може да обоснове само
по себе си извод за антидатирането на НП, поради което доводите на
жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни. От една страна в
електронния регистър, воден от въззиваемата страна, като дата на издаване на
НП е отразена именно датата 23.07.2021 г. От друга страна, наказателното
постановление е официален документ, част от съдържанието на който е и
неговата дата, като с полагане на подпис върху него заместник-директорът на
ТД на НАП-София удостоверява, че именно това е датата, на която НП е
издадено и носи отговорност за евентуално съставяне на документ с невярно
съдържание. Необосновано е обаче да се предполага, че длъжностното лице е
вписало в него неистинска дата на издаване, още повече при липса на каквито
и да било доказателства за това.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
5
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са
посочени и нарушените законови разпоредби. Действително, в АУАН не е
посочена изрично датата на извършване на нарушението, но е посочено
законовото задължение, което не е изпълнено, срокът, докогато е следвало да
се изпълни, както и датата, на която задължението е изпълнено, макар и след
изтичане на законоустановения срок за това. Предвид това за нарушителя не е
възникнало съмнение за какво точно нарушение е повдигнатото
административнонаказателното обвинение. За да е налице ограничаване на
правото на защита, следва фактите, посочени в АУАН и възприети и
изложени в НП, съставляващи описание на обективните признаци на
нарушението, вкл. датата на извършването му, да не могат да позволят на
наказаното лице да разбере за какво точно административно нарушение е
ангажирана неговата отговорност. Още повече, че в НП пропускът е
коригиран и е налице изрично отразяване на датата на извършване на
нарушението, а именно 01.10.2020 г.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че дружеството-
жалбоподател е осъществило нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Безспорно е, че „..........“
ЕООД е търговец по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 и чл. 2, т. 1 от ЗСч и като
такъв е бил адресат на задължението за заявяване за вписване и представяне
за обявяване в Търговския регистър на ГФО на дружеството за 2019 г., но не е
изпълнил същото в срок. Към момента на извършване на нарушението срокът
по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч (ред. ДВ. бр. 96 от 2019 г.) е бил удължен до 30
септември 2020 г съгласно пар.33 от ПЗР на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. АНО
правилно е приел, че нарушението е извършено на 01.10.2020 г. – първият ден
след изтичане на законоустановения срок за подаване на заявление за
вписване на ГФО за 2019 г., като същото е подадено едва на 10.02.2021 г.
Тъй като в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице,
въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан
6
и не следва да се изследва въпросът за това кой конкретно носи вина за
извършеното нарушение, защото в случая се касае за ангажиране на
отговорност на търговец – юридическо лице, която е обективна и безвиновна.
С оглед на това ирелевантни се явяват доводите относно добросъвестността
на управителя на дружеството и организацията на счетоводното обслужване
на дружеството. Още повече, че има отделно предвидена
административнонаказателна отговорност за конкретно задълженото лице и
за самото предприятие.
Съгласно санкционната норма на чл.74, ал.1 от ЗСч по отношение на
предприятието следва да бъде наложена имуществена санкция в размер от 0,1
до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се
отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева. При
реализацията на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя АНО е наложил имуществена санкция в размер на 23167 лева,
която се равнява на минимално предвидения от закона размер от 0,1 на сто от
нетните приходи на дружеството, поради което няма възможност същата да
бъде допълнително намалявана от настоящата инстанция. Претендирания от
жалбоподателя размер от 200 лв. е приложим единствено, ако 0,1 на сто от
нетните приходи от продажби за отчетния период е под 200 лева, какъвто не е
настоящият случай.
Не са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажен случай, тъй като то
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения
от този вид. В тази връзка следва да се има предвид, че закъснението е
значително и заявлението е подадено след отправяне на покана за съставяне
на АУАН, в каквато насока е налице признание в жалбата. Обстоятелството,
че управителят е приел отчета още на 31.01.2020 г., не води до занижаване на
обществената опасност на деянето, тъй като същото представлява отделен
предшестващ етап. Нарушението е формално по своя характер и се счита за
довършено със завършване на изпълнителното деяние, което се осъществява
чрез бездействие в законоустановения срок, без да е необходимо
настъпването на вредоносен резултат, поради което липсата на вредни
последици не е самостоятелно основание за квалифициране на случая като
маловажен. В конкретния случай неизпълнението на административното
7
задължение по ЗСч касае значими обществени отношения, свързани с
изискването за публичност в дейността на търговските субекти и вярно
представяне на информацията относно търговската им дейност.
Действително, процесното административно нарушение е извършено от
дружеството за първи път, което е посочено и в НП, но това не може само по
себе си да обоснове приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗАНН в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Съдът намира,
че следва да се присъди такова в определения от закона минимум предвид
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F591356/23.07.2021 г.,
издадено от заместник-директор на ТД на НАП-София, с което на основание
чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството на „.............“ ЕООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 23 167 лв. за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
ОСЪЖДА „Ю............“ ЕООД, с ЕИК ............. да заплати на Национална
агенция по приходите сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9