№ 106
гр. Велико Търново , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20214110200043 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Н. Г. П. с ЕГН **********, от *******,
против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ)
- гр. София, с който за допуснато от П. нарушение по 139, ал. 5 и ал. 6 от
ЗДвП, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а,
ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер
на 300.00 (триста) лева. В жалбата си Н.П. излага доводи, според които не е
извършил описаното нарушение, тъй като е заплатил дължимата се такса. Със
жалбата са направени и доказателствени искания.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. И.И. от ВТАК - редовно упълномощен. Адв. И. счита,
че процесния ЕФ е неоснователен и моли да бъде отменен изцяло. Излага
доводи в тази насока. Претендира присъждане на съдебните разноски
съобразно представено пълномощно.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулти Д.М. - редовно упълномощен. Същия счита, че ЕФ е правилен
и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Представя писмена защита.
Претендира заплащане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 17.03.2020 год., около 20.36 часа, жалбоподателят Н. Г. П. с ЕГН
**********, от гр. Полски Тръмбеш, в качеството си на водач, е управлявал
собственото си пътно превозно средство с регистрационен № *****, вид лек
автомобил, марка "Опел", модел "Зафира", категория Ml, на републикански
път І-5 в района на км. 68+946 с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. При това на посочения път автомобила е
бил засечен от устройство № 40352, представляващ елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
(ЗП), намиращо се на Път І-5, км. 68+946. Електронната система е отразила,
че за посочения автомобил не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП
според категорията на пътното превозно средство. Същата е отразила, че има
заплатена пътна винетна такса за ППС с посочения рег. № *****, клас на
превозното средство - ремарке за лек автомобил (брутно комбинирано тегло
на превозно средство и ремарке по-малко от 3.5 тона).
Въз основа на тези данни от устройство № 40352, представляващ
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата (ЗП), от АПИ е издаден и процесния Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
с който за допуснато от П. нарушение по 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл.
102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, му
е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 (триста)
лева. ЕФ връчен по пощата на П. на 21.12.2020 год. (видно от приложеното
към АНП копие от известие за доставяне - л. 9 от делото), който го е
обжалвал в законоустановения срок по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
2
основателна.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание
имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия
извършител. Към момента на издаване на ЕФ, следва да бъде безспорно
установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-
наказателна отговорност на жалбоподателя. В тази връзка, приложение
намира разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН: „Когато се установи, че
нарушителят е извършил деянието виновно…., наказващия орган издава
наказателно постановление, с което налага съответното административно
наказание”. Следователно, за налагане на административно наказание,
наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение и кой е
нарушителят.
Със жалбата са представени доказателства: копие от фискален бон за
заплатена пътна годишна винетна такса К3 за ремарке/каравана в размер на
97.00 лева с рег. № *****, валидна от 24.10.2019 год. до 23.10.2020 год., както
и копие от СРМПС Част І за лек автомобил марка "Опел", модел "Зафира",
категория Ml, с рег. № *****, собственост на жалбоподателя. Към АНП е
приложена и разписка от БГ ТОЛ за заплатена електронна винетка в размер
на 97.00 лева за ремарке/каравана с рег. № *****, валидна от 24.10.2019 год.
до 23.10.2020 година, като номера на издадената електронна винетка е
19102443770527.
Съдът служебно изиска справка от Сектор "ППР" при ОД на МВР - В.
Търново дали има регистрирано ремарке или каравана с рег. № *****, като
видно от получения писмен отговор с писмо с рег. № 127500-1285/21.01.2021
год. на Началника на Сектор "ПП" - В. Търново (л. 22 от делото), се
установява, че от 24.10.2019 год. до момента с рег. № ***** е регистриран
л.а. "Опел Зафира" със собственик Н. Г. П. с ЕГН **********, като в
системата на АИС-КАТ няма данни за извършена регистрация на ремарке или
каравана с посочения рег. № *****.
При тези обстоятелства се установява, че има заплатена винетна такса и
валидно издадена електронна винетка за превозно средство с рег. № *****. С
този регистрационен номер е регистрирано само едно превозно средство, а
именно л.а. "Опел Зафира" със собственик Н. Г. П. с ЕГН ********** и няма
3
регистрирано ремарке или каравана с такъв регистрационен номер. Оттук се
стига до обоснования извод, че е допусната техническа грешка при въвеждане
на данните за вида на превозното средство при заплащането на електронната
винетка. Вярно е, че отговорността за допускане на грешка в категорията на
ППС при закупуване на електронна винетка е изцяло на
собственика/ползвателя съобразно разпоредбите на чл. 10а, ал. 3 от Закона за
пътищата, както и чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и изминато разстояние.
Различните категории МПС за които се дължи винетна такса са
регламентирани в чл. 10а, ал. 7. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 9 от ЗП:
"В случаите, когато пътно превозно средство по ал. 7 се движи с прикачено
ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати допълнителна
винетна такса за същата категория пътно превозно средство, независимо от
броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от
пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима
техническа маса на състава надвишава 3,5 тона.". От доказателствата по
делото безспорно се установява, че не съществува ремарке (или каравана) с
посочения рег. № ***** и съответно за жалбоподателя П. не е съществувало
изискването да заплати винетна такса (електронна винетка) за такова
превозно средство.
Изложеното мотивира съда да приеме, че твърдяното нарушение не
извършено от субективна страна. Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3
от ЗДвП, предвижда административно наказание - глоба за водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за пътищата.
От своя страна разпоредба на чл. 139, ал. 6 от ЗДВП въвежда задължение
за водача на пътно превозно средство, преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията
на пътното превозно средство. За да представлява едно деяние
административно нарушение съгласно чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна,
нарушението следва да е извършено виновно, при форма на вината умисъл в
4
неговата разновидност – пряк или евентуален.
По отношение на регламентираното задължение, на административно
наказване по този текст, ще подлежат само лица, които съзнателно не са
заплатили дължимата винетна такса и въпреки това, съзнавайки това
обстоятелство, управляват автомобил, за който такава такса се дължи, по път
в обхвата на платената пътна мрежа. При това и съобразно субсидиарно
приложимост на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК, деецът следва да съзнава
общественоопасният характер на деянието, а именно че нарушава директно
законова забрана, която е обвързана с общественоопасни последици, чието
настъпване той иска или допуска.
В конкретния случай безспорно се установява от доказателствата по
делото, че жалбоподателят е имал знание, че за процесния лек автомобил
"Опел Зафира" с рег. № ***** е заплатена, в полза на бюджета, електронна
годишна винетка, като е съзнавал, че е закупена именно за управлявания от
него автомобил. Изложеното от фактическа страна обективира субсидиарното
за административно-наказателното производство приложение на
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, водеща до изключване на наказателна
отговорност на дееца, предпоставена от констатираното незнание на
действителните обстоятелства принадлежащи към състава на
административно нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 6 от ЗДВП.
Формално погледнато извода на органа е правилен – винетната такса
следва да бъде обвързана с регистрационния номер, вида и категорията на
ППС и при несъответствие се отчита, че за конкретен автомобил липсва
винетка. Това съответства на трайната съдебна практика във връзка с
платеното паркиране в сини зони (липсва плащане ако неправилно е посочен
регистрационния номер) и на правния принцип, че който плаща зле плаща два
пъти. Същевременно обаче следва да бъде отчетено обстоятелството за
начина на функциониране на системата за заплащане на винетни такси. Тя е
единствено електронна. И от конкретния случай се установява, че системата
не отчита, разпознава и коригира технически грешки. След като при
попълването на данъчна декларация с баркод системата информира за
допуснати технически грешки и дори не позволява попълване на следващи
графи при неотстраняването им, значи технически е възможно обвързването
5
на регистрационния номер с държавата на регистрация на автомобила и със
съществуващите валидни регистрации към момента. Или при попълване на
невъзможен регистрационен номер системата да информира потребителя и да
не позволява продължаване. Налице е съществено разминаване между
законовите норми, изискващи точно посочване на регистрационния номер,
вида и категорията на ППС и въведената електронна система, която не
извършва никаква проверка за валидността на попълнения регистрационен
номер и прехвърляща изцяло тежестта върху потребителя.
Отделно от изложеното следва да се отбележи и факта, че съгласно
раздел ІV от Общите условия за работа с електронната страница на
Национално ТОЛ управление при Агенция "Пътна инфраструктура" и за
продажба на електронни винетки и маршрутни карти чрез електронната
страница, мобилното приложение и терминалите за самообслужване, не
съдържа правила за поправка на данните при заплатена вече винетна такса.
Нещо повече - изрично в т. 24, изречение второ е предвидено, че "не
подлежат на възстановяване суми, събрани за пътни превозни средства,
когато не са правилно декларирани неговата категория, държавата по
регистрация, емисионен клас или регистрационният номер". Следователно
самата публична администрация създава условия за допускане на грешки от
собствениците и водачи на автомобили с които ще се обогати и за едно и
също превозно средство ще получи два и повече пъти заплащане на винетни
такси. След като не е предвидено връщане на заплатена винетна такса, то
всеки случай, при който е попълнена грешна категория ППС следва да бъде
разгледан от контролните органи и да бъде признато заплащане на винетна
такса за автомобила, желан от платеца.
На следващо място съдът намира, че дори да се приеме строго
формалистичен подход и се приеме, че е налице реализиран състав на
административно нарушение, ЕФ отново е незаконосъобразен в частта, с
която на жалбоподателя е наложено административно наказание, тъй като и в
този случай нарушението извършено от жалбоподателя, следва да се
квалифицира като маловажен случай и по отношение на него е следвало да се
приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. В ЗАНН няма легално
определение на понятието "маловажен случай", но предвид препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция
6
на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 11
от ЗАНН препраща към общата част на НК, а именно извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв, тъй като деянието разкрива по–
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. При преценката на тежестта на нарушението и
съответно степента на обществена опасност на нарушението, следва да се
съобразят във всички случаи конкретните обстоятелства по неговото
извършване, а именно факта, че в крайна сметка сумата представляваща
винетна такса е била платена за управлявания автомобил и фактически е
постъпила в бюджета, поради което и от деянието не са настъпили никакви
вредни последици, дори е налице неоснователно обогатяване на държавата. В
този контекст същото на практика и не се отличава с обществена опасност,
което на отделно основание го квалифицира като административно
нарушение. При това положение, налагането на глоба в размер на 300 лв., се
явява несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и
степента на обществена опасност на същото. При наличието на описаните по-
горе факти, административно-наказващия орган, е следвало да извърши
преценка за наличие на маловажен случай.
По делото безспорно бе доказано, че жалбоподателят Н.П. е имал
заплатена винетка за ППС, но вместо за лекия автомобил, при закупуването е
посочено ремарке. Това е единствената разлика. Това, че има заплатена
винетна такса е от съществено значение, тъй като не може да се третира по
един и същи начин лице, което никога не е заплатило такава с лице, което е
заплатило винетна такса, които изключват какъвто й да е умисъл от страна на
жалбоподателя. Освен това както бе посочено, от действията на
жалбоподателя не би могло да настъпят каквито й да е вредоносни последици
или щета за държавата, тъй като реално има заплатена винетна такса и от нея
би могъл да се ползва само процесния автомобил "Опел Зафира", а не някой
друг автомобил.
7
Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол,
и когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице,
но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление (съответно електронния фиш), като в този
случай преценката на съда е преценка за законосъобразност (ТР №
1/12.12.2007 г. на ОСНК - ВКС).
По изложените съображения съдът приема, че неправилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя за допуснато
нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, като обжалвания ЕФ е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че при този изход на делото същото е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай са направени разноски от
жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300
(триста) лева, което не се явява прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото и няма искане от насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. С оглед изхода на
делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се
присъдят на жалбоподателят направените от него разноски в размер на 300
(триста) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
8
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура" - гр. София, с който за допуснато от Н. Г. П. с ЕГН
**********, от ******, нарушение по 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 (триста)
лева - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр.
с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, Агенция "Пътна инфраструктура" с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Македония"
№ 3, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. П. с ЕГН **********, от *******, направените
разноски по делото в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9