РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2255
гр. Пловдив, 22.11.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и участието на прокурора РОСЕН
КАМЕНОВ, като разгледа
докладваното от чл. съдията ТАТЯНА
ПЕТРОВА к.а. дело № 2661 по
описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по две касационни жалби:
2.1.
От А.П.Ч., чрез процесуалния си представител адв. М., с адрес ***, партер,
против Решение № 1615 от 30.07.2021 г. на Административен съд – Пловдив, ХІІ с.,
постановено по адм. д. № 1111 по описа на съда за 2020 г., в частта, отхвърляща претенцията до пълния й
размер от 20 000 лева.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърденията, че установеното кумулативно
множество нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, а именно че ищецът е живял както при
условията на пренаселеност, така и при липса на медицинско обслужване, наред с
непредставянето на доказателства за обезпаразитяване и дезинфекция на
помещенията за голяма част от исковия период, е основание за присъждане на
обезщетение в пълен размер. Наред с изложеното в касационната жалба се изразява
несъгласие с извода на съда за наличие на достатъчно естествена светлина в
килията, в която е пребивавал ищецът между 2015 г. и 2017 г., поради наличието
на два прозореца. Според ищеца от показанията на разпитания по делото свидетел
безспорно се доказва противното – че във въпросната стая не е имало нужната
естествена слънчева светлина. Сочи се също така, че решението на съда е
неправилно и досежно извода за неоснователност на твърдението на ищеца за липса
на водена спрямо него индивидуална корекционна работа.
Иска се решението
на Административен съд – Пловдив в посочената част да бъде отменено като се
присъди цялото претендирано обезщетение.
Ответникът по
касационната жалба – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр. София,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч.счита същата за неоснователна и
моли да бъде отхвърлена като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
2.2.
Втората касационна
жалба е предявена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр.
София към Министерство на правосъдието, чрез ст. юрисконсулт Ч., против Решение
№ 1615 от 30.07.2021 г. на Административен съд – Пловдив, ХІІ с., постановено
по адм. д. № 1111 по описа на съда за 2020 г., в частта, с която ГД „ИН“ –
София е осъдена да заплати на А.П.Ч. сумата в размер на 15 672 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му в периода от 07.05.2015
г. до 26.05.2020 г., за престоя му в Ареста и Затвора Пловдив, както и законната
лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й
изплащане. Иска се решението на Административен съд – Пловдив да бъде отменено
в посочената част.
Твърди се най-общо в тази насока, че
при постановяване на решението съдът не е съобразил действителната фактическа
обстановка, съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени неимуществени
вреди и причинна връзка между конкретно изразено бездействие от страна на
административния орган от структуралната на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, в резултат на което да са причинени сочените вреди.
Ответникът по тази касационна жалба – А.П.Ч.,
не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на същата.
3.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата на А.П.Ч. е неоснователна, а жалбата на ГДИН е
основателна.
ІІ. За
допустимостта:
4. Касационните жалби са подадени в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.
ІІІ. За фактите:
5. Административен съд - Пловдив е
разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от А.П.Ч., изтърпяващ
наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Пловдив, срещу ГД
"Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
се претендират обезщетение в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, за нанесени му неимуществени вреди - унижение, срам,
чувство за безпомощност, болки и страдания, както следва:
5.1. За периода от 07.05.2015 г. до 20.07.2015
г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложената
му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста – Пловдив, изразяващи
се в обстоятелствата, че не
му е предоставена законоустановената нетна площ, че в килията не е имало
достатъчно светлина, както и наличие на инсекти и мухъл в арестантското
помещение;
5.2. За периода от 20.05.2015 г. до 26.05.2020
г.,
в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив, изразяващи се в:
липса на достатъчно жилищна площ (не е надвишавала 3 кв.м.); липса на
вентилация, довела до задух и кашлица у ищеца; лошо състояние на тоалетните (с
неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или
умивалници, липса на шумоизолирана тоалетна); нискокалорична и с лошо качество
предоставяна храна; лошо състояние на банята (недезинфекцирана, на л.св. се
налага да се къпят по 30-40 заедно и при работещи 5-6 душа, от които тече или
гореща или ледено студена вода с лошо качество, която не става за пиене, довело
до вирусни инфекции и заболявания у ищеца); липса на достатъчно осветление и
проветряване, довели до проблем с очите, както и дихателни проблеми, кашлица и
предразположеност към респираторни заболявания у ищеца; липса на външна
изолация, водещо до ниски температури през зимата, както и наличие на мухъл и
плесен в килиите, следствие от минаващи през тях тръби, които капят;
непредоставяне на дебели завивки; спалното бельо се сменяло много рядко, предпоставящо развъждане на дървеници и бълхи; недостатъчна
и нередовна ДДД обработка, вследствие на което ищецът постоянно има обриви по
тялото и крайниците; лишаване от адекватно медицинско обслужване по отношение
на поставена диагноза „Леко умствено изоставане“, тъй като, след извършения
първоначален преглед, спрямо него не са извършвани никакви психологически
интервенции и това бездействие от страна на затворническата администрация е
довело до влошаване на психологическото му състояние, както и наличие на
гастрит, за което отговорните лица в затвора не са взели адекватни мерки; липса
на водена индивидуална корекционна работа, както и не му е дадена възможност да
участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, довело до
поведенческа и личностна криза.
6. С оспореното съдебно решение, постановено в производството
по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС,
първоинстанционният съд е осъдил Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ -
София, да заплати на А.П.Ч., сумата от 15672 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди за периода от 07.05.2015 г. до 11.02.2019 г.
и от 09.08.2019 г. до 26.05.2020 г. –
датата на подаване на исковата молба, както и законовата лихва върху тази сума,
считано от 26.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
претенцията до пълния и предявен размер от 20 000 лева и за периода от 12.02.2019
г. до 08.08.2019 г., като неоснователна.
За
да постанови този резултат, с цел
установяване на фактите по делото, освен представените по делото писмени
доказателства (справки, писма, становища, докладни
записки от различни служители в Затвора Пловдив),
съдът е допуснал до разпит и свидетеля М.С.Б..
Въз
основа на събраните по делото доказателства (писмени и гласни), съдът е
установил, че за исковия
период 20.07.2015 г. – 26.05.2020 г., с изключение на периода от 12.02.2019 г.
до 08.08.2019 г., ищецът е пребивавал 528 дни в килии, в които жизненото му
пространство е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета
на Европа и от Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), които са в размер
на 4 кв.м. Отделно от това, в този период в килиите, в които е пребивавал
ищецът, е имало наличие на дървеници и хлебарки, на лицето не е била осигурена
диетична храна, отговаряща на неговите заболявания, а така също не му е било
осигурено медицинско обслужване. Посочено е, че тези обстоятелства, съгласно
практиката на ЕСПЧ, включително в постановеното пилотно решение по дело „Нешков
и други срещу България“, съставляват достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Останалите
твърдения на ищеца са приети от съда за недоказани.
Установено
в тази насока е, че помещенията, които е обитавал А.П.Ч.
*** и в Затвор – Пловдив през исковия период (с изключение на периода от
12.02.2019 г. до 08.08.2019 г.), са разполагали със санитарен възел и постоянно
течаща вода, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно.
По
отношение наличието на топла течаща вода, е установено, че на Ч.
е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на
лишените от свобода от съответната група.
Във
връзка с твърденията на ищеца и показанията разпитания по делото свидетел относно
лошите хигиенни условия в помещенията, в които е пребивавал ищеца, е посочено,
че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения
изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването.
За
напълно неоснователни и недоказани са приети и твърденията в исковата молба за
неработещи казанчета, липса на прегради, на работещи чешми и умивалници, както
и относно лошото състояние на баните и
тоалетните. В тази връзка, съдът се е позовал на приложено по делото становище рег.
№ 4684 от 10.06.2020 г. на техник строителство и архитектура при Затвора
Пловдив, според което: в затвора се извършва своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и счупени прозорци;
през 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения на лишените от свобода,
дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални; банята
е обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки ден по
график има баня за лишените от свобода; осигурена е топла вода от котел, който
работи на въглища и е на територията на затвора /закупен през м. януари 2017 г./,
а въглищата се осигуряват редовно от централна доставка от ГД “ИН“. От
справката на младши експерт Т.пък е установено, че за поддържане на хигиената в
затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен от свобода, където при извършени
проверки от длъжностни лица е констатирано, че хигиената в затворническата баня
е задоволителна.
От
последно цитираната справка е установено още, че в затвора разполагат с постелен
инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла и възглавници,
достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в корпуса и в двете
ЗО, а грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода
като в утвърден график от началника на затвора, два пъти седмично – понеделник
и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си бельо за
изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка на
лишения от свобода, последният има право бельото да бъде заменено, чрез молба
до началника на затвора. Съдът е констатирал, че от събраните по делото
доказателства, в т.ч. и свидетелски показания, не се установява ищецът да е
подавал молби в тази насока. Ето защо в тази част претенцията също е приета за неоснователна.
И
най-сетне за неоснователни са приети и твърденията досежно
липсата на индивидуална корекционна работа с ищеца. В тази връзка съдът се
е позовал на чл. 152 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, както и на представената по
делото справка на ИСДВР при Затвора – Пловдив, според която: за периода от
24.07.2015 г. до 12.02.2019 г. и от 09.08.2019 г. до 30.04.2020 г., Ч. е
участвал в една специализирана групова работа „Умение за мислене“, проведена
през 2018 г., за която той е подал молба на 28.05.2018 г.; индивидуалната
работа с Ч. протича основно чрез беседи, които се провеждан най-малко един път
месечно; с ищеца са провеждани и по три беседи за един месец; от месец април
2020 г. е въведен дневник за индивидуалната работа (представени към становището).
Сочи се също така, че участието в специализирани групови работи и включване в
общогрупови дейности става пожелание на лишения от свобода и по негова молба,
като до изготвяне на справката Ч. не е проявявал никакъв интерес към този вид
занимания.
Въз
основа на изложеното е прието, че в случая безспорно се установява, че е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни
лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили
задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период (20.07.2015 г. – 26.05.2020 г., с изключение на периода от
12.02.2019 г. до 08.08.2019 г., когато ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив), такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в
спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му
биологично съществуване, в т.ч. без наличието на инсекти в тях, адекватно
медицинско обслужване и подходяща за здравословното му състояние хранителна
диета, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 от ЕКПЧ.
Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спалните
помещения, в което е бил настанен ищецът, наличието на инсекти в тях, липсата
на адекватно медицинско обслужване и диетична храна, са предизвикали такова
ниво на страдание за Ч., което надвишава това, присъщо на лишаването от
свобода. Съдът се е позовал на практиката на ЕСПЧ, според която начинът на
изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние
или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание
при престой в затвора.
Що
се отнася до претенцията за обезщетение на Ч. за времето от 07.05.2015 г. до
20.07.2015 г., когато същият е пребивавал в Ареста – Пловдив, съдът е приел, че
същата е основателна по отношение наличието на инсекти, за което не се
представят никакви доказателства относно третирането им, а е налице само едно
твърдение от страна на началник сектор „Арести“ ОС „ИН“ – Пловдив.
Що
се отнася до претенцията за обезщетение на Ч. за времето от 07.05.2015 г. до
20.07.2015 г., когато същият е пребивавал в Ареста – Пловдив, съдът е приел, че
същата е основателна по отношение наличието на инсекти, за което не се
представят никакви доказателства относно третирането им, а е налице само едно
твърдение от страна на началник сектор „Арести“ ОС „ИН“ – Пловдив.
Крайният
извод на съда е, че правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 ЗИНЗС
налага да се приеме, че Ч. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия в
Ареста – Пловдив и в Затвора – Пловдив, позовавайки се на чл. 52 от ЗЗД, съдът
е приел, че най-справедливо в този случай е да се присъди обезщетението в
размер на 15 672 лв., от които 2 328.00
лв. заради липсата на достатъчно нетна площ за обитаване на затворническите
помещения, в рамките на общо 582 дни, и 13 344 лв. за липсата на медицинско
обслужване и наличие на инсекти в килиите за времето на престой на лишения от
свобода от 07.05.2015 г. до 20.07.2015 г. в Ареста – Пловдив и от 21.07.2015 до
11.02.2019 г. и от 09.08.2019 г. до 26.05.2020 г., когато е пребивавал в
Затвора – Пловдив.
В
останалата част за разликата над 15 672 лв. лева до пълния предявен размер от
20 000 лева, вкл. и за периода от 12.02.2019 г. до 08.08.2019 г., когато
лишеният от свобода е пребивавал в Затвора – Пазарджик, искът каза се е
отхвърлен като неоснователен.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск (15 627 лв.), е уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2020
г. – датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
ІV. За
правото:
7. Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция
при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК Това прави излишно тяхното преповтаряне.
8. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по
ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
9. Правилен е извода на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет
на исковата молба.
Несъстоятелни са твърденията както в
касационна жалба на ГДИН, така и в касационната жалба на Ч., че решението е
необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти,
релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са доказани
изложените в исковата молба обстоятелства, които съответно обуславят частично
уважаване на исковата претенция, т.е. присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон, но не в пълния претендиран размер. В
този смисъл възраженията на касационния жалбоподател Ч., че установените от
съда три нарушения (от
множество претендирани)
са достатъчни за уважаване на иска в пълен размер се явяват неоснователни.
Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната
необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на
чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на
наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за доказани част от твърдените
в исковата молба факти.
Само
за пълнота съдът намира за нужно да добави, че противно на твърденията на ГДИН,
по делото не е представен нито един протокол за ДДД и в този смисъл изводът на
съда за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията
на ответника, поради липса на конкретно осъществени действия по дезинфекция, дезинсекция
и дератизация, се явява фактически и правно обоснован.
10. Първоинстанционният съд след като е
направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, правилно е приел за
основателно и доказано оплакването за недостатъчната площ на помещенията, в
които ищецът е изтърпявал наложеното му
наказание и за наличие на паразити в килиите през процесния период, което обосновано
е квалифицирано като нарушение на забраната на чл. 3 ЗИНЗС. Правилен е и извода на съд, че останалите оплаквания на Ч.
за лоши битови и хигиенни условия и за неосигуряване на индивидуална корекционна
работа с ищеца, са недоказани и неоснователни.
11. Независимо от изложеното обаче, съдебното решение е
частично неправилно, но само с оглед размера на присъдената като обезщетение
сума.
Според настоящия съдебен състав,
първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
неправилно, изхождайки от характера, времетраенето на търпене на вредите и
доказания им интензитет, е определил размер на дължимото обезщетение от 15672
лв. Така определеният размер е прекомерно завишен и не отговаря на критериите
за справедливост, определени в нормата на чл. 52 от ЗЗД.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД
(чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория
и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Доколкото в случая са налице
кумулативно елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че е доказана само
една част от оплакванията, техният вид и характер, съобразявайки кумулативното
въздействие на неблагоприятните условия върху личността на ищеца,
интензивността и продължителността на това въздействие (1594 дни), както и жизнения стандарт в страната
през исковия период (минималната
работна заплата през периода 01.07.2015 - 31.12.2015 г. е в размер на 380 лв.,
през 2016 г. - 420 лв., през 2017 г. – 460 лв., през 2018 г. – 510 лв., през
2019 г. - 560 г., а през 2020 г. – 610 лв.), настоящата касационна инстанция намира, че справедлив
размер на обезщетението за исковия период би била сума от 7476 лв.
12. С оглед гореизложеното съдебното решение в осъдителната
му част следва да бъде отменено частично за сумата над 7476 лв. до присъдения
от първоинстанционния съд размер от 15672 лв., а исковата претенция за
разликата над 7476 лв. да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата му
част решението на първоинстанционния съд, като правилно следва да бъде оставено
в сила. Това има за последица частична основателност на касационната жалба на
ГДИН.
Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Пловдивският административен съд, ХIХ
касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1615 от 30.07.2021
г. на Административен съд – Пловдив, ХІІ с., постановено по адм. д. № 1111 по
описа на съда за 2020 г., в частта, с която Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията"- гр. София е осъдена да заплати на А.П.Ч., ЕГН **********, сумата над 7476 лв. до присъдения
размер от 15672 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Арест - Пловдив и Затвора Пловдив, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.П.Ч., ЕГН ********** срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София, иск с правно основание чл. 284 и
сл. от ЗИНЗС, вр. с чл. 3 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Арест
- Пловдив и Затвора Пловдив в периода от 07.05.2015 г. до 11.02.2019 г. и от
09.08.2019 г. до 26.05.2020 г. за сумата над 7476 лв. до присъдения размер от 15672
лв.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1615
от 30.07.2021 г. на Административен съд – Пловдив, ХІІ с., постановено по адм. д.
№ 1111 по описа на съда за 2020 г. в
останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.