МОТИВИ към
присъдата по НОХД №
4562 по
описа
на Варненския районен съд за 2020
година, ХХІХ
състав
Варненският районен прокурор е
внесъл във ВРС обвинителен акт, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия В.Д.З., за извършено
от него престъпление от общ характер, наказуемо съответно по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК.
В заключителната част на
обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. В.Д.З.
***, се е заканил на Р.Д.Т. с убийство - опрял нож в
гърлото му с думите „Ще те заколя", след което опрял ножа в корема му с
думите „След това ще те разпоря", като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението и счита, че посъдимия следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено
наказание.
Защитникът
на подс.З. в
съдебно заседание моли съда да да оправдае
последния.
Подсъдимият З. не се
признава за виновен.
След преценка на събраните в производството
релевантни гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На
17.06.2019 г. около 11,32 ч. подс. В.З. паркирал автомобила си „Киа Рио" с per. № В4995ВС на
ул. „Г.Раковски" в гр. Варна непосредствено пред подхода, представляващ
изход на гаражите на кооперацията на ул. „Иван Драсов" № 10. Подсъдимият
имал работна среща наблизо, поради което оставил автомобила там и се отдалечил
пеш. Преди това оставил на предното стъкло изписан номера на мобилния си
телефон върху лист. Няколко минути по-късно свид. Т. решил да излезе с
автомобила си „Опел Астра" от гаража, като бил придружаван от приятелката
си св. Р.С.. В момента, в който се насочил към изхода, свид. Т. забелязал, че
на улицата непосредствено пред изхода е паркиран лек автомобил „Киа Рио",
който запречвал изхода откъм гаражите и възпрепятствал излизането на автомобили
от там. Свид. Т. се приближил до този автомобил и видял изписаният на лист
номер, след което го набрал от телефона си. Подс. З. вдигнал и Т. го помолил да
дойде да измести автомобила си, тъй като му пречи. След около 5 минути — в
11,39 ч., подс. З. пристигнал до мястото. Той видял свид.Т. да чака до
автомобила си на изхода на гаражите и започнал да му крещи, че е не е добър
шофьор, тъй като според него имало достатъчно място да мине един автомобил
покрай неговия. Свид. Т. му обяснил, че няма как да излезе от гаража, но подс. З.
продължил да вика и да ръкомаха. Свид. Т. се отдалечил от автомобила си и се
приближил до подс. З., като му казал да си премести автомобила, тъй като бърза.
Тогава подс. З. отишъл до предната лява врата на автомобила си „Киа",
извадил от вратата нож и се насочил към свидетеля. Поставил ножа с острие към
него непосредствено до шията му и изрекъл думите „Ще те заколя", веднага
след това опрял ножа до корема му и казал „След това ще те разпоря". Свид.
Т. се стреснал и се отдръпнал назад, като го попитал защо прави всичко това.
Подсъдимият не отговорил нищо, а спокойно си влязъл в автомобила. Всички
действия на подс. З. били възприети и от свид. Р.С.. Свид. Т. се опитал да
отвори шофьорската врата на З., като му извикал да изчака да се обади на тел.
112, но подсъдимият потеглил забързано и се отдалечил по улицата с автомобила
си. Свид. Т. съобщил за случилото се на тел. 112 и бил насочен към Първо
РУ-Варна. Веднага след това отишъл до Първо РУ-Варна и подал жалба срещу него,
тъй като се чувствал изплашен за живота и здравето си от действията на подс. З..
По
делото е изискан запис от охранителните камери на намираща се в непосредствена
близост до местопроизшествието банка „Пиреусбанк". Изготвена е била
видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза на представените
видеозаписи. Установено е, че видеофайловете са цифров презапис от твърд диск
на охранителна система, не се установяват следи от манипулации. Видеофайловете
са цветни, заснети от три камери. Камерите са стационарни и наблюдават част от
улица с паркирани автомобили. От записите се установяват действията на лице от
мъжки пол. В 11,32,20 ч. в обхвата на Камера 01 паркира сив на цвят автомобил с per. № В4995ВС.
Същият паркира на място, което е и подход към гараж. От автомобила слиза лице
от видим мъжки пол, на възраст около 60 г., с нормално телосложение, с
диоптрични очила, прошарено лицево окосмяване, поставени слънчеви очила на
главата и чантичка през рамо. Лицето взема раница от задната седалка на
автомобила и излиза от обхвата на камерите, като в 11,33 ч. отново влиза в
обхвата на камерата, отварял вратата на автомобила, след което отново излиза от
обхвата. В 11,39,14 ч. същото лице влиза в обхвата на камерата, като
жестикулира в посока подхода към гараж. В 11,39,37 ч. в обхвата на камерата се
появява второ лице от мъжки пол с атлетично телосложение, облечено с тъмна
тениска с къс ръкав и къси панталони, което се насочва към първото лице.
Последното отваря вратата на автомобила, изважда от шофьорската врата предмет,
наподобяващ нож. Приближава се към второто лице, хваща предмета с две ръце и го
приближава до второто лице в областта на гърдите и врата. Второто лице се
отдръпва назад. Първото лице жестикулира с предмета, след което в 11,39 ч. се
качва в автомобила и потегля, като излиза от обхвата на камерата.
Изведени
са фотокопия от изображенията на първото лице от мъжки пол. Резултатът от
сравнителният анализ позволява да се направи заключение, че на посочените кадри
най-вероятно е заснето едно и също лице, посочено като В.Д.З..
В хода на съдебното следствие бяха
разпитани свидетелите Р.Т., Р.С., Т.Ч. и
С.Д.. Посочените
свидетелски показания са последователни, логични, безпротиворечиви, взаимно
допълващи се, поради което и съдът изцяло ги кредитира и базира на тях
фактическите си изводи по делото. Разгледани в тяхната връзка свидетелските
показания разкриват цялостната картина на престъпното деяние и на последиците
за пострадалата от него. Следва да се посочи, че част от разпитаните свидетели,
са очевидци и възпроизвеждат свои непосредствени възприятия от инкриминираното
деяние. Показанията на останалите свидетели, като производни доказателствени
източници са от значение за проверка на достоверността на първичните
доказателства- показанията на очевидците, като съдът намира, че е налице пълно
припокриване между двете.
С най-голямо значение за
изясняването на фактическата обстановка са показанията на свидетелката-очевидец
Р.С. която непосредствено е възприела действията на подсъдимия. Нейните
показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са
последователни, безпротиворечиви и логични. Макар и като пострадал
от престъплението свид. Т. да е заинтересуван от изхода на делото, не са налице
основания за съмнение в достоверността на дадените от него показания. Както на
досъдебното производство, така и пред съда, същият е излагал последователно
твърденията си относно самоличността на извършителя и обстоятелствата, при
които е извършено деянието. Липсва и логична причина пострадалият да сочи
неверни обстоятелства относно извършени от подсъдимият действия, като не са
установени и някакви особени обстоятелства, които да представляват мотив за
потвърждаване на неистина в тази насока. Най-съществено в случая обаче е, че
твърденията на пострадалия се подкрепят от показанията на свидетелката С.,
както и от заключенията по назначените видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза и
тройна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, които са от особено голямо значение за изясняването на
делото.
Съдът не кредитира обясненията дадени в хода на съдебното следствие
от подс. З., тъй като те не съвпадат с фактическата обстановка установена с другите
събрани писмени и гласни доказателства. Твърденията на подс. З. че не бил извършвал деянието в което
е обвинен са голословни и не са подкрепени с доказателства. Съдът приема същите за защитна теза с оглед
избягване на осъдителна присъда. Същият твърди, че не бил насочвал нож към свид. Т.. Заявява, че
наистина насочил към гърдите Т. предмет за да го респектира, но това не бил
нож, а мистрия.
В хода на съдебното следствие бе назначена
тройна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза. Видно от
заключението на същата –качеството на заснетото изображение не позволява да се
определи какво точно представлява заснетия предмет. На част от кадрите предмета
наподобява „нож“ с тъмна дръжка, широка сребриста на цвят повърхност, заостряща
се към края. На друга част от кадрите ъгъла на дръжката и захвата на
предмета-наподобяват „мистрия“. Подс. З. е хванал острия предмет с две ръце и
го е насочил отдолу нагоре към областта на гърдите и шията на второто
лице-свид. Т.. Второто лице се отдръпва назад
и се опитва да блокира действията на подс. З.. След което подсъдимият
хваща предмета с лявата си ръка и отново насочва предмета към свид. Т. в
областта на корема.
Изложените обстоятелства се установяват от показания дадени в хода
на съдебното следствие на свидетелите Р.Т., Р.С., Т.Ч. и С.Д., заключенията по видеотехническата и
лицево-идентификационна експертиза, тройната видеотехническа и
лицево-идентификационна експертиза, както и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
След като прецени, че всички
доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички
елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът :
ПРИЗНА
ПОДС. В.Д.З.
ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
На 17.06.2019 г. в гр. Варна, се е заканил на Р.Д.Т.
с убийство - опрял нож в гърлото му с думите „Ще те заколя", след което
опрял ножа в корема му с думите „След това ще те разпоря", като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Горното решение, съдът взе
по следните правни съображения :
Налице са всички елементи на фактическия състав на престъплението
по 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Съгласно Тълкувателно решение № 53 от
18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК, за осъществяване на това
престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна
страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се
е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време
на извършване на деянието, а не след минаването на определено време. Ето защо
за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на
заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е
действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да
настъпи.
В процесния случай заканата е
обективирана, както с думи, така и с действие - показване на нож от подс. З.,
който го е хванал с две ръце и го е насочил отдолу нагоре към областта на
гърдите и шията на свид. Т.. След което подсъдимият хваща предмета с лявата си
ръка и отново насочва ножа към свид. Т. в областта на корема. Съдът намира, че това е спомогнало пострадалото
лице да възприеме заплахата като реална,
непосредствена и осъществима още повече, че ножа е насочен от подсъдимото лице
към свид. Т. два пъти към жизненоважни органи. Следва да се отбележи, че
пострадалият не само е възприел заканата насериозно, като такава, но и от
доказателствата по делото се установява, че същият реално се е уплашил от
реализиране на заканата- позвънил е на 112 и алармирал за случило се. Съдът приема, че насочения към свид. Т. остър
предмет представлява именно- „нож“. Горното се прие от съда предвид
кредитираните показания на свид. Т. и свид. С., както и предвид изготвените и
кредитирани от съда видеотехнически и лицево-идентификационни експертизи, чиито
заключения не отричат с категоричност, че процесния предмет е именно „нож“.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс. З., че държания от него
предмет е бил „мистрия“. Съдът намира, че дори и да беше доказало в хода на
съдебното следствие, че острия предмет представлява- „мистрия“, то този предмет
е също не по-малко опасен от ножа. Същият притежава необходимата острота, с
него също е напълно възможно да бъдат нанесени наранявания, както и да бъде
осъществена закана.
Деянието е
извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и пряко е желаел това. Подсъдимият е съзнавал
съдържанието на отправените от него закани, разбирал е че онагледава заканата
си с предприетите от него действия по опиране на нож в гърлото и корема, бил е
наясно, че пострадалият е възприемал заканата насериозно и реално се е уплашил
за живота си и пряко е целял тези обстоятелства.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало, трудово ангажиран,
добрите характеристични данни на подс. З..
Отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства – няма.
Причини за извършване на деянието са ниската степен на правна култура у
подсъдимия, незачитане на
законоустановения ред в страната.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по
чл. чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до 6 години При преценка на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства по делото съдът намира, че следва да се наложи наказание по реда
на чл. 55 ал.1 т.2 б.Б НК – Пробация.
За да индивидуализира наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид сравнително не-високата
степен на обществена опасност на престъплението сравнено с други от този вид и
ниската степен на обществена опасност на самия деец – подсъдимия не е осъждан, с висше образование, работи-
преподавател в ВВМУ „Никола Вапцаров“ гр.Варна, с добри характеристични данни,
без други противообществени прояви, като извършеното е инцидентен случай в
неговия живот. В тази връзка съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи
вината на подс. З. обстоятелства. Предвид
гореизложеното, съдът при определяне на наказанието на подсъдимия З. за престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал.1 от НК приложи
правилото
на чл. 55 ал.1 т.2 б.Б от
НК и определи
наказанието на същия при многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съдът
намира, че на подс. З. следва да бъде наложено наказание, което да му
въздейства възпиращо и превъзпитаващо. В този смисъл
съдът замени наказанието
Лишаване от свобода, тъй като не е предвиден най-ниския предел с пробация. В
този смисъл съдът наложи наказание
“ПРОБАЦИЯ” СЪС СЛЕДНИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ:
на осн.чл.42А ал.2 т.1 от НК-
задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от шест
месеца.
на осн.чл.42А ал.2 т.2 от НК –задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
Съдът счита, че спрямо подсъдимия следва да бъдат наложени
първите две задължителни пробационни мерки в размер към минималния предвиден в
закона и не следва да се прилагат други
пробационни мерки- предвид неговата трудова ангажираност. В
тази връзка, съдът намери, че останалите предвидени в чл. 42а, ал. 2 от НК пробационни мерки са неудачни в
случая, налагането им е неуместно, предвид обстоятелството, че биха попречили
на подсъдимия да работи и да изпълнява задълженията си.
По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение
на подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на
генералната превенция. Съдът намира, че
така определеното наказание ще бъде адекватна санкция, напълно
съответстваща на извършеното престъпление и оценката за неговата обществена
опасност. Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението извършено от подсъдимото лице и подходящ
да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъденото лице, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще
му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това
ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК,
съдът възложи съдебните и деловодните разноски в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: