Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
22.05.2023 г., град Добрич
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в
публично заседание на двадесет и пети април, две хиляди двадесет и трета година, пети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия
Н.Каменска адм. дело № 173 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и е образувано е по жалба на М.С.А. с ЕГН ********** ***,
подадена чрез адв. С.Р. – АК Варна, срещу Заповед за
прилагане на ПАМ № РД-14-732/22.02.2023 г., издадена от началник на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Русе към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Русе (РД АА), с която са наложени следните ПАМ: по т. 1 по реда на чл.106а,
ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1, във връзка с ал. 7 от ЗАвтП временно спиране от
движение на МПС лек автомобил марка „Мерцедес Спринтер“
от категория М1, с рег. № ТХ2156АР, собственост на В.М.Х. до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца чрез сваляне на един
брой табела с рег. № ТХ2156АР и отнемане свидетелство за регистрация №
*********, издадено в Р. България; по т.2 по реда на чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“
и ал.2, т.3 от ЗАвтП временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № *********
на жалбоподателя М.С.А., в качеството му
на водач на лек автомобил марка „Мерцедес Спринтер“
от категория М1, с рег. № ТХ2156АР, до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година.
Жалбоподателят не е
съгласен с издадената заповед като оспорва фактическите обстоятелства, изложени
в нея. Твърди, че на посочената в ЗППАМ дата – 18.02.2023 г. не е бил водач на
МПС с рег. № ТХ2156АР, а е бил пътник. Като водач сочи друго лице, проверено на
същата дата от контролните органи на РД „Гранична полиция“ – Русе (РДГП) при ГКПП
„Дунав мост“. Жалбоподателят отрича да е извършвал услуга за обществен превоз
на пътници срещу заплащане по две причини, защото не е бил водач и защото не е
получавал заплащане на услуга превоз на пътници (обществен превоз) по смисъла
на §1 от ДР на ЗАвтП. Претендира нищожност на оспорената заповед поради липса
на компетентност на органа издател, който не му представил при връчване на
ЗППАМ мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“, че е оправомощен по смисъла на чл.
107, ал. 1 от ЗАвтП. Счита, че заповедта не е издадена в предписаната от закона
форма, тъй като липсват мотиви – фактически и правни съображения защо се
прилага мярката. Счита, че заповедта е издадена в нарушение на материалния
закон, както и на административно-производствените правила поради липса на
уведомяване за откриване на административно производство, неизяснена фактическа
обстановка, необсъждане обясненията и възраженията, необсъждане на събраните по
реда на чл. 44, ал. 2 от АПК писмени сведения и липса на цялостна преценка на
събраните доказателства. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
заявява, че поддържа жалбата, с изключение доводите за нищожност на
административния акт поради липса на компетентност на органа издател. Посочва
друга причина за нищожност – с обжалваната заповед са наложени две ПАМ на две
различни физически лица, което не отговаря на изискванията на АПК. Иска
присъждане на сторените по делото разноски съгласно приложен списък.
Ответната страна, началник
на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Русе не изразява становище по
същество, в съдебно заседание не се явява, не се представлява.
Жалбата е допустима като подадена от
адресата на заповедта в законоустановения 14-дневен срок. Заповедта е връчена на 24.02.2023 г. (л.28), а жалбата срещу нея е
подадена на 02.03.2023 г. За жалбоподателя, в
качеството му на водач на процесния автомобил,
посредством който е извършено нарушението, но не и на собственик на същия, е
налице право на жалба по отношение на наложената с оспорваната заповед ПАМ по
т. 2, а именно по чл. 106а, ал. 1, т. 4 б. „б“ и ал. 2 във вр.
с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП.
По отношение на т. 1 от процесната заповед, с която, на основание чл. 106а, ал. 1,
т. 1 б. „б“ във вр. с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП
временно е спряно от движение МПС „Мерцедес Спринтер“
чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер ТХ2156АР и отнемане на
свидетелството му за регистрация № *********, до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12 месеца, за жалбоподателя А. липсва правен интерес от така
направеното оспорване, защото с това по никакъв начин не се засяга правната му
сфера. Точка 1 от ЗППАМ е насочена не към извършителя (в случая водача на МПС),
а към средството, с което е извършено нарушението, поради което и адресат на
упражнената административна принуда не е нарушителят, а собственикът на
спряното от движение МПС, независимо че поведението на първия е дало основание
за налагане на принудителната мярка. По тази причина само собственикът на
спряното от движение МПС или лицето упражняващо на друго законно основание фактическа
власт върху МПС, може да оспорва законосъобразността на мярката. Не е спорно по
делото, че собственик на „Мерцедес Спринтер“ с рег. №
ТХ2156АР, с който е извършено нарушението, довело до налагането на процесната ПАМ, е В.М.Х., като не се твърди наличие на правно основание, на
което жалбоподателят да държи спряното от движение превозно средство, както и не се представят доказателства в тази насока. Посоченото обуславя
извод, че в тази част жалбоподателят
М.С.А. не е адресат на
административния акт и жалбата му е недопустима. По горните съображения жалбата
в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото
прекратено.
По отношение т. 2 от оспорената
ЗППАМ съдът разгледа жалбата въз основа на приетите по делото
писмени доказателства и твърденията на страните, като приема за установено по делото следното:
С оспорената
заповед в частта по т. 2 на М.С.А. *** е наложена ПАМ за това, че на 18.02.2023г. около 16,30 часа в
гр.Русе, района на ГКПП „Дунав мост“ като водач на МПС, марка „Мерцедес Спринтер“, категория М1, с рег. № ТХ2156АР извършва
международен обществен превоз на петима пътници (Н.С. А., Н.Н.Н.,
Ш.Х.А., С.Р.С. и А.М.А.) от Р България до Р Германия без превозното средство да
има издадено заверено копие към лиценз на Общността и без то да е вписано в
списък на МПС към лиценз, издаден от Министерството на транспорта и
съобщенията.
Нарушението е
установено след снемане обясненията на петимата пътници и на жалбоподателя М.А..
Пътуващият с
жалбоподателя Н.С. А. (л.32) е посочил пред контролните органи в писмените си
сведения от 18.02.2023г., че пътувал същия ден от Каварна за Добрич, където го
чакал приятел – М.. Качил се на бус, в който били
петима възрастни и две деца. Според писмените сведения на С.Р.С. (л.33), тя
пътувала за Германия, не е плащала на М., който бил приятел на мъжа й. От
сведенията на А.М.А. (л.34) става ясно, че на 18.02.2023 г. около 13 ч. в гр.
Добрич М. взел нея и двете й деца с бус, пътували за
гр. Кил, Германия, при майка й Светла Огнянова. Тя свидетелства и за предходни
пътувания с М. до Германия. Твърди, че има роднинска връзка между М. и майка й,
които помежду си се разбират за разходите по пътуването. В писмените си
сведения (л.35) Ш.Х.А. заявява пред контролните органи, че когато му се наложи, пътува до гр. Браке в Германия, баща му, който се познавал с М., оправял
разходите за пътуването и се разбирал с М. да го вземе с буса
до Германия. На 18.02.2023 г. отишъл в Добрич, където М. го взел с буса, в който имало едно младо момче и една жена с две
деца.
В сведенията си Н.Н.Н. посочва, че предния ден се разбрал с вуйчо си М. да
дойде да го вземе от дома му и да го закара в гр. Хановер, Германия, където
работи. На 18.02.2023 г. в 11.00 ч. М. го взел от дома му, качил се първи, а
след него се качили двама мъже, две жени и две деца. Пътуването било по-удобно,
защото го вземали от дома му в България и
го оставяли също до дома му в Германия, а и било по-евтино от автобуса -
30 евро за покриване на разходите до
Хановер.
Жалбоподателят също
е дал на 18.02.2023 г. писмени обяснения, според които същия ден тръгнал от
Добрич около 13.00 ч. с използвания микробус „Мерцедес Спринтер“
ТХ2156АР, като взел петима познати и две деца за Германия.
За деянието срещу
жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 332563/22.02.2023
г. (л.21).
Въз основа на така
съставения АУАН е издадена и оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-732/22.02.2023г.
(л.26-27).
По искане на
жалбоподателя съдът е изискал по делото информация от РДГП-Русе като в писмо с
изх. № 406600-1010/24.03.2023г. (л.49) директорът на РДГП-Русе отговаря, че в
АИС – „Граничен контрол“ не се регистрират данни, които да посочват лице, което
управлява МПС при преминаване през ГКПП. Според справка в АИС – „Граничен
контрол“ на 18.02.2023 г. М.С.А. има регистрирано в 15,30 ч. преминаване през
ГКПП Русе – „Дунав мост“ при напускане територията на Република България с лек
автомобил марка „Мерцедес“, с български рег. № ТХ2156АР. При извършената проверка
на същата дата на превозното средство и на пътуващите с него лица е установено,
че именно М.С.А. е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, с български рег.
№ ТХ2156АР. Това обстоятелство се потвърждава от присъствалия на място
инспектор Иван Ю. Велков (л.51-52) и от далите обяснения лица, пътували в
превозното средство.
При така
установената фактическа обстановка, оспорената заповед за налагане на ПАМ е
правилна, законосъобразна и не страда от визираните в жалбата пороци.
Съгласно
разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по
чл. 106 и чл. 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор
на ИА „Автомобилна администрация“ или от упълномощени от него лица. Със Заповед
№РД-01-553 от 23.11.2021 г. (л.20) на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и чл.
7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, изпълнителният директор на ИА
„Автомобилна администрация“ е упълномощил изрично посочени в заповедта
длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП, в това
число и началниците на областни отдели в РД АА.
Оспорената заповед
е издадена от началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе към РД АА-Русе, поради което
изхожда от материално компетентен орган.
Заповедта в частта
й по т. 2 отговаря на изискванията за форма и съдържание на административен акт.
Изрично в нея е посочено правното основание за налагане на принудителната
административна мярка - чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ ЗАвтП, както и фактическото
основание - извършване на международен обществен превоз на пътници без за МПС
да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в
списъка на МПС към лиценз, издаден от МТС. Посочени са и всички релевантни
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на нормативно регламентираните материалноправни
предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 106а,
ал. 1, т. 4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАвтП, а именно извършен на 18.02.2023 г. от М.С.А.
международен обществен превоз на пътници с автомобил при липсата на изискуемите
от закона документи за осъществяване на дейността.
Съдът не установи в
производството по издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Заповедта
е издадена след изясняване на фактическата обстановка, поради което оплакването
за нарушаване на чл.35 и чл. 36, ал. 3 от АПК е неоснователно.
Фактическите
констатации, на които се основава оспорената заповед, са обективирани
в съставения АУАН, в писмените обяснения на пътници и водача, въз основа на
които е издадена и заповедта.
Заповедта е съобразена с материалния
закон.
Жалбоподателят в
обясненията, дадени по време на проверка на 18.02.2023 г., не отрича факта, че е
управлявал проверяваното МПС (л.37). В подаденото възражение вх.
№52-00-55-1918/ 02.03.2023 г. (л.28-29) прави изявление, че не е бил водач на
проверяваното МПС. Същата теза се развива и в жалбата до съда. Според настоящия
състав това твърдение не се потвърждава от доказателства, събрани по делото –
докладна записка от инспектор Иван Ю. Велков (л.51-52), сведенията на пътниците
в буса (л.32-36) и справката на
РДГП-Русе отговаря, че в АИС – „Граничен контрол, поради което представлява
защитна теза и не следва да се кредитира.
Другото възражение
в жалбата, че осъществяваният от жалбоподателя превоз не може да се квалифицира
като „обществен“, понеже не бил срещу заплащане, също е неоснователно.
Съгласно чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията
на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници
или товари - лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на
„Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови
превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение
на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз
и удостоверение в закона, е предвидено налагането на ограничителните мерки,
визирани в чл. 106а ЗАвтП.
Легална дефиниция
на понятието „обществен превоз“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП – всеки
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство.
Обстоятелството, че
превозът е бил осъществяван срещу заплащане се доказва от представените по
делото писмени сведения, снети от трима от пътниците в автомобила – Н.Н.Н., А.М.А. и Ш.Х.А.. Последните двама сочат, че друго
лице плаща на М. за превоза, затова не знаят цената. Двама от пътниците Н.Н.Н. и А.М.А. дават сведения за многократност на
упражняваната от жалбоподателя транспортна дейност.
По отношение
твърдението в жалбата, че получените от пътника Н.Н.Н.
30 евро представлявали заем, а не плащане за превоза, жалбоподателят не
ангажира доказателства.
Самите писмени
сведения, дадени от пътниците, са годно доказателствено
средство, тъй като са снети по реда на чл.44 АПК. Сведенията са подписани
собственоръчно от лицата, както са ги дали, а сведенията от А.М.А. и от Н.Н.Н. са подписани от служителя, който ги е снел с посочено
име и длъжност.
За оборване на така
установените чрез писмените сведения уговорки за осъществяване от жалбоподателя
на транспортна услуга срещу заплащане, не са ангажирани доказателства от
жалбоподателя. Съставеният АУАН е официален свидетелстващ документ, който се
ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверените в него факти и обстоятелства за извършен превоз. Поради това
съдът счита, че в настоящото производство е безспорно установено, че на
посочената в оспорената заповед дата, място и обстоятелства, жалбоподателят е
извършвал обществен превоз на пътници.
Предвидено е в
разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.“б“ от ЗАвтП, че за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно
превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие
към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от
една година, която мярка се осъществява чрез отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство и контролния талон към него - чл. 106а,
ал. 2, т. 3 от ЗАвтП.
При прилагане на
чл. 106а от ЗАвтП административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, с оглед императивния характер на разпоредбата. Това означава, че
винаги, когато е установено административно нарушение, посочено в някоя от
хипотезите на чл. 106а от ЗАвтП, административните органи са длъжни да приложат
съответните мерки.
Неоснователно е
възражението за наличие на съществено нарушение на
административно-производствените правила поради липса на уведомяване за
откриване на административното производство. Административният орган не дължи
уведомяване в производството по налагане на ПАМ.
Обстоятелството, че
с обжалваната заповед са наложени две ПАМ на две различни физически лица, което
се сочи в съдебно заседание от адвоката на жалбоподателя, не се отразява на
законосъобразността на издадения административен акт, предвид възможността
същият да се обжалва изцяло или в отделни негови части.
Относно възражението при
определяне на срока на мярката, съдът намира, че той е определен в нормата чл.
106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП и не може да бъде изменян по преценка
на административния орган. Моментът, до който ще действа мярката, е изрично
дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението.
Обстоятелството, че жалбоподателят изобщо не желае да се снабди с лиценз,
защото твърди, че не извършва дейността „обществен превоз“ на пътници, според
приетото в посочената норма за налагане на ПАМ определя, че срокът на мярката
ще е до една година месеца, така както е посочено в заповедта.
При горната
фактическа обстановка и тази нормативна регламентация следва извода, че
оспорената заповед в частта й по т.2 е издадена в съответствие с материалния
закон. В резултат от гореизложеното, жалбата в частта срещу т. 2 от ЗППАМ следва
да се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Добрич,
V състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
определението за даване ход по същество и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.С.А. Заповед за прилагане на
ПАМ № РД-14-732/22.02.2023 г., издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Русе към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, в частта й по
т.1, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 б. „а“ и ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП временно е спряно от
движение МПС лек автомобил марка „Мерцедес Спринтер“
от категория М1, с рег. № ТХ2156АР, собственост на В.М.Х.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 173/2023 по описа на
Административен съд Добрич в горепосочената част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.А. с ЕГН ********** ***
срещу Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-732/22.02.2023 г., издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе към
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, с която на основание чл.106а,
ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от ЗАвтП е постановено временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС №********* на М.С.А., издадено на 18.09.2015 г. от МВР-Добрич до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с касационна жалба, подадена чрез настоящия съд, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република
България. В частта, с която се прекратява производството, решението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
Н.Каменска