Определение по дело №112/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1217
Дата: 30 април 2020 г.
Съдия: Ваня Василева Ванева
Дело: 20202100500112
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   1217

 

гр.Бургас, 30.04.2020г. 

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, въззивен състав, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и двадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела Михова

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №112 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. №685/14.01.2020г., подадена от Д.В.Г., чрез пълномощника адв. М.Д., с която се обжалва Решение №222 от 29.10.2019г., постановено по гр.д. №93/2018г. по описа на Районен съд Поморие.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Д.В.Г., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес ***, оф.3, адв. Д.Димова - БАК, срещу община Поморие, за установяване по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор №57491.501.29 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, одобрени със Заповед №РД-18-36/29.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Поморие, местност „Малкото езеро”, с площ от 463 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори: №57491.501.457; №57491.501.28; №57491.501.555; №57491.501.24 и за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху същия имот.

По делото е постановено Определение №787/26.11.2019г., по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, с което е допълнено Решение №222/29.10.2019г., постановено по гр.д. №93/2018г., по описа на Районен съд Поморие, като е осъдена Д.В.Г., ЕГН:**********,***, сумата от 600 лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски. Със същото определение са оставени без уважение исканията на Д.В.Г. за присъждане на направените от нея разноски по делото, както и за намаляване на присъденото на Община Поморие адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. до минимума, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Горепосоченото определение не е обжалвано от никоя от страните и е влязло в сила.

Твърди се във въззивната жалба, че постановеното решение е недопустимо, неоснователно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изложени са твърдения за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, както и за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Направени са следните доказателствени искания: да се допусне изготвяне на нова експертиза, която да отговори на въпросите, формулирани във въззивната жалба. В случай, че съдът откаже допускането на експертиза, да бъдат издадени съдебни удостоверения, с които въззивницата да се снабди с други такива от Министерство на икономиката, Областна управа – Бургас, Държавен и Военен архив относно процесния имот, както и намиращите се в Общинска служба земеделие и гори документи, скици, както и тези, намиращи се в Община Бургас при изготвяне на актове за държавна и общинска собственост на процесния имот. Иска се да бъдат допуснати двама свидетели, които да уточнят границите на процесния имот.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Община Поморие, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че предявеният иск е недопустим, а по същество - неоснователен. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски. Иска се да бъдат оставени без уважение доказателствените искания на въззивницата. Не са ангажирани доказателства.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Едновременно с това съдът следва да се произнесе по доказателствените искания на страните:

С исковата молба е поискано допускане на свидетели при режим на довеждане, като това доказателствено искане е уважено от първоинстанционния съд. С Определение от 23.11.2018г., районният съд е допуснал по двама свидетели на всяка от страните при режим на довеждане. Свидетелите на ищцовата страна са разпитани в съдебно заседание, проведено на 23.01.2019г. Искането за допускане на гласни доказателства от въззивния съд чрез разпита на двама свидетели е преклудирано на основание чл.266, ал.1 от ГПК и като такова следва да се остави без уважение.

Поисканата с въззивната жалба повторна експертиза, съдът намира, че следва да бъде допусната на основание чл.266, ал.3 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Решаващите изводи на районния съд по делото са на базата на заключението на вещото лице Мирчо Мавродиев, което е било своевременно оспорено от ищцата. Към първоначалната експертиза, още преди изслушването ѝ са зададени допълнителни въпроси, чието допускане е оставено без уважение от първоинстанционния съд. От материалите по делото е видно, че искането за назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза е направено своевременно - по време на изслушването на вещото лице, в съдебно заседание, проведено на 01.04.2019г., представена е и молба в този смисъл, изготвена по-рано, но е оставено без уважение.

Настоящият съд намира, че за пълното изясняване на спора от фактическа страна е необходимо да бъде допусната исканата експертиза.

Ето защо и на основание чл. 266, ал.3 от ГПК въззивният съд следва да допусне повторна съдебно-техническа експертиза, която да бъде извършена от три вещи лица, без участие на вещото лице Мирчо Мавродиев, извършило единичната експертиза и която да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба и поставени към първоначалната експертиза, както и тези, формулирани в настоящото определение.

Въпросите към експертизата, посочени във въззивната жалба, касаещи местонахождението и границите на имота на лице, което не е страна по делото – Димитър Петавраджиев са неотносими към настоящото производство, поради което не следва да се допускат.

Следните въпроси следва да бъдат допуснати:

След извършване на справка в Областна администрация Бургас, Държавен архив и Военен архив да се отговори на въпросите: съхранява ли се картен материал за солниците в местността „Малко солено езеро“ /„Сетя“/, запазени ли са и съхраняват ли се чертежи, планове или други документи за тази местност, включително и графична част от кадастрален план от 1947г. на град Поморие? Какви планове са действали за имота от 1930г. до настоящия момент, били ли са одобрени? Какви мероприятия за имота са били предвиждани по отделните регулационни планове, има ли данни същите да са били реализирани? Идентични ли са границите, или някои от тях на процесния имот, с границите, посочени по документите за собственост на ищцата, представени към исковата молба? Съдържат ли се данни за отчуждаване на имота, скици към момента на отчуждаване, при предаване на съответните институции или при връщането им на правоимащите лица? Съществуват ли списъци на правоимащите лица? Извършвани ли са промени в номерацията на имота през годините, като се вземат предвид актовете за имота? Да се изготви скица на процесния имот, на която да се обозначи къде се намират процесните солници спрямо съществуващите трайни геодезични знаци?

Издаването на съдебни удостоверения е поискано, в случай, че съдът не допусне исканата експертиза. С оглед обстоятелството, че настоящият състав допуска исканата експертиза, то не следва да се издават съдебни удосстоверения.

         С оглед на гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА в.гр.д. №112 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.

ДОПУСКА извършване на тройна съдебно – техническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени на единичната експертиза, както и тези формулирани в настоящото определение.

Експертизата да се извърши от вещите лица Стоян Желязков Илчев, Илка Петрова Бакалова, Мариета Рускова Гълъбова, след депозит от 600 /шестстотин/ лв., вносим от въззивницата Д.В.Г. в едноседмичен срок от съобщаването.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.В.Г. за допускане на двама свидетели.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.В.Г. за издаване на съдебни удостоверения.

Препис от определението да се връчи на страните и на вещите лица за сведение и изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

     2.