РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 284
08.02.2019г.,
гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, петнадесети състав в закрито съдебно заседание на
осми февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
разгледа
докладваното от председателя АД № 2322 по описа на Административен съд Пловдив
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
на молба, депозирана от адвокат К. Г., процесуален представител на жалбоподателя
А.А.К., с която на основание чл. 248 ал.1 от ГПК се иска ПАС да отмени
осъдителния диспозитив по съдебно Решение № 2582/06.12.2018г и така да се
измени същия, тъй като Първо РУП няма право на разноски.
От ответника с нарочна писмена
молба депозирана на 06.02.2019 г. по делото е изразено становище за неоснователност
на искането, тъй като с него се иска не допълване или изменение на решението на
ПАС, а се оспорва изцяло присъденото юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като се запозна с искането,
становището на страните и материалите по дело, намира следното.
На първо място неправилно в молбата на
процесуалния представител на К. е дадена
правна квалификация на искането за изменение на съдебното решение по чл. 248,
ал.1 от ГПК и неправилно е искано изменение на диспозитива чрез неговата
отмяна.
От друга страна задължение на съда е даде
вярната правна квалификация на искането с което е сезиран.
Всъщност молбата е с правно
основание чл. 175, ал.1 от АПК, уреждащ изрично възможността за поправка на
допусната в съдебното решение т.нар. очевидни фактически грешки. В този смисъл
и правилата на ГПК не намират субсидиарно приложение при изрична правна уредба
в АПК.
При така направеното уточнение от
фактическа и правна страна съдът намира за установено следното:
С посоченото Решение № 2582 от 06.12.2018г. на
Административен съд-Пловдив, постановено по АД № 2322 по описа на ПАС за 2018г.
Съдът е отхвърлил жалбата на
А.А.К., с ЕГН **********, против Отказ с
рег. № 4323-155/2018г. на Началника на Първо районно управление „Полиция“ при
ОД на МВР-Пловдив, с който на основание чл. 83, ал.5, вр. с чл.58, ал.1, т.10
от ЗОБВВПИ е отказано подновяване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20160175574 валидно до
13.07.2018г. на А.А.К..
Осъдил е А.А.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати в полза на Първо районно управление „Полиция“ при ОД на МВР-Пловдив
сумата в размер на 100 (сто) лева.
Съдът е допуснал опущение, тъй като съгласно
чл. 37, ал.2 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14
от 2015 г., изм. и доп., бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.01.2017г.) Главните
дирекции, областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция
"Международни проекти", дирекция "Управление на собствеността и
социални дейности", дирекция "Комуникационни и информационни
системи", Академията на МВР и Медицинският институт са юридически лица.
В този смисъл в диспозитива
на постановеното по настоящото дело решение е допусната очевидна фактическа
грешка, относно наименованието на юридическото лице в полза на което следва да
се заплати сумата в размер на 100лв. от жалбоподателя, поради което следва да
бъде допусната поправка на така констатираната грешка.
Воден
от горното, Съдът:
Р Е
Ш И
ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 2582 от 06.12.2018
г., постановено по адм. дело № 2322/2018 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, Първо отделение, ХV състав,
като вместо "ОСЪЖДА А.А.К., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати в полза на Първо районно управление „Полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив сумата в размер на 100 (сто) лева“, да се чете: ОСЪЖДА А.А.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати в полза на ОД на МВР-Пловдив
сумата в размер на 100 (сто) лева.“
Решението подлежи на обжалване, с касационна
жалба в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховен
административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/