№ 113
гр. Благоевград, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241200600128 по описа за 2024 година
Производството по делото пред Окръжен съд е образувано по въззивната
жалба на адв.Р., в качеството й на повереник на частния тъжител Р. С. Д. от
гр.П., и е за проверка на невлязлата в сила присъда №900149 от 23.06.2023
год., постановена по нчхд № 357/2020 год. по описа на РС С..
С цитираната присъда, районният съд е признал подсъдимата Д. В. П., с ЕГН
– **********, от гр. С. за невиновна, в това, че на 20 и 21.04.2019г.; 04 и
05.05.2019г.; 18 и 19.05.2019г.; 20 дни лятната ваканция; 01 и 02.06.2019г.; 15
и 16.06.2019г.; 06 и 07.07.2019г.; 20 и 21.07.2019г.; 03 и 04.08.2019г.; 17 и
18.08.2019г.; 07 и 08.09.2019г.; 21 и 22.09.2019г.; 05 и 06.10.2019г.; 19 и
20.10.2019г.; 02 и 03.11.2019г.; 16 и 17.11.2019г.; 07 и 08.12.2019г.; 21 и
22.12.19г.; половината от зимната ваканция и половината от пролетната
ваканция; 04 и 05.01.2020г.; 18 и 19.01.2020г.; 01 и 02.02.2020г.; 16 и
16.02.2020г.; 07 и 08.03.2020г.; 21и 22.03.2020г.; 04 и 05.04.2020г.; 18 и
19.04.2020г.; 02 и 03.05.2020г.; 16, 17 и 18.05.2020г.; 06 и 07.06.2020г.; 20 и
21.06.2020г.; 04 и 05.07.2020г.; 18 и 19.07.2020г.; 01 и 2.08.2020г.; 15 и
16.08.2020г.; половината от пролетната ваканция и 20 дни лятната ваканция -
на всички по-горе посочени дати, като родител не е изпълнила или по какъвто
и да е начин е осуетила изпълнението на влязлото в законна сила съдебно
Решение № 902 от 21.04.2016г, постановено по гражданско дело №1181 по
описа на РС – С., относно определения режим на лични отношения на Р. С. Д.
от град П., с детето му С. Р.а Д.а, като не е съдействала и не е предала детето
1
С. Р.ова Д.а на бащата – Р. С. Д., за да осъществи определеният му със
съдебно решение режим на лични отношения, поради което и на основание
чл.182, ал.2 НК във вр. с чл.26, ал.1 НК, във вр. с чл.304 НПК я е оправдал по
повдигнатото обвинение. С атакуваната присъда, съдът е възложил на
основание чл.190 от НПК в тежест на частният тъжител Р. С. Д. сторените по
делото разноски в размер на 2878.20 лева – за изготвените експертизи, както и
е осъдил същия да заплати на подсъдимата Д. П. сторените от нея по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2920 лева.
Недоволни от така постановената присъда останали и повереника и частния
тъжител, като повереника е обжалвал същата в срок, като в първоначално
депозираната бланкетна въззивна жалба /депозирана преди изготвяне на
мотивите на съда/ твърди, че решаващия съд е извършил неправилна
преценка на доказателствата по делото, в резултат на което е оправдал
подсъдимата по повдигнатото обвинение. Също така се сочи, че в хода на
производството по делото са допуснати от РС съществени нарушения на
процесуалните правила. Прави искане за отмяна на атакуваната присъда и
признаване на подсъдимата за виновна по обвинението, както и налагане на
наказание.
След запознаване с мотивите на съда, повереника е депозирал и подробно
допълнение към въззивната си жалба. В същото обосновава доводите си за
съществени процесуални нарушения с твърдение, че РС е изложил мотивите
само за едната форма на изпълнително деяние, в което подсъдимата е
обвинена, а именно- неизпълнение на съдебно решение относно режим на
родителски права, без да излага правни съображения за другата- осуетяване
изпълнението на съдебното решение. Твърди също така, че съда не е обсъдил
всички доказателства по делото, а с тези които е анализирал е постановил
неправилни изводи, както и че не е ясна волята на съда- дали поведението на
подсъдимата е несъставомерно или деянията са маловажни по смисъла на
чл.9,ал.2 от НК, на което основание тя следва да бъде оправдана.
Повереникът намира, че са допуснати и съществени нарушения на
процесуалните правила при постановяване на присъдата, тъй като съдът е
допуснал експертиза, без да посочи дали е допълнителна или повторна и без
да са налице основанията за това. Излага и съображения, че обвинението е
доказано при първата форма на изпълнителното деяние за датите-20-
21.04.2019 год.; 04.-05.05.2019 год.; 01-02.06.2019 год.; на 18.05.2020 и на 18-
19.07.2020 год. Счита, че с осуетяване изпълнението на решението от страна
на подсъдимата се е стигнал „…до противоправния резултат- отчуждаване на
детето…“. Излагат се и съображения, че подсъдимата е осъществила
престъплението, в което е обвинена съзнателно, тъй като е имала
манипулативно отношение по отношение на детето. Във въззивната жалба се
излагат доводи срещу атакуваната присъда и в частта й в която тъжителя е
осъден да заплати сторените по делото разноски , вкл. и е за експертиза, като
се твърди, че изплатеното възнаграждение на вещите лица е прекомерно.
Иска се признаване на подсъдимата за виновна и налагане на съответно
наказание, като алтернативно се прави и искане за изменение на присъдата в
частта за разноските за вещите лица. Доказателствени искания не се правят.
2
Срещу допълнението на въззивната жалба , защитата на подсъдимата е
депозирала писмено възражение, в което се твърди, че жалбата е
неоснователна. Излагат се съображения, свързани с това, че решаващия съд
правилно е анализирал събраните по делото доказателства, въз основа на
които е постановил и верни правни изводи. Счита за неоснователно
възражението направено в допълнението към въззивната жалба, че присъдата
е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, както и
излага доводи срещу всички оплаквания във допълнителната въззивна жалба,
свързани с неизпълнение на съдебното решение по предаване на детето в
посочените в жалбата дати. Сочи, че детето категорично отказва да отиде при
баща си, което е в резултат от поведението на бащата, а не на майката. Прави
се искане атакуваната присъда да бъде потвърдена, както и се представя като
доказателство решение по адм.дело 4709/2023 год. на ВАС.
В съдебно заседание частния тъжител Р. Д. се явява лично и с повереника си-
адв.Р.. Поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените
съображения, както и направеното искане- за отмяна на атакуваната присъда
и признаване на подсъдимата П. за виновна по повдигнатото й обвинение и
алтернативно- за изменение на присъда в частта за разноските.
Подсъдимата Д. П. също явява лично и със защитника си- адв.Ц.. Оспорват
жалбата по съображенията, изложени във възражението срещу нея и молят
присъдата на РС С. да бъде потвърдена.
В право на лична защита подсъдимата поддържа обясненията, които е дала
пред първата инстанция, като сочи, че на всяка дата за която има повдигнато
обвинение тя е била в дома си, като детето е отказвало да тръгне с баща си.
Моли атакуваната присъда да се потвърди.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното във
въззивната жалба и допълнението към нея, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след като извърши цялостна проверка на
атакуваната присъда и извън основанията, посочени от страните, съгласно
разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното от фактическа
страна:
Подсъдимата Д. П. е от гр.С., неомъжена, неосъждана, трудово ангажирана.
Същата е живяла на семейни начала с частния тъжител-Р. Д., като от
съвместното им съжителство има родено едно дете- С. Р.ова Д.а, родена на
**** год. До началото на 2016 год. родителите на детето- Д. П. и Р. Д. живели
заедно, след което се разделили, като майката взела детето и напуснали дома,
в който живеели в гр.П.. Около месец след раздялата бащата- частния тъжител
в настоящето производство, предявил граждански иск с правно основание
чл.127, ал.2 от СК пред РС гр.С., като претендирал да му бъдат предоставени
родителските права за детето С.. С Решение №902 от 21.04.2016г., по гр.д.
№1181/2015г., упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете С. Р.ова Д.а е предоставено на нейната майка -Д. П., при която е
определено и местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на
лични отношения с детето, както следва:
-до навършване на тригодишна възраст на детето — всяка първа и трета
3
събота и неделя от месеца за времето от 9ч. до 12ч. на съответния ден и всяка
втора и четвърта сряда от месеца за времето от 17ч. до 19ч. по местоживеене
на детето в присъствие на майката, както и на следните официални празници -
на трети март, на първи май, на шести май, на двадесет и четвърти май, на
шести септември, на двадесет и втори септември и на Коледа /25.12/ за
времето от 09ч. до 12ч. по местоживеене на детето в присъствието на майката,
а също и на рождения ден на детето за времето от 10ч. до 12ч. по
местоживеене на детето в присъствието на майката;
- а след навършване на тригодишна възраст - всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, с преспиване на детето при бащата, за времето от 10ч. в
събота до 17ч. в неделя; първата половина на пролетната ваканция и втората
половина на зимната ваканция, а също и двадесет дни през лятната ваканция,
по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се
задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата
кога ще ползва същия, а ако не направи това в посочения срок - бащата ще
има право да определи дните, през които да вземе детето, като уведоми
писмено майката до 31 май на съответната година; бащата да взима детето по
време на официалните празници както следва: през четните години на първи
май, на двадесет и четвърти май, на двадесет и втори септември и на Коледа
/Бъдни вечер и Рождество Христово/, като взима детето в 18ч. на предния ден
и го връща в 18ч. на съответния ден, а също и на рождения ден на детето за
времето от 10ч. до 18ч., освен ако този ден е събота или неделя, когато се
прилага посочения по-горе режим, а през нечетните години бащата да взема
детето на следните официални празници - на шести май, на шести септември,
на първи ноември, на Нова година /от 31.12 до 01.01/ и на Великден /от
Разпети петък до Велики понеделник, които в съответната година са
определени за празнуване/, като взима детето в 18ч. на предния ден и го
връща в 18ч. на съответния ден. Със същото решение бащата е осъден да
заплаща месечна издръжка за своето ненавършило пълнолетие дете С. Р.ова
Д.а в размер на 200лева, платима чрез нейната майка и законен представител -
Д. В. П..
След влизане в сила на съдебното решение същото било спазвано от
родителите в частта, относно определения режим на лични контакти между
детето и бащата, като съгласно съдебния акт срещите първоначално са се
осъществявали в присъствието на майката. С Определение от 13.12.2016г. по
гр.д.№784/2016г. на Районен съд - С. между страните е одобрено
споразумение, с което са постигнали съгласие до навършване на 3-годишна
възраст на детето С., срещите с бащата да бъдат провеждани без
присъствието на майката. След навършването на три годишна възраст на
детето, считано от 18.05.2018г., личните контакти между бащата и детето е
следвало да се осъществяват с преспиване в дома на бащата, съобразно
постигнатото споразумение между родителите по цитираното гр.д..
Още от момента на раздялата родителите имали силно влошени лични
взаимоотношения, като режима на свиждане реално бил осъществяван за
кратко време. Поради неизпълнението му, тъжителя в началото на 2017 год.
подал молба до Държавен съдебен изпълнител /Изпълнително дело №2/2017г.
4
по описа на СИС при РС – С./ за спазване на споразумението, постигнато
между страните по цитираното гр.дело, като ДСИ задължил подсъдимата да
спазва този режим, но последвали нови случай, в които майката била в дома
си с детето на датите, на които е следвало бащата да вземе детето, но
последното плачело и отказвало да отиде при баща си, поради което и реално
режима не се спазвал. Започнали многобройни сигнали и от единия родител и
от другия до различни социални институции- Дирекция за социално
подпомагане, до Държавна агенция за закрила на детето- сигнал за
отчуждаване на дете /от 26.04.2019 год. и от 06.06.2019 год./. Проверка на
сигналите била извършвана от Дирекция „Социално подпомагане” в град С.,
респ. изготвяни социални доклади, преди и след инкриминирания период и
такива в периода- от 09.07.2019 год.;15.08.2019 год.;01.06.2020 год.; от
30.06.2020 год..
По тъжба на Р. Д. срещу Д. П. с обвинение по чл.182,ал.2 от НК в РС гр.С.
било образувано нчхд №254/2019 год., по което П. е била призната за
невиновна. Обвинението по това производство е било за периода от
03.11.2018 год. до 02.02.2019 год. Присъдата е отменена от ОС Благоевград по
внчхд № 544/2020 год. и производството по делото – прекратено на основание
чл.24,ал.1 т.6 от НПК.
В рамките на част от инкриминирания период- за времето от 17.02.2019 год.
до 18.07.2019 год. Р. Д. ползвал услугите на Център за социална
рехабилитация и интеграция гр.С., като подал заявка за прекратяване на
ползване на услугата с мотив, че не е довела до желания резултат и
поставените цели, а именно- д******** Като доказателства по делото са
приложени и протоколите от провежданите консултации с тъжителя в
посочения център, от които е видно, че бащата е заявявал, че при посещение
в дома на майката да вземе детето С., не успява да го вземе, тъй като „… то
отказва да спи и затова не желае да тръгне…“. В Център за социална
рехабилитация и интеграция гр.С. услуги ползвало и детето- С. Д.а, въз
основа на направление за ползване на социални услуги от Дирекция за
социално подпомагане, считано от 01.04.2019 год. На 02.10.2019 год. услугата
отново е прекратена, поради непостигане на целите на същата- ****. Услуга
от същия Център ползвала и майката, като и тя била прекратена.
В инкриминирания период- на 17.10.2019 год. в Агенция социално
подпомагане гр.Благоевград е преведена работна среща по случая на детето С.
Д.а, по който казус са ангажирани дирекциите „Социално подпомагане“ гр.С.
и гр.П.. Съставен е протокол, в който е отразено, че бащата не е виждал
детето от месец април 2019 год. „…и не иска да прави опити, тъй като
майката го настройва срещу него. По време на срещите детето плаче и не иска
да се вижда с баща си“. Социални доклади са изготвяни и след периода на
обвинението.
За времето от 20.04.2019 год. до 16.08.2020 год. частното обвинение е
ангажирало доказателства, че бащата Р. Д. е посещавал адреса на майката Д.
П., във връзка със спазване на установения режим на свиждане с детето С., на
следните дати- на 20.04.2019 год.; 25.04.2019 год., 04.05.2019 год., 01.06.2019
год., 15.06.2019 год., 27.07.2019 год., 18.05.2020 год. и 18.07.2020 год. На тези
5
дати тъжителя е позвънявал на тел-112, като в РУП С. са съставяни
информационни карти от датите на подаваните сигнали. Изпращани на адреса
на майката са полицейски служители- П.Д. и И.И. на дата-20.04.2019 год.;
И.Я. и Д.С.- на дата 18.07.2020 год., като на последната дата е изготвена и
докладна записка, като писмени обяснения са дали и двамата родители.
Полицейския служител М.К. е посетил адреса на 25.04.2019 год., като също е
изготвил докладна записка. В докладните записки е посочено, че майката и
детето са на адреса на майката, като детето силно се притиска в майката,
плаче и отказва да отиде с бащата. На част от посещенията на бащата да вземе
детето, присъствал и неговия приятел- свидетеля Т.О., който изяснява в
показанията , че е бил на адреса на П. с тъжителя на дати- през 2019г. – на
20.07.2019г., през 2020г. –а м.септември и за Коледа, и през 2022г. - м.март,
като нито в един от тези случаи бащата не е вземал детето, като не сочи
причината за това, тъй като е изчаквал тъжителя и не е видял нито майката,
нито детето.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е назначена и
приобщена към доказателствения материал съдебно-психологична
експертиза, изпълнена от вещото лице Д.А.. Заключението на същата, даваща
отговор и на неотносими към съставомерните факти на повдигнатото
обвинение, установява, че е наложителна работа с двамата родители в името
на детето им, , като такава нужда от психологическа подкрепа или
консултиране е възникнала още преди раздялата им. Вещото лице заключва
също така, че у детето С. Д.а са налице данни за развит синдром на
родителско отчуждение към бащата, определяйки го от трета степен.
Момичето на общува, не търси и отказва контакт с баща си. Той не присъства
в нейния живот. Патологията на отношенията на родителите са основа за
развитие на психопатология у детето. Според експерта са налице и данни за
отчуждаващо поведение от страна на майката Д. П. и нейните близки.
Заявяваната мотивация не е подкрепена от съответните действия и
нежеланието за контакт на детето е неоснователно. Назначена е от РС и още
една експертиза и тя е комплексна- съдебно-психиатрична и психологична,
изпълнена е от вещите лица д-р Д.М. и Д.Б.. От заключението й се
установяват следните обстоятелства- налице е разстройство на дете,
засегнато от дистреса в родителските отношения, което показва същината на
проблема при конфликтен развод между двама родители, а именно, че
влошените отношения и враждебността между значимите за детето фигури,
неминуемо може да доведе до неблагополучия в емоционалното състояние и
поведението на детето, което е валидно и в конкретния случай. Приели са, че
няма основания да се допусне, че изпълнението на съдебното решение за
родителските права е довело до някакви неблагополучия. Експертите
заключват, че не е бил нужен по-дълъг адаптационен период за започване на
изпълнението на режима на лични отношение между С. и бащата,
постановено с посоченото Решение, при навършване на тригодишна възраст,
тъй като колкото по-малко е детето, толкова по-безпроблемна е адаптацията,
както и са приели, че към момента у С. не се наблюдава разстройство на
ранното развитие. Функционирането на детето е в рамките на нормата за
6
възрастта, поради което състоянието му не може да бъде причислено към
диагностичните категории на нито една от съвременните класификации,
включително Международната класификация на болестите. При детето не се
регистрират клинични симптоми на психопатология, характерна за детската
възраст, като това, което вещите лица са установили в поведението на детето
са темпераментови особености, свързани с изразена сдържаност, признак на
повишена тревога, и стил на избягване, оттегляне и инхибиция в ситуация на
непозната обстановка/стрес. Относно косопада на детето, вещите лица не
сочат с категоричност, какъв е неговият произход, още повече, че причините
могат да бъдат и многобройни медицински. Експертите приемат, че бащата
притежава необходимите личностни качества, психическа способност и
родителски капацитет и осъзнава, че въпреки раздялата между партньорите
детето трябва да поддържа отношения и с двамата родители. Предложението,
направено пред ДСП гр. С. за насТ.ване на детето в приемно семейство,
показва изострените отношения между двамата бивши партньори, които са
изключително непримирим и стигащи до крайности в битката помежду си,
поради което родителите трябва да бъдат институционално подкрепени от
съответните органи по компетентност. Експертите сочат, че липсата на
контакт с единия родител не означава, автоматично, развитие на
психопатология, но истинската грижа за детето предполага осигуряване на
пълноценен контакт и с двамата родители. Детето С. е въвлечена в конфликт
на лоялност, поради изострените отношения на двамата родители и въпросът
завината и от двете родителски страни не е добрия и конструктивен подход
за детето.
Според заключението на вещите лица / в предвид поведението на родителите
при една от срещите с тях/ е налице надежда, че вероятно те биха могли да
участват в предварително планирани срещи с посредничеството на референт,
заради нормалното развитие на детето. Вещите лица сочат също така, че в
децата могат да изпитват отчуждение и без да са настройвани от единия
срещу другия родител, като основанията за това могат да бъдат различни,
включително и поведенчески и личностови черти на двамата родители и на
детето, като влияние за това оказва и възрастта и нивото на развитие на
детето, както и това до каква степен то е преодоляло негативните последици
от конфликта между родителите си. Вещите лица заключват също така, че
няма основание да смята, че у Р. Д. е налице поведение, насочено към С. Д.а
и/или Д. П.. В рамките на сесиите при изготвяне на комплексната
психиатрично-психологична експертиза и двете страни спазвали „добрия тон“
и показали, дори и само с мълчанието си, взаимно уважение, с което дали
надежда за излизане от дългогодишната конфликтна ситуация. Експертите
заключват и, че е необходима психологическа подкрепа на детето и на
неговите родители, насочена към стимулиране на съвместната комуникация,
както и че въвличането на детето в тежките конфликти между родителите,
поставя С. в състояние на хронична криза на лоялност по отношение на
двамата родители, което в дългосрочен план неминуемо може да доведе до
неблагоприятни последици.
Така изяснените факти са приети и от РС, като въззивния такъв намира, че
7
това е станало след верен доказателствен анализ на събрани по предвидения
процесуален ред в хода на производството по делото доказателства и
доказателствени средства.
Във въззивната жалба /допълнението към нея/ и в хода на съдебните прения,
повереника на частния тъжител прави възражения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които възражения следва да се
анализират преимуществено, доколкото наличието на такива е самостоятелно
основание за отмяна на атакуваната присъда и с единствена процесуална
последица- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Повереникът твърди, че такова нарушение е липсата на мотиви към
постановената присъда, тъй като такива според жалбоподателя не са
изложени за едната форма от изпълнителното деяние по чл.182,ал.2 от НК, а
именно- „осуетяване изпълнение на съдебно решение“. Мотивира
твърдението си и с това, че такива съображения са изложени в тъжбата, както
и за настъпилия резултат- синдром на родителско отчуждаване. Това
възражение не се споделя от настоящи състав. На първо място следва да се
посочи, че престъплението по чл.182,ал.2 от НК е такова на формално
извършване и законодателят не е предвидил престъпен резултат- синдром на
родителското отчуждение. Няма спор, че отчуждаването от единия родител
при неизпълнение или осуетяване изпълнение на съдебно решение за
родителски права е неблагоприятна последица, но тя не е съставомерна.
Запознаването с мотивите на РС към атакуваната присъда сочи, че същите
съдържат, макар и в по-систематизиран вид, анализ на доказателствата по
делото и излагане на правни съображения и за двете форми на изпълнително
деяние /последните две страници на мотивите/. Тук е мястото да се отбележи,
че за да се анализират доказателства от съда, по дела от частен характер, то
следва частното обвинение да е ангажирало такива, които да са обект на
доказателствен анализ. В случая в тъжбата е повдигнато обвинение за
множество дати, за които се твърди неизпълнение или осуетяване на съдебно
решение, вкл. ваканции, като запознаването с тези дати сочи факта на
простото им изброяване, по режима, които е определен за свиждане със
съдебното решение. В тежест на частното обвинение е да ангажира
доказателства както за неизпълнението, така и за осуетяване на изпълнението
на съдебното решение. В случая доказателства са ангажирани само относно
пет дати от обвинението от 2019 год.0 за 20 и 21.04.; 04.05;18.05;01.06 и
15.06.2019 год. и 18.05.2020 год. / които ще бъдат анализирани по-подробно
от въззивния съд по-долу/. За останалата част от обвинението не са събирани
годни доказателствени средства. Поради това и не може да се изисква от съда
да изложи пространни мотиви за всички дати от обвинението, тъй като самия
частен тъжител не е ангажирал относими към предмета на обвинението
доказателства. Във въззивната жалба се твърди, че съдът е следвало да остави
тъжбата без движение, в случай, че за него е било неясно при какви
обстоятелства е извършено престъплението. Следва да се посочи, че тъжбата
се оставя от съда без движение, когато тя не отговаря на изискванията на
чл.81 от НПК, а в случая се касае за липса на доказателства, които
обвинението е следвало да ангажира пред съда във връзка с твърденията си в
8
тъжбата, а такива са наведени. Останалите възражения за допуснати
нарушения на процесуалните правила не са съществени, тъй като касаят
начина на назначаване на комплексната експертиза и определяне на вещите
лица. Кои нарушения са съществени законодателят изрично е посочил в
разпоредбата на чл.348,ал.3 от НПК, като наред с това основание за връщане
на делото са само тези съществени нарушения на процесуалните правила,
които могат да бъдат отстранени. Очевидно назначаването на експертизата и
определянето на вещите лица не е съществено процесуално нарушение, като в
случая въззивната инстанция не съзира да има дори и процесуално
нарушение, още повече пък съществено.
В предвид на така изложеното въззивната инстанция не споделя доводите на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на атакуваната присъда, поради което и като втора инстанция
има задължение да провери изцяло правилността на съдебния акт, вкл. да
извърши анализ на доказателствата, събрани по делото.
Установени с необходимата доказателствена обезпеченост са фактите, че
частния тъжител- Р. Д. и подсъдимата Д. П. са съжителствали заедно, от което
имат родено и едно дете- С. Р.ова Д.а, родена на **** год. Видно от Решение
№ 902 от 21.04.2016г, постановено по гражданско дело №1181 по описа на РС
– С., е изяснен и определения режим на лични отношения на Р. С. Д. от град
П., с детето му С. Р.а Д.а, вкл. и с последващото споразумение, постигнато по
гр.д. № гр.д.№784/2016г. на Районен съд – С., с което страните са постигнали
съгласие до навършване на 3-годишна възраст на детето С., срещите с бащата
да бъдат провеждани без присъствието на майката. След навършването на три
годишна възраст на детето, считано от 18.05.2018г., личните контакти между
бащата и детето е следвало да се осъществяват с преспиване в дома на
бащата.
От показанията на свидетелите- В.П.- баща на подсъдимата и С. П.- майка,
както и от тези на свидетелите К., П.М., М., К., Ц., Д., О. се изяснява и
обстоятелството, че отношенията между съпрузите са силно влошени още от
момента на тяхната раздяла. Този факт се изяснява и от многобройните
писмени доказателства- доклади на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.С.,
вкл. и такива преди инкриминирания период и след него /от 2021 год./
Настоящият съдебен състав кредитира доказателствата, установяващи този
факт- влошените родителски взаимоотношения. От показанията на
посочените по-горе свидетели и писмени доказателства се установява също
така, че бащата не взема детето си в определения режим на свиждане,
обстоятелство, което от своя страна е довело до отчуждаване на детето от
бащата. Тъй като едно престъпление , за да се осъществи следва да е
извършено виновно или по непредпазливост /в случая обвинението е за
умишлено престъпление/, то следва да се анализират доказателствата, които
тъжителя е ангажирал относно режима на свиждане с детето- успявал ли е
същия да вземе детето на посочените в обвинението дати и ако не- дали за
това е налице виновно поведение на подсъдимата по делото. В тази връзка са
ангажирани от обвинението доказателства за следните дати- 20.04.; 04.05;
18.05.; 01.06; 15.06.2019 год. и 18.05.2020 год. По делото е приложена справка
9
от МВР- Национална система тел.112, от която е видно, че частния тъжител Р.
Д. е позвънявал на посочения телефон на 20.04.2019 год. в 10:06 часа; на
25.04.2019 год. в 17:59 часа; на 18.05.2020 год. в 10:03 часа и на 18.07.2020
год. в 10:01 часа. Във връзка с така подадените сигнали , адреса на
подсъдимата е посещаван от полицейските служители- П.Д. и И.И.- на
20.04.19 г.; на 18.07.2020 год.- от И.Я. и Д.С.; на 25.04.- от М.К. и И.Н.; на
18.05.2020 год. от свидетеля Ц.. Разпитани са като свидетели по делото и в
показанията си всички те изясняват причината поради която са посетили
адреса на подсъдимата- подадения сигнал на тел.112 от частния тъжител.
Изясняват също така / без свидетеля Ц. и К./ и и обстоятелството, че при
позвъняване на апартамента на подсъдимата тя и детето се показали, като
дори и веднъж слезли пред блока всички- и майката и детето, но то винаги
плачело и отказвало да тръгне с бащата. Свидетеля Д. заявява“ … майката не
отказваше да даде детето, но то беше малко, не искаше да тръгне с бащата…“.
В такава насока са и показанията на свидетеля И.Я., който е посетил също
адреса на подсъдимата. Той не си спомня точна дата, което обстоятелство е
напълно обяснимо в предвид на изминалото време и на обстоятелството, че в
качеството си на полицейски служител той ежедневно се сблъсква с различни
спорове, но датата се изяснява от изготвената докладна и това е-18.07.2020
год. Този свидетел твърди в показанията си, че майката не е отказвала да
предаде детето, но то е плачело, като заявява „…госпожата не е имала
някакви претенции, детето му беше предоставено и плачеше. Господина реши
да не стресира детето повече и реши да си тръгне така“. Идентични с тези
показания са и показанията на свидетеля Д.С., който е бил на същата дата-
18.07.2020 год., заедно с Я. на адреса. На дата 18.05.2020 год. във връзка с
подадения от тъжителя сигнал на тел. 112 адреса е посетен от свидетелите Ц.
и К., като същите на позвъняванията на звънеца на жилището, установили, че
там няма никой /никой не отваря/. Установява се от показанията на свидетеля
П.- баща на подсъдимата, че същият ден той е отвел детето в парка, тъй като
майката била на работа. Този свидетел твърди, че това е станало след 10 часа,
тъй като е знаел, че е ден за свиждане с бащата, но показанията му се
опровергават от писмените доказателства- позвъняването от тъжителя на
тел.112 е станало в 10:03 часа. Независимо от това в посочения ден е нямало
обективни действия на майката по неизпълнение на решението или
осуетяване на същото, тъй като тя още сутринта е предала детето на баща си.
Представен е и болничен лист от който се установява, че от 13.05.2019 год. до
22.05.2019 год. детето е било болно от варицела.
За останалите дати, вкл. и ваканциите частното обвинение не е ангажирало
доказателства.
Като свидетели по делото са разпитани и Р.П.М., служител- психолог в
Център за социална рехабилитация и интеграция; Т. М.- социален работник в
Дирекция „Социиално подпомагане“ в гр.С. и Г.К.- психолог. Първите две от
тях изясняват обстоятелства около подаваните сигнали в Д „Социално
подпомагане“ във връзка с това, че бащата не може да осъществи връзка с
дъщеря си и предприетите действия в Центъра. Всички тези обстоятелства са
изяснени и от изисканите всички социални доклади и доклади на Центъра и
10
протоколи за осъществявани срещи /или не- в случая с детето С./.
Показанията им следва да се кредитират напълно, тъй като кореспондират с
писмените доказателства, а и не се оборват от нито едно друго доказателство,
но същите показания не изясняват конкретика за датите за които е повдигнато
обвинение и за причините. Свидетелката К. е психолог и при нея са отишли и
подсъдимата и тъжителя , като в показанията си тя изяснява обстоятелството,
че двамата родители са в силно влошени взаимоотношения и не могат да
преодолеят същите и консенсус не е постигнат /за подобряване на
комуникацията между двамата/.
От така анализираните и събрани по делото доказателства, въззивният съд
също намира, че обвинението не е доказано. Безспорно е установено, че
бащата в рамките на определения режим за лични отношения с детето си С. не
взема същата от майката и няма контакт с нея. За да бъде призната
подсъдимата за виновна за неизпълнение на съдебното решение или
осуетяване на същото, то следва да се докаже, че това е станало по нейна
вина. Всички показания на полицейските служители, посетили адреса на П.,
установяват еднопосочно и безпротиворечиво, че тя е била на адреса с детето
си / без 18.05.2020 год./, не е отказвала да го предаде, вкл. и в един от
случаите е слязла с детето пред блока. Изяснява се пак от техните- на
полицейските служители- показания, че причината да се успеят да съдействат
за предаване на детето е бил факта, че самото дете е плачело, било е вкопчано
в майката и е отказвало да тръгне с бащата, поради която и причина и бащата-
тъжителя Д. се е отказвал да вземе детето, тъй като не е искал да го стресира
допълнително. Повереникът твърди, че подсъдимата е осъществила втората
форма на изпълнителното деяние, тъй като е осуетила изпълнението на
съдебното решение, тъй като детето „… не е подготвяно от майка си по
никакъв начин, напротив, у нея е било формирано чувство на страх от раздяла
с майката в резултат на системно отчуждаващо поведение от страна на
подсъдимата и членовете на нейното семейство“. За да е реализирана и тази
форма на изпълнителното деяние също следва /както и за всяко обвинение/ да
има доказателства. Така направеното твърдение не е подкрепено с никакви
доказателства, а само с предположение. Очевидно е, чисто житейски, че
поради невръстната възраст на детето и факта, че то живее с майката, бабата и
дядото, както и лелята по майчина линия, че то ще е по- привързано към тях.
От заключението на комплексната експертиза се установява, че децата могат
да изпитват отчуждение и без да са настройвани от единия срещу другия
родител /т.11/.За дистанцираността на детето от единия родител, според
експертите съществуват множество фактори- личностнови и поведенчески
черти на двамата родители, възрастта и нивото на развитие на детето.
Житейски допустимо е, след като това малко дете живее с майка си да отказва
да отиде при бащата, но тъй като настоящето производство е наказателно, то
следва да има доказателства, а не предположения, които безспорно да
установяват обективно и несъмнение поведение на майката, умишлено
насочено към осуетяване на изпълнение на съдебното решение.
С оглед на изложеното и въззивния съд намира, че наказателната отговорност
на Д. П. за така повдигнатото обвинение не може де бъде ангажирана, тъй
11
като то е недоказано. От много от писмените доказателства- доклади на
„Социално подпомагане“, от показанията на свидетелите М. и К. безспорно е
установено, че тежкия конфликт между родителите се отразява и на детето
им, поради което те като възрастни и съзнателни личности следва сами и с
помощта на специалисти да преодолеят тези конфликти, но тези
доказателства са извън относимите към предмета на настоящето обвинение.
В този смисъл настоящия състав намира искането на жалбоподателя за
отмяна на атакуваната присъда и признаване на подсъдимата Д. П. за виновна
по обвинението по чл.182,ал.2 от НК във вр. с чл.26,ал.1 от НК за
неоснователно. Такова е и другото възражение за изменение на присъдата в
частта за разноските, в частност тези за които жалбоподателя е осъден да
заплати сторените такива за експертизите, изготвени по делото. И това
възражение е неоснователно, доколкото въпросът с прекомерност на
възнаграждение може да се поставя за адвокатски хонорар. Въпросът с
прекомерност на разноските за вещи лица се решава от РС при преценка за
заплащате на същите, възражение за размера на същите не е направен от
страните при приемане на заключението в съдебното заседание, съдът също
не е приел посоченото в справките- декларации от вещите лица за завишено
заплащане в предвид предмета и задачите, които са били поставяни на
експертите, поради което и не е предмет на въззивна проверка.
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК,
въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №900149 от 23.06.2023 год., постановена по нчхд
№ 357/2020 год. по описа на РС С..
Решението на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12