Определение по дело №117/2017 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 84
Дата: 15 февруари 2019 г.
Съдия: Ваня Драганова Богоева
Дело: 20171500900117
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 декември 2017 г.

Съдържание на акта

                                       О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е      

                                              

                                      гр. Кюстендил,15.02.2019 г.

                                        

 

 

Кюстендилският окръжен съд, търговска колегия, в закрито заседание

на петнадесети февруари

през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                           

                                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ БОГОЕВА

 

като разгледа т. дело №  117 по описа за 2017 г. на КнОС, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл. 374 от ГПК.

            „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №7, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Я.Н.Д. със съдебен адрес:***, чрез адв. Я.Н.Д. е предявило срещу В.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***, И.А.З., ЕГН **********, с адрес: *** и С.С.З., ЕГН **********, с адрес: *** иск с искане  ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцовата банка следните суми: сумата от ** евро /* евро и * евроцента/- неизплатена главница по Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г., Анекс № 1 от 09.10.2009 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. и Анекс № 2 от 04.11.2011 г, към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08,2007 г., ведно със законна лихва върху сумата до окончателно изплащане на вземането; сумата от * евро /* евро и * евроцента/ - общо неизплатени лихви за периода от 04.02.2013 г. до 14.12.2017 г. по Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г., Анекс № 1 от 09.10.2009 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. и Анекс № 2 от 04.11.2011 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г., както и направените разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на ** лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на ** лева.

              Направено е искане в случай, че съдът уважи исковата претенция на „Уникредит Булбанк“ АД срещу В.С.З., И.А.З. и С.С.З. и осъди ответниците да заплатят солидарно на банката исканата сума в размер на *** лева, да бъде извършено съдебно прихващане със сумата от *** лева, която „Уникредит: Булбанк“ АД от своя страна е осъдено да заплати на ответниците, като по този начин се погаси изцяло вземането на И.А.З. и С.С.З. срещу банката.

Предметът на делото попада в приложното поле на чл.365, т.1 от ГПК и производството подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХII от ГПК.

            Исковата молба  е редовна, доколкото отговаря на изискванията на чл. 127 - 128 от ГПК и предявеният с нея иск е допустим.

            Видно от исковата молба, претенцията се основава на следните фактически обстоятелства:

            На 24.08.2007 г. е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR70485540 между „Уникредит Булбанк” АД като кредитодател от една страна и В.С.З. като кредитополучател1 и И.А.З., и С.С.З. като солидарни длъжници, от друга страна.

 По силата на този договор е отпуснат кредит в размер на сумата от * евро / * евро/. Сумата е използвана за закупуване на недвижим имот, представляващ жилище /апартамент, находящ се в гр. Дупница, ул. „Воеводска“ № 18, етаж 2/, върху който имот е учредена законна ипотека в полза на кредитодателя „Уникредит Булбанк“ АД. Сумата по кредита е преведена директно по сметка на продавача на недвижимия имот – В. С. А., ЕГН **********. Това обстоятелство е посочено и в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2007 г„ сключен между В. С. А. и В.С.З..

На 09.10.2009 г. между страните по договора за кредит е сключен Анекс към Договор за банков кредит № TR70485540 от 24.08.2007 г. Съгласно анекса кредитът се погасява, като се издължат 274 бр. анюитетни вноски, от които 12 месеца гратисен период на главницата от 10.11.2009 г. до 10.10.2010 г. вкл. и 262 бр. анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 20-то число ежемесечно, считано от 10.11.2010 г. до 10.08.2032 г.

На 04.11.2011 г. между същите страни е сключен и нов Анекс към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. Съгласно него кредитът се погасява, като се издължат 249 бр. анюитетни вноски, от които 12 месеца гратисен период на главницата от 04.12.2011 г. до 04.11.2012 г. включително и 237 бр. анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 20-то число ежемесечно, считано от 04.12.2012 г. до 04.08.2032 г.

Тъй като ответниците са спрели да изплащат задължението си, на основание чл. 15.4 от Анекс от 04.11.2011 г. към Договор за банков кредит № TR70485540 от 24.08.2007 г. и чл. 29.3 от Общи условия към Анекс от 04.11.2011 г. към Договор за банков кредит № TR70485540 от 24.08.2007 г., при които „Уникредит Булбанк“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, задължението е обявено за изцяло и предсрочно изискуемо, считано от 07.08.2013 г. До лицата били изпратени нотариални покани, връчени по реда на чл. 47 от ГПК от нотариус Ася Радкова, с peг. № 431 на Нотариалната камара и район на действие - PC - гр. Дупница.

След подадено заявление  по чл. 417 от ГПК в полза на ..Уникредит Булбанк“ АД са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В.С.З., И.А.З. и С.С.З. възразили, че не дължат изпълнение на вземането. Поради това на 03.11.2015 г. ищцовата банка подала иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Образувано било т.д. 52/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил. С решение от 07.08.2017 г. Окръжен съд - гр. Кюстендил отхвърля иска на „Уникредит Булбанк“ АД, с мотиви, че волеизявлението на банката, с което е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, не е достигнало до В.С.З., И.А.З. и С.С.З. и същите не се считат за надлежно уведомени. Сочи се, че съдът не е разгледал спора по същество, не е изследвал дължимостта на претендираните суми. не е взел предвид представените съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, които доказвали вземането по размер и основание.

Към дата 15.12.2017 г. дължимата сума от В.С.З., И.А.З. и С.С.З. по договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. и анексите към него е в общ размер на * евро / * евро и * евроцента/ или * лева / * лева и * стотинки/, от които: Сумата от ** евро /* евро и * евроцента/ - неизплатена главница; Сумата от * евро /* евро и евроцента/ - неизплатени лихви по Договор за банков кредит TR70485540 от

                                                                          - 2 -

24.08,2007 г. и анексите към него, съгласно т.4. от Анекс № 2 от 04.11,2011 г., която включва * евро /* евро и * евроцента/, представляваща 8 броя неплатени вноски за възнаградителна лихва, считано от 04.02.2013 г. до 07,08.2013 г., съгласно чл. 4.1.а. от Анекс № 2 от 04,11.2011 г., 10 377,55 евро /десет хиляди триста седемдесет и седем евро и петдесет и пет евроцента/ - лихва върху просрочена главница за периода от 04.02.2013 г. до 14.12.2017 г., съгласно т.4.2.      от Анекс от 04.11.2011 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24,08.2007 г. и * евро /* евро и * евроцента/ - наказателна лихва при просрочие за периода от 04.02.2013 г. до 14.12.2017 г., съгласно т.4.3. от Анекс от 04.11.2011 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. сочи се, че към настоящия момент тези суми не били изплатени.

            С исковата молба на основание чл. 104 от Закона за задълженията и договорите е направено изявление за прихващане на сумата от * лева към ответниците в настоящото производство - В.С.З., И.А.З. и С.С.З., като в случай че съдът уважи исковата претенция на „Уникредит Булбанк“ АД срещу В.С.З., И.А.З. и С.С.З. и осъди ответниците да заплатят на банката исканата сума в размер на * лева, се иска да бъде извършено съдебно прихващане със сумата от * лева, която „Уникредит Булбанк“ АД от своя страна е осъдено да заплати на ответниците по силата на решение от 07.08.2017 г. Окръжен съд - гр. Кюстендил, постановено от КнОС по т.д. № 52/2015 г., като по този начин се погаси изцяло вземането на В.С.З., И.А.З. и С.С.З. срещу банката.

            Възраженията на ответната страна в депозирания отговор, се изразяват в следното:

            Иска се оспорва като неоснователен и недоказан. Приема се, че кредитът не  е предсрочно изискуем, доколкото липсвало надлежно получено от длъжниците волеизявление за обявена предсрочна изикуемост. От друга страна се твърди, че няма основание за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, тъй като не бил настъпил фактическия състав за това. Оспорва се едностранното увеличение на лихвения процент от страна на банката, което довело до надплащане на суми по кредита. При условията на евентуалност се твърди, че не е възникнало уговореното правно задължение за заплащане на възнаградителна лихва след настъпване на предсрочната изискуемост на главното парично лихвоносно притезание. Сочи се, че след неплащането на съответна уговорена погасителна вноска, цялото задължение можело да стане предсрочно изискуемо, но само по отношение на уговорената главница, чието изпълнение е разсрочено, но не и по отношение на уговорената, но неизтекла възнаградителна лихва, чието възникване е предпоставено от изтичането на съответен период от време. Сочи се, че след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, се погасява задължението на кредитополучателя да заплаща уговорената възнаградителна лихва, като се поражда задължение да заплати законната мораторна лихва, респективно мораторна неустойка.

            Твърди се, че съгласно т. 4.1.а от договора лихвата по кредита следвало да се изчислява по следния начин: БЛП+НАДБАВКА ОТ 2,339 %, като към датата на подписване на договора размерът на БЛП е в размер на 4,101 %.

Сочи се, че в договора за кредит липсвала яснота относно начина на формиране на БЛП, както и условията при които може да се променя, което нарушавало нормата на чл.58 ЗКИ. Твърди се, че банката неоснователно едностранно увеличавала лихвения процент, въпреки че е имала основание за намаляване на същия.

Оспорват се Общите условия към договора за кредит, които не са били приети изрично от кредитополучателя.

Горното поведение  и неизпълнение на договора от страна на банката довело до подписване на Анекс № 1 от 09.10.2009 г. към договора за кредит. Съгласно чл.4.1.а от Анекс № 1, годишният лихвен процент върху редовната главница за периода от 09.10.2009 г. до 10.08.2032 г. год. е в размер на 6,37 %.

За горния период лихвата се изчислява в размер на:

БЛП /Базов лихвен процент, формиран като сбор от едномесечен EURIBOR и премия, определена съгласно раздел III, т.9.2. от ОУ/ , който към 09.10.2009 г.. е в размер на 4.438 % + Надбавка в размер на 1,932 %.

Сочи се, че размерът на премията, като компонент на БЛП не е изрично посочен. Твърди се, че за исковия период банката неоснователно е увеличила компонента „премия“, а от там не е и актуализирала лихвения процент.

Сочи се, че в т.7 от Анекс № 1 е договорен 12  месечен гратисен период на главницата от 10.11.2009 г. до 10.10.2010 г., като през този гратисен период банката е събирала дължимите лихви за този период, което довело до заплащане на допълнително лихви върху усвоения кредит за 12 месеца.

Твърди се, че съгласно чл.4.1.а. от Анекс № 2, за периода от 04.11.2011 г. до 04.11.2012 г.  лихвата се изчислява както следва:

БЛП /Базов лихвен процент, формиран като сбор от едномесечен EURIBOR и премия, определена съгласно Раздел III, т.9.2. от ОУ/ , който към 04.11.2011 г. е в размер на 1.55% + Надбавка в размер на 5.19%, като размера на годишния лихвен процент е 6,74%, а за периода от 05.11.2012 г. до 04.08.2032 г. лихвата се изчислява както следва:

БЛП /Базов лихвен процент, формиран като сбор от едномесечен EURIBOR и премия определена съгласно Раздел III, т.9.2. от ОУ/ , който към 05.11.2012 г. е в размер на 1.55% + Надбавка в размер на 5.342%, като размера на годишния лихвен процент е 6.892%. Ответниците сочат, че с този анекс се утежнява положението на кредитополучателите, доколкото се допуска капитализиране на лихви, което се приема за нищожно по отношение на физически лица.

Обобщава се, че клаузите от Договора, Анекс № 1 и Анекс № 2, които дават право на банката да изменя едностранно лихвения процент по кредита са неравноправни, поради което и нищожни като противоречащи на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО. Същите не са индивидуално договорени, тъй като са предварително изготвени от банката бланки, директно вкарани в подписаните анекси.

За неравноправни се приемат следните клаузи:

-           Чл.4.2, чл.4.3, чл.11.1, чл.11.1.1, чл.11.1.2, чл.11.1.3, чл.11.2, чл.11.2.1.1, чл.11.1.1.2., чл. чл. 11.2.1.3., чл.11.2.2., чл.11.2.3 от процесния договор

-           Чл.4.1, чл.4.З, чл.11.2 от Анекс № 1

-           Чл.2.8, чл.4.2, чл.4.3, чл.11.1.2, чл.11.1.3., чл.11.2 от Анекс № 2

-           Чл.9.1, чл.9.2, чл.9.3.5, чл.9.6, чл.9.6.1, чл.9.6.3, чл.9.9, чл.10, чл.15 от Общи условия, при които Уникредит Булбанк АД предоставя ипотечни кредити на физически лица.

Твърди се, че горецитираните клаузи попадат в приложното поле на чл.143 от Закона за защита на потребителите.Същите били уговорени във вреда на потребителите, тъй като банката си запазва правото едностранно и без предвидено в договора основание да изменя лихвения процент.

На първо място, процесните клаузи са приемат за неравноправни но смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП. Сочи се, че посочените клаузи съдържат условието на чл.143, т.10 от ЗЗП, а именно промяна от страна на банката на лихвен процент при непредвидени с договора основания. Приема се, че посочване само на Базов лихвен процент на банката и премия се характеризира с неопределеност, която навежда на извод, че изцяло във властта на банката е да преценява наличие от една страна на причина и от друга на основателност на тази причина за вдигане на лихвения

                                                                     - 3 -

процент. Сочи се, че в процесиите клаузи, а и в анексите няма посочване какво включва понятието Базов лихвен процент и премия.

На второ място се сочи, че са налице неравноправни клаузи и по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно който неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Твърдят, че лихвата, която заплащали е увеличена многократно, като не била уговорена в договора нарочна възможност при такива хипотези да се откажат от договора за кредит.

Посочените клаузи се приемат за неравноправни и по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като те не са индивидуално договорени. Законодателната разпоредба на чл.146, ал.2 от ЗЗП посочвала изрично, че не са индивидуално уговорени клаузи от „общи условия”.

Сочи се, че горецитираните клаузи противоречат и на Директива 93/1З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Обобщава се, че банката - ищец не изпълнявала коректно договора и не начислявала коректна лихва върху усвоената главница. По този начин ежемесечно кредитополучателите заплащали некоректно актуализирани месечни анюитетни вноски.

Твърди се, че капитализирането на лихвата към главницата е забранено, съгласно Наредба № 9/19 декември 2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране  на провизии за загуби от обезценка  /обн.,ДВ, бр.2 от 7.01 2002 г.; изм. и доп., бр.71 от 2003 г., бр11 от 2004 г., бр.37 от 29.04.2005 г./. В чл.15. от същата било нормирано, че банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен в случаите на капитализиране на лихвите по реда на чл.16, които изключения в случая не били налице.

Направеното от ищцовата банка възражение за прихващане се приема за неоснователно, доколкото насрещното вземане било еднородно, но не и ликвидно.

С допълнителната искова молба се оспорват твърденията в отговора.

Сочи се, че с подаването на исковата молба банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че в производството по осъдителн иск, исковата молба има характера на уведомление до длъжниците.

Сочи се, че е настъпил юридическият факт за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, доколкото последното плащане датирало от преди 5 години.

За неоснователни се приемат възраженията за наличие на неравноправни клаузи в Договора и анексите към него, доколкото същите били надлежно уговорени и подписани от кредитополучателя и солидарните длъжници. Позовава се на изключението, въведено от чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Твърди се, че в случая били налице всички кумулативни условия за едностранна промяна на първоначално уговорения от страните лихвен процент.

С допълнителната искова молба се отказват от заявеното искане за прихващане за сумата от ** лева.

С допълнителния отговор се излага становище, че се поддържат всички оспорвания и твърдения в писмения отговор.

Поддържа се, че кредитът не е станал предсрочно изискуем. Иска се да бъде оставено без уважение твърдението на ищцовата банка, че фактът на подаването на исковата молба следва да се счита за волеизявление на кредитора, което обявява кредита за предсрочно изискуем, като недопустимо с оглед разпоредбата на чл.373 ГПК. Оспорва се основателността на обявяването на кредита за предсрочно иззискуем, като се твърди, че длъжниците не са изпадали в забава в плащанията.

Сочи се, че поради заплащане на значително завишени месечни вноски, поради едностранно изменение на лихвата по кредита, размерът на дължимата главница бил значително по малък от претендирания.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение исковите претенции на банката, като се позовават на разпоредбата на чл.116, б“б“ ЗЗД.

Прави се възражение и за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви по см. на чл.111, б. „в“ ЗЗД.

За недопустима се приема претендираната от банката наказателна лихва за периода от 04.02.2013 г. до 14.12.2017 г. в размер на ** евро. Сочи се, че е недопустимо да се претендира и начислява наказателна лихва и лихва за просрочие, които по същността си представлявали санкционни лихви.

За неправилно се приема твърдението на банката – ищец за приложение на изключението на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП, доколкото се твърди, че договорът за ипотечен кредит не представлява сделка, имаща за предмет финансови инструменти. Сочи се, че за да се приложи принципа на изключване конкретните договорни клаузи трябвало да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, а потребителят да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената.

Съдът намира за допустими предявените искове. Предмет на настоящите осъдителни искове са вземания на Банката срещу ответниците в качеството на кредитополучател и солидарни длъжници, основани на Договор за кредит, представляващи погасителни вноски и лихви, които ищецът поддържа, че вече са станали изискуеми.

Съдът намира, че в достатъчна степен са конкретизирани обстоятелствата, на които се основават претенциите на ищеца, поради което с настоящото определение следва да насрочи делото за разглеждане в о.с.з., да се произнесе по доказателствените искания и изготвяне на проект за доклад.

            С оглед на горното и на основание чл. 374, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът

                                     О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

            Приема за разглеждане предявения от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, чрез пълномощника си адв. Я.Н.Д. със съдебен адрес:***, чрез адв. Я.Н.Д. срещу В.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***, И.А.З., ЕГН **********, с адрес: *** и С.С.З., ЕГН **********, с адрес: *** иск с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцовата банка следните суми:

сумата от ** евро /** евро и * евроцента/- неизплатена главница по Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г., Анекс № 1 от 09.10.2009 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. и Анекс № 2 от 04.11.2011 г, към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08,2007 г., ведно със законна лихва върху сумата до окончателно изплащане на вземането;

сумата от ** евро /* евро и * евроцента/ - общо неизплатени лихви за периода от 04.02.2013 г. до 14.12.2017 г. по Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г., Анекс № 1 от 09.10.2009 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. и Анекс № 2 от 04.11.2011 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г.,

                                                              -4 -

 както и направените разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на * лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на * лева.

Твърденията на които се основава иска:

На 24.08.2007 г. е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR70485540 между „Уникредит Булбанк” АД като кредитодател, от една страна и В.С.З. като кредитополучател и И.А.З. и С.С.З. като солидарни длъжници, от друга страна.

 По силата на този договор е отпуснат кредит в размер на сумата от * евро / * евро/. Сумата е използвана за закупуване на недвижим имот, представляващ жилище/апартамент, находящ се в гр. Дупница, ул. „Воеводска“ № 18, етаж 2, върху който имот е учредена законна ипотека в полза на кредитодателя „Уникредит Булбанк“ АД. Сумата по кредита е преведена директно по сметка на продавача на недвижимия имот – В. С. А., ЕГН **********. Това обстоятелство е посочено и в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2007 г„ сключен между В. С. А. и В.С.З..

На 09.10.2009 г. между страните по договора за кредит е сключен Анекс към Договор за банков кредит № TR70485540 от 24.08.2007 г. Съгласно анекса кредитът се погасява, като се издължат 274 бр. анюитетни вноски, от които 12 месеца гратисен период на главницата от 10.11.2009 г. до 10.10.2010 г. вкл. и 262 бр. анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 20-то число ежемесечно, считано от 10.11.2010 г. до 10.08.2032 г.

На 04.11.2011 г. между същите страни е сключен и нов Анекс към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. Съгласно него кредитът се погасява, като се издължат 249 бр. анюитетни вноски, от които 12 месеца гратисен период на главницата от 04.12.2011 г. до 04.11.2012 г. вкл. и 237 бр. анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 20-то число ежемесечно, считано от 04.12.2012 г. до 04.08.2032 г.

Тъй като ответниците са спрели да изплащат задължението си, на основание чл. 15.4 от Анекс от 04.11.2011 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. и чл. 29.3 от Общи условия към Анекс от 04Л 1.2011 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г., при които „Уникредит Булбанк“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, задължението е обявено за изцяло и предсрочно изискуемо, считано от 07.08.2013 г. До лицата били изпратени нотариални покани, връчени по реда на чл. 47 от ГПК от нотариус А. Р., с peг. № 431 на Нотариалната камара и район на действие - PC - гр. Дупница.

След подадено заявление по чл. 417 от ГПК в полза на ..Уникредит Булбанк“ АД са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В.С.З., И.А.З. и С.С.З. възразили, че не дължат изпълнение на вземането. Поради това на 03.11.2015 г. ищцовата банка подала иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Образувано било т.д. 52/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил. С решение от 07.08.2017 г. Окръжен съд - гр. Кюстендил е отхвърлил иска на „Уникредит Булбанк“ АД, с мотиви, че волеизявлението на банката, с което е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, не е достигнало до В.С.З., И.А.З. и С.С.З. и същите не се считат за надлежно уведомени. Сочи се, че съдът не разгледал спора по същество, не изследвал дължимостта на претендираните суми. не е взел предвид представените съдебно- счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, които доказвали вземането по размер и основание.

Към дата 15.12.2017 г. дължимата сума от В.С.З., И.А.З. и С.С.З. по договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. и анексите към него е в общ размер на ** евро / ** евро и * евроцента/ или * лева / ** лева и * стотинки/, от които: Сумата от ** евро /** евро и ** евроцента/ - неизплатена главница; Сумата от ** евро /* * евро и * евроцента/ - неизплатени лихви по Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08,2007 г. и анексите към него, съгласно т.4. от Анекс № 2 от 04.11,2011 г., която включва * евро /* * евро и * евроцента/, представляваща 8 броя неплатени вноски за възнаградителна лихва, считано от 04.02.2013 г. до 07,08.2013 г., съгласно чл. 4.1.а. от Анекс № 2 от 04,11.2011 г., * евро /* евро и * евроцента/ - лихва върху просрочена главница за периода от 04.02,2013 г. до 14.12.2017 г., съгласно т.4.2. от Анекс от 04.11,2011 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24,08.2007 г. и * евро /* евро и * евроцента/ - наказателна лихва при просрочие за периода от 04.02.2013 г. до 14.12.2017 г., съгласно т.4.3. от Анекс от 04.11.2011г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. сочи се, че към настоящия момент тези суми не били изплатени.

 

Възраженията на ответната страна:

Искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Приема се, че кредитът не  е предсрочно изискуем, доколкото липсвало надлежно получено от длъжниците волеизявление за обявена предсрочна изикуемост. От друга страна се твърди, че няма основание за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, тъй като не бил настъпил фактическия състав за това. Оспорва се едностранното увеличение на лихвения процент от страна на банката, което довело до надплащане на суми по кредита. При условията на евентуалност се твърди, че не е възникнало уговореното правно задължение за заплащане на възнаградителна лихва след настъпване на предсрочната изискуемост на главното парично лихвоносно притезание. Сочи се, че след неплащането на съответна уговорена погасителна вноска, цялото задължение можело да стане предсрочно изискуемо, но само по отношение на уговорената главница, чието изпълнение е разсрочено, но не и по отношение на уговорената, но неизтекла възнаградителна лихва, чието възникване е предпоставено от изтичането на съответен период от време. Сочи се, че след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, се погасява задължението на кредитополучателя да заплаща уговорената възнаградителна лихва, като се поражда задължение да заплати законната мораторна лихва, респ. мораторна неустойка.

              Ответниците правят възражение за нищожност на клаузи от договора и Анексите към същия, касаещи определянето на лихвите, надбавките и други условия, несъвместими с разпоредбите на Закона за защита на потребителите, а именно:

Твърди се, че съгласно т. 4.1.а от договора лихвата по кредита следвало да се изчислява по следния начин: БЛП+НАДБАВКА ОТ 2,339%, като към датата на подписване на договора размерът на БЛП е в размер на 4,101%.

Сочи се, че в договора за кредит липсвала яснота относно начина на формиране на БЛП, както и условията при които може да се променя, което нарушавало нормата на чл.58 ЗКИ. Твърди се, че банката неоснователно

                                                                     - 5 -

едностранно увеличавала лихвения процент, въпреки че е имала основание за намаляване на същия.

Оспорват се Общите условия към договора за кредит, които не са били приети изрично от кредитополучателя.

Горното поведение  и неизпълнение на договора от страна на банката довело до подписване на Анекс №1 от 09.10.2009г. към договора за кредит. Съгласно чл.4.1.а от Анекс №1, годишният лихвен процент върху редовната главница за периода от 09.10.2009г. до 10.08.2032г. год. е в размер на 6,37%.

За горния период  размерът на лихвата се формира въз основа на БЛП /Базов лихвен процент, формиран като сбор от едномесечен EURIBOR и премия, определена съгласно раздел III, т.9.2. от ОУ/ , който към 09.10.2009 г.. е в размер на 4.438% + Надбавка в размер на 1,932%.

Сочи се, че размерът на премията, като компонент на БЛП не е изрично посочен. Твърди се, че за исковия период банката неоснователно е увеличила компонента „премия“, а от там не е и актуализирала лихвения процент.

Сочи се, че в т.7 от Анекс №1 е договорен 12 – месечен гратисен период на главницата от 10.11.2009 г. до 10.10.2010 г., като през този гратисен период банката е събирала дължимите лихви за този период, което довело до заплащане на допълнително лихви върху усвоения кредит за 12 месеца.

Твърди се, че съгласно чл.4.1.а. от Анекс № 2, за периода от 04.11.2011 г. до 04.11.2012 г. лихвата се изчислява както следва:

БЛП /Базов лихвен процент, формиран като сбор от едномесечен EURIBOR и премия, определена съгласно Раздел III, т.9.2. от ОУ/ , който към 04.11.2011 г. е в размер на 1.55% + Надбавка в размер на 5.19%, като размера на годишния лихвен процент е 6,74%, а за периода от 05.11.2012 г. до 04.08.2032 г. лихвата се изчислява както следва:

БЛП /Базов лихвен процент, формиран като сбор от едномесечен EURIBOR и премия определена съгласно Раздел III, т.9.2. от ОУ/ , който към 05.11.2012 г. е в размер на 1.55% + Надбавка в размер на 5.342%, като размера на годишния лихвен процент е 6.892%. Ответниците сочат, че с този анекс се утежнява положението на кредитополучателите, доколкото се допуска капитализиране на лихви, което се приема за нищожно по отношение на физически лица.

Обобщава се, че клаузите от Договора, Анекс № 1 и Анекс № 2, които дават право на банката да изменя едностранно лихвения процент по кредита са неравноправни, поради което и нищожни като противоречащи на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО. Същите не са индивидуално договорени, тъй като са предварително изготвени от банката бланки, директно вкарани в подписаните анекси.

За неравноправни се приемат следните клаузи:

-           Чл.4.2, чл.4.3, чл.11.1, чл.11.1.1, чл.11.1.2, чл.11.1.3, чл.11.2, чл.11.2.1.1, чл.11.1.1.2., чл. чл. 11.2.1.3., чл.11.2.2., чл.11.2.3 от процесния договор

-           Чл.4.1, чл.4.З, чл.11.2 от Анекс № 1

-           Чл.2.8, чл.4.2, чл.4.3, чл.11.1.2, чл.11.1.3., чл.11.2 от Анекс № 2

-           Чл.9.1, чл.9.2, чл.9.3.5, чл.9.6, чл.9.6.1, чл.9.6.3, чл.9.9, чл.10, чл.15 от Общи условия, при които Уникредит Булбанк АД предоставя ипотечни кредити на физически лица.

Твърди се, че горецитираните клаузи попадат в приложното поле на чл.143 от Закона за защита на потребителите.Същите били уговорени във вреда на потребителите, тъй като банката си запазва правото едностранно и без предвидено договора основание да изменя лихвения процент.

На първо място, процесните клаузи са приемат за неравноправни но смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП. Сочи се, че посочените клаузи съдържат условието на чл.143, т.10 от ЗЗП, а именно промяна от страна на банката на лихвен процент при непредвидени с договора основания. Приема се, че посочване само на Базов лихвен процент на банката и премия се характеризира с неопределеност, която навежда на извод, че изцяло във властта на банката е да преценява наличие от една страна на причина и от друга на основателност на тази причина за вдигане на лихвения процент. Сочи се, че в процесиите клаузи, а и в анексите няма посочване какво включва понятието Базов лихвен процент и премия.

На второ място се сочи че са налице неравноправни клаузи и по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно който неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Твърдят, че лихвата, която заплащали е увеличена многократно, като не била уговорена в договора нарочна възможност при такива хипотези да се откажат от договора за кредит.

Посочените клаузи се приемат за неравноправни и по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като те не са индивидуално договорени. Законодателната разпоредба на чл.146, ал.2 от ЗЗП посочвала изрично, че не са индивидуално уговорени клаузи от „общи условия”.

Сочи се, че горецитираните клаузите противоречат и на Директива 93/1З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Обобщава се, че банката - ищец не изпълнявала коректно договора и не начислявала коректна лихва върху усвоената главница. По този начин ежемесечно кредитополучателите заплащали некоректно актуализирани месечни анюитетни вноски.

Твърди се, че капитализирането на лихвата към главницата е забранено, съгласно Наредба № 9 от 19 декември 2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране  на провизии за загуби от обезценка  /обн.,ДВ, бр.2 / 7.01.2002 г.,; изм. и доп., бр. 71/ 2003 г., бр 11/ 2004 г., бр.37/29.04 2005 г.). В чл.15. от същата било нормирано, че банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен в случаите на капитализиране на лихвите по реда на чл.16, които изключения в случая не били налице.

 

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Исковите претенции са с правна квалификация чл.430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Липсват права и обстоятелства, които да се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

Разпределение на доказателствената тежест:

Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения – правоизключващи, правопроменящи и правопогасяващи възражания, като:

          -   В тежест на ищцовата страна е да докаже съществуването и изискуемостта на вземанията, които претендира, в т.ч. качеството на изправен кредитор по валидно договори за заем, действителността на договорите, вкл. В оспорените като нищожни части, респ. индивидуалното уговаряне на оспорените от ответната страна

                                                                         - 6 -

клаузи; наличие на условията на обявяване на предсрочна изискуемост, момента на настъпването й, размера на исковите претенции съобразно твърдяното неточно и непълно изпълнение на поетите от ответниците договорни задължения.

             -  В тежест на ответната страна е да докаже, че е изправна страна по договорите.

 

Допуска  и прилага по делото следните писмени доказателства::

1.         Заверен препис от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR70485540/24.08.2007 г„ ведно с погасителен план към него;

2.         Заверен препис от Анекс от 09.10.2009 г. към Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR70485540, ведно с погасителен план към него

3.         Заверен препис от Анекс от 04.11.2011 г. към Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR70435540, ведно с погасителен план към него:

4.         Заверен препис от Общи условия, при които „Уникредит Булбанк“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица;

5.         Заверен препис от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2007 г.

6.         Информация за сметка на клиент В.С.З. за периода 01.01.2010 г. - 11.12.2017 г. - оригинал;

7.         Лихвен лист за сметка на клиент В.С.З. - оригинал;

8.         Заверен препис от решение от 07.08.2017 г. по т.д. 52/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил;

9.         Заверен препис от Определение № 624 от 07.11.2017 г. по т.д. 52/2015 г. по описа на Окръжен съд ~ гр. Кюстендил;

10.       Заверен препис от Пълномощно per. № 5069 от 31.07.2017 г. и нотариално удостоверено съдържание под per. № 5070 от 31.07.2017 г., том 2, акт № 194 на Нотариус П. Т., вписан РНК под № 056

11.       Заверен препис от Пълномощно за преупълномощаване на адв.Я.Д.;

12.       Заверен препис от Удостоверение за актуално състояние на „Уникредит Булбанк” АД;

13.       Заверен препис от удостоверение за актуално състояние на Адвокатско дружество „Д. и П.“;

14.       Заверен препис от Рамков договор за събиране на вземания от 01.04.2011 г.;

15.       Заверен препис от възлагателен протокол от 12.10.2017 г.;

16.       Заверен препис от Фактура № ********** от 12.12.2017 г. за адвокатско възнаграждение

                       Назначава съдебно- икономическа експертиза, която да се изпълни от вещото лице  Е. Т.,  което след като се запознае с материалите по делото и извърши справка в счетоводството на ищцовата банка да даде отговор на следните въпроси:  1. Какъв е размерът на дължимата главница от ответниците по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR70485540/24.08.2007 г., по Анекс от 09.10.2009 г. и по Анекс от 04.11.2011 г. към от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR70485540/24.08.2007 г.? 2. Какъв е размерът на дължимите от ответниците лихви, в това число договорен лихвен процент, лихва върху просрочена главница и наказателна лихва при просрочие за периода от 07.08.2013 г. до 15.12.2017 г. по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR70485540/24.08.2007 г., по Анекс от 09.10.2009 г. и по Анекс от 04.11.2011 г. към от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR70485540/24.08.2007 г? 3. Какъв е размерът на надплатените от ответниците суми под формата на лихви над първоначално договореното в договора за банков кредит за периода от сключване на процесния договор 24.08.2007 г. до датата на сключване на Анекс № 1 от 09.10.2009 г./данните да се посочат в табличен вид ?. 3. Кои са компонентите, които участват при. формирането на БЛП ? Каква е тежестта на всеки от тези компоненти при формиране на БЛП? Къде са посочени тези компоненти? 4. Има ли методика за изчисление на БЛП по кредита за периода от сключване на процесния договор 24.00.2007 г. до датата на сключване на Анекс № 1 от 09.10.2009 г.? 5. На база отговорите на задачи 2 и 3, вещото лице да отговори какъв следва да е лихвеният процент по кредита от датата на сключване на процесния договор 24.08.2007 г. до датата на сключване на Анекс № 1 от 09.10.2009 г., както и да посочи дължимия размер на вноската по кредита - отделно за главница и за лихва. 6. Предвид отговорите на горните задачи, какъв е размерът на главницата към датата на сключване на Анекс № 1 от 09.10.2009 г.? 7. Има ди капитализирани суми по кредита, към коя дата и в какъв размер? 8. Какво представлява индексът 1- месечен Юрибор, как се определя, по какъв начин и от .кого се контролира 9. Какъв е размерът /стойностите/ на индекса 1- месечен Юрибор, за периода от сключването на Анекс от 09.11.2009 г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, да направи таблична извадка за съответния период; 10. На база горния отговор, вещото лице да посочи какъв следва да е размерът на лихвата за всеки месец за периода от сключване Анекс № 1 от 09.10.2009 г. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост 07.08.2013 г., като не взима предвид стойността на компонента премия, но съобрази договорените гратисни периоди в двата анекса? 11. В табличен вид да съпостави горния отговор с начисленото и претендирано от банката - ищец и да даде общо разликата по месеци и общо за периода от сключването на договора 24.08.2007г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем. 12. Какво представлява компонента „премия“., как се определя той?  13. Как се движат стойностите на компонента „премия” от подписване на Анекс от 09.10.2009 г. до датата на предсрочна изискуемост 07.08.2013 г.? 14. Начислявани ли са наказателни лихви по процесния кредит за исковия период и в какъв размер, върху каква сума? Експертизата да бъде изготвена при предварителен депозит в размер на  общо * лева, който да бъде внесен в едноседмичен срок от връчване на препис от определението по равно от страните: * лева от ищеца и * лева общо от ответниците..

Да се призове и вещото лице след внасяне на определения депозит.

Указва на страните, че съгласно чл.56, ал.2 ГПК при редовно призоваване за първото съдебно заседание, в случай на отлагане, те не сладва да бъдат призовавани за следващо съдебно заседание, когато датата бъде обявена в заседанието.

Указва на ответниците, че съгласно чл.40, ал.1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако нямат пълномощник по делото в Р. България, а съгласно чл.41, ал.1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на тези задължения, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на  22.03.2019 г. от 10, 00 часа, за която дата да се призоват страните – на посочените съдебни адреси и в. л.

На страните да се връчат преписи от определенинето, имащо характер на проекто-доклад, във връзка с който същите могат да изразят становището си в о.с.з.

На ищеца да се връчи препис от подадения от ответниците допълнителен онговор. 

            Напътва страните към спогодба, медиация или избиране на друг способ за доброволно уреждане на спора.

            Определението не подлежи на обжалване.

           

                                                                                      ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ