РЕШЕНИЕ
№
188
гр. Враца,
25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.05.2022
г. /две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело
№ 137 по описа за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.К.Х.
– Н. ***, Управител на „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД – гр.Враца, против
Решение № 34/14.01.2022 г., постановено по АНД № 1048/2021 г. по описа на
Районен съд – Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-125/16.08.2021
г., издадено от Директора на АДФИ-София, за
наложено на касатора, на основание чл. 256а, във
връзка с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), административно
наказание - „глоба” в
размер на 200,00 лева,
за нарушение на чл. 29, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП.
В касационната жалба се твърди, че
решението на РС – Враца е незаконосъобразно и необосновано. Иска се отмяната му
и присъждане на направените по делото разноски.
В с. з. касаторът, редовно призован,
не се явява и не се представлява. От процесуалният му представител – адв. Л.В.
е депозирано писмено становище.
Ответникът - АДФИ
гр. София, чрез процесуалния представител гл.
юрисконсулт Р.М., в депозирана писмена защита оспорва
касационната жалба като неоснователна и развива
доводи за правилност на съдебния акт. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Враца дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
В настоящото производство не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна проверка е Решение
№ 34/14.01.2022 г., постановено по АНД № 1048/2021 г. по описа на Районен съд –
Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-125/16.08.2021
г., издадено от Директора на АДФИ-София, за
наложено на касатора, на основание чл. 256а, във
връзка с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), административно
наказание - „глоба” в
размер на 200,00 лева,
за нарушение на чл. 29, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП.
За да потвърди Наказателното
постановление, съдът е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия, при спазване
на предвидената процедура и съдържат установените в закона реквизити, като не
са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН водещи до съществено
ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
По същество на спора съдът
е достигнал до извода, на
база на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка, че е налице
безспорна установеност на нарушението, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като не е налице
маловажност на случая.
Настоящата
инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Правните
изводи на районния съд за законосъобразност на НП не са съобразени с
доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби.
Описанието на нарушението
и посочването на нарушените законови разпоредби са сред задължителните
реквизити на наказателното постановление. Между тях съществува взаимна връзка и
зависимост и следователно винаги следва да съществува свързаност по такъв
начин, че описанието на нарушението да съответства точно на нарушените правни
норми и обратно. Неспазването на този принцип винаги нарушава правото на защита
на лицето, чиято отговорност е ангажирана, тъй като го затруднява да организира
адекватно същата.
Административнонаказателната
отговорност на касатора е била ангажирана на
основание чл. 256а, във връзка с чл. 261, ал.
2 от ЗОП, за нарушение на чл. 29, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Нормата на чл. 29,
ал. 2 от ЗОП е отменена с ДВ бр. 107/2020 г., в сила от 01.01.2021 г.
В конкретния случай е
наложена глоба, но на несъществуващо правно основание. Деянието към момента на
постановяване на НП – 16.08.2021 г. не е съставомерно, поради което е налице
основание за приложение на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН, съгласно който ако до влизане
в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Независимо, че
разпоредбата на сега действащата ал. 3 на чл. 29 от ЗОП е аналогична на
отменената ал. 2, съдът счита, че е допустимо отстраняване на сторена
фактическа грешка до приключване на съдебното следствие. Това е така, за да
може виновното лице да организира правилно защитата си, а не на фаза съдебно
решение да се тълкува свободно и разширително правилната воля на АНО и поправя
допуснатото от него процесуално нарушение. В случая допуснатия порок при
изразяване волята на АНО е неотстраним и води до невъзможност да се разбере за какво
е санкционирал конкретното лице и най-вече имал ли е за това законно основание.
Предвид гореизложеното настоящият
състав счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
материалния закон и се явява незаконосъобразно.
Като е стигнал до изводи, различни от изложените, и
като е обосновал краен резултат за законосъобразност на издаденото НП,
районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд следва да се
произнесе по съществото на спора, доколкото делото е
изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на други доказателства. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените
по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото
претенцията за присъждане на съдебни разноски в полза на касатора се явява основателна.
В тази връзка на основание чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК, ответникът - в лицето на
АДФИ, следва да бъде осъден да заплати на адв. К.К. съдебни разноски в размер
на 150,00 лева в първоинстанционното производство и на адв. Л.В. разноски в
размер на 150,00 лева за настоящата инстанция. Размерът на присъдените разноски
е съобразен с разпоредбите на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА и чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и фактическата и
правна сложност на делото и осъществения от процесуалните представители обем
работа.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 34/14.01.2022 г., постановено по АНД № 1048/2021 г. по описа
на Районен съд – Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление №
11-01-125/16.08.2021 г., издадено от Директора на АДФИ-София и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-125/16.08.2021
г., издадено от Директора на АДФИ-София.
ОСЪЖДА АДФИ-София
ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.К. адвокатско възнаграждение в размер на
150,00 (сто и петдесет) лева за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 3 от Закона за адвокатурата,
адвокатска помощ и съдействие.
ОСЪЖДА АДФИ-София
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л.В. адвокатско възнаграждение в размер на
150,00 (сто и петдесет) лева за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 3 от Закона за адвокатурата,
адвокатска помощ и съдействие.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.