РЕШЕНИЕ
№ 821
гр. Варна , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20203110110985 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен от Ц. Р. И., ЕГН**********, с адрес с.Т., ул.“А.
Д.“ №35 срещу „К.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление с.Т., ул.“Х. П.“ №13
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД за признаване в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите,
както следва: 4000лева, представляваща дължима главница по договор за заем, като сумата е
преведена по банков път от ищеца по сметка на ответника с платежно нареждане на 07.02.2018г.;
6000лева, представляваща дължима главница по договор за заем, като сумата е преведена по
банков път от ищеца по сметка на ответника с платежно нареждане на 28.07.2017г.; 849,99лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 4000лева, дължима за периода 07.02.2018г.-
12.03.2020г. и 1598,35лева представляваща мораторна лихва върху главницата от 6000лева,
дължима за периода 28.07.2017г.-12.03.2020г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: Претендираните суми
произтичат от задължението на ответника по неизплатени суми по два краткосрочни парични
заема, преведени по банков път в размер на 4000лв. и 6000лв. от ищцата, като кредитор и
ответното дружество, като длъжник. На 28.07.2017г. ищцата превела сумата от 6000лв., а на
07.02.2018г. - 4000лева по банкова сметка на дружеството в Първа инвестиционна банка. Заетите
суми били по устна договорка между страните, като връщането на паричните суми следвало да се
осъществи от заемателя до една седмица. И към настоящия момент ответникът не изпълнил
задължението си, което обусловило правния му интерес от завеждане на настоящото
производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
оспорва исковата претенция, като неоснователна. Твърди, че не е сключвал договор за заем и не е
получил сумите, преведени по банковата му сметка на основание такъв договор, респ. не е поемал
задължение за връщане на сумите. Твърди се, че сумите е трябвало да бъдат върнати от ищеца на
дружеството, като плащането било частично, тъй като дружеството й предоставило 6599,95 лв.
Сочи, че сочената от ищеца банкова сметка на дружеството е специална и има ограничени
1
възможности, като парични суми по нея могат да постъпват свободно, но да се разходват само чрез
използване на специална издадена банкова карта. Последната се ползвала от шофьора на
дружеството С. И., който разполагал със специален код и съответно злоупотребил с разходване на
финансовите средства на дружеството. Въпросният шофьор бил в роднинска връзка с ищеца и бил
злоупотребил с финансовите средства по сметката, тъй като само той разполагал със специален
код. Моли да отхвърляне на исковата претенция на посочените основания.
В проведеното открито съдебно заседание исковата молба и отговора се поддържат,
като страните доразвиват доводите си.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Правният интерес от търсената защита по реда на чл.422 ГПК се извежда от
предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. №5416/2020г. по описа на Районен
съд- Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е
постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника в указания срок. Налице е субективен и
обективен идентитет между вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК и това,
чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.
От приетите като писмени доказателства по делото преводни нареждания се
установява, че ищцата, като наредител е превела по банкова сметка на ответното дружество
в Първа инвестиционна банка следните суми: 6000лева, с платежно нареждане на
28.07.2017г. и 4000лева, с платежно нареждане на 07.02.2018г., като и двете суми са
наредени с основание „заем“.
Представено от ответника по делото е и платежно от 05.01.2017г. видно от което,
ответното дружество е превело в полза на ищцата сумата от 3508лева, с основание на
превода „връщане на заем“.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, ценени при условията на чл. 172
ГПК, се установява следното:
Свидетелят Р. Д. твърди, че между ищцата и ответното дружество са съществували
финансови отношения, които са се изразили във финансова помощ от нейна страна в полза
на „К.“ЕООД. Самият той през 2017г.-2018г. също е бил молен за такава помощ от
дружеството, но поради липса на пари е отказвал да им предостави. Твърди, че от С. И.,
който работил като шофьор в дружеството знае, че ищцата - негова снаха, е превеждала по
банков път пари на ответника, тъй като дружеството е купувало автомобили на лизинг и са
му били необходими оборотни пари. Не знае дали парите са върнати на Ц., но от Свилен
знае, че Ц. е помогнала финансово на „К.“ЕООД.
От показанията на св. К. К., се установява, че същият е син на управителя на
„К.“ЕООД и кръстник на децата на ищцата. Твърди, че няма участие във фирмата, но знае че
ищцата е получила сума от около 6900лева от фирмата, но не знае в каква връзка. Сочи, че
С. И., като шофьор във фирмата имал разкрита фирмена банкова сметка, с която можел само
той да оперира и притежавал банкова карта, която ползвал за служебни цели.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
2
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем за потребление (паричният заeм) е неформален, реален,
едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен - правните последици настъпват
при предаване в собственост на вещите, предмет на сделката - уговорената парична сума,
като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
дадената сума.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.240,
ал.1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството
по иска за връщане на предоставената в заем сума: 1. съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я
върне при настъпване на падежа; 2. реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя.
Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател.
Съдът намира, че в производството се доказаха всички предпоставки, обуславящи
уважаване на предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
На първо място, установи се от показанията на разпитания по делото свидетел
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ищцата и
ответното дружество /чрез свидетеля Р. Д./ с предмет предаване в собственост на последния
на паричната суми поради необходимост от закупуване на лизингови автомобили и
оборотни средства.
Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а
заемополучателят получи заетата сума /в този смисъл Определение № 85 от 26.01.2016 г. по
гр. д. № 33 / 2016 г. по описа на ВКС, 4 Г.О./, като в случая реалното предаване на заемната
сума не се оспорва от ответника, а същото се установява и от представените преводни
нареждания, съгласно които ищцата като наредител е превела по банкова сметка на
„К.“ЕООД следните суми: 6000лева, с платежно нареждане на 28.07.2017г. и 4000лева, с
платежно нареждане на 07.02.2018г., като и двете суми са наредени с основание „заем“.
Получаването на парична сума в заем безспорно поражда задължение за нейното
връщане /в този смисъл Определение № 227 от 25.02.2013 г. по гр. д. № 884/2012 г. по описа
на ВКС/. От друга страна, при наличието на документи за предаване на сумите, за
останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски
показания /в този смисъл Решение № 244 от 21.01.2020 г. по гр.д. № 983/2019 г. по описа на
ВКС, 3 Г.О./.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недоказаност на
основанието за предаване от ищцата на ответника на процесните суми, както не се споделя
и твърдението му, че сумите е трябвало да бъдат върнати от ищцата на дружеството, като
частично плащане, тъй като дружеството предоставило на нея общо 6599,95лв.
Доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства, е върху ищеца,
претендиращ връщането им, а при оспорване на иска ответникът следва да докаже
възраженията си – че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята,
че задължението е погасено и други факти, съобразно въведените възражения срещу иска /в
този смисъл Решение № 128 от 18.10.2017 г. по гр. д. № 5372/2016 г. по описа на ВКС, 3
Г.О./.
3
С оглед на възприетото в съдебната практика и на направените от ответника с
отговора на искова молба оспорвания, на същият е възложено в тежест да установи
наличието на различно правно основание за предаване на процесната сума, както и изрично
му е указано, че не сочи доказателства за същото обстоятелство. Въпреки последното,
ответникът не само че не ангажира в производството каквито и да било доказателства в
подобна насока, а дори представи платежно нареждане, видно от което в предходен период
е превело в полза на ищцата сумата от 3508лева, с основание на превода „връщане на заем“,
което следва да се третира като сигурно извънсъдебно признание на неизгоден за страната
факт, за това, че страните са имали финансови взаимоотношения и друг път по повод
предоставяне на заем от ищцата. Този извод на съда не се разколебава и от твърдението на
ответника, че се касае за печатна грешка в платежното нареждане, нито от твърденията, че
със сметките на дружеството е оперирало трето лице за спора, което остана абсолютно
недоказано.
Изложените съображения обуславят извод за доказаност на иска с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, както по основание, така и по размер, поради което същият следва да
бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Ищецът претендира обезщетение за забава върху непогасената главница от 4000лева,
дължима за периода 07.02.2018г.-12.03.2020г. и върху главницата от 6000лева, дължима за
периода 28.07.2017г.-12.03.2020г.
Разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД свързва дължимостта на законна лихва единствено с
факта на забавата на длъжника при изпълнението на срочно парично задължение, какъвто е
настоящият случай. С оглед твърденията на ищцата, че сумите е следвало да бъдат върнати
в седмичен срок, то следва да се приеме, че падежа на задълженията е 14.02.2018г., за
главница от 4000лева респ. 04.08.2017г. за главница от 6000лева, като обезщетението за
забава е дължимо, считано от 15.02.2018г. и 05.08.2017г. - датата, следваща падежите, до
12.03.2020г./така както е поискано от ищеца/.
По реда на чл. 162 ГПК /с помощта на програмен продукт „Апис Финанси“/ съдът
определи размера на претенцията за обезщетение за забава, а именно: за главница от
4000лева и за периода 15.02.2018г. – 12.03.2020г. – 841,11 лева, а за главница от 6000лева и
за периода 05.08.2017г. – 12.03.2020г. – 1585 лева като за посочените суми и периоди искът
с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата над сумите от 841,11
лева и 1585лева до пълния претендиран размер и за периодите 07.02.2018г. – 14.02.2018г. и
28.07.2017г. – 04.08.2017г. същите следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните
има право да получи разноски по съразмерност.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса от 253лева и адвокатско възнаграждение от 1000лева,
съразмерно с уважената част на исковете, в общ размер на 1250,76лева.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 253лева и адвокатско
възнаграждение от 1000лева, съразмерно с уважената част на исковете, в общ размер на
1250,76лева.
4
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника, за
което е представен списък по реда на чл. 80 ГПК, съдът намира, че същото следва да бъде
определено в размер на общо 150 лева/ 50 лева за заповедното и 100лева за исково
производство/, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като
съразмерно с отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 1,06лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът „К.“
ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление с.Т., ул.“Х. П.“ №13 , ДЪЛЖИ на ищеца
Ц. Р. И., ЕГН**********, с адрес с.Т., ул.“А. Д.“ №35 , следните суми: 4000лева,
представляваща дължима главница по договор за заем, като сумата е преведена по банков
път от ищеца по сметка на ответника с платежно нареждане на 07.02.2018г.; 6000лева,
представляваща дължима главница по договор за заем, като сумата е преведена по банков
път от ищеца по сметка на ответника с платежно нареждане на 28.07.2017г.; 841,11 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 4000лева, дължима за периода за
периода 15.02.2018г. – 12.03.2020г. и 1585 лева представляваща мораторна лихва върху
главницата от 6000лева, дължима за периода 05.08.2017г. – 12.03.2020г. за които суми е
издадена Заповед № 2772/19.06.2020 г. по ч.гр.д. № 5116/2020г. по описа на Районен съд –
Варна, 19 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл.86 ЗЗД за разликите над
841,11лева и над 1585лева до пълния претендиран размер, както и за периодите 07.02.2018г.
– 14.02.2018г. и 28.07.2017г. – 04.08.2017г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление с.Т., ул.“Х. П.“
№13, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Р. И., ЕГН**********, с адрес с.Т., ул.“А. Д.“ №35 сумата от
1250,76лева, представляващи съдебно – деловодни разноски за исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление с.Т., ул.“Х. П.“
№13, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Р. И., ЕГН**********, с адрес с.Т., ул.“А. Д.“ №35 сумата от
1250,76лева, представляващи съдебно – деловодни разноски за заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Р. И., ЕГН**********, с адрес с.Т., ул.“А. Д.“ №35, ДА ЗАПЛАТИ на
„К.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление с.Т., ул.“Х. П.“ №13 сумата от
1,06лева, представляващи съдебно – деловодни разноски за исковото производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5