МОТИВИ ПО НОХД № 773/2019г. по описа на ПОС
КЪМ ПРИСЪДА № 46 от 13.05.2019г
Срещу подсъдимия Д.Т.Д., е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура
гр.Пловдив за три престъпления, както следва:
I. по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр.
5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в
периода от 02.10.2018 г. до 03.10.2018 г. в гр. П., без надлежно разрешително е
държал с цел разпространение и е
разпространил високорисково наркотично вещество, както следва:
На 02.10.2018 г. в гр. П.,
без надлежно разрешително е разпространил на И.Я.К., ЕГН **********, от гр. П.,
високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло - 7,876 грама и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 10,3 тегловни
процента, на стойност 47,26 лв. /четиридесет и седем лева и двадесет и шест
стотинки/, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на
цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
На 03.10.2018 г. в гр. П., без надлежно
разрешително е държал високорискови наркотични вещества марихуана с нето тегло-9,843
грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 6,98 тегловни
процента, на стойност 56.89 лв. и високорисково наркотично вещество - марихуана
с нето тегло 5,055 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 7,28 тегловни процента, на стойност 30.33 лв., с цел разпространение,
всичко на обща стойност 87,22 лв. /осемдесет и седем лева и двадесет и две
стотинки/, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на
цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
II. по чл.270, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 03.10.2018г. в
гр.П., противозаконно е пречил на орган на власт – служители в IV РУ-Пловдив:
С.И.Б., назначен на длъжност „******** в група “*********“ на Сектор „**********“
на IV PУ-Пловдив и
А.Н.Г., назначен на длъжност ******* в група „*********“ на Сектор „******“ на IV РУ-Пловдив да
изпълнят задълженията си свързани с контрол върху трафика на наркотични
вещества- във връзка с изпълнение на отдадено им разпореждане на 03.10.2018г.
за извършване на проверка на превозно средство и водач, с цел установяване на
наркотични вещества, от дежурен при IV РУ-Пловдив, инсп.А.Д., осъществяващ
„оперативно управление на силите и средствата на съответната структура“, чиито
разпореждания са задължителни за изпълнение, съгласно чл.21,ал.1 и ал.2 от
Вътрешните правила за осъществяване на дежурството в МВР, утвърдени със заповед
8121з-120/02.02.2017г. на Министъра
на вътрешните работи; и задълженията им по: чл.67 от ЗМВР: „Полицейските органи
предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления“; чл.70, ал.1,
т.1 от ЗМВР: „Полицейските органи могат извършват проверки за установяване
самоличността на лице: 1. За което има данни, че е извършило престъпление или
нарушение на обществения ред“, чл.81, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР: “Полицейските
органи могат да проверяват личните вещи на лицата: 1. В случаите на чл.70,
ал.1, т.1; 2.“когато са налице достатъчно данни, че укриват вещи свързани с
извършено престъпление или нарушение“ и чл.81, ал.2 от ЗМВР: “Полицейските
органи могат да извършат проверка на превозно средство и на вещите превозвани в
тях, когато : 1. „има данни за извършено престъпление или нарушение на
обществения ред“, като не се е подчинил на отдадените устни разпореждания,
съгласно чл.64, ал.1 и ал.2 от ЗМВР да предостави документите си за
самоличност, да преустанови управлението на автомобила си и да даде достъп до
същия.
III. по чл. 343б, ал. 3 от НК за това, че нa 03.10.2018 г. в гр. П. е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „ХЗ“, с
per. № ***, след
употреба на наркотични вещества - кокаин, установено по надлежния ред - с
химическа експертиза № И-9206/06.11.2018 г.
Съдебното производството
е протекло с провеждане на съкратено съдебно
следствие по реда на глава
27- чл.371, т.2
от НПК, след като подс.Д. в
съдебно заседание е признал всички факти от обвинителния
акт и се е съгласил да не
се събират доказателства за същите, като се
е отказал от разглеждане на делото по общ
ред.
В хода на съдебните прения
прокурорът е изложил аргументи, че на подсъдимият следва да се
определи наказание по реда на чл.54 от НК, като наказанието лишаване от свобода
се изтърпи ефективно.
От своя
страна защитата в лицето на адв.К. излага съображения, че наказанието на
подсъдимият следва да бъде определено към минимума на санкцията, което да бъде
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Подс.Д.Д.
изразява разкаяние за стореното, моли за снисходителност.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед нормата на
чл.373, ал.2 от НПК, намира и приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Д.Т.Д., роден на *** ***, с постоянен адрес ***3 и
настоящ адрес *** ***“ № 3, българин, български гражданин, със средно образование, студент в
ПУ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
С Присъда № 8/16.02.2018г по НОХД279/2017г по
описа на Районен съд - Несебър подс.Д.Д. бил признат за виновен в извършване на
престъпление на 04.08.2017г. по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК и освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000лв.
На 03.10.2018г. около 21,15 ч., при изпълнение
на служебните си задължения, автопатрул в състав С.Б.и А.Г.извършили проверка
на лицето И.Я.К., който носил в себе си около 7 грама марихуана. Наркотичното
вещество било предадено от свид.К.с протокол за доброволно предаване като същото
било обект на химическа експертиза,
установила точното му нето тегло - 7,876 грама и съдържанието на активен
компонент тетрахидроканабинол ТХК 10,3 тегловни процента. Съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството предаденото от К.наркотично вещество марихуана нето тегло
7,876 грама била на стойност 47,26 лв. Срещу свидетелят И.Я.К. започнало бързо
производство № 415/2018 г. по описа на IV РУ при ОДМВР гр. Пловдив за
престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, наблюдавано от Районна прокуратура
гр. Пловдив, приключило с влязла в сила присъда № 227/18.10.2018 г. по НОХД №
6640/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, изменена с Решение №
300/13.12.2018 г. на Окръжен съд - Пловдив.
В хода на воденото
разследване срещу свид.К., последният заявил на инспектор А.Д. - служител в 04
РУ- Пловдив, че носената от него марихуана около 7 грама закупил за 70 лева на 02.10.2018г. от лице,
което познавал като „Д.“, с телефонен номер ***, управляващ автомобил джип
марка „БМВ“, модел „ХЗ“, сив на цвят с per. № ***.
Свид.К.съобщил още, че имал уговорка да се срещне отново с лицето „Д.“ вечерта
на 03.10.2018 г. около 22,30 ч. пред Военна болница гр. П., за да закупи от
него още 10 грама марихуана, за която трябвало да плати сумата 100 лева.
Предвид получената информация от свид. К., инспектор А.Д., дежурен служител в
04 РУ-Пловдив разпоредил да бъде изпратен автопатрул в състав полицейските
служители С.Б.и А.Г.на бул. „***“ срещу № 102, където следвало да се осъществи
срещата на свид.К.с посоченото от него лице „Д.“. Инспектор Д.разпоредил при
установяването на лицето да се извърши проверка на превозното средство и водача
му с цел установяване наличие на наркотични вещества.
Когато свидетелите Б.и Г.пристигнали на мястото на
срещата забелязали посочения от свид.К.автомобил „БМВ“ ХЗ с ДК№***, паркиран
срещу Военна болница-П.. Свидетелите подминали автомобила и спрели пред него,
слезли от автомобила си и се приближили за да извършат проверка. В този момент
водачът на автомобил „БМВ“ ХЗ с ДК№***,
установен впоследствие като подс.Д.Д., при опит да осуети полицейската проверка
подал газ и с автомобила си ударил в задна дясна врата служебния автомобил
„Опел“ модел „Астра“ с ДК№***. При опитите на полицейските служители Б.и Г.да
преустановят управлението на автомобила подс. Д. изхвърлил през преден ляв
прозорец бял непрозрачен пакет на пътното платно, съдържащ марихуана. На
разпореждането на полицейските служители да излезе от автомобила подс.Д.
отказал и се хванал с ръце за волана. При опит на свид.Г.да изкара подс.Д. от
автомобила, последния го ударил с лявата си ръка в областта на гърдите. Тогава
се намесил и свид.Б.и заедно със свид.Г.успели да извадят водача от автомобила,
като последния продължавал да рита с краката си и да се дърпа. Служителите
използвали помощни средства - белезници за да предотвратят съпротивата на
водача. Подсъдимият бил задържан. Същият заявил още на местопроизшествието, че
изхвърленият от него пакет съдържа наркотични вещества - марихуана 10 грама,
както и че в колата си също държи марихуана. При извършеното претърсване на
автомобил „БМВ“ ХЗ с ДК№*** от предна лява шофьорска врата, в мрежест джоб е
намерен и иззет един брой полиетиленов плик, завит на топче, съдържащ
кафяво-зелена суха тревиста маса, представляваща марихуана. Извършен бил и
оглед на местопроизшествие, при който бил иззет изхвърленият от Д. пакет,
съдържащ полиетиленов плик, с марихуана.
Подсъдимият Д., като водач на автомобил „БМВ“ ХЗ с
ДК№*** отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или наркотични вещества, като отказал и доброволно да даде кръвна
проба за изследване наличието на алкохол
и/или наркотични вещества в кръвта му. По тази причина, на основание разрешение
на Окръжен съд Пловдив по реда на НПК, такава проба му била принудително иззета
принудително. От заключението на извършената съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза на предоставените проби на кръв и урина от подсъдимия Д., се
установява присъствие на бензоилекгонин (основен метаболит на кокаин) в кръв и
кокаин и негови метаболити (метилекгонидин, метилекгонин) в урината.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
От наличните по делото доказателствени
материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по
несъмнен начин се установява авторството на деянията, предмет на доказване по
настоящото наказателно производство, времето, мястото и начина на извършването
им. Така описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от събраните доказателства в досъдебното производство -
доказателствата, възпроизведени в показанията на свидетелите И.К., А.Г., С.Б.и А.Т.проверени и подкрепени
с откритите и иззети веществени доказателства, приобщени с годни
доказателствени източници. Показанията на тези свидетели са
непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду си. Изложената фактическа
обстановка подс.Д. признава изцяло в хода на съдебното производство. Не са
налице противоречия в доказателствата, които да бъдат обсъдени от съда.
Видът, количеството
и процентното съдържание на тетрахидрокарабинол на откритите и иззети по делото
наркотични вещества се установяват от заключението на извършената химическа
експертиза № 1479/05.10.2018 г. Марихуаната /коноп, канабис/ е включена в
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, като растение с висока степен на риск
за общественото здраве, забранена за приложение. Изготвената съдебно-химична
експертиза №1478/05.10.2018г на предаденото наркотично вещество от свид.К.,
установява видът, количеството и процентното съдържание на тетрахидрокарабинол.
Същата експертиза е била приобщена към доказателствата по настоящото досъдебно
производство с постановление на наблюдаващия прокурор, поради което няма
процесуална пречка изводите й да бъдат ползвани при анализа на доказателствата.
От изготвената съдебно-
химична експертиза от вещо лице при ВМА София се установява наличието на кокаин
в пробите взети от подс.Д.Д., което сочи недвусмислено употребата на това
наркотично вещество от него. Кокаинът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т.
1, Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, като растение с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина.
Длъжността на свидетелите
С.И.Б. и А.Н. Г.се установява от приложените писмени доказателства - типови
длъжностни характеристики за длъжността „полицай-старши полицай“ в сектор
„Охранителна полиция“, ежедневната ведомост за разстановка на силите и
средствата на 03.10.2018г. в Четвърто РУ-Пловдив, седмичния график за дата и
време на носене на служба, както и от служебната бележка издадена от Началник
на Четвърто Районно управление- Пловдив според която свид. С.Б.е на
инкриминираната дата е бил на работа за времето от 17.00ч на 03.10.18г. до 05.00ч
на 04.10.18г., като **********“ заедно със свид. А.Г.******* в група „**********“ сектор “*****“ при ****РУ-Пловдив.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установена фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият Д.Т.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението
по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На 02.10.2018 г. в гр. П., без надлежно разрешително е разпространил на
свидетеля И.Я.К., високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло
7,876 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 10,3
тегловни процента, на стойност 47,26 лв. Без значение за съставомерността на
деянието от обективна страна е обстоятелството дали наркотичното вещество е
било разпространено възмездно или не
/Решение № 448 от 11.02.2015 г. на ВКС по
н. д. № 1405/2014 г., I н. о., НК/.
Достатъчно е същото да премине във фактическата власт на друго лице, което в
случая е факт, предвид констатираното наличие на това наркотично вещество у
свид.К.и последвалото му предаване на органите на разследване.
Установява се от доказателствата по делото
посочени по-горе, че на 03.10.2018 г.
във фактическа власт на подсъдимия са се намирали двисокорискови наркотични
вещества - марихуана с нето тегло-9,843 грама и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 6,98 тегловни процента, на стойност 56.89 лв. и
високорисково наркотично вещество - марихуана с нето тегло 5,055 грама и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 7,28 тегловни
процента, на стойност 30,33 лв., всичко на обща стойност 87,22 лв. Това
обстоятелство сочи, че е било реализирано изпълнителното деяние на престъплението
във форма на държане на наркотично вещество. Специалната цел за разпространение
на същото се установява от факта на предварителната уговорка между подс.Д. и
свид.К.да се срещнат за да придобие последния наркотично вещество от първия,
като мястото и времето на срещата помежду им са били предварително определени и
същите са потвърдени при извършената проверка от страна на полицейските
служители. Наличието на тази цел е достатъчно съставомерно обстоятелство без да
е необходимо същата да бъде реализирана.
Като е извършил две отделни
деяния през непродължителен период от време, а именно на 02.10.2018 г и на 03.10.2018 г, които поотделно осъществяват едно и
също престъпление по чл.354а, ал.1 от НК при една и съща обстановка – в
гр.П. и при еднородност на вината изразяваща се в пряк умисъл и след като
последващото се явява продължение на предшестващото, се налага извода за
наличие на едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият
е годен наказателно правен субект на това престъпление. Същият е бил пълнолетен
към момента на извършването му като действията му са били реализирани в
състояние на вменяемост, предвид липсата на данни в друга насока. Подсъдимият е извършил деянието умишлено, при
форма на вина пряк умисъл. Той съзнавал обществено опасния характер на
деянията, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването на
тези последици. Подсъдимият Д. безспорно е имал в съзнанието си представа, че
извършва действия, които имат обществено опасен характер, като разпространява и
държи с цел разпространение конкретни по вид и количество наркотични вещества
без съответно разрешение за това. Той съзнавал, че в резултат на действията му
ще настъпят конкретните обществено опасни последици, в единият случай
резултатни, а в другия такива поставящи обществените отношения в опасност, но е
искал именно това.
По отношение
на престъплението по чл.270, ал.2, вр. ал.1 от НК предвид установената фактическа обстановка съдът счита, че
подсъдимият
Д.Т.Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на същото. Доказва се времето и мястото на извършване
на престъплението, като е видно, че на същата дата полицейските служители са
били изпратени да извършат проверка за наркотични вещества, осъществявайки по
този начин контрол върху трафика на наркотични вещества.
От обективна страна поведението на подсъдимия,
описано от свидетелите, се субсумира под състава на престъплението по чл.270,
ал.1 на НК. Полицейските служители А.Г.и С.Б., предвид заеманата от същите длъжност и
определените им правомощия според характеристиката на длъжността, на основание
чл.93, т.2 от НК представляват орган на власт. Съпротивата, оказана от
подсъдимия, обективирана предимно в серия от действия срещу тях, е с такъв интензитет,
който обуславя съставомерност на деянието по чл.270, засягайки защитените
обществени отношения във висока степен. Касае се не за обичайното неизпълнение на съответно разпореждане, а за активно, съчетано и с пасивно, поведение на дееца, насочено
към възпрепятстване и осуетяване изпълнението на задълженията на полицейските
служители. Това поведение, съставено от няколко действия, съчетани с
бездействие, като опит за бягство на подсъдимия от местопроизшествието, удряйки
в резултат на това полицейския автомобил, отказът му да излезе от управлявания
от него автомобил за да се извърши проверка на същия, физическа съпротива срещу
полицейските органи- /бутане, удряне, ритане/, разпореждане с предмета на
престъплението на местопрестъплението, чрез изхвърлянето му от автомобила,
представляват поведение, препятстващо изпълнението
на възложените на държавните органи функции. В своята съвкупност тези действия сочат
завишена обществена опасност, което ги отграничава от случаите представляващи
административни нарушения. /Решение № 254 от
12.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 923/2017 г., ІI н. о/. За да се установи какви конкретно са възложените на
държавните органи функции правната норма в настоящото обвинение е
запълнена с нормите от специалния закон, уреждащ правомощията на полицейските
служители. Това са разпоредбата на чл.64 от ЗМВР, според
която полицейските органи могат да
издават писмени и устни разпореждания до държавни органи,
юридически лица и граждани, които са задължителни за изпълнение. Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления, съгласно
разпоредбата на чл.67 от ЗМВР. Полицейските органи могат да
извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което
има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред, според чл.70, ал.1, т.1 от ЗМВР, както
и да проверяват личните вещи на
лица за които
има данни, че е извършило престъпление или нарушение на обществения
ред или когато
са налице данни, че се
укриват вещи, свързани с извършено престъпление или нарушение, според
чл.81, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР. Полицейските органи могат да извършат и проверка на превозно средство и на вещите
превозвани в тях, когато има данни
за извършено престъпление или нарушение на обществения
- чл.81, ал.2 от ЗМВР. Правила са въведени още
със заповед на министъра на вътрешните работи, утвърдила „Вътрешни правила
за организацията и реда за осъществяване
на дежурство в МВР“, според които дежурството в МВР се
осъществява 24 часа, 7 дни в седмицата от звена за
оперативно дежурство, включени в състава на съответната структура, като съгласно чл.21, ал.2 от правилата, „в извънработно време, при отсъствие на
ръководителя на структурата, разпорежданията на дежурните длъжностни
лица за оперативно
дежурство са задължителни за изпълнение от всички
служители на съответната структура“. Ето защо разпореждането на дежурното длъжностно
лице -инспектор Д., за извършване на проверка за наркотици в автомобила и на
установеното в него лице е било задължително за изпълнение от свидетелите А.Г.и С.Б..
Налице е и квалифициращия признак на ал.2 на
чл.270 от НК, тъй като полицейските органи, като орган на власт, след получена информация, са изпълнявали задълженията си
по специализирана полицейска акция, свързана с контрола върху разпространението на наркотични вещества, чието провеждане е било разпоредено по
регламентирания ред. /Решение № 448 от
11.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1405/2014 г., I н. о./
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието по чл.270, ал.2 от НК с пряк умисъл. Той съзнавал, че с
поведението си препятства извършване на проверка от полицейските органи,
разполагащи с правомощия за такава, като е искал именно това.
По отношение
на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК установената фактическа обстановка
сочи, че подсъдимият Д.Т.Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на същото.
Правното понятие „управление“ на МПС включва всички действия или бездействия с
механизмите или приборите на моторните превозни средства, независимо дали превозното
средство е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност
за настъпване на съставомерни последици. В настоящия казус са налице действия
на привеждане в движение на лекия автомобил марка БМВ от страна на подсъдимия,
в резултат на което същият е бил придвижен и е блъснал полицейския автомобил.
Тези обстоятелства сочат, че е било налице управление по смисъла на правната
норма на чл.343б, ал.3 от НК. Същото е реализирано след като подсъдимия Д. е
употребил кокаин, за което се съди от установеното присъствие на това
наркотично вещество в биологичните проби от подсъдимия. За съставомерността на
деянието е достатъчно доказването на предшестваща управлението употреба на
наркотично вещество, без да е необходимо доказване степента на повлияване на
водача на МПС от същото.
/Решение № 116 от
8.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 34/2016 г., III н. о./
От субективна страна престъплението
е било осъществено от наказателно отговорен субект, с пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал, обществената опасност на деянието, но е искал да стори именно това.
Настоящият съдебен състав не може
да коментира в пълнота становището на прокурора, че деянието извършено на 3ти
октомври от подсъдимия е извършено в неадекватно състояние. Неясно остава за
съда какво значение влага представителя на държавното обвинение в
определението, което дава за състоянието на подсъдимия, относно само едно от
деянията. Следва да се отбележи, че на 03.10.2018г подсъдимият е осъществил три
противоправни деяния, едно от които се намира в условията на продължавано
престъпление с деяние, реализирано на 02.10.2018г. Наказателното право не
борави с подобен термин, поради което така направеното изявление от страна на
прокурора съдът приема за фактическа квалификация. Действително противоправното
поведение на подсъдимия, изпълващо състава на престъплението по чл.270, ал.2 от НК, се е изразило в агресивни действия срещу полицейските органи, които разбира
се не са адекватни на дължимото поведение да се изпълняват разпорежданията на
полицейските органи. В този смисъл неадекватно на закона е всяко противоречащо
на разпоредбите му действие или бездействие.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, законодателят е определил наказание “лишаване от свобода”
от две до осем години и глоба от пет
до двадесет хиляди лева.
Определяйки наказанието, съдът прецени наличните по делото смекчаващи
вината обстоятелства, с оглед преценка на конкретна тежест на извършеното и налагането на онова наказание, което най-добре
отговаря на целите по чл.36 от НК.
Подсъдимият е в млада възраст, неосъждан, което съдът възприе като смекчаващи
вината обстоятелства. Твърдението му, че е студент в ПУ не бе подкрепено с
доказателства, като пред съда подсъдимият посочи намеренията си, изразени още в
хода на досъдебното производство да работи в чужбина, а не да продължи
образованието си. Предвид това съдът прецени, че само по себе си
обстоятелството за започнато висше образование не дава достатъчна информация за
личността на подсъдимия. Въпреки, че подсъдимият не е осъждан, от справката му
за съдимост се установява, че той е бил признат за виновен по предходно
престъпление с предмет наркотични вещества, за което е освободен от наказателна
отговорност за престъпление извършено 04.08.2017г, с налагане на
административно наказание глоба по чл.78а от НК. Това обстоятелство отегчава
отговорността на подсъдимия, тъй като същото показва, че настоящите две деяния
не са инцидентни негови противоправни прояви. Като отегчаващо вината
обстоятелство следва да се вземе предвид и факта, че престъплението предмет на
доказване по настоящото дело е било реализирано чрез осъществяване на две
отделни деяния, като форма на усложнена престъпна дейност. Съдът не намери да
са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключителни
такива, които да обосноват определяне на наказание по реда на чл.55 от НК в
хипотезата на по-благоприятния закон по чл.58а, ал.4 НК, което наложи
наказанието да бъде определено по реда на чл.54 от НК. Същевременно извършеното
престъпление не се отличава с висока обществена опасност, макар и реализирано
чрез две отделни деяния, предвид сравнително ниската стойност, количество и
вида на наркотичното вещество. По тези съображения съдът намира, че наказание в
размер на минимума е достатъчно за постигане целите на чл.36 от НК. Наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева съдът счете за съобразено с обществената опасност на деянието и
тази на дееца. Съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, при което
размера на наложеното наказание лишаване от свобода бе редуцирано с една трета
и същото бе определено в размер на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
За извършеното престъпление по чл.270, ал.2, вр. ал.1 от НК отново следва да бъдат взети предвид смекчаващите вината обстоятелства –
младата възраст и липсата на предходни осъждания. Извършеното около година
по-рано друго престъпление, за което подсъдимият е бил признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК е отегчаващо вината
обстоятелство, но не и със съществено значение, поради което наказанието следва
да бъде определено при превес на смекчаващите. Не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, нито изключителни такива, които да обосноват определяне на
наказание по реда на чл.55 от НК в хипотезата на чл.58а, ал.4 НК. По тези
съображения съдът определи наказанието по реда на чл.54 от НК. Наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и минимума на
определената в закона ГЛОБА от 10 000лв отговаря на изискванията за
индивидуална и генерална превенция на наказанието. Съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК,
при което размера на наложеното наказание лишаване от свобода бе редуцирано с
една трета и същото бе определено в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА.
За извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, съдът взе предвид посочените в предходния абзац смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства и не намери да са налице основания за приложение на чл.55
от НК, поради което наказанието бе определено по реда на чл.54 от НК. Съобразно обществената
опасност на деянието и дееца съдът намери за справедливо наказанието за това
престъпление да бъде определено съгласно предвидения минимум на санкцията на
правната норма. По тези съображения на подсъдимият за това престъпление бе
определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в
размер на 500 /петстотин/ лв. Съдът
приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, при което размера на наложеното
наказание лишаване от свобода бе редуцирано с една трета и същото бе определено
в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл.343г, вр.
чл.343б, ал.3, вр. чл.37, т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия Д.Т.Д. от
право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Размерът на така определеното
наказание съдът съобрази с разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, като счете, че
същото в този му размер ще окаже превъзпитателно въздействие върху подсъдимия и
ще въздейства предупредително върху останали членове на обществото.
Така описаните три престъпления се намират в реална съвкупност помежду
си. Действията на подсъдимият свързани с привеждане на автомобила в движение
изпълняват в условията на идеална съвкупност елементите от изпълнителното
деяние на две престъпления- това по чл.270, ал.2 НК и престъплението по
чл.343б, ал.3 от НК. Това е така, защото изпълнителното деяние на
престъплението по чл.270, ал.2 НК представлява няколко осъществени действия
съчетани с бездействие, поради което се касае за сложен фактически състав.
Обстоятелството, че подсъдимият е извършил три отделни престъпления, преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях сочи необходимост да се
групират наказанията му по реда на чл.23, ал.1 от НК. По този ред съдът дължи
да приложи едно общо наказание за съвкупността, което следва да е най-тежкото от трите. По тези съображения
съдът наложи на подс.Д. едно общо най-тежко наказание измежду така определените
наказания на подсъдимия Д.Т.Д., а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, към което
на основание чл. 23, ал. 2 и ал.3 от НК присъедини наказанието ГЛОБА в размер
на 10 000 /десет хиляди/ лева и
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът дължи да обсъди дали са налице основания определеното
общо наказание да бъде увеличено. Касае се за три престъпления, с които се
засягат различни правно защитени обществени отношения, поради което крайният
ефект от престъпната дейност на подсъдимия е по -голям. Също така е видно, че
подсъдимият е боравил с различни по вид наркотични вещества, а не само с
марихуана, тъй като откритото в кръвта му наркотично вещество е било кокаин.
Тези обстоятелства характеризират подсъдимия като личност, склонна да игнорира
правилата на обществения ред в разнообразни правнозащитени сфери. Снижените
задръжки към разнообразно противоправно поведение налагат по сериозна
наказателно правна реакция с цел реално ефективно оказване на предупредително
въздействие спрямо подсъдимия. По тези съображения съдът, на основание чл.24 от НК, увеличи размера на наложеното на подсъдимия общо, най-тежко наказание
лишаване от свобода от една година и четири месеца, с осем месеца и наложи
окончателно на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ. Именно тежестта на наказание
в този размер съдът счита, че би оказала ефект спрямо личността на подсъдимия,
както и ще въздейства предупредително върху останалите членове на обществото.
Тъй като подсъдимият е млад човек, неосъждан до
този момент съдът намира, че за постигане на целите по чл.36 НК, не се налага
същият да изтърпи ефективно така наложеното му наказание лишаване от свобода.
Отделянето на подсъдимия от обществото в пенитенциарно заведение в случая не е
наложително, тъй като ефекта от тежестта на наказанието по време на
изпитателния срок би способствал за корекция на поведението му и успешната му
социализация. Съобразно разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на така определеното на подсъдимия Д.Т.Д. общо най-тежко наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на две години с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от НК приспадна от така наложеното общо най-тежко
наказание времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа.
На основание чл. 354а ал. 6 от НК съдът отне в
полза на държавата остатъка от наркотичното вещество, представляващ предмет на
престъплението, намиращи се на съхранение в ЦМУ Отдел „МРР-НОП” гр. София, и
постанови унищожаването му.
На основание чл. 189 ал. 3 от НК съдът присъди в
тежест на подсъдимия направените в хода
на досъдебното производство разноски в
размер на 306,90 лева по
сметка на ОД на МВР – Пловдив.
Решение №
194 от 9.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 464/2012 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Цветинка Пашкунова
Материалноправната
норма на чл. 66 от НК съдържа императивни изисквания, свързани с
вида и времевите параметри на определеното наказание и със съдебното минало на
подсъдимото лице, при кумулативната даденост на които компетентният орган е
суверенен и оправомощен да прецени възможността за отлагане изпълнението на
индивидуализираната наказателна санкция - лишаване от свобода, с подходящ изпитателен
срок, ако за постигане целите на чл. 36 от НК спрямо осъдения и другите членове на
обществото, и при поставен акцент на личната превенция, не е наложително да
бъде изтърпяна ефективно.
Мотивиран
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: