Решение по дело №7947/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 695
Дата: 31 януари 2019 г. (в сила от 31 януари 2019 г.)
Съдия: Ралица Борисова Димитрова
Дело: 20181100507947
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.   София,

31.01.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О., ІІ Б състав

в публично

заседание на

Двадесет и осми януари  

две

хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

 

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

при секретаря

Д.Шулева

и в присъствието на

Прокурора

 

като разгледа докладваното от

съдия Димитрова

гр. дело N

7947

по описа за

2018г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството  е образувано по въззивна жалба на  Р.Х.Д.  срещу решение от  28.08.2017г. на СРС, 60 състав, постановено по гр.д. № 9661/14г. в частта, в която срещу нея са уважени     искове   по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1  от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД  и чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят   твърди, че    обжалваното решение е неправилно.  Първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал всички доказателства и наведените в отговора на исковата молба  доводи и факти.   Нарушен е принципът на равнопоставеност на страните, тъй като не са й връчени писмени доказателства, приложени към исковата молба. Последната   е била нередовна, а съдът не е уважил искането й да бъде задължен ищецът да ги представи, както и да го задължи да посочи обстоятелствата, които ще доказва с   тях. От представеното извлечение от сметка не може да се направи извод как се образува крайната претендирана сума. Първоинстанционният съд се е позовал на клауза от Общите условия на ищеца отнасящо се до презюмирано съществуване на договор за покупко- продажба.  Поддържа, че това правило е нищожно като противоречащо на ЗЗП. Счита, че клаузата за рекламация е нищожна  на основание чл.143 от ЗЗП, тъй като ограничава възможността на потребителите да възразят по отношение на получаваните сметки. Позовава се на чл.13 от Директива  2006/32/ЕО и счита исковата сума за недължима, защото  ищецът е изготвял сметки за топлинна енергия, която не е била доставяна месечно, измервана и потребена на адреса. Фактурите, на които се позовава „Т.С.“ ЕАД,  трябва да са включени в справка – декларация по ДДС за всеки месец. Ищецът е нарушил изискването  да прекрати  топлоподаването след две неплатени сметки. Неправилно е посочено в решението, че заключенията на двете експертизи не са оспорени. В отговора на исковата молба  са поискали те да не бъдат  допускани. Съдът  не е допуснал доказателствените искания, направени с отговора на исковата молба.

 Затова моли въззивния съд да   отмени  първоинстанционното решение в обжалваната част  и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените  исковете.

„Т.С.“ ЕАД не взема становище по жалбата.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото  доказателства в първоинстанционното и въззивно производства по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е сезиран с искове чл.422 във вр. с   чл.415,ал.1 от ГПК  във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и  чл.422 във вр. с  чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.  В исковата молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, което е уважено. В предвидените от закона срокове  ответникът е подал възражение. Ищецът твърди, че  последният е потребител на топлинна енергия  като собственик на  апартамент  № 68 находящ се в гр. *********. Той е ползвал топлинна енергия за периода м.07.2011г. до м.04. 2013г. и дължи за нея сумата от  4 183, 73 лв. и лихва за забава върху нея в размер на 469, 51 лв. за периода 01.09.2011г. до 04.11.2013г. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ  продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. В тези, действали през процесния период е предвидено, че купувачите на топлинна енергия  са длъжни да я заплащат в 30 дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнася. Ответникът е използвал доставената топлинна енергия, видно от приложеното извлечение от сметки. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите  в сграда  етажна собственост се извършва по системата на дялово разпределение при наличието на договор. Затова моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че  дължи 4 183, 73 лв., представляваща стойността на  ползвана топлинна енергия и лихва за забава върху нея в размер на 469, 51 лв. за периода 01.09.2011г. до 04.11.2013г. Претендира се законната лихва върху главницата от 20.12.2013г. до окончателното й изплащане и  разноски.

От представеното    извлечение от сметка  и фактури се установява, че за процесния период  ответникът  е ползвал топлинна енергия  на  определена  стойност апартамент  № 68 находящ се в гр. *********.

Въз основа на заявление от 20.12.2013г., депозирано от ищеца пред СРС, е издадена заповед за изпълнение  срещу ответника за исковите суми.

          С договор от 26.09.2002г. етажните собственици, където се намира жилището на ответника,  са възложили на  „Т.С.“ ЕООД  дяловото разпределение на топлинна енергия. Към него е приложен протокол от ОС на етажните собственици от 16.09.2002г. и списък с имената  и подписите им, сред които фигурират и тези на Р.  Д..

          С нот. акт № 45/23.12.1997г.  е сключен договор за  покупко- продажба, с който  ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот.

          С молба – декларация  от 2002г. Р. Д. е поискала от ищеца откриване на партида.

          Приети са общи условия, действали през исковия период.

В отговор по исковата молба  ответникът оспорва исковете. Твърди, че към връчената му искова молба не са приложени  тези по пункт 5, 6,7 и 11 . Не са посочени обстоятелствата, които ще се установяват с тях. Поради това счита, че исковата молба е нередовна. Оспорва през процесния период  ищецът да е доставял топлинна енергия на адреса, отговаряща на БДС. Счита, че начисляването на суми  от ищеца, съобразно Наредбата и Общите условия, без да са обвързани с реална доставка на услуга е нищожно. Счита, че се дължат суми  само от абонати и следва да съществуват счетоводни документи, които да са връчени  с посочени цени за период. Такива доказателства не са приложени към исковата молба.  Поддържа, че в действащото  законодателство   се изисква писмена форма като условие за валидност на договора за доставка на топлинна енергия. Ползването на топлоснабдения имот не е между предвидените в закона хипотези за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Единственото изискване  за сключването му   по отношение на потребителя е писмено да е потвърдил, че приема общите условия по смисъла на чл.16 от ЗЗД. Счита за неравноправна и  поради това нищожна клаузата за рекламация, тъй като ограничава възможността на потребителите  да възразяват по отношение на  получените от тях сметки. Позовава се на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО. Поддържа, че не са връчвани на Р. Д. писмени документи, съдържащи информация относно евентуално потребеното от нея количество и качество  топлинна енергия. Направени са доказателствени искания.

Допусната техническата експертиза е установила, че  топлинната енергия   в сградата се подава  от две абонатни станции и се измерва  от два общи топломера. Те се отчитат в поскледния ден на месеца. Количествата енергия са реално доставени и потребени от етажната собственост. За процесният апартамент е разпределяна топлинна енергия за отопление по данни на 6 бр. топлинни разпределители, за сградна инсталация и за БГВ по данни на 2 бр. водомери.  Отчетите на уредите за дялово разпределение  в имота са били  през месец май 2012г. и 2013г. и са подписани от потребител.   Дължимата сума за топлинна енергия за исковия период е 3 912, 54 лв.  Сумата е начислявана съобразно действащата нормативна уредба. Вещото лице е установило, че топломерите са минавали на проверка през м. 06.2010г. и м.01.2013г.

Според заключението на счетоводната експертиза дължимата главница е 4114, 37 лв., лихвата  е 464, 48 лв. Експертизата е посочила, че  са начислени и две такси за ФДР в размер на 69, 36лв. и лихва от 5, 03лв.  Няма плащания от абоната за исковия период.

Съдът възприема заключенията като компетентни и безпристрастни.

Третото лице помагач е представило писмени доказателства, които не са оспорени.

По делото са приети и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на   страните.

Районният съд е уважил  частично предявените искове. В отхвърлителната част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция  нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане са обективно съединени искове по чл.422 във вр. с  чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и   чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.  Искът по чл.422 от ГПК специален установителен иск.  С него разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника.  Чрез него кредиторът иска да постигне стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за събиране на вземането му. Правният интерес от предявяването му винаги е налице, когато длъжникът  е оспорил вземането като е предявил възражение в срока по чл.414 от ГПК. Видно от заповедното производство е, че  Р. Д. е предявила възражение в законоустановения срок.  Поради което за „Т.С.“ ЕАД е налице правен интерес от предявяване на  иска по чл.422 от ГПК. / Р № 89/02.06.2011г. по т.д. № 649/2010г., ІІ т.о. на ВКС, Р № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., ІІ то. на ВКС, Р № 171/ 24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., ІV г.о. на ВКС/.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му  взема предвид наведените в жалбата основания- чл.269 от ГПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява,  че жалбоподателят   е   собственик на процесния имот, който е топлоснабден. Съгласно пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм/ потребител е физическо или юридическо лице, което получава електрическа или топлинна енергия от енергийното предприятие и ги ползва за собствени нужди. Съгласно пар.1, т.42/отм./ от ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Съгласно пар.1, т.2а от ЗР на ЗЕ  в сила от 17.07.2012г. битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.  Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ с измененията в сила от 17.07.2012г.  клиент  на топлинна енергия в сграда- етажна собственост  е собственикът или носителят на вещното право на ползване и те са задължени за плащане на доставяната топлинна енергия.   Двете норми тълкувани във взаимна връзка определят понятието клиент на топлинна енергия. В смисъла на горните легални определения жалбоподателят има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия. По силата на закона между потребителя и топлопреносното предприятие възниква договор за доставка на топлинна енергия при публично известни общи условия. Облигационното отношение между страните се презумира от закона, без да е необходимо подаването на заявление- декларация. Тя не е основание за възникване на облигационното правоотношение по доставка на топлинна енергия./ Р № 35 /21.02.2014г. по гр.д. № 3184/2013г., ІІІ г.о. на ВКС/.    В исковата молба ищецът не се позовава на клауза от Общите условия  като основание за презюмиране на договор за продажба на топлинна енергия между него и потребителите.

В жалбата се сочи, че не са й били връчени писмени доказателства, описани в исковата молба, а  три, които не са описани. Счита, че поради това исковата молба е била нередовна. В отговора на исковата молба са конкретизирани тези доказателства. Първите  от тях са договори между ищеца и третото лице помагач от 2002г., 2005г. и 2007г.  По отношение на тях съдът счита, че те са неотносими към предмета на спора, с оглед на посочения  исков период.  По делото са представени общи условия , действащи към исковия период, като невръчването им на ответника не прави исковата молба нередовна. Той може да се запознае  с тях  по делото. Пълномощното на подписалия исковата молба процесуален представител не следва да се връчва на ответника, доколкото това е изискване с оглед проверката,  извършвана от съда  за допустимост на исковата молба.  По отношение на удостоверението за актуално  състояние на третото лице помагач, съдът счита, че ответникът може да се  запознае с него чрез търговския регистър, които е публично достъпен.   Невръчването на тези писмени доказателства  не води до нарушаване на принципа  за равенство на страните в процеса и  не е препятствало   правото на защита на Р. Д..

Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. На основание   чл.69 от ОУ от 2008г.  те са задължителни за всички потребители  от влизането им в сила, а именно  30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен вестник без да  е необходимо писменото им приемане от клиента. Т.е. последният следва да се счита обвързан от облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД при клаузите на общите условия. / Р № 35/21.02.2014г. по гр.д. № 3184/2013г., ІІІ г.о. на ВКС/. По делото са представени Общи условия, които обвързват страните по делото за процесния период.

В действащия Закон за енергетиката/ЗЕ/ е предвиден начина на определяне на количеството потребена топлинна енергия. Разпоредбата на чл.142 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. От заключението на техническата експертиза с установява, че в сградата – етажна собственост, където се намира жилището на жалбоподателя, е въведено дялово разпределение, както и че е доставяна топлинна енергия за исковия период до сградата, респективно до  имота на Р. Д..   Начисляването на топлинната енергия е  в съответствие с действащата нормативна уредба. Тази експертиза е дала реално ползваната  топлинна енергия  за отопление на имота по данни на 6 бр. индивидуални разпределители   и  за БГВ, определена по показанията на два водомера.   Искът по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан в размер на 4013, 81лв.

Неоснователен е доводът за неравноправност на клаузата за рекламация, поради ограничаването на възможностите на потребителите да възразят срещу получените сметки.  Неравноправна е такава клауза, която поставя в неравностойно положение една от страните по договора. В случая в общите условия на  „Т.С.“ ЕАД,  действащи към исковия период,   е предвидена възможност за купувача на топлинна енергия да възрази  срещу начислената  сума- чл.33, ал.3. Т.е. дадена му е възможност  да поиска от продавача да преразгледа  сумата за доставена и потребена топлинна енергия.

Неоснователен е доводът за недължимост на претендираната сума на основание чл.13 от Директива 2006/32/ЕО, тъй като  ищецът е изготвял сметки за топлинна енергия, която не е била  месечно доставяна, измервана и потребена от жалбоподателя.  Видно от техническата експертиза е, че до сградата, където се намира жилището на Р. Делчева е доставяна и реално потребена топлинна енергия, чието количество е отчитано  всеки месец чрез  годно средство  за търговско измерване- общ топломер. В жилището на въззивника  има също уреди за измерване на консумираната топлинна енергия за отопление, както и два водомера за измерване на топлинната енергия, консумирана за БГВ. Начислената топлинна енергия  включва предвидени в закона компонентни – чл.142 от ЗЕ. От счетоводната експертиза се установява, че  са издавани  месечни фактури за сумите за топлинна енергия, дължими от  Р. Д.. В ал.1 на чл.13 от горната директива е регламентирано изискването за осигуряване на индивидуални измервателни уреди, които точно да отчитат  реално консумираното количество енергия от крайния потребител.  Такива са  монтирани  в жилището на Р. Д., с което е изпълнено  това изискване на европейското законодателство. Ал.2 на същия текст изисква сметките да се изготвят така,  че да дават информацията по ясен и разбираем начин. Няма твърдения за  допуснато нарушение от топлопреносното предприятие в тази насока.

Неоснователен е и доводът  за различия в отчетите на „С.В.“ АД и тези на дружеството за дялово разпределение по отношение на двата водомера.  По делото са представени писмени доказателства от третото лице помагач, а именно 2бр. главен отчет, подписани от клиента, които не са оспорени в процеса. В тях  са отразени показанията им, срещу които  потребителят не е възразил, а като се е подписал се е съгласил с тях.

Неоснователен е доводът за това, е ищецът е бил задължен да  преустанови топлоподаването до имота при две неплатени сметки. Нормата на чл.109, ал.3 от ЗЕЕЕ/отм/ предвижда право, а не задължение за топлоснабдителя да прекъсне топлоснабдяването  в този случай. Поради което  „ Т.С.“ ЕАД не е допуснало нарушение на закона като не е прекъснал топлоподаването до сградата- етажна собственост, респективно до жилището на Р. Д..

Основателен е искът  за лихва за забава, която се дължи при неточно изпълнение на парично  задължение във времево отношение.   По тази претенция съдът  препраща към мотивите на първоинстанционното решение на  основание чл.272 от ГПК.

Поради изложеното решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди в  частта, в която исковете са  уважени.

На жалбоподателя разноски не се дължат с оглед изхода на спора пред СГС .

Ответникът  не е направил такова искане.

Воден от горното, съдът

 

          РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение от   28.08.2017г. на СРС, 60 състав, постановено по гр.д. № 9661/14г. в частта, в която  са уважени     искове   по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1  от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД  и чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В останалата част решението е влязло в сила.

           Решението е постановено при участието на трето лице помагач

          Решението не  подлежи на обжалване.

 

 

         

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: