Р Е
Ш Е Н
И Е
31.01.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на девети януари, две хиляди и двадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. Чардаков
При секретаря Десислава Буюклиева и
в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия
Чардаков гр.д. №4225/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искова с правно основание
чл.109 ЗС.
Ищецът
Т.А.М. твърди, че по силата на договор за доброволна делба между него и братята
му И. А.М. и А.А.М. е станал собственик на първия жилищен етаж от жилищна
сграда с три жилищни и един избен етаж, построена в поземлен имот с
идентификатор 55155.506.1020 по КККР на гр.Пазарджик, с площ на поземления имот
438кв.м., както и на югоизточната избена стая, разположена в избения етаж,
ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, както и на
1/3 идеална част от дворното място. Поддържа, че след поредица от
прехвърлителни сделки ответниците И.Л.В. и Р.Т.В. са закупили поставения в дял
на брат му И. М. втори жилищен етаж от същата сграда и на южната избена стая,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1/3 ид. част
от дворното място, както и на построения в двора гараж с идентификатор
55155.506.1020.3, разположен на уличната регулационна линия пред
североизточната избена стая. Твърди, че тази североизточна избена стая с площ
около 17 кв.м. не е била включена в делбата и е останала съсобствена между
собствениците на самостоятелните жилищни обекти в сградата. Поддържа, че една
част от общата изба с площ 8,65 кв.м. е
била присъединена към гаража от брат му И. М. посредством преграждане с тухлена
стена, в която е оставена врата за достъп до гаража. Друга част с площ около 4
кв.м. била присъединена от втория брат на ищеца А.М. към неговата избена стая с
източно изложение посредством преграждане с тухлен зид. След закупуването на
имота, ответниците В. поставили заключващо устройство на входната врата от
общия коридор в избения етаж към останалата част от общото избено помещение и
по този начин напълно лишили ищеца от възможността да използва помещението.
Искането
към съда е да осъди ответниците И.Л.В. и Р.Т.В. да премахнат заключващото
устройство на вратата от общия коридор към неприсъединената част от общата
избена стая със североизточно изложение, както и да зазидат вратата между тази
неприсъединена част от общата изба и гаража на ответниците с идентификатор 55155.506.1020.3. Претендират разноски.
Ответниците
считат за недопустим иска за зазиждане на вратата между неприсъединената част
от общата изба и частта от нея, която е присъединена към техния гараж, тъй като
ищецът не твърди самото присъединяване да е създало пречещо му противоправно
състояние, което те поддържат неоснователно.
По същество оспорват иска при твърдение, че присъединяването на частта
от общото помещение е извършено от техния праводател със съгласието на ищеца,
поради което липсва причинна връзка между създаденото фактическо състояние и
тяхното поведение.
Вторият
иск считат за неоснователен, тъй като се касае до отнемане на владението върху
общата вещ, което съсобственикът не може да защитава с негаторен иск, а трябва
да направи това с ревандикационен.
Като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните
нямат спор относно наличието на съсобственост върху процесното помещение и
относно фактическото положение в имота. Спорът е касае допустимостта на
търсената от ищеца защита и приложението на материалния закон.
От твърденията в исковата
молба и писмения отговор, които се подкрепят напълно от представените документи
за притежаването на вещни права, може да се направи извод, че процесната
жилищна сграда се намира в режим на етажна собственост по смисъла на чл.37 ЗС,
тъй като трите жилищни етажа от нея са обособени като самостоятелни обекти,
които се притежават от различни лица. Видно от представения архитектурен проект
и констатациите на вещото лице в приетата СТЕ, в избения етаж на сградата са
обособени четири избени помещения с коридор за достъп до тях. С нот. акт. №12
от 10.11.1997г. ищецът Т.М. е признат за собственик на първия жилищен етаж от
сградата, както и на югоизточната избена стая, разположена в избения етаж,
ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, както и на
1/3 идеална част от тавана на сградата и от дворното място, в което е построена.
През 2006г. ответниците са закупили втория жилищен етаж с припадащата се южната
избена стая, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
1/3 ид. част от тавана и от дворното място, както и построения в двора гараж,
разположен на уличната регулационна линия пред североизточната избена стая.
Преди това тези имоти са били собственост на Д. и М.А., а преди тях – на И. М.
– брат на ищеца. Третият жилищен етаж и избената стая с източно изложение са
собственост на А.М. – друг брат на ищеца, по отношение на когото производството
е прекратено с определение №814 от 13.03.2019г.
Четвъртото избено помещение, с
проектна площ 14,58кв.м., находящо се в североизточната част на приземния етаж,
не е придадено към никой от самостоятелните обекти в етажната собственост и
представлява обща част по предназначение. Според архитектурния проект неговото
предназначение е да служи за изба /складово помещение/.
Няма спор, че по общо съгласие
на тримата братя, прието по времето, когато всички те са притежавали жилища в
етажната собственост, е извършено преустройство в приземния етаж, при което
част от общото избено помещение с площ 5,5 кв.м. е присъединена към гаража,
който сега е собственост на ответниците. Присъединяването е изпълнено
посредством преграждане с тухлен зид, в който е оставена врата към неприсъединената
част на избата. Тази неприсъединена към гаража част на свой ред е разделена
посредством плътна тухлена стена на две половини, всяка с площ 3,9 кв.м.
Източната половина е присъединена към източната изба на третото за процеса лице
А.М. и се ползва от него. Западната половина, която се явява процесната, е
запазила статута си на обща част с предназначение за складово помещение.
Достъпът на етажните собственици до него се осъществява посредством наличната
още преди преустройството врата от коридора в приземния етаж.
Ответниците
признават факта, че след закупуването на жилището и гаража са заключили тази
врата към общото помещение и са поставили това помещение под охрана чрез
договор с охранителна фирма СОТ. От тогава са започнали да го ползват
едновременно като склад и като подход към гаража, през който си осигуряват
достъп до него от вътрешността на приземния етаж.
Съгласно
чл.38, ал.1 ЗС и трайно установената съдебна практика, сградите в режим на
етажна собственост имат два вида общи части: по естество и по предназначение. В
първия случай се касае за елементи от конструкцията на сградата, чиято функционална
свързаност прави възможно съществуването й като единно цяло и обслужват всички
или няколко от самостоятелните обекти в нея. Общите части по предназначение служат за задоволяване нуждите на
обитателите съобразно тяхното предназначение, което е предвидено с
инвестиционния проект или по решение на всички притежатели на самостоятелни
обекти в сградата. Принципно положение е това, че никой от етажните собственици
не може да променя самоволно предназначението на общата част или да пречи на
останалите да ползват същата според нейното предназначение. В такива случаи е допустимо по реда на чл.109 ЗС да бъде предявен иск за преустановяване на
противоправното въздействие върху общата част. Чрез предявяването на този иск
се цели да бъдат предотвратени действията, посредством които единият от
етажните собственици пречи на останалите да ползват общата част според нейното
предназначение. Предявяването на такъв иск е действие на обикновено управление
и не е нужно съгласие на останалите собственици - в този смисъл са
постановените по реда на чл.290 ГПК решение №224/10.05.2010г. по
гр.д.№236/2009г. на ІІ ГО на ВКС; решение №179/09.03.2010г. по гр.д.№219/2009г.
на І ГО на ВКС; решение №291/25.06.2010г. по гр.д.№629/2009г. на І ГО на ВКС и
решение №351/14.10.2011г. по гр.д.№1179/2010г. на І ГО на ВКС. В последното
решение е прието, че ако етажен собственик преустрои обща част или я ползва не
според нейното предназначение без съгласието на останалите етажни собственици,
той накърнява правата им да ползват тази обща част по предназначението й и
същите могат да искат преустановяване на действията или възстановяване на
фактическото положение чрез иск по чл.109 ЗС. Искът може да бъде предявен от
всеки един от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, чието право на
ползване на общите части е нарушено. Ответник по така предявения иск е
собственикът на самостоятелен обект, който с действията си пречи на останалите
да ползват общите части на сградата според тяхното предназначение.
В
случая, предвиденото с проекта предназначение на общото североизточното
помещение в приземния етаж на сградата е за изба, склад. Не се твърди от
страните и не се установява по делото, че по време на преустройството на етажа
етажните собственици са взели решение за промяна в предназначението на
неприсъединената част от него или за преустройството му като подход към гаража,
в т.ч. за поставянето на допълнителна врата, през която да се влиза от него в
гаража. Постигнато е било съгласие само да се присъединят части от общата изба
към гаража на тогавашния собственик И. М. и към източното избено помещение на
собственика А.М.. Не е давано съгласие собственикът на гаража да преминава през
неприсъединената част с цел достъп до същия. Следователно останалата
неприсъединена част е трябвало да продължи да служи като общо по предназначение
избено помещение.
Ответниците
самоволно са заключили входната врата от коридора към помещението, поставили са
го под охрана и едновременно с това са започнали да преминават през него към
гараж посредством поставената още при преустройството врата. По този начин
същите не само са ограничили достъпа на останалите етажни собственици до общата
част /отнели са им владението/, лишавайки ги от възможността да я ползват, но и
са променили нейното предназначение от склад на преддверие към гаража им, т.е.
преустроили са я. Именно едновременните действия по заключването на вратата към
вътрешния коридор и използването на вратата към гаража са довели до
преустройство на общата част и промяната в нейното предназначение, тъй като
чрез тях практически е осъществено едно противоправно присъединяване на общата
част към гаража на ответниците, без съгласието на останалите етажни
съсобственици. Затова в случая не се касае само до отнемане на владението върху
обща част в етажна собственост, при което етажните собственици биха могли да защитят
правата си чрез иска по чл.108 ЗС. Необходимо е нещо повече от възстановяване
на владението, а именно - да се възстанови фактическото положение от преди
нарушението, т.е. да се премахне преустройството, за което липсва съгласие на
съсобствениците, и да се приведе предназначението на общата част в съответствие
с отреденото по проект. За целта ответниците следва да предприемат действия,
чрез които да направят невъзможно преминаването от общото избено помещение към гараж
и да преустановят действията, с които пречат на останалите съсобственици да
ползват същото съобразно предназначението му за склад. Това може да стане
посредством зазиждането на вратата в стената между гаража и общата изба и
премахването на заключващото устройство от вратата между избата и коридора към нея.
Именно
такива искания е формулирал ищеца, поради което исковете се явяват основателни
и следва да бъдат уважени.
При този изхода на делото
ответниците следва да заплатят на ищеца направените от него съдебни разноски в
общ размер на 650 лева, включващи 50лв. – държавна такса, 500лв. –
възнаграждение за един адвокат и 100лв. – разходи за СТЕ.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
По предявените искове на Т.А.М. с ЕГН: ********** против И.Л.В. с ЕГН ********** и Р.Т.В. с ЕГН ********** ОСЪЖДА ответниците да премахнат заключващото
устройство на вратата от общия коридор към неприсъединената част от общата
избена стая със североизточно изложение в приземния етаж на жилищна сграда с
три жилищни и един избен етаж, построена в поземлен имот с идентификатор
55155.506.1020 по КККР на гр.Пазарджик, с площ на поземления имот 438кв.м., с
административен адрес: гр.Пазарджик, ул. „В.Т.“ №**, както и да зазидат вратата
между тази неприсъединена част от общата изба с площ 3,9 кв.м. и гаража на
ответниците с идентификатор 55155.506.1020.3,
разположен на уличната регулация в същия поземлен имот.
ОСЪЖДА ответниците И.Л.В. и Р.Т.В.
да заплатят на ищеца Т.А.М. съдебни разноски в размер на 650лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: