РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Ямбол, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20232300500386 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. В. Г. от с.*****, община*******,
област*******, подадена от пълномощника адвокат М. К. от АК.******, срещу Решение №
43/15.06.2023г., постановено по гр.д. №182/2022г. по описа на Тополовградски районен съд,
с което е уважен предявения от П. Х. М. от с.*******, против В. В. Г. иск с правно
основание чл.127, ал.2 от СК, като упражняването на родителските права спрямо детето Р.
П. Х. с ЕГН ********** е предоставено на бащата П. Х. М., постановено е детето да живее
при бащата в с.*****общ.******, на ул.******№*, определен е режим на лични отношения
между майката В. В. Г. и детето Р. П. Х., майката В. В. Г. е осъдена да заплаща на детето Р.
П. Х., чрез неговия баща и законен представител П. Х. М. месечна издръжка в размер на
200 лв., платима в началото на всеки месец до 10-то число, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане, считано от завеждане на иска до
настъпването на събитие, водещо до изменение или прекратяване на издръжката, майката В.
В. Г. е осъдена да заплати и сумата от 800 лв. - издръжка за минало време на детето за
времето от 09.06.2022 г. до завеждане на исковата молба-07.09.2022г., В. В. Г. е осъдена да
заплати на П. Х. М. разноски по делото в размер на 525 лв., както и по сметка на ТРС
държавна такса в размер на 320 лв. и на основание чл.138а, ал.3 от СК съдът е постановил
ползване на задължителни социални услуги от В. Г. и П. М., заедно с детето Р. П. Х., а
именно: социална услуга предоставена в общността- родителско консултиране с цел
надграждане на родителския капацитет и подобряване на техните взаимоотношения.
Оплакването в жалбата е, че решението на ТРС е недопустимо, както и че същото
е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и
материалния закон, и е необосновано. Към оплакването за недопустимост на обжалваното
решение въззивницата е изложила, че настоящото производство е инициирано по нейна
искова молба, която впоследствие е оттеглена, но производството не е прекратено изцяло и
1
в предмета му са претенциите и на двамата родители, тъй като впоследствие с нова искова
молба на майката е било образувано в същия съд ново гр.д. №20222320100253, между
същите страни и със същия предмет и с Определение №265/14.10.2022 г. ТРС е постановил
съединяване на двете производства, като прекратявайки гр.д. №253/2022г. съдът е
разпоредил разглеждане на делото в общо производство по гр.д.№182/2022 година. Според
въззивницата, в нарушение на процесуалните правила ТРС в настоящото производство
приел, че така предявената нова искова молба на майката е недопустима, изготвил е доклада
по делото само по отношение на насрещния иск на бащата и е постановил недопустимо
съдебно решение по делото.
Оплакването за неправилност на първоинстанционното решение е обосновано с
твърдението, че съдът е игнорирал много от събраните доказателства и въобще не ги е
обсъдил, като извън преценката на съда е останал факта на образуваното между страните
дело по реда на ЗЗДН и издадената от същия съдебен състав заповед за незабавна защита
срещу майката, с която заповед й е забранен достъпа до детето, а в оспореното решение
съдът необосновано приел, че майката не е търсила детето си. Според въззивницата, съдът
едностранчиво е обсъдил установените факти и е извършил анализа на доказателствата по
делото, която едностранчивост е видна особено ярко относно социалните доклади и
съдебно-психологичната експертиза, което не е в интерес на детето, а е изцяло в интерес на
ищеца и в нарушение на правото на защита на майката. Допълва, че съдът е допуснал
съществени процесуални нарушения, като е изложил неверни данни, несъобразени с
доказателствата по делото. Сочи, че е налице противоречие и в мотивите на атакуваното
решение. Въззивницата е направила оплакване, че показанията на посочените от нея
свидетели са почти изцяло игнорирани, а решението се основава в изключителна степен на
показанията на единствения свидетел на ищеца - неговата майка, които не пресъздават
лични нейни впечатления, а факти, които е научила от детето Р. и чрез преразказа на бабата,
всъщност е заобиколена забраната за разпит на дете на тази възраст и са направени
внушения, които целят благоприятен изход от делото за един заинтересован свидетел.
Според майката, докладът и експертизата са изготвени отново по данни на ищеца и бабата
на детето. На следващо място изтъква, че не е посочено основанието за определянето на
издръжката - нито ежемесечната, нито за минало време, което е процесуално нарушение и
макар да е посочено в решението, че определеният период от време по отношение на
издръжката за минало време е 3 месеца, осъждането е за 4 месеца, което е процесуално
недопустимо. По всички направени оплаквания са изложени подробни аргументи.
По тези съображения въззивницата моли ЯОС да обезсили обжалваното решение
и да прекрати производството по делото поради недопустимост на исковете, алтернативно,
ако ги приеме за допустими, да отмени изцяло атакуваното решение и вместо него да
постановите свое решение, с което да постанови малолетното дете Р. да живее при майка си
В. В. Г. на адреса в село******, община******, област********, на ул.*******№*; да
предостави упражняването на родителските права спрямо детето на майката, а на бащата да
се определи режим на лични отношения с детето; да осъди бащата да заплаща на майката, в
качеството й на законен представител на малолетното дете Р., месечна издръжка в размер на
250.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на промяна в
обстоятелства, при които е постановена. Заявена е и претенция за присъждане на
направените по делото разноски пред двете инстанции.
Въззиваемият П. М., чрез адв.М.Х., е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил въззивната жалба като неоснователна. Изложил е съображения, според които
решението на съда е правилно и законосъобразно, постановено въз основа на
доказателствата по делото и при съобразяване на най-добрия интерес на детето, а всичко
изложено във въззивната жалба не кореспондира с действителните отношения между
страните и истината, тъй като представлява превратно изложение на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Въззиваемият сочи, че от събраните както писмени, така и
гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че бащата на
детето има по - добри възпитателски качества. Изложил е подробни съображения в тази
насока. Моли ЯОС да потвърди обжалваното решение с присъждане на направените по
делото разноски и пред въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивницата – адв.К.,
2
който пледира за отмяна на обжалваното решение и за уважаване претенциите на майката по
чл.127, ал.2 СК, с акцент върху обстоятелството, че на възрастта, на която е детето на
страните, единствено майката може да оказва адекватни грижи за детето.
Пълномощникът на въззиваемия – адв.Х. настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Изслушани лично пред въззивната инстанция по реда на чл.59, ал.6 СК, всеки от
двамата родители заявява, че желае да упражнява родителските права по отношение на
детето Р..
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по
същество.
За да се произнесе, съдът установи следното:
Тополовградският районен съд е сезиран с исковата молба на В. В. Г. от
с.*******, Общ.*********, с която против П. Х. М. от с.с. е предявена претенция по реда на
чл.127,ал.2 СК - на ищцата да бъдат предоставени родителските права по отношение на
роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете Р.; местоживеенето на
детето да бъде определено на посочения от майката адрес в с.********; да бъде определен
на бащата режим на лични отношения с детето и същият да бъде осъден да му заплаща
250лв. месечна издръжка, както и по реда на чл.127а от СК съдът да замести съгласието на
ответника за издаване на лични документи за пътуване на детето и съгласието за пътуване
на детето в чужбина.
С отговора на исковата молба ответникът П. М. е предявил насрещна претенция
по чл.127,ал.2 СК, с искания на него да бъдат предоставени родителските права по
отношение на детето Р., местоживеенето на детето да бъде определено при бащата, на
майката да бъде определен режим на лични контакти с детето, като същата бъде осъдена да
заплаща и месечна издръжка за детето в размер на 200лв., както и издръжка за минало
време за периода от 09.06.2022г. до 03.09.2022г. в размер на сумата 800лв.
Всяка от страните – ищцата и ответникът, са изложили причините за раздялата
им, като всеки от родителите е обосновал претенцията си и по-високия си родителски
капацитет на него съдът да предостави упражняването на родителските права по отношение
на роденото от съжителството им малолетно дете.
Преди първото по делото открито съдебно заседание ищцата В.Г. е оттеглила
предявените от нея претенции и с влязлото в сила Определение №241/28.09.2022г. на ТРС
производството по делото е прекратено в частта на първоначалната искова молба, като е
постановено, че производството продължава по насрещния иск на П.М..
На 14.10.2022г. В. Г. отново е предявила против П.М. същите претенции по
чл.127, ал.2 СК, като образуваното по исковата молба пред ТРС гр.д.№253/2022г. е
прекратено с Определение №265/14.10.2022г. и съдът е постановил на основание чл.213
ГПК съединяване на двете дела – гр.д.№253/2022г. и настоящото гр.д.№182/2022г. в едно
производство, което ще продължи под номера на по-рано образуваното дело – гр.д.
№182/2022г.
С определението по чл.140 ГПК, постановено по гр.д.№182/2022г. ТРС е приел,
че е налице пълно тъждество на двете дела, образувани по подадените от двамата родители
искови молби и независимо, че двамата родители имат различно процесуално положение,
двете дела са с еднакъв предмет, при което второто образувано дело по почин на В.Г.
подлежи на прекратяване на основание чл.126, ал.1 ГПК. С оглед на така приетото съдът е
извършил доклада по делото, съобразно твърденията на двамата родители– в исковата молба
на П.М. и отговора на исковата молба, подаден от В.Г., в който отговор твърдените
обстоятелства съвпадат с тези по исковата молба, по която е образувано гр.д.№253/2022г. на
ТРС, а при постановяване на решението ТРС е извършил преценка на родителския
капацитет и възможности на всеки от родителите, за да определи на кого от двамата да
предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Р.. Тази преценка
и интересът на детето са дали основание на районния съд да уважи претенцията на бащата и
да постанови детето да живее при своя баща, който да упражнява родителските права по
3
отношение на детето, а на майката съдът е определил разширен режим на лични отношения
– четири пъти месечно, всяка събота и неделя с преспиване и един месец непрекъснато през
лятото. С решението съдът е осъдил майката да заплаща месечна издръжка за детето в
размер на 200лв., както и да заплати издръжка за детето за минало време, за периода 09.06.-
07.09.2022г. в размер на 800лв., като на основание чл.138а, ал.3 СК съдът е постановил
ползване на задължителна социална услуга от родителите заедно с детето.
При постановяване на обжалвания съдебен акт Тополовградският районен съд е
приел за установено, че страните са живели на съпружески начала и от съвместното им
съжителство е родено малолетното дете Р. П. Х., род. **********г., съгласно представеното
удостоверение за раждане на детето. С изготвените и представени по делото социални
доклади и становища на Д“СП“ - Тополовград по делото е установено, че на 09.06.2022г.
родителите на Р. са се разделили, като майката е напуснала семейното жилище без да даде
обяснение за действията си, при което грижите за малолетната Р. са поети изцяло от бащата
П. М., подпомаган от своята майка. След раздялата на родителите бащата и детето са
отишли да живеят в дома на майката на бащата в с.********. Майката на Р. – В.Г. се е
установила да живее в същото населено място, на друг адрес, заедно със сина си от първия
брак Д.К.. В социалните доклади е посочено, че бащата се старае да задоволява
потребностите на дъщеря си, на която са осигурени добри жилищни условия в двуетажната
къща на майка му – обособена детска стая, храна и облекло, достъп до здравни грижи и
услуги, избран е личен лекар на детето, което е записано във втори клас през учебната
2022/2023г. при НУ“Св.Св.Кирил и Методий“ гр.Тополовград. За бащата социалните
служители са установили, че е трудово ангажиран, работи във фирма „********“ АД и
разполага с достатъчно доходи да задоволява потребностите на детето, а майката В.Г.
работи по трудово правоотношение при ЗП М. Х. М.-с.******** с месечно трудово
възнаграждение в размер на минималната за страната работна заплата в размер на 780 лева.
Със социалния доклад от 11.11.2022г. на Д“СП“ е установено, че в хода на делото е
настъпила промяна в обстоятелствата между родителите, които са решили отново да
заживеят заедно, установявайки се в гр.*******, в хотел, като Р. е била записана като
ученичка в училище в гр.*******. На 12.10.2022г. майката В.Г. е взела детето и без
знанието на бащата П.М. е напуснала хотела, връщайки се в с.********, при което със
съдействието на полицията детето е било върнато на бащата, а страните отново са се
разделили. Не е имало спор и е посочено във всички социални доклади, че отношенията
между родителите на детето са влошени, има напрежение между тях и тези
взаимоотношения влияят неблагоприятно на детето, което страда, не разбира своите
вътрешни страхове, налице са известни дефицити, свързани със семейното общуване, като
детето има нужда от обичта и ласката и на двамата си родители и липсата на единия от тях
води до притеснения и емоционални проблеми при Р.. Установено е от компетентните
социални органи, че основният риск за детето произтича от раздялата на родителите му и то
има нужда от време, за да се приспособи към новите обстоятелства и към това, че ще живее
с единия си родител. Относно детето е установено, че то е привързано и към двамата си
родители и раздялата им му влияе неблагоприятно, а относно родителите е посочено, че
въпреки че задоволяват базисните потребности на детето, те не осъзнават, че приоритет в
ситуацията е детето и са нужди компромиси от двете страни, но родителите не разбират, че
влошените им взаимоотношения влияят негативно на развитието на детето.
Установено е по делото, че по жалби на страните са образувани полицейски
преписки и преписка в Дирекция „СП“- Тополовград - за това, че майката е отвлякла детето
от гр.*******, а бащата злоупотребява с алкохол, отправя закани и обиди към майката и
поставя в риск детето. За бащата е установено, че през 2013г. е осъден с две влезли в сила
присъди на наказателния съд за престъпления по транспорта- управление на МПС без
свидетелство за управление, а през 2014г. е осъден за управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.
Установено е пред първата инстанция, че след раздялата на страните при детето
за първи път е установен пулмонален медицински проблем - детето е било прието за
болнично лечение в УМБАЛ“Проф. д-р Ст.Киркович“АД- гр.Стара Загора с поставена
диагноза „пневмония с неуточнен произход“, а след изписване от болничното заведение
лекар-специалист е поставил диагнозата „астма с преобладаващ алергичен компонент“.
4
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите на страните – Г. Т. (майка на П.М.), Д.К.– син на
В.Г. и И. З. – без родството със страните. Св. Т. е дала показания, че след раздялата на
страните майката В.Г. е установила връзка с мъжа, при когото работи, наричан от Р. „дядо
М.“, в присъствието на който мъж майката е пренебрегвала Р., а самото дете изпитва
панически страх от въпросния М., тъй като същият в присъствието на детето е обиждал и
заплашвал бащата П.М., с прояви и на физическо посегателство към него, при което детето
се страхува за живота на баща си. Относно майката В.Г. св.Т. е дала показания, че след
раздялата на страните е имало дълги периоди, в които майката не е търсила и не се е
интересувала от Р., но никой не ограничава и не възпрепятства срещите на детето с неговата
майка и Р. сама решава кога да отговори на телефонните обаждания на майка си.
Според показанията на свидетеля Д.К., раздялата на страните е настъпила поради
употребата на алкохол от стана на П.М. и системно упражнявания от него физически
тормоз над В.Г., а след като двамата се разделили П. ограничавал и не допускал срещите на
В. с дъщеря й Р.. Свидетелят З. е дал показания за отношенията на страните преди раздялата
им, докато са живеели заедно в дома, ремонтиран от свидетеля, като тези показания са без
правно значение за спора и не се обсъждат, тъй като в предмета на делото не са
отношенията между страните, а въпросите за родителските права върху детето,
местоживеенето му, режима на лични отношения с неотглеждащия го родител и издръжката.
Районният съд е кредитирал допусната и приета по делото съдебно –
психологична експертиза. Със заключението на вещото лице-психолог Б., което е
обследвало детето и двамата родители, е установено, че бащата полага грижите за
отглеждането на детето, познава нуждите и желанията му, ангажиран е с опазването на
неговите живот и здраве, добре разбира родителските си задължения, притежава нужния
родителски капацитет, отношенията между бащата и дъщерята са топли и взаимни, а Р. с
желание разказва случки от ежедневието им и от различни семейни моменти. Пред
психолога детето е описало своята майка, която е видяна с очите на любящо дете, но за
детето е необяснимо как майка му предпочита животните пред него, Р. тъжи, че по време на
боледуването й, когато е имала рожден ден, майка й не се е обадила и не й е подарила
подарък. Пред психолога детето е споделило, че майката е блокирала всичките им контакти
в социалните мрежи, както и връзката по телефона, което за детето е необяснимо и то
страда, че няма възможност да чува майка си, като основните емоции на Р. в комуникацията
с майката зависят изцяло от поведението на родителя - дали показва заинтересованост и
грижа, или неглижира чувствата и потребностите на детето. Заключението на психолога е
категорично, че детето не се страхува от майка си, желае срещите с нея, но изпитва
амбивалентна привързаност, породена от несигурността и непредвидимостта на реакциите
на майката, когато тя е с ,,дядо М.“, на чиито закани и заплахи към баща му то е било
неволен свидетел. В подобни ситуации, според психолога Р. не се чувства достатъчно
сигурно, изпитва страх от всяка раздяла, страхът на детето се проявява и в съня му,
предизвиквайки „енурезис ноктурна“, а дневните признаци на безпокойство намират своя
израз в паник-атаки. Според вещото лице Р. не се страхува от майка си, желае и очаква
срещите с нея, а баща й не възпрепятства срещите, напротив - насърчава контактите с
майката, детето не отказва да се среща с майка си у дома, в сигурна среда, но изказва
притеснение от зародилия се конфликт между баща й и „дядо М." - мъжът, с когото майка й
живее, не желае да се изправи срещу този мъж, с който майката винаги идва на срещите,
тъй като се страхува от него. Според психолога, за преодоляване на проблемите на децата
след развода, най-доброто решение за тях е да живеят постоянно при единия родител и
редовно през почивните дни да бъдат при другия родител в защитена за детето среда, с което
се постига намаляване на негативния ефект от раздялата. Към момента на психологическото
изследване детето е показало емоционален стабилитет, без данни за патологични изменения
в поведението, няма данни за психотична дейност, но според експерта детето е в когнитивен
дисонанс вследствие на поведението на майката, която към момента е прекратила
контактите с него, детето изпитва тревожност от едновременното поддържане на
противоречиви и несъвместими нагласи и убеждения по отношение поведението на майката
спрямо него. Вещото лице е разяснило, че децата във възрастта на Р. са силно податливи на
външно вмешателство, но в конкретния случай няма данни за такава намеса от страна на
бащата и бабата по бащина линия по отношение на взаимоотношенията с майката и
5
предимно бащата инициира срещите между майката и дъщерята, Р. не изпитва страх и
тревожност от общуването с майка си, детето желае да се среша с нея у дома, в сигурна
среда, споделя, че има нужда от прегръдките на майката. Относно родителското отчуждение
психологът е разяснил, че при наличие на такова отчуждение у децата се наблюдава много
силен гняв, този гняв е предизвикан от това, че отчуждаващият родител им говори против
другия родител, но в случая при Р. такъв гняв липсва, а детето изпитва амбивалентност на
чувствата към майката – от една страна силна привързаност към образа на майката, но и
неразбиране на поведението й, у детето няма изграден фалшив отрицателен образ на
майката, нито симптоми на синдром на родителско отчуждение.
Така установената от първата инстанция фактическа обстановка следва да бъде
допълнена със събраната в хода на въззивното производство доказателствена съвкупност:
Установено е, че понастоящем продължават епизодите на учестено дишане при
детето на страните Р., което е било отново на болнично лечение през м.06.2023г. в
МБАЛ“Пълмед“ООД-гр.Пловдив, с поставена диагноза „Астма с преобладаващ алергичен
компонент“. След изписването му от болницата на детето е бил извършен медицински
преглед от специалист по детска пневмология и фтизиатрия, който е потвърдил диагнозата
„Астма с преобладаващ алергичен компонент“ и е изказал мнение, че е възможно
пристъпите при детето да се отключват след емоционален момент и е уместно детето да
продължи да се вижда с майка си в защитена среда.
Понастоящем бащата П.М. е променил местоживеенето – своето и на детето,
което е в гр.********, за която промяна мотивите му са желанието за осигуряване на достъп
до качествена здравна услуга за детето и за по-добро образование на детето. Майката от своя
страна е сезирала съда с жалба за осъществено от бащата престъпление по чл.182, ал.2 от НК
за това, че не изпълнява и осуетява изпълнението на съдебния акт, с който са постановени
привременни мерки по отношение на детето, включващи личните му отношения с неговата
майка.
Установено е, че в периода от 14.11.2022г. до 18.07.2023г. срещу майката В.Г. е
действала заповед за незабавна защита, с която майката е била задължена да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на детето Р., както и забрана майката да
приближава жилището на Р. и местата й за социални контакти и отдих. От постановените по
спора за домашно насилие влезли в сила съдебни решения на ТРС и ЯОС е установено, че
майката не е извършила актовете на домашно насилие по отношение на детето, за защитата
от които е било образувано делото по реда на ЗЗДН, но причината за образуваното дело е, че
В.Г. е предприела среща с дъщеря си, на която отново е била придружена от мъжа, наричан
„дядо М.“ и това е предизвикало изживените от детето страх и стрес.
Пред въззивната инстанция са разпитани свидетелите М.Т. и В.С., съответно
психолог и сътрудник в Център за социална интеграция и рехабилитация в гр.Тополовград,
които са работили с детето Р. по предоставената му социална услуга, която услуга е била
поискана от бащата. Според показанията на двете разпитани свидетелки, детето Р. е много
близко със своя баща, обича и майка си, но се е отчуждило от нея, тъй като майката си е
тръгнала и детето е останало с впечатление, че не е желано от нея, а притесненията му са
породени и от връзката на майка му с мъжа, когото нарича „дядо М.“. Св.Т. и св.С. са дали
показания, че бащата насърчава срещите на детето с майка му, първоначално детето
говорело много за майка си, но в хода на работата с детето то се е дистанцирало от нея,
възпротивявало се е на контактите си с нея и това според свидетелите е начало на
родителско отчуждение, обяснение за което според тях е поведението на бащата, който
неволно не е спестявал пред детето думи и квалификации по отношение на майката.
При тази фактическа обстановка, от правна страна окръжният съд приема
следното:
Обжалваното решение на ТРС е валидно, допустимо и частично неправилно.
Неоснователни са оплакванията на въззивницата за недопустимост на решението
поради това, че съдът е разгледал спора между родителите при оттеглена от майката искова
молба. След като бащата е предявил насрещна искова молба и е заявил претенциите си по
чл.127, ал.2 СК, правилно районният съд е преценил, че бащата търси самостоятелна защита
срещу майката и десезирането на съда от първоначалната искова молба на майката не е
6
основание за прекратяване на производството по делото изцяло, а следва да продължи своя
ход и съдът е длъжен да разгледа спора за родителски права. Също правилно районният съд
е преценил, че висящността на производството по исковата молба на бащата е съставлявала
абсолютна процесуална пречка по чл.126, ал.1 ГПК за провеждане на производството по
подадената от майката нова искова молба, образувана в гр.дело № 253/2023г. на ТРС (в този
смисъл е Решение №119/17.04.2015г. на ВКС по гр.д.№3368/2014г., IV г.о.), тъй като
независимо, че страните са в различно процесуално положение по всяко от делата, с
исковете се цели идентичен резултат – предоставяне на упражняването на родителските
права по отношение на детето им, определяне на местоживеенето на детето и присъждането
на издръжка. При постановяване на решението по спора съдът е обсъдил исканията и на
двамата родители и е разгледал родителския им капацитет, което е и негово служебно
задължение съгласно чл.59, ал.2 СК, на основание препращащата разпоредба на чл.127, ал.2
СК.
Неоснователно е оплакването на въззивницата, че първоинстанционният съд не е
извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства и необосновани се
явяват изводите му относно интереса на детето Р., който е основанието за решаване на
основния спор между родителите му по чл.127,ал.2 СК.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, към която препраща чл.127, ал.2 СК,
съдът решава въпросите при кого от родителите да живеят децата и на кого да се предостави
упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата, като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към
родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, а съгласно разпоредбата
на 59, ал.6, изр.2 СК при данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо
лице - психолог. Съгласно формираната съдебна практика по приложението на чл.59, ал.4
СК изброяването на критериите в посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно,
каквото е изброяването и в ППВС №1/1974г., като съдът може да вземе предвид и други,
непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на
спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Изброените в ППВС
№ 1/1974г. обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване
на най-добрия интерес на детето. Интересът на детето не се определя от по-добрите
финансови възможности и материална осигуреност на единия родител в сравнение с другия.
Водещи са по-добрите родителски качества и привързаност между детето и родителя - по-
голямата любов и внимание към детето, по-голямата привързаност на детето към един от
родителите му, което винаги улеснява възпитателния процес, възможността детето свободно
да общува с другия родител. В този смисъл по-пригоден да упражнява родителските права
ще е родителят, при когото интересите на детето ще са по-добре защитени.
В случая анализът, който въззивният съд прави на събраните писмени и гласни
доказателства, и заключението на вещото лице-психиатър налага извода, че в интерес на
малолетната Р. е местоживеенето й да е при нейния баща, който да упражнява и
родителските права върху детето. Безспорно е установено по делото от подробно обсъдената
доказателствена съвкупност (социални доклади на Д"СП" – Тополовград и заключение на
СПЕ), че въззиваемият П.М. има необходимия родителски капацитет, може и осигурява
всичко необходимо за правилното отглеждане и възпитание на детето му. Миналите
осъждания на бащата нямат отношение към родителската му годност, а твърденията, че
употребява алкохол са недоказани по делото. Няма риск от неглижиране или изоставяне на
детето от бащата, на малолетната Р. бащата е осигурил сигурна и безопасна среда - детето е
силно привързано към своя баща и добре привързано към баба си по бащина линия, от която
бащата получава подкрепа при отглеждането на детето. Съдът отчита, че Р. е дете от женски
пол, на ниска възраст и за развитието на детето от съществено значение са майчините
грижи, ласки, внимание и обич. Но съдът кредитира социалните доклади, показанията на
св.Т. и заключението на СПЕ и приема за установено, че майката е компрометирала своя
образ пред детето, както и добрите си родителски и възпитателски качества, тъй като не е
дала обяснение за фактическата раздяла с бащата на детето, след раздялата се е
дезинтересирала от детето си, установила е връзка с друг мъж, заради когото е неглижирала
7
дъщеря си и очевидно не осъзнава, че този друг мъж е стресов фактор за детето и постоянен
източник на страх и негативни емоционални изживявания у детето. Без значение за
конкретния спор са причините, провокирали раздялата на страните, важно е, че след
раздялата бащата е този, който е поел изцяло грижата над детето си, осигурил му е дом и
условия за нормалното му отглеждане, подпомаган разбира се и от своята майка. Бащата
осъзнава изцяло родителската отговорност, която е поел и усилията му са насочени към
обезпечаване по най-добрия начин на нуждите на детето – здравни, образователни и др.
Въззивният съд приема, че през един дълъг период от време майката обективно е била
ограничена от заповедта за незабавна защита да поддържа контакти с детето, но с
показанията на св.Т. е установено, че и преди този период майката е пренебрегвала детето
си, когато е била в присъствието на обсъждания мъж, а от СПЕ е изяснено, че майката е
тази, която е блокирала всички контакти с детето в социалните мрежи, както и връзката по
телефона, не е потърсила детето на рождения му ден и причината детето да е в когнитивен
дисонанс е поведението на майката, което е необяснимо за детето - то изпитва амбивалентна
привързаност към майката, от една страна силна привързаност към образа на майката, но и
неразбиране на поведението й, породено от несигурността и непредвидимостта на
реакциите на самата нея. Съдът не дава вяра на показанията на сина на В.Г., а кредитира
експертното заключение, както и показанията на св.Т. и С. и приема, че бащата не е
отчуждаващ родител, чието поведение е насочено към формиране на родителско
отчуждение у детето към майката, тъй като бащата стимулира срещите на Р. с майката, той е
поискал социалната услуга, при която детето да приеме отново майка си и психологът е
категоричен, че при Р. не се наблюдава родителско отчуждение. Същевременно, приемайки
с доверие показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели въззивният съд
намира за нужно да обърне внимание на бащата, че следва да е внимателен и отговорен,
когато пред детето говори за неговата майка и обсъжда поведението й, тъй като в интерес на
детето е да бъде по-плавен прехода за него от раздялата на родителите му, както и да има
здрава връзка и с двамата си родители.
Съобразно изложените мотиви въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е правилно в частта, с която на бащата е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Р., в частта относно определянето на
местоживеенето на детето при неговия баща и в частта на определения режим на лични
отношения на въззивницата с детето. От заключението на СПЕ е видно, че детето няма страх
и притеснения относно възможността да контактува и да се среща със своята майка, а с
показанията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели е изяснено, че в един
момент детето се е дистанцирало от майка си, но доколкото не е установено по делото да е
налице отхвърляне и същинско негативно отношение на Р. към нейната майка, която
притежава родителска годност, въззивният съд също намира, че следва режимът на лични
контакти на този родител с детето да е разширен, така, както е постановен от районния съд.
Съобразявайки, че между родителите липсва комуникация, диалогичност и
междуличностните им отношения са силно влошени и конфликтни, ЯОС намира, че
правилно районният съд е задължил родителите на основание чл.138а СК да ползват и
социални услуги, насочени към подкрепа и съдействие за и при осъществяване на
контактите между родителите и детето. В тези му обжалване части решението на ТРС
следва да се потвърди.
Правилно е обжалваното решение и в частта на присъдената за детето месечна
издръжка, дължима от майката. Според разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата
на чл.142, ал.1 СК се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на
родителя. Това са двете кумулативни изисквания, които съдът следва да съобрази при
произнасянето си по спора. Получаването на издръжката от ненавършилото пълнолетие дете
е безусловно, тъй като не е обусловено от допълнителни предпоставки извън наличие на
качеството „ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл е
т.2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
8
възрастта, образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от
издръжка при подрастващите се предполага. Законът, в чл.142,ал.2 СК установява
минимален размер на издръжката - той е равен на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. Същата към момента е 780лв., или минималният законов размер на
издръжката за едно ненавършило пълнолетие дете възлиза в размер на 195лв. месечно.
В случая детето Р. е навършило деветгодишна възраст. Безспорни са обичайните
за възрастта му нужди, свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебни пособия и
материали, медицински грижи, културни потребности, като не се твърди и не се установява
нужда от извънредни разходи за отглеждането и възпитанието на детето. Установено е по
делото, че и двамата родители работят по трудово правоотношение с договорени
възнаграждения в размер на минималната за страната работна заплата, която понастоящем е
780лв. Майката на детето-въззивницата е в работоспособна възраст и не дължи издръжка на
други ненавършили пълнолетие низходящи. Законните критерии за предоставяне на
издръжка и установеното в хода на делото относно доходите на родителите, дава основание
на въззивния съд да приеме, че за месечната издръжка на детето Р. ще са необходими общо
около 395лв., с оглед изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито
детето би имало, ако родителите живееха заедно. Въззивният състав приема, че от тази обща
сума майката разполага с материални възможности да заплаща за месечната издръжка за
детето сума в размер на 200 лева, а разликата над посочения размер от 200лв. за издръжката
на детето, до общата сума за издръжка от 395лв. месечно, следва да се поеме от бащата,
който полага и преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
От събраната по делото доказателствена съвкупност е установено, че
фактическата раздяла на страните е настъпила на 09.06.2022г., считано от която дата, до
предявяване на иска от бащата – 07.09.2022г., т.е за период от три месеца, грижите за детето
на страните Р. са полагани единствено от бащата, при когото детето е останало след като
майката ги е напуснала. За същия период не се твърди и не се доказва от въззивницата тя да
е предоставял издръжка в натура или пари на дъщеря си. Или за този тримесечен период от
09.06.2022г. до 07.09.2022г. майката, като неотглеждащ родител, дължи издръжка за детето
за минало време в размер на общо 600лв., чийто размер съдът определя на 200 лева месечно,
при отчитане на установените нужди на детето, възрастта му в този период и доходите на
задължената за издръжка майка.
Съобразно изложеното се налага изводът, че като е уважил изцяло исковата
претенция по чл.149 СК и е присъдил месечната издръжка за детето на страните в размер на
800лв., първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт в тази му обжалвана
част, който следва да се отмени за разликата над сумата 600лв. до размера на сумата 800лв. и
за разликата от 200лв. искът следва да се отхвърли. С оглед частичното отхвърляне на иска
за издръжка за минало време, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта на
възложената за заплащане от В.Г. ДТ за разликата над 312лв. до размера на 320лв.
По разноските: Независимо от изхода по делото пред въззивната инстанция,
страните - въззивницата и въззиваемият нямат право на разноски по делото. Предвид
характера на делото - спорна съдебна администрация, разноските, направени от всеки от
родителите, следва да останат в тяхна тежест. Правилото на чл.78 ГПК за присъждане на
разноски съобразно изхода от спора, не намира приложение по делата по чл.127, ал.2 СК.
Съдебното решение в тези случаи изхожда от правилото за защита по най - добрия начин на
интересите на малолетните деца, поради което то ползва и двамата родители и затова всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода по спора. В
този смисъл е Определение №385/25.08.2015г. на ВКС по ч.гр.д. №3423/2015г., I Г.О., което
този въззивен състав възприема.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 43/15.06.2023г., постановено по гр.д. №182/2022г. по
описа на Тополовградски районен съд в частта, с която В. В. Г. от с.******* е осъдена да
9
заплати на малолетната Р. П. Х., чрез нейния баща и законен представител П. Х. М. от
с.******* издръжка за минало време на детето за времето от 09.06.2022г. до завеждане на
исковата молба - 07.09.2022г., за разликата над сумата 600лв. до размера на сумата 800 лв.,
както и в частта, с която В. В. Г. е осъдена да заплати по сметката на ТРС ДТ за разликата
над сумата 312лв. до размера на 320лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от П. Х. М. от с.*******,
Общ.*********, ул.“*****“№**, ЕГН **********, против В. В. Г. от с.*******,
Общ.*********, ул.“******“№*,ЕГН **********, иск по чл.149 от СК за заплащане на
издръжка за минало време за детето Р. П. Х., род. **********г., за периода от 09.06.2022г.
до завеждане на исковата молба - 07.09.2022г., за разликата над сумата 600лв. до
предявения размер от 800лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43/15.06.2023г., постановено по гр.д. №182/2022г.
по описа на Тополовградски районен съд в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10