№ 10
гр. Разград , 04.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на четвърти февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Търговско дело №
20203300900061 по описа за 2020 година
Производство по чл.369 ГПК.
Подадена е искова молба от Х. М. Е., Х. Р. Р., М. Р. М. и Ш. Р. М. чрез упълномощен
адвокат, с която молят съда да осъди „Кристална вода“АД, „Застрахователна компания Лев
инс“АД и Община Исперих да заплатят в условията на солидарност обезщетения за
причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на Руфи Мехмед Ехлиман в размер по
150 000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва от датата на непозволеното
увреждане – 9.09.2015г. до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 367 ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори от тримата ответници. В
писмения отговор на „Кристална вода“АД е направено възражение, че производството
следва да се развие по общия ред, тъй като липсват данни по делото за търговски спор или
за наличие на някоя от хипотезите на чл.365 ГПК.
Съдът приема възражението за основателно. В исковата молба и уточнението към нея
ищците са изложили твърдения, свързани с ангажирането на гражданската отговорност на
„Кристална вода“АД и Община Исперих по повод действия, свързани с института на
непозволеното увреждане.
Срещу „Застрахователна компания Лев инс“АД исковете са основани на твърденията на
ищците, че търпят вреди вследствие смъртта на техния наследодател, пострадал при пътно-
транспортно произшествие, причинено от водач, чиято отговорност е предмет на сключен
застрахователен договор с ответника „Застрахователна компания Лев инс“АД. Ищците
претендират заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди пряко от
застрахователя. С §1 т.1 ДР на КЗ е дадена легална дефиниция на понятието застрахован.
Това е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на
застрахователна защита по застрахователен договор. Съгласно чл.429 ал.1 КЗ с договора за
застраховка застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка ГО. С оглед на правото им да претендират обезщетение пряко от
застрахователя, позовавайки се на сключен от застрахования договор относно неговата ГО,
ищците се явяват ползватели на застрахователни услуги. Съгласно чл.2 ал.2 КЗ такива са
застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите
лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или
юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на
1
застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник
във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за
защита на потребителите. От разпоредбата следва, че ползвателят на застрахователни услуги
е и потребител по смисъла на ЗЗП. Съгласно § 13 т.1 ДР на ЗЗП потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
Ищците са ползватели на застрахователна услуга по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КЗ и
потребители по смисъла на § 13 ал.1 ЗЗП. Предявените искове срещу застрахователното
дружество попадат в нормата на чл.113 ГПК. След нейното изменение с ДВ бр.
100/20.12.2019г., исковете от и срещу потребители се разглеждат като граждански дела по
общия исков ред.
Дали защитата на потребителите, която е предвидена в разпоредбата на чл.113 ГПК, ще бъде
приложима и в случаите при предявен пряк иск против застраховател, е въпрос, който е
намерил своето разрешение и в Тълкувателно решение № 1/2015 г., постановено по тълк. д.
№ 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. Съгласно т. 6 от него нормата на чл. 113 от ГПК е приложима
по отношение на прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ (отм.). Това е разпоредбата, съответстваща по
съдържание на тази по чл.432 КЗ (обн. ДВ. бр. 102/ 29.12.2015 г.).
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Постановява разглеждане на делото по общия ред.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
След влизане в сила на определението делото да се докладва на председателя на съда за
преобразуването му в гражданско.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
2