Решение по дело №8445/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3949
Дата: 24 октомври 2022 г. (в сила от 24 октомври 2022 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20221110208445
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3949
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110208445 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „****”, представлявано от адв. **** срещу
НП № 529324-F542057 /03.08.2020 г., с което на ЕТ „****”, на основание
чл.185 ал.2 вр. ал.1 ЗДДС за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №
18/13.12.2006г. е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 / хиляда/
лв.
В жалбата са изложени съображения, касаещи твърдяна от страната
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и наложената
с него санкция. Твърди се наличие на процесуални нарушения. Оспорват се
фактическите констатации в акта. Иска се отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв.****. Тя поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от
съда да приеме, че не е извършено административното нарушение.
Претендира разноски.
Въззимваемата страна се представлява от юрк. ****. Тя оспорва
жалбата и доводите в нея. Счита, че наказателното постановление е правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендира
1
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 08.03.2020г. свидетелят И. И. извършила проверка на обект, находящ
се в гр. София, ул. „Драгалевско шосе“ № 119, стопанисван от ЕТ „****“. В
хода на проверката свидетелят установил, че дружеството не е изпълнило
задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност извън
случаите на продажба / начална сума в касата, въвеждане и извъждане на пари
в и извън касата/ във фискалното устройство чрез операциите „служебно
въведени“ и „служебно извадени“ суми. Разчетена била касова наличност
чрез наличното в обекта фискално устройство в размер на 100 лв., а
фактическа наличност на касата в обекта била в размер на 160 лв. Така била
установена разлика в размер на 60 лв. За констатираното свидетелят съставил
протокол за извършената проверка.
Въз основа на констатираното нарушение св. И. съставил и АУАН като
в него описал възприетото нарушение и квалифицирала същото като такова
по чл.33 ал.1 Наредба № 18 / 13.12.2006г. Актът бил връчен на овластено
лице.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което при идентична фактическа обосновка и
правна квалификация на възприетото нарушение на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към материалите
по делото на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на св. И. И.. Той е подробен,
хронологично последователен и в детайлност описва събитийната
подреденост. Ясно и точно са отразени в показанията му време, място и
механизъм на извършената проверка, респективно установеното в хода на
същата. В този смисъл съдът кредитира показанията на свидетеля. Нужно е да
се отчете, че разпитаната свидетелка Спасова относно значимите за предмета
на производството факти не въвежда сведения, които да противостоят с
2
нужната степен на стабилност на разказаното от св. И..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи. Видно от приобщените по делото заповеди.
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, намира, че не са допуснати съществени нарушения на
процедурата, обуславящи отмяната му, с оглед на което следва да се
прпизнесе по същество. Точно и ясно са въведени в съдържанието и на двата
акта при спазване на изискванията на ЗАНН всички обстоятелства, които
според административнонаказващия орган очертават извършеното
нарушение. Дадена е и съответната правна квалификация на нарушението,
така щото за субекта на отговорността е обезпечена възможността да
установи кога, къде и какво се твърди да е извършил, коя правна норма
въвежда дължимото правило за поведение и как извършеното от него
съставлява нарушение на това правило.
Несъмнено установено е, че към момента на извършване на проверката
е констатирана разлика в размер, отразен в издаденото наказателно
постановление, без да е изпълнено задължението да се въведе всяка промяна
на касовата наличност по един от двата въведени в разпоредбата на чл.33 ал.1
от Наредбата начини. В процесната хипотеза това не е сторено, поради което
съдът прие, че формалното нарушение е извършено
Тъй като се касае за субект на отговорността юридическа лице,
въпросите касаещи субективната страна на нарушението не са предмет на
обсъждане.
Имуществената санкция е определена в рамките на законоустановения
размер, адекватна е на вида и тежестта на извършеното нарушение и като
3
такава съдът счита, че не следва да бъде редуцирана.
В процесната хипотеза съдът прие, че не следва да намери приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-ниска
степен на засягане на общестевните отношения, отколкото други нарушения
от този вид.
По горните съображения не са налице основания за отмяна или
изменение на издаденото НП и същото като законосъобразно и правилно
следва да бъде потвърдено.
Дружеството ЕТ „**** ****“ следва да заплати в полза на НАП сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП № 529324-
F542057 /03.08.2020 г., с което на ЕТ „****”, на основание чл.185 ал.2 вр.
ал.1 ЗДДС за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № 18/13.12.2006г. е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 / хиляда/ лв.

ОСЪЖДА ЕТ „****”, да заплати в полза на НАП София сумата от
100 лв. /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4