№ 236
гр. Момчилград, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20225150100296 по описа за 2022 година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Предявен е иск от А. Е. Х., с ЕГН:********** с постоянен адрес в
с.********** №196, общ.Момчилград, обл.Кърджали, като майка и законен
представител на Асу Д. К., ЕГН:**********, чрез процесуалния си
представител адв.А. С. от АК Кърджали против: Д. К. Х., ЕГН:********** с
постоянен адрес в гр.Исперих, ул."*********" №21 , общ.Исперих,
обл.Разград с правно основание чл.127 от СК.
В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника са във фактическа
раздяла. От съвместното им съжителство имат родено едно дете -Асу Д. К.,
ЕГН:**********, като с протоколно- определение от 16.03.2018г. по гр.д.
№987/2017г. на РС Исперих, състав на съда одобрил постигнатото между тях
споразумение съгласно, което родителските права над детето им Асу Д. К.
били предоставени на нея, определил местоживеенето на дъщеря им при нея,
определил лични отношения на ответника с дъщеря им, одобрил бащата да
заплаща на дъщеря им ежемесечна издръжка в размер на 130 лева месечно,
считано от 01.03.2018г. до настъпване на законовите предпоставки за нейното
изменение или отмяна. Твърди, че след раздялата им ответника не се
интересувал от дъщеря им и не я търсил. Работила в Германия и искала да
1
пътува с детето до България и обратно за да се вижда с близките си в
България. Наскоро разговаряла с него и поискала от него да й даде
декларация за съгласие детето им да пътува с нея в Гърция с оглед
предстоящия летен сезон, но той категорично отказал. С държанието си
ответника лишавал дъщеря им не само от родителските си грижи, но и от
възможността тя да бъде щастлива и да общува с близките ми. С оглед на
обстоятелството, че дъщеря им не следва да бъде лишена от възможността да
бъде свободна и липсващото съгласие от страна на ответника да даде
съгласие за пътуване на детето в чужбина счита, че е налице правен интерес
от предявяването на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което
да й бъде предоставено заместващо съгласие спрямо ответника дъщеря им
Асу Д. К., с ЕГН:********** да пътува с нея в Гърция, Турция и страните от
Европейския съюз до навършване на 18 годишна възраст, както и да се
допусне предварително изпълнение на постановеното решение. Претендира за
разноски по делото.
В съдебно заседание ищцата А. Е. Х., редовно призована не се явява, а
чрез процесуалният си представител адв.А. С. от АК Кърджали, поддържа
претенция си така, както е предявена. Подробни съображения излага в хода
по същество.
Ответника Д. К. Х. в едномесечния срок от получаване на преписа от
исковата молба е изпратил писмен отговор, който отговаря на изискванията на
чл.131, ал.2 от ГПК. Счита предявения иск за неоснователен, оспорва
твърденията на ищцата по същество, като неверни и несъстоятелни. Излага
подробни съображения в отговора на исковата молба. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни,
недоказани и в грубо противоречие с интересите на детето.
В с.з. чрез пълномощник адв.К. М. от АК Варна заявява, че ищцата
няма правен интерес от водене на настоящия съдебен процес, тъй като е било
налице подписано пълномощно от доверителя му, който не е ограничавал и не
е препятствал майката да пътува с детето в чужбина. Подробни съображения
в тази насока излага в хода по същество.
Заинтересованата страна Дирекция "СП" Момчилград, редовно
призована не се представлява. От същите е постъпило писмо, с което
уведомяват, че при извършено проучване е установено, че детето Асу Д. К. и
2
А. Е. Х. – майка на детето, в настоящия момент се намират в чужбина.
Същите предоставят информация на ДСП Исперих за Д. К. Х. – баща на
детето.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно по делото, че страните по делото А. Е. Х., с
ЕГН:********** и Д. К. Х., ЕГН:********** са родители на детето Асу Д. К.,
ЕГН:**********, което видно от представеното удостоверение за раждане е
малолетно.
С протоколно определение от 16.03.2018г. по гр.д.№ 987/2017г. на РС
Исперих, състав на съда одобрил постигнатото между тях споразумение
съгласно, което родителските права над детето им Асу Д. К. били
предоставени на ищцата, определил местоживеенето на дъщеря им при нея,
определил лични отношения на ответника с дъщеря им, одобрил бащата да
заплаща на дъщеря им ежемесечна издръжка в размер на 130 лева месечно,
считано от 01.03.2018г. до настъпване на законовите предпоставки за нейното
изменение или отмяна.
Представени са и други писмени доказателства по делото, които съдът
счита, че са неотносими към делото.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От свидетелските показания на св.С.Р.Х., баба на ищцата се установява,
че внучката й с детето са в Германия. Детето е било на 6 години. Тя тази
година довела детето в България, последно февруари месец. През лятото пак е
искала да дойде с детето в България, но ответника не е направил пълномощно
и детето не можело да идва, а имало желание.
От свидетелските показания на св.Емре Исмет Али, които съдът
кредитира като неоспорени и небудещи съмнение, се установява, че ищцата
живее в Германия. Има дете. Последно тя довела детето в България, тази
година, февруари или март месец. Това лято също искала да доведе детето, но
нямала пълномощно. Това казала тя, а е направил на 13.юни така й казала,
отишъл с призовка от делото, че има дело и затова не е изпратил. Не му
казала точно за какво има дело тука или в Германия, но отишъл с призовката
и затова не е изпратил пълномощното, а е направил. Не знае това кога е
3
станало. В Германия имало дело, той е дал на дело, че не може да вижда
детето и затова и там имало дело. Направил е пълномощно от 13.06., но не е
изпратил на братовчедката ми, защото й се ядосал за нещо и затова не го е
изпратил. Сега братовчедка му не е взела пълномощното. Тя е искала да вземе
пълномощното, но не го е дал. На седмица 4-5 пъти се чувал с братовчедка си,
почти всеки ден. Той бил на работа и не можал тогава да говори и незнае за
какво са се скарали. Бил на работа в Белгия.
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията по чл.127а от СК е
основателна и доказана.
Съгласно посочената разпоредба, спорът между родителите относно
пътуването на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Безспорно се установи по делото, че детето Асу Д. К. на шест години е с
настоящ адрес в с.**********. Ето защо в случая компетентен е Районен съд
Момчилград. По втората предпоставка - налице несъгласие между родителите
по посочения въпрос. Това е така, тъй като бащата макар, че е изготвил
пълномощно заверено в консулската служба във Франкфурт, Р.Германия не е
предоставил същото на ищцата или ищцата е в невъзможност да осъществи
каквото и да е било пътуване извън Р.Германия без съгласието на бащата. В
случая не следва само наличието на изготвен документ да бъде тълкуване от
съда за това, че майката с детето има възможност да пътува извън
Р.Германия. Напротив, липсата на изготвеното пълномощно в ищцовата
страна е препятствие същата да осъществи тези права. По делото няма данни
за това, че този документ е физически в майката, напротив, от показанията на
св.Емре Али се установява, че поради скарване и конфликт между майката и
бащата, последният не е предоставил физически на майката изготвеното
пълномощно.
Законът е категоричен, че родителят, който упражнява родителските
права, не може да вземе самостоятелно решенията за предприемане и
извършване на пътувания на детето зад граница. От друга страна - когато
детето има нужда да пътува в чужбина и то необосновано се възпрепятства от
единия родител, като това поведение не е в негов интерес и става причина за
разногласие между родителите, съдът е органът, на когото е предоставена
възможност да разреши конкретни пътувания, в определен период от време и
4
до определени държави или неограничен брой пътувания, също до
определени държави. При взимането на това свое решение съдът се ръководи
единствено и само от интереса на детето. Този интерес съдът определя
конкретно, за всеки отделен случай, съобразно установените по делото
обстоятелства. В процесния случай се установи,че майката работи и живее в
чужбина, като детето също е трайно установено там. Ето защо в интерес на
детето е, а и е разумно то да може да пътува извън пределите на страната.
Още повече, че има данни по делото, че и бащата е в чужбина, поради което
една възможност на детето да пътува в чужбина би спомогнала и той да
упражнява определеното му от предишно постигнато споразумение между
страните, одобрено от съда – РС Исперих, режим на лични отношения с него.
Ето защо съдът намира, че в случая следва да се разреши на детето Асу
Д. К. с ЕГН:**********, да пътува само със съгласието на майката и законна
представителка А. Е. Х., с ЕГН:********** с постоянен адрес в с.**********
№196, общ.Момчилград, обл.Кърджали, и придружавано от нея, без да е
необходимо съгласието на бащата Д. К. Х., с ЕГН:**********, с постоянен
адрес в гр.Исперих, ул. "*********" №21 , общ.Исперих, обл.Разград, в
Република Турция, Република Гърция, и другите страни от Европейския съюз
за срок от пет години, считано от датата на влизане на решението в сила.
Не следва това разрешение да бъде дадено до навършване на пълнолетие
на детето, тъй като предвид неговата възраст - 6 години, това е един твърде
дълъг период от време.
В настоящия случай ограничаването на разрешението със срок, по-
кратък от навършване на пълнолетието, поначало ще е в интерес на
малолетното дете, тъй като след изтичането на срока, ако между родителите
все още няма съгласие за пътуванията на детето, съдът отново ще бъде
сезиран с искане по чл.127а от СК и ще извърши нова преценка на
релевантните за разрешаването на пътуванията обстоятелства - с оглед
интересите на детето. В настоящото производство не се установяват
обстоятелства от изключителен, извънреден характер, които да налагат
даването на разрешение от съда за пътувания до навършването на пълнолетие
от детето, поради което съдът намира, че в интерес на детето Асу е срокът на
разрешението за пътувания без съгласие на бащата да бъде определен на 5
години, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.
5
При този изход на делото, предвид обстоятелството, че ответника с
поведението си е станал причина за завеждане на настоящото производство,
то на същия следва да бъдат възложени разноските по делото. Ответника
следва да заплати на ищцата сумата в размер на 425 лв., от които 25 лв. д.т. и
400 лв. възнаграждение за адвокат.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА на Асу Д. К., с ЕГН:**********, да пътува само със
съгласието на майката и законна представителка А. Е. Х., с ЕГН:********** с
постоянен адрес в с.********** №196, общ.Момчилград, обл.Кърджали, и
придружавано от нея в Република Турция, Република Гърция и другите
страни от Европейския съюз, без да е необходимо съгласието на бащата Д. К.
Х., с ЕГН:**********, с постоянен адрес в гр.Исперих, ул. "*********" №21 ,
общ.Исперих, обл.Разград, за срок от пет години, считано от датата на
влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Д. К. Х., с ЕГН:**********, с постоянен адрес в гр.Исперих,
ул. "*********" №21 , общ.Исперих, обл.Разград, да заплати на А. Е. Х., с
ЕГН:********** с постоянен адрес в с.********** №196, общ.Момчилград,
обл.Кърджали, направените деловодни разноски в размер на 425 лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание
чл.127а, ал.4 от СК.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в
двуседмичен срок от обявяването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6