ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 300
гр. Пловдив, 03.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. И.нова
Членове:Радослав П. Радев
И.н Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. И.нова Въззивно частно гражданско
дело № 20225300503049 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ТИВОНИ-ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД, ЕИК:
********* чрез пълномощника адв.Т. И. за отмяна на определение №260496 от 14.06.2022 г.
по гр.д.№19971/2018 г. на ПРС,10 гр.с., с което е изменено решение №2626636/16.12.2021
г. по гр.д.№19971/2018 Г. на ПРС, 10 гр.с. в частта за разноските като вместо 2757 лв. се
присъждат 2102 лв. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново, с което да присъди в
полза на ответника направените разноски пред ПРС в пълен размер.Претендира за разноски
по ЧЖ.
Ответникът по молбата– „Н.И.ТИВОНИ“Лимитид, рег.№: ********* със седалище и
АУ в гр.Йехуд-Моносон,Израел, ул.“Ремез“№33 чрез пълномощника си адв.И. П. от АК-
София, взема становище, че ЧЖ е неоснователна.
Съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок от постановяване на
обжалвания акт, поради което е допустима, а разгледана по същество - е основателна,
поради следното:
ПРС е присъдил направените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
ответника в размер на 2655 лв. и 102 лв.- платени за ВЛ.
С обжалваното определение РС е редуцирал платения адв.хонорар до 2000 лв..
Оплакванията в ЧЖ са, че РС не е изложил мотиви за правната и фактическа сложност на
делото; че делото е с висока правна и фактическа сложност, тъй като са предявени 4
обективно съединени искове с много оспорвани факти и остоятелства по делото, както и че
нямало бизспорни такИ., а също и че изследвания период е почти 10 годичен /от 24.09.2007
г.- до 25.05.2017 г./.Излага доводи, че ищецът, който е направил възражение за
прекомерност, е заплатил по-голямо адвокатско възнаграждение /3142,80лв./ от това, което е
1
заплатил ответникът /2655лв./.
Пълномощникът на „Н.И.ТИВОНИ“Лимитид е изложил доводи, че по предявените 4
ОСИ адвокатът на „ТИВОНИ-ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ е направил едни и същи възражения,
т.к. 4 ОСИ произтичат от 1 правно основание – чл.240 ЗЗД; доказателствата по делото
сапредставени само от ищеца; че ответникът е поискал само назначаване на графологическа
експертиза; че платеното от ищеца АВ без ДДС е 2619 лв.
В проверка на правилността на обжалваното определение, съдът констатира, че при
материален интерес 24839,04лв.., съгласно чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г., , за
минималните адвокатски възнаграждения, абсолютният минимум, под който съдът не може
да редуцира платения адв.хонорар, е 830 лв. +3% за горницата над 10000 лв., т.е. 830+ 3% от
14839,04=1275,17 лв. + 7 открити с.з. по 100 лв. = 1975,17 лв., от което следва, че е платен
по-висок адвокатски хонорар с 679,83 лв. над минимума.
От представените доказателства пред РС е видно, че адвокатът на ищеца е
регистриран по ЗДДС и страната е заплатила адв.хонорар ведно със дължимия ДДС в размер
на 3142,80лв., поради което цялата сума би подлежала на възстановяване при уважаване на
исковете. В т.см. и съд.практика – о.№782/12.12.2014 г. по ч.т.д.№3545/2014 г. на ВКС, във
вр. с §2а на Нар.№1/2004 г. Видно е, че платения адвокатски хонорар на ищеца е с 1167,63
лв. над минимума.
По-високият платен хонорар ищеца обосновава с по-голямата му доказателствена
тежест в процеса. Въззивният съд не споделя този довод, тъй като счита, че на голямото
количество доказателства, представени по делото / в т.ч. и такИ. на чужд език/, ответникът е
депозирал е писмени становища и е противопоставил своевременно адекватни възражения,
в т.ч. е оспорил представените по делото писмени доказателства и е направил
доказателствени искания. При разпределяне на доказателствената тежест РС е указал, че
ищецът следва да докаже сключването на договора за заем и предоставянето на средствата
по сметка на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че получените суми са на друго
основание, различно от договор за заем, от което следва, че доказателствената тежест на
ответника в случая е не по-малка от тази на ищеца.
Относно правна и фактическа сложност на делото и действието на процесуалния
представител: Предявени пред РС са четири ОСИ с пр. осн.422 ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД;
пълномощникът на ответника е депозирал отговор по чл.131 ГПК, направил е възражения, за
нередовност на ИМ- неясно формулирани фактически твърдения и петитум, навел е
правоизключващо възражение -оспорил е твърдението, че между страните е сключен устен
договор за заем от 24.09.2007 г., както и фактическите твърдения в ИМ; навел е друго
основание на извършените плащания от ищеца; във връзка с направеното оспорване на
документи, представени от ищеца, пълномощникът на ответника е направил
доказателствено искане за назначаване на графологическа експертиза.
По делото са проведени са проведени 7 съдебни заседания /12.2..2020, 21.05.2020,
06.07.2020, 08.09.2020, 19.10.2020, 10.12.2020 и 01.02.2021г./, приети са 3 заключения на
2
вещи лица -1 ССЕ, 1 СГЕ;1 СТЕ; по делото са приети множество писмени доказателства,
приложена е прокурорска преписка, протоколи от с.з. на ПОС, търговско отделение,
протоколи от разпит на свидетели по ч.н.д.№1748/2020 г. на ПОС; представена е писмена
защита като делото съдържа общо 449 листа, а изследвания период на иска е почти 10
години, поради което ОС счита, че е налице голяма фактическа и правна сложност.
С оглед на обема на извършената правна работа ПОС счита, че е налице правна и
фактическа сложност на делото, което дава право да бъде уговорен по-висок адвокатски
хонорар с 679 лв. над минимума.
Ето защо съдът намира, че молбата за изменение на определението на РС в частта за
разноските, е неоснователна, поради което следва да се отмени определението за
редуциране на АВ на ответника, а молбата на ищеца по чл.248 ГПК - следва да се остави без
уважение, съобразно изложените по-горе мотиви.
С оглед уважаване на частната жалба, ответникът по ЧЖ има право на разноски по
жалбата, които са в размер на 15лв.- платена ДТ.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260496 от 14.06.2022 г. по гр.д.№19971/2018 г. на ПРС,10
гр.с., с което е изменено решение №2626636/16.12.2021 г. по гр.д.№19971/2018 г. на ПРС,
10 гр.с. в частта за разноските като са редуцирани присъдените в полза на „ТИВОНИ-
ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД, ЕИК: ********* 2757 лв. разноски по делото от 2757 лв. на
2102 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК на „Н.И.ТИВОНИ“Лимитид, рег.
№: ********* за намаление на присъдените съдебно деловодни разноски в полза на
„ТИВОНИ-ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД, ЕИК: *********, присъдени с решение
№2626636/16.12.2021 г. по гр.д.№19971/2018 Г. на ПРС, 10 гр.с.
ОСЪЖДА „Н.И.ТИВОНИ“Лимитид, рег.№: ********* да заплати на „ТИВОНИ-
ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД, ЕИК: ********* сумата 15 лв.- разноски по частната жалба за
ДТ.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4