Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 6612 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът И.Д.И. твърди, че е абонат
на ответното дружество по повод доставка на електрическа енергия в собствения
му недвижим имот, находящ се в гр. Варна, вилна зона, местност „И.“ № 769, с
клиентски № ********** и абонатен № **********, и редовно заплаща консумираната
електроенергия. Посочва, че за отчитането ѝ в обекта е монтиран
електромер, който се намира в заключено метално табло, до което достъп имат
само служителите на ответното дружество и „Елекроразпределение
Север“ АД. Заявява, че с писмо от 22.03.2019 г. бил уведомен, че при извършена
проверка на измервателната система и свързващите инсталации в обекта било
констатирано неточно измерване/неизмерване и на това основание било извършено
преизчисление на количеството потребена енергия и била издадена фактура №
**********/22.03.2019 г. за сумата от 4214.26 лева с ДДС за преизчислена ел.
енергия за периода от 21.12.2018 г. до 20.03.2019 г. Оспорва дължимостта на
така начислената сума, като поддържа, че фактурираната електроенергия реално не
е доставена и потребена в имота.
В исковата молба се излага, че на
20.03.2019 г. била извършена проверка на СТИ, за което бил съставен констативен
протокол № 1105566 от същата дата. В него било отразено установено неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа чрез меден кабел в РКЗ към
трите фази на електроразпределителната мрежа, като другият край на кабела
влизал в имота на абоната подземно. По този начин консумираната енергия не
преминавала през СТИ и не се отчитала. Ищецът подчертава, че СТИ се намира в
заключено метално табло, до което той няма достъп. Излага, че заплащаните
сметки са съответствали на консумираната електроенергия в обекта и не е подавал
искане за проверка на електромера и не е присъствал на извършването на такава.
Поддържа, че не е поставял описания в констативния протокол кабел и той не
захранва имота му.
Ищецът навежда доводи, че при
извършването на корекция на потребеното количество електроенергия не е ясно към
коя дата е налице неизмерване на ел. енергия, което води до неоснователно
обогатяване на електроразпределителното дружество. Поради изложеното счита, че
чл. 38 от Общите условия на ответното дружество противоречат на добрите нрави.
Доколкото преизчисляването не е съобразено с действителната консумация, счита,
че клаузата от ОУ се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП.
Поддържа, че в действащото обективно право не съществува законова норма,
признаваща възможност за последваща едностранна промяна на сметките на
потребителите на електроенергия. Позовава се на практиката на ВКС, съгласно
която коригирането на сметки за вече доставена електрическа енергия въз основа
на обективния факт на констатирано неточно измерване/неизмерване противоречи на
регламентирания в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е
недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане. Посочва, че макар със ЗИД на Закона за енергетиката,
обнародван в ДВ, бр. 54/2012 г., да е въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, към датата на проверката /20.03.2019 г./
приетите на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия са били отменени. При това липсва ред и
предпоставки за извършване на проверката, както и за извършване на корекцията.
Отправя искане до съда да приеме
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 4214.26 лева, представляваща начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от
21.12.2018 г. до 20.03.2019 г. за обект, находящ се в гр. Варна, вилна зона,
местност „И.“ № 769, клиентски № **********, абонатен № **********, за която
сума е издадена фактура № **********/22.03.2019 г.
Претендира присъждане на
извършените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника „Е.-П.П.”
АД. Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че е налице
основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
електроенергия. Посочва, че между страните е налице облигационно правоотношение
по договор за доставка на електрическа енергия при публично известни общи
условия. Навежда доводи за обвързващата сила на Общите условия на „Е.С.“ АД и „Е.-П.П.“
АД. Посочва, че същите са съставени и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР,
публикувани са съгласно изискването на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ, и са действащи към
датата на проверката. Излага, че потребителят не е изразил изрично несъгласието
си с тях чрез предлагането на специални условия.
Ответникът счита, че е налице
законово основание за извършване на корекционната
процедура, като се позовава на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕМ. Посочва, че при липса на
СТИ и в случаите на отклоняване на ел. енергия преди СТИ корекцията се
изчислява на базата на половината от пропускателната способност на линията,
чрез която обектът е свързан към електроразпределителната мрежа при всекидневно
8-часово ползване за потребители за битови нужди и 12-часово – за потребители
за стопански нужди. Заявява, че в случая е извършена корекция по реда на чл. 38
от ОУ на ДПЕЕМ и е спазен редът за констатиране на неточното отчитане на
електрическа енергия. На 20.03.2019 г.
служители на „Е.С.“ АД извършили техническа проверка на СТИ в обекта на
ищеца в негово присъствие, за която е съставен Констативен протокол № 1105566.
При проверката било установено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден кабел СВТ 3x10x6 мм2.
Присъединяването било извършено в РКЗ към трите фази на
електроразпределителната мрежа, а другият край на кабела влизал в имота на
абоната подземно. Измерен бил моментен товар по неправомерния проводник 8.37 А.
По този начин консумираната ел.енергия не се отчитала от СТИ. За установяване
на неправомерното присъединяване бил подаден сигнал на телефон 112, но бил
получен отказ да бъде изпратена оперативна група. Ответникът поддържа, че
констативният протокол е годно основание за изготвяне на становище за
начисляване на електрическа енергия. Поради невъзможността неотчетената част от
потребената енергия да бъде точно измерена е приложена корекционна процедура за
фикционно изчисление на доставеното количество
енергия за предходните на датата на проверката 90 дни по методиката,
инкорпорирана в чл. 38, ал. З, т. З от ОУ на ДПЕЕЕМ.
Ответникът навежда доводи, че ако
част от доставената в обекта на ищеца електрическа енергия не може да бъде
измерена, потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, с което уврежда
имуществения интерес на ответното дружество и дължи заплащането на нейната
цена. Поддържа, че не е необходимо да се докаже, че потребителят неправомерно е
въздействал върху схемата на свързване, тъй като корекционната
процедура не санкция към потребителя. Счита, че принципът за изготвяне на
сметката въз основа на реално енергийно потребление е приложим само при
нормално развитие на облигационните отношения.
Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
съдът е приел обстоятелството, че между тях е налице валидно договорно
правоотношение по повод доставка на електроенергия за обект, находящ се в се в гр. Варна, вилна зона, местност „И.“ № 769, клиентски №
**********, абонатен № **********, при публично известни Общи
условия, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката на
ищеца.
От съдържанието на представения по делото Констативен
протокол № 1105566/20.03.2019 г. се установява, че на посочената дата служители
на „Е.С.“ АД са извършили проверка на електромер с фабричен номер 7879246,
отчитащ потреблението на електрическа енергия в горепосочения обект. Проверката
е извършена в присъствието на ищеца, който е подписал протокола. В
последния е отразено, че при проверката е установено неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден кабел
CBT 3х10+6 мм, като присъединяването е извършено в РКЗ към трите фази на
електроразпределителната мрежа, а другият край на кабела влиза в имота а
абоната подземно. Посочено е, че при проверката е замерен товар от 8.37 А.
Съгласно
представената по делото Справка № 51737_А53D от 21.03.2019
г. за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
електрическата енергия, на потребител с абонатен № **********
е начислена корекция на потребена ел.енергия, както следва: за периода от 21.12.2018 г. до 20.03.2019 г. – 21319.2 кВтч.
Въз основа
на цитираната справка е издадена Фактура № **********/22.03.2019 г.
за сумата от 4214.26 лева.
От приложената към отговора на исковата молба справка за
потреблението за клиентски № ********** към 10.05.2019 г. се установява
количеството ел. енергия, отчетено в процесния обект за периода от 24.03.2017
г. до 23.03.2019 г. Видно от представеното извлечение за фактури и плащания към
10.05.2019 г., сумата по процесната фактура не е заплатена.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установяват следните обстоятелства:
Св. М.Т., който е участвал в извършване на процесната
проверка, заявява, че с колегите му установили разлика в товарите на захранващия
кабел, който навлизал в имота на ищеца. Посочва, че премахнали кабела и го
прекарали извън имота.
Св. Диян Филипов, съсед на ищеца, излага, че по време на
проверката от „Е.С.“ АД било прекъснато електроподаването в дома му. Поради това излязъл на улицата и видял, че
копаят в близост до имота на И.И.. Посочва, че
прекъснатият кабел захранвал неговия имот. Няколко дни по-късно отново дошли
служители на електроразпределителното дружество и положили нов захранващ кабел
извън границите на имота.
По делото е назначена съдебна техническа експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована. От заключението на
вещото лице става ясно, че при извършена проверка в процесния обект на
потребление е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване с
електрозахранващата мрежа, вследствие на което в периода от 21.12.2018 г. до
20.03.2019 г. доставената в имота ел. енергия не е измерена и отчетена от СТИ.
Посочено е, че към настоящия момент
няма техническа възможност да се установи какво е точното количество неотчетена
ел. енергия, като начисленото по корекцията количество е предполагаемо. Вещото
лице потвърждава, че извършените изчисления по корекционната
процедура са математически верни и са в съответствие с методиката, установена с
ОУ на ДПЕЕЕМ. Изразява становище, че количеството ел. енергия, изчислено по корекционната справка, може реално да бъде доставено до
абоната и потребено с оглед техническите параметри на присъединителните
съоръжения. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск,
ответникът следва да докаже, че е извършил проверка на електромера на ищеца, при
която е установено неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа, по който начин консумираната електрическа енергия не се отчита от
електромера и не се заплаща, че проверката е извършена законосъобразно и в
съответствие с Общите условия, че е извършил корекция на сметката на абоната и
е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
По делото безспорно се установява, че процесният обект е
присъединен към електропреносната мрежа и ищецът дължи заплащане на доставеното
количество електрическа енергия. Спорът между страните е съсредоточен върху
обстоятелството дали са налице предпоставките за извършване на едностранна
корекция на сметката на потребителя за периода от 21.12.2018 г. до
20.03.2019 г.
С изменението на Закона за
енергетиката, обнародвано в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
нормативно е предвидена възможността за извършването на едностранна корекция на
количеството потребена електрическа енергия. Съгласно редакцията на
разпоредбата на чл. 83, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6 ЗЕ, приета с посоченото
изменение, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на
средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа
до регистрираните от тези средства база данни. Наред с това, с разпоредбата на
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в общите условия на крайния
снабдител да се предвиди ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.
Въз основа на законовата
делегация с т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране са приети Правила за измерване на количеството
електрическа енергия. ПИКЕЕ са обнародвани в Държавен вестник, бр. 98 от 12
Ноември 2013 г., като съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република
България и чл. 41, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове те са влезли в
сила на 16.11.2013 г.
По силата на Решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., ПИКЕЕ
са отменени, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. На основание чл.
195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр.
15 от 14.02.2017 г. Впоследствие, с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, обн.
В ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г., са отменени и чл. 48-51 ПИКЕЕ. Тъй като
процесната проверка е извършена след отмяната /на 20.03.2019 г./, разпоредбите
на ПИКЕЕ са неприложими в настоящия случай. След отмяната на ПИКЕЕ липсва ред
за извършване на проверка на метрологичната и техническа изправност на СТИ,
респ. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ответника да
преизчислява сметка на потребителя въз основа на констатациите от извършената
на 20.03.2019 г. проверка следва да се отрече изцяло.
С оглед на горното и при
наличието към датата на извършване на проверката на законовата разпоредба на
чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, която изрично делегира правомощие на Комисията за
приемане на правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, то не съществува и законно основание
такава санкция да се уговаря в Общите условия на доставчика на електроенергия.
Наред с изложеното и доколкото облигационните отношения между потребителите и
доставчика на ел. енергия попадат в предметния обхват на Закона защита на
потребителите, абонатите се ползват със специалната закрила по този закон.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договор, сключен с потребител,
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно легалната дефиниция,
дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Клаузата на чл. 38 от ОУ на
ДПЕЕМ, предвиждаща обективна отговорност на абоната, създава такова значително неравновесиe в отношенията на страните и е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП. Поради изложеното същата се явява нищожна
на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и като
такава не поражда права и задължения за страните по облигационното отношение. В
този смисъл е и трайно установената практика на ВКС - Решение № 79/11.05.2011г.
по т. д. № 582/2010 г. на ВКС, Решение № 189/11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г.
на ВКС, Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г.
по т. д. № 885/2009г. на ВКС, Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на
ВКС, Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС и др.
Поради така изложените
съображения предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на последния
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 168.57 лева /колкото е дължимият размер, изчислен по правилото на чл.
1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ и адвокатско
възнаграждение. Представени
са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева.
Същото се доближава до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, релевирано от
ответника.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът И.Д.И., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** Т., СУМАТА ОТ 4214.26 лева
/четири хиляди двеста и четиринадесет лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на електроенергия за периода от 21.12.2018 г. до
20.03.2019 г. за обект, находящ се в гр. Варна, вилна зона, местност „И.“ №
769, клиентски № **********, абонатен № **********, за която сума е издадена
фактура № **********/22.03.2019 г., на основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** Т., ДА
ЗАПЛАТИ на И.Д.И., ЕГН **********,***, СУМАТА
ОТ 718.57 лв. /седемстотин и осемнадесет
лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща разноски в
първоинстанционното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: