РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330115559 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 178
ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът е предявил срещу ОД на МВР Пловдив, ЕИК ********* искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
1.09.2018г. – 30.09.2020г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове
нощен труд с коефициент 1.143, ведно с мор. лихва върху дължимите отчетени на
тримесечни периоди суми в размер на 200 лева, считано от съответното число на
месеца, следващ отчетния период, за който се дължи трудово възнаграждение до датата
на подаване на исковата молба, законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че е работил през процесния период по служебно
правоотношение с ОД на МВР Пловдив, на 12 часови дневни и нощни смени, като
положеният от служителя нощен труд не бил преобразуван в дневен и така не му било
заплатено допълнително възнаграждение за положения извънреден труд.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват
като неоснователни. Сочат, че приложим е само и единствено ЗМВР, а на осн. член
187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на д.с. извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за д.с. се определят с
наредба на м. на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от
02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. е бил регламентирани редът
касаещ спорния въпрос и в които наредби липсват правила за норма за превръщането
на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143, като за служителите на
МВР е неприложим реда предвиден в НСОРЗ. Алтернативно, ако се счете, че към
изменението на ЗМВР се е прилагал КТ и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата да бъдат отхвърлени исковете за исковия период след влизане в сила
1
на измнението на ЗМВР с ДВ бр. 60/2020г., защото с това изменение въпросът бил
изрично уреден и не следва да се прилага субсидиарно по аналогия КТ и издадените
въз снова на него подзаконови норативни актове, доколокото с това изменение е
въведен коефициент 1 за преизчисляване на нощния труд в дневен. Прави се
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между страните относно обстоятелствата, че ищецът е бил
служител в МВР за процесния пеериод, че е полагал труд през нощта по утвърдени
графици и че отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване
на работното време - тримесечно.
Спорът се свежда до правния въпрос следва ли положените от служителите
на МВР часове нощен труд да се преобразуват в часове дневен труд, с коефициент
1,143. Съгласно Наредба № 8121з-407 от 2014г., отменена с приемането на Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. изрично е предвидено, че „При сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за
отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период“, като в приетите след това няколко наредби
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
В член 10 от Директива 2003/88/ЕО са предвидени гаранции при полагане на
нощен труд, като е наложено изискване към държавите –членки, да подчинят работата
на определени категории работници, които полагат нощен труд, на определени
гаранции при условията, определени в нац. законодателство и/или практика, в случай
на работници, които излагат на риск безопасността или здравето си, който е свързан с
полагането на нощен труд.
Съгласно член 187, ал. 3 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр.
81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г., относно изречение
второ, в сила от 1.02.2017 г.) Работното време на д.с. се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен
период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период.
За ищеца отчитането е сумирано за тримесечен период. Прилагането на
сумираното изчисляване на работното време е с цел създаване на по-гъвкава
организация на работа, но това изчисляване не следва да бъде в ущърб и да засяга
правото на работника и служителя касателно максималната продължителност на
работната седмица и работната смяна. Полагането на нощен труд води до
физиологични, здравни и социални проблеми, като същият също така е признат като
рисков фактор за здравето на работещите и безопасността на труда.
В член 188, ал. 2 от ЗМВР, е предвидена специална закрила на служителите,
полагащи труд между 22.00 и 6.00 часа. При полагане на нощен труд, сборът от
работните часове по графика на служителя се изчислява след превръщането на
нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд. Това
превръщане, съгласно НСОРЗ, се извършва с коефициент, който се определя като
съотношение между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на нощното работно време, поради което в графика за
работа следва да бъдат заложени часове, които след превръщането на нощния труд в
дневен да дават работен ден от 8 часа, за да не се допусне работа над определената за
съответния период от време норма. Изключение е предвидено в хипотезите, когато за
съответното работно място е установено намалено работно време, както и когато
2
трудовият договор е сключен за работа само през нощта, доколкото в тези хипотези не
се извършва превръщане на нощните часове в дневни. Превръщането има за цел
месечната норма да бъде определена така, че да не води до полагане на извънреден
труд. За периода до 11.07.2020 година е налице празнота в уредбата относно
сумираното отчитане на работното време за служителите на МВР, доколкото в ЗМВР
не е била определена нормална продължителност на работното време през нощта от 8
часа. Съгласно член 46, ал. 2 от ЗНА, когато нормативен акт е непълен, за неуредените
от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта.
С оглед реченото по-горе, съдът намира и счита, че за част от процесния период
01.01.2018г. – 10.07.2020г. субсидиарно следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата – член 9, ал.2, която предвижда че
при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
С изменение на ЗМВР с ДВ бр. 60 от 2020г. член 187, ал. 1 и 4 от ЗМВР гласи
вече, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период, както и че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението межу нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта. Така с това изменение в ЗМВР бе установен ред при
сумираното изчисляване на работното време с определяне на коефициент 1 при
преобразуване на отработените нощни часове в дневни.
От приетото по делото заключение на в.л. С.К., което не е оспорено от страните,
изготвено е компетентно и безпристрастно, се установява, че в периода 01.09.2018 г. -
10.07.2020 г. ищецът е положил 1168 часа нощен труд, като разликата от 167,02 часа се
явява извънреден труд, който не е бил заплатен от ответника и чиято стойност възлиза
на 1372,42 лева, а размера на мор. лихва за периода 1.11.2018 г. – 1.10.2021 г. възлиза
на 267,08 лева.
В проведеното на 25.01.2022 г. съдебно заседание размерите на исковете са
увеличени, като такова изменение е било допуснато от настоящия състав.
С оглед на изложените по-горе мотиви, исковете следва да бъдат уважени до
размера на 1372,42 лева за главница и 267,08 лева за мор. лихва, като за разликата над
тези размери до пълните предявени следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски за адв.
възнаграждение от 379 лева.
На осн. член 78, ал. 3 ГПК на ответника ще се присъди юрк. възнаграждение в
размер на 13 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, възлиза на 100 лева, от които 54,90 лева ДТ по иска за заплащане на изв. труд и
50 лева по иска за мораторна лихва. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на
съда. В полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат и разноските за ССЕ,
които са направени от бюджета на съда, а именно – 120 лева.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив, БУЛСТАТ ********* да
заплати на К. К. Х., ЕГН ********** следните суми: 1372,42 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 167,02 часа,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143,
за периода 01.09.2018г. – 10.07.2020 г.; 267,08 лева мораторна лихва за периода
01.11.2018г. – 1.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 1.10.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума, както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 379 лева, като отхвърля
исковете за разликата им до пълните предявени размери от 1594,53 лева за главница и
287,68 лева за мор. лихва, като неоснователни.
ОСЪЖДА К. К. Х., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР
– Пловдив юрк. възнаграждение в размер на 13 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 104,90 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове и
сумата от 120 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
4