Присъда по дело №199/2015 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА,ПОСТОНОВЕНА ОТ ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД-НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ ПО НОХД № 199/2015 ГОДИНА

 

Подсъдимият  Е.П.С. е предаден на съд по обвинение по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 от НК  затова,че на 21.09.2014 год. В околностите на с.Тополи.,обл.Варненска,умишлено умъртвил К. И. С., като деянието е извършено  по особено мъчителен за пострадалата начин.

По делото е проведено съкратено съдебно  следствие по реда на  чл.371 т.2 от НПК.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата  поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка и правна квалификация като изложените в обвинителния акт.Прокурорът счита,че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства  и от назначените  съдебно медицински експертизи  извършени по надлежния процесуален ред във фазата на досъдебното производство,както и от заключението на назначената от съда  комплексна съдебно – психиатрична и съдебно-психологична  експертиза.Моли  съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи наказание  лишаване от свобода за срок от 20 години.

По делото е  предявен граждански иск  от  майката на пострадалата  С.  Д.Д. срещу  подсъдимия  за сумата от  250 000 лева представляваща  претендирано обезщетение за претърпени неимуществени  вреди.Със същата молба Д. е конституирана и като частен обвинител.В пледоарията си  процесуалният представител на   гражданският ищец и частен обвинител моли съда да  наложи максималното наказание лишаване от свобода,както и да уважи изцяло предявения граждански иск.

Споделяйки изцяло  описаната фактическа обстановка в  обвинителния акт,подсъдимият се признава за виновен,съжалява за извършеното ,като моли съда да му наложи възможно най – тежкото наказание.

Защитникът на подсъдимият пледира за постановяването на осъдителна присъда,като се   съобразят чистото съдебно минало на подсъдимия и неговата младост.Счита  така предявения граждански иск за  завишен.

Съдът след като прецени събраните по делото  доказателства и взе предвид становището на страните ,намира  за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Е.П.С. е роден на ***

Подсъдимият С. и съпругата му К. С. живеели в с. Х. Г., обл. Добрич в дома на бабата на С. по бащина линия — Е. С..

В началото на месец февруари 2014 г. Е. С. починала. За да получават пенсията й подс. С. и съпругата му не я погребали в гробище и не уведомили никого за смъртта й, а я погребали в мазето на къщата им в с. Х. Г..

На 12.02.14г., с пълномощно, К. С. изтеглила сумата от 42 413,83лв. от сметката на Е. С. в „Асет банк Интернешинъл" и закрила сметката. След смъртта на Е. С. в течение на няколко месеца Е.С. и К. С. живели в същата къща, като с всеки изминал ден все повече се притеснявали дали някой ще разбере, че не са погребали баба си и не са уведомили никого за смъртта й и да не бъдат обвинени,че са я лишили от живот.Подсъдимият С. се тревожел също така, че ако някой разбере за смъртта на Е. С. - то той щял да наследи спестени пари от баба си и банките щели да му ги вземат, тъй като от баща си бил наследил дългове. Подсъдимият и съпругата му не контактували с никого от селото, като по този начин сами се изолирали. Това измъчвало К. С. и двамата често спорели, какво да правят.

На 21.09.2014г. подсъдимият и съпругата му събрали дрехите си, всички документи, парите, които изтеглили от сметката на Е. С., натоварили ги в микробус марка „Нисан" с ДКН В 6815 РТ собственост на Е. С., като решили да пътуват за известно време. Пристигнали в гр. Варна. Решили да отидат до гробищния парк в с. Тополи, където бил погребан бащата на Е.С.. Движели се по стария път за гр. Девня. След това завили наляво на разклона за гробищния парк, но по пътя отново се скарали за начина, по който се развивал живота им и спрели л.а. "Нисан" в лявата част на пътя. Според обясненията на С. съпругата му казала, че повече не може да издържа и ще го напусне.В един момент тя пуснала двете кучета, които пътували с тях извън превозното средство. Подсъдимият С. решил, че К. С. ще го изостави и това създавало риск това да доведе до установяване на смъртта на баба му, както и до раздяла със съпругата му. Тогава взел нож от багажното отделение на автомобила и се самонаранил по ръцете пред съпругата си. К. С. слязла от автомобила и побягнала по пътя след кучетата. Държейки ножа подсъдимият я последвал като се опитал да я догони с намерение да я спре. К. С. продължила да бяга в посока гробищния парк. Подсъдимият обаче я настигнал и започнал да я бие, като и нанасял удари с ръце и крака. К. С. се опитвала да се отбранява с ръцете и тялото си. Тогава подс. С. започнал да и нанася удари и с ножа в различни части от тялото. К. С. паднала на земята, а той продължил да й нанася удари с ножа в областта на тялото и на врата. Един от тези удари с ножа попаднал в лявата част на врата, вследствие на което била прерязана лявата сънна артерия на пострадалата.

Очевидци на случилото се станали случайно преминаващите с друг автомобил св. И. И. П. и В. И. Н., които се обадили на телефона за спешни повиквания 112 и съобщили за инцидента. На място спрели и други случайно преминаващи граждани. Те не могли да се притекат на помощ на К. С., тъй като двете кучета се нахвърляли към всеки, който се опитал да се приближи. Пристигнал патрул на III РУП - ОД -МВР - Варна и екип на спешна медицинска помощ. Подс. С., държейки ножа в ръката си крещял, че ще самоубие и се самонаранил с ножа. Незабавно бил откаран в болнично заведение, където му била оказана медицинска помощ.

Медицинският екип установил, че вследствие на причинените прободно-порезни рани К. С. е починала.

 

От назначената по делото СМЕ се установява, че по тялото на К. С. се разграничават 12 прободно-порезни рани разположени в областта на шията, гърдите, корема, гърба и двете ръце. Разположението на раните в различни области на тялото и по различни повърхности показва, че пострадалата е променяла своето положение. Множеството рани по двете ръце имат характер на т.н. „ защитни наранявания" и са получени при предпазване от нанасяните удари. Наличието на множество рани дава основание да се приеме, че през целия период от началото на нанасянето им до времето на настъпването на смъртта пострадалата е изпитвала силни, мъчителни болки, възприемала е случващото се с нея, както и неизбежността от настъпването на смъртта.

Причината за смъртта на К. С. е острата кръвозагуба вследствие на нанесеното с нож от подсъдимия С. прободно- порезно нараняване на шията вляво, с пълно прерязване на лява сънна артерия.

 

От назначената СПЕ се установява, че подс. С. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата. Налице са данни за шизоидно личностово разстройство, като вследствие на редовния прием на анаболи, стероиди и ефедрин е увеличена агресивността на му. Към момента на извършване на деянието,той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

 

От назначената по НОХД СППЕ е видно,че е налице смесено личностово разстройство/дисоциална,емоционално нестабилна и шизоидна личност/. Той е в състояние да разбира свойствата и значението на извършеното,както и да ръководи стъпките си,както и да участва адекватно и пълноценно в наказателния процес.Психичното му състояние не налага провеждането на лечение.Опитите му за самоубийство имат характер съзнателни и обмислено взети решения,основани на чувството за вина.Те имат до известна степен демонстративен характер целящ себеоневиняване,внимание и съчувствие,както и осигуряване на по-приемлив режим в системата на местата за лишаване от свобода.

 

От назначената по делото биологична експертиза се установява, че по приобщените по делото ВД предадени с протокол за доброволно предаване - нож с кафява дръжка, черна фланела с къс ръкав, къси панталони и маратонки, с които е бил облечен подс. С. има наличие на човешка кръв с кръвно групова принадлежност В /алфа/ съответстваща на кръвногруповата принадлежност на К. С..

 

От назначената ФХЕ се установява, че към момента на извършване на деянието в кръвта на обвиняемия няма наличие на наркотични вещества.

 

Гореизложената фактическа обстановка се установява по  категоричен начин  от събраните по делото гласни и писмени доказателства:

-показания на  свидетелите П.,Н. ,А.,У., П.,А.,Х., К.,Д., Д.,Д. и К..

-назначените  съдебно медицински и психиатрични експертизи,както и от направеното от подсъдимия самопризнание по реда на  чл.371 т.2 от НПК.

Доказателствата по делото- установени от гласни и писмени доказателствени  средства,надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство установяват по несъмнен начин фактите,които са очертани в обвинителния акт и признати от подсъдимия С.,като се подкрепят и допълват.Същите изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимия,за които съдът е обявил ,че при постановяване на присъдата ще ги ползва без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът прие,че в събрания обем доказателства по делото няма  противоречие,нито взаимно изключване на факти и обстоятелства.

Предвид изложеното ,съдът призна подсъдимия Е.П.С. за виновен в това,че на  21.09.2014 година  в околностите на с.Тополи, обл.Варненска,умишлено умъртвил  К. И. С.,като деянието е извършено по особено мъчителен  за пострадалата начин – престъпление по  чл.116 ал.1 т.6 пр.2 от НК.

Квалификацията на деянието по  ал.1т.6 пр.2 на чл.116 от НК  се обуславя от обстоятелството ,че през целия период от началото на нанасянето на ударите  с нож от  страна на подсъдимия до времето на настъпването на смъртта,пострадалата е изпитвала силни,мъчителни  болки,възприемала е случващото се с нея, както и  неизбежността от настъпването на  смъртта.

От субективна страна  деянието е извършено безусловно умишлено под формата на пряк умисъл.

Като смекчаващо   вината обстоятелства  съдът,изразеното разкаяние за стореното проявено още в рамките на разследването и проявената  самокритичност  в съдебно заседание,която обаче не бива да се надценява,доколкото води до процедурата по чл.371 т.2 и сл НПК,а оттам-и да налагане на по-леко наказание.

Като отегчаващо вината обстоятелство бяха отчетени изключително недобрите данни за личността на подсъдимия.

За определяне на наказанието обаче са от съществено значение и следните обстоятелства:

Причина за извършване на това брутално престъпление е желанието за прикриването на предходно противоправно и особено морално укоримо деяние.Обект на престъпно посегателство е един от хората,с които подсъдимият би следвало да е особено емоционално свързан,да закриля и изпитва обич към него.Умъртвяването е извършено с упражняването на насилие и при причинени мъки и болки много над необходимото за сломяване на съпротивата на жертвата и лишаването й от живот.Бруталността,нанесените многобройни и жестоки удари, включително и пред свидетели, завишават в пъти степента на обществена опасност на деянието и дееца.Следва да бъде отчетено внимателно и заключението по назначената от съда СППЕ,което сочи,че даже и при стресови обстоятелства,подсъдимият е в състояние да симулира състояние,което да облекчи в значителна степен пребиваването му в затвора.

Причини за извършване на  престъплението  са незачитане телесната неприкосновеност на лицето,както и повишена агресивност в следствие употребата на анаболи и стероиди.

При превес на отегчаващите отговорността обстоятелства ,съдът  наложи на подсъдимия наказание  доживотен затвор,което на основание чл.58 а ,ал.2 от НК замени с лишаване от свобода за срок от двадесет и пет  години .Така определеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален  строг режим в затвор.

При определяне вида и размера на  наложеното на подсъдимия наказание,съдът съобрази следното:

Съдебното производство е проведено в рамките на диференцираната процедура по гл.27 от НПК.Установено е ,че самопризнанията на подсъдимия се  подкрепят  от събраните на досъдебното производство доказателства.В този случай наказанието подлежи на определяне по правилата  визирани  в чл.373 ал.2 от НПК , които препращат към разпоредбата на чл.58 а НК.Тази норма предвид нейният материалноправен характер  и съобразно разпоредбата  на чл.2,ал.1 от НК следва да намери приложение в последната й редакция-ДВ бр.26/10 год. която е била в сила към момента на извършване на деянието и няма последваща нормативна промяна,включително  към настоящия момент,обуславяща приложението на чл.2,ал.2 от НК.По настоящото дело  подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 от НК, за което законодателят е предвидил  наказание лишаване от свобода от петнадесет  до двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.Дейността на съда  по индивидуализацията  на наказанието се извършва  при едновременното прилагане на предписанията  по чл.58а,ал.2 и 3 от НК.Така се очертават пределите  на специалния минимум наказанието „лишаване от свобода” предвидено в състава на конкретно извършеното престъпление и на максимума ,посочен в чл.58а ,ал.3 от НК.В настоящия случай пределите на наказанието  лишаване от свобода ,  в които следва да се индивидуализира неговия размер  са предвиденият  в състава на чл.116 ал.1, т.6 от НК специален минимум от петнадесет години лишаване от свобода и предвиденият  в чл.58а ,ал.3 НК максимум от тридесет години лишаване от свобода.

С така определеното наказание,съдът намира ,че могат  да се постигнат целите  визирани в разпоредбата  на чл.36 от НК и същото е достатъчно  за осъществяване  както на специалната,така и на генералната превенция.

По отношение на предявения граждански иск,съдът намира,на първо място,че е  налице активната  процесуална легитимация на  майката на пострадалата- С.  Д.Д.. Безсъмнено последната е претърпяла и продължава  да търпи  болка и страдание в резултат  от загубата на дъщеря си.Същата е изпаднала в продължително стресово състояние и е  на медикаментозно лечение.В  тази връзка,съдът намира,че за репариране на причинените  на гражданската ищца неимуществени вреди  е  справедлива сумата от  150 000  лева до който размер бе уважен предявения граждански иск.Последният,в пълният му размер  за разликата до  250 000 лв. съдът отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на делото   и на основание чл. 189 ал.3 НПК  в тежест на подсъдимият бяха възложени направените по делото разноски в размер на  1188.70  лв. по сметка на  ОД на МВР гр.Варна, 450 лева по сметка на ВОС, както и държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на сумата от  6000 лева.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови  присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДИЯ: