№ 858
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000500478 по описа за 2022 година
С решение № 266850 от 8.12.2021 г., по гр.д. № 4463/20 г., СГС, І-12 с-в,
осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на О. В. К. сумата от 15 000 лв., като
обезщетение на неимуществени вреди и сумата от 7200 лв. като обезщетение
за имуществени вреди, на основание чл. 2 ЗОДОВ, ведно със законна лихва от
21.12.2016 г., като отхвърля иска за обезщетяване на неимуществени вреди до
пълния предявен размер (от 80 000 лв.).
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата в
частта, в която искът за обезщетяване на неимуществени вреди и искането за
законни лихви върху двете главници извън тригодишния давностен срок, са
уважени. Намира, че размерът е определен в разрез с принципа за
справедливост, че решението е без мотиви, както и че не е уважено
възражението за давност по отношение на лихвите. Моли исковата претенция
да се отхвърли, алтернативно – да се намали присъдения размер.
Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен е постъпила
въззивна жалба от ищеца О. В. К.. Изтъква, че съдът не е взел предвид
приетата СПсЕ и свидетелските показания, които са установили, че воденото
наказателно преследване изключително силно е засегнало в личен план
1
ищеца, отразило се е негативно на отношенията с близки, приятели, клиенти
и пр. Моли да се отмени решението в обжалваната част, като се уважи искът
изцяло. Претендира разноски.
В писмен отговор О.К. оспорва жалбата на Прокуратурата.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
Ищецът О. В. К. твърди, че бил привлечен като обвиняем по пр.пр. №
6649/08 г., за престъпление по чл. 219, ал. 4 НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до 12 години, като съдът го оправдал с
присъда, която влязла в сила на 21.12.2016 г. Твърди, че в резултат на
наказателното преследване се засегнали авторитета и доброто му име,
професионалната му репутация и отношенията му с близки, роднини,
клиенти. Изпитвал срам и унижение, безсилие и отчаяние, затруднено било
общуването му, самоизолирал се, страхувал се, че ще попадне в затвора.
Водещите разследването прокурори многократно изнасяли информация за
процеса в медиите. Претендира като обезщетение за неимуществените вреди
да му се изплати сумата от 80 000 лв. както и обезщетение за имуществени
вреди на стойност общо от 7200 лв., ведно с лихва от 21.12.2016 г., както и
разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва исковете, като недоказани.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на искането
за законна лихва.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ищецът, заедно с други лица, е привлечен като обвиняем
с постановление от 10.03.2010 г. (л. 137) за престъпление по чл. 219, ал. 4 вр.
ал. 3 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода в размер на 3
до 10 години, като по образуваното съдебно производство са проведени 22
съдебни заседания, като през 2014 г. (л. 210) е сменен докладчикът по делото
и съдебното следствие е започнало отначало. Няма спор, че с влязла в сила на
2
21.12.2016 г. присъда на първоинстанционния съд О.К. е оправдан (л. 67).
Безспорно е, че в медиите са изнасяни материали, които са коментирали
процесният казус (популярен като делото „Софийски имоти“) – печатни
издания, телевизионни предавания, електронни сайтове, като в някои от тях е
споменавано името на ищеца във връзка с наказателното преследване.
Св. Т. В. К., съпруга на ищеца, разказва, че наказателното преследване
засегнало отношенията им, семейния и социален живот, психологическата
сфера на съпруга й, той бил притеснен и отчаян, макар, че семейството го
подкрепяло. Близки и приятели се отдръпнали от него. Въпреки
оправдателната присъда О. и сега смятал, че името му е опетнено. Той
загубил много редовни клиенти, към него се появило недоверие. Притеснявал
се, че родителите му се интересуват от казуса и се тревожат, той се чувствал
виновен, че се влошило тяхното здраве.
Приетата по делото СПсЕ е дала становище, че О.К. силно е страдал от
процесните събития и от чувството на безпомощност да предотврати
тревогите на своите близки. Понастоящем състоянието му не се
характеризира с отклонение от нормата и макар да е преживял събитията е
запазил психичното си здраве, поради личностните си характеристики,
практикуването на йога и общуването с природата.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
От данните по делото се установява, че срещу ищеца е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпление, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от три до дванадесет години. Няма спор, че лицето е
оправдано, поради което в случая се касае до “незаконно обвинение в
извършване на престъпление”.
Не се спори, че наказателното производство срещу ищеца е започнало
през 2010 г. (когато е привлечен като обвиняем) и е приключило окончателно
с влизането в сила на оправдателната присъда постановена от първата
съдебна инстанция (в края на 2016 г.) В рамките на този времеви интервал са
3
проведени 22 о.з., като през 2014 г. е сменен съдебния състав и съдебното
следствие е започнало отново с оглед принципа на несменяемост. В този
смисъл следва да се държи сметка, от една страна, че продължителното време
на водене на наказателно производство, макар и надхвърлящо обичайния срок
на протичане, е било обусловено от прилагане на законоустановени
принципи, за което поведението на ответника е ирелевантно. От друга страна
– наказателното дело се е характеризирало с по-високо ниво на сложност
предвид обема на обвинението и броя на лицата, които са били обвиняеми. В
този смисъл срокът на провеждания наказателен процес следва да се приема
за относително приемлив, макар и клонящ към значително продължителен.
Необходимо е да се отчете, на следващо място, че постановената
оправдателна присъда не е била протестирана, което е преустановило по
нататъшно поддържане на незаконното обвинение.
Събраните доказателства установяват, че ищецът-жалбоподател,
популярна обществена личност, участваща в обществения живот на страната,
е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него производство, като
последното безспорно е засегнало честта и достойнството му. Според
гласните доказателства (макар и доста общи в обобщеното си изложение и
схематични в постановката си) е видно, че ищецът се е опасявал от осъждане,
нарушен бил ритъма на социалния му живот, тъй като от него се отдръпнало
обкръжението му, тревожел се за ефекта, който неговите проблеми имал
върху родителите му. От друга страна е необходимо да се посочи, че от
показанията става ясно, че семейството е подкрепяло ищеца, а тезата за отлив
на дългогодишни клиенти е твърде общо изтъкната – няма посочени никакви
конкретни отношения, лица, търговци, договорени проекти, които са
провалени, и пр.
Следва да се държи сметка, че позицията на ищеца в обществото се
характеризира с по-високо ниво на популярност, респ. с оглед заеманата
длъжност, очакванията към него за високо ниво на морал и етичност са
завишени. Това безспорно е рефлектирало в по-висока степен на
възприятията в общественото мнение за неговото наказателно преследване,
респ. е дало по-негативен аспект върху авторитета му, като така е засегнало
достойнството и честта му. (решение № 344 от 24.11.2014 г. по гр. д. №
2378/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 319 от 17.11.2015 г. по гр. д.
4
№ 2829/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др.), В този смисъл безспорно
обвинението срещу лице с обществено популярна професия има по-голям
отзвук и по-силно рефлектира върху емоционалния комфорт на наказателно
преследваното лице. В случая обаче не се доказва необичаен обем на
претърпени негативни емоционални щети, различен от обичайния.
Вярно е, че в медиите процесът е бил проследяван и отговорността на
прокуратурата в тази насока не може да се изключи. В случая се касае до
пряка последица от действията на ответника, от която са нанесени вреди на
авторитета и имиджа на ищеца. Така и решение № 233 от 18.05.2012 г. по гр.
д. № 104/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 124 от 09.02.2010 г. по гр.
д. № 3802/2008 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. В същото време обаче следа да се
отчита и фактът, че процесът е воден срещу група обвиняеми, като често
името на ищеца не е било конкретно споменавано в множеството публикации,
интервюта и пр.
Приетата по делото СПсЕ не е установила някакви отклонения в психо-
емоционалното функциониране на ищеца, освен че той силно страдал и се
чувствал безпомощен да предотврати негативни емоции у своите близки.
Освен това експертът сочи, че той успял да съхрани психичното си здраве и
понастоящем състоянието му е нормално.
При всички налични данни, и като се съобрази практиката на ВКС,
според която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите чест и
достойнство (Решение № 991/06 г., решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д.
№ 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), следва да се приеме, че при всички
положения ищецът е търпял негативни преживявания, имал и опасения, че
може да бъде осъден, изпитвал е дискомфорт от обвинението и пр. С оглед
казаното, като съобрази от една страна наличието на незаконно обвинение в
извършване на престъпление, а от друга страна - претърпените от ищеца и
доказани в очертания по-горе обем неблагоприятни последици, причинната
връзка между тях и воденото наказателно преследване, съдът намира, че са се
осъществили всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
от ЗОДОВ. При това положение следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди. Размерът на
обезщетението се определя по справедливост от съда по силата на чл. 52 ЗЗД
5
при съобразяване на обема, характера и интензитета на доказаните вреди. В
тази връзка като взе предвид установените нематериални щети, претърпени от
ищеца, продължителността на наказателното производство и причините
обусловили този ход на процеса, липсата на мярка за неотклонение, която да е
ограничила правото на придвижване, тежестта на обвинението, липсата на
други осъждания или наказателни производства спрямо лицето, съдът
намира, че обезщетението следва да се определи в размер на 15 000 лв., както
е приел и СГС. Сочената сума е съобразена с обичайната практика и
доказателствата по делото относно личността на ищеца, възрастта му и
характера на претърпените от същия емоционални щети. До тази сума искът
за неимуществени вреди следва да бъде частично уважен и отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 80 000 лв. В този смисъл решението
подлежи на потвърждаване в посочените части.
Що се касае до оплакването, че искането за лихви подлежи на
редуциране, съдът намира същото за основателно. Оправдателната присъде е
влязла в сила на 21.12.2016 г, а искова молба е депозирана на 29.05.2020 г.
Според прилагане на правилото, установено в чл. 111, б. „в“ ЗЗД лихва се
дължи само за времето след 29.05.2017 г., като за периода от 21.12.2016 г. до
29.05.2017 г. искането за нейното присъждане е неоснователно. Решените в
тази част следва да се коригира.
При този изход на спора разноски не се дължат.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266850 от 8.12.2021 г., по гр.д. № 4463/20 г., СГС,
І-12 с-в, в частта, в която се осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на О. В.
К. законна лихва върху сумата от 15 000 лв. и върху сумата от 7200 лв. за
времето от 21.12.2016 г. до 29.05.2017 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на О. В. К. предявено срещу Прокуратурата на РБ
за заплащане на законна лихва върху сумата от 15 000 лв. и върху сумата от
7200 лв. за периода от 21.12.2016 г. до 29.05.2017 г., като неоснователно.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която Прокуратурата на РБ е
осъдена да заплати на О. В. К. обезщетение за неимуществени вреди от 15 000
6
лв. и в частта, в която искът на О. В. К. срещу Прокуратурата на РБ за
обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 15 000
лв. до сумата от 80 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7