Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                     №

                                 гр.Радомир, 01.03.2021 г.

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ-ри състав, в публичното заседание на 27 януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Районен съдия:  Антон Игнатов

при секретаря Веска Китанова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 230 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.50 и чл.86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба от ищцата Р.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** и доразвити в съдебно заседание от нейната процесуална представителка- адв.Бл.Б. ***, са предявени обективно съединени искове срещу ответницата Д.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с които моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на увреждането, станало на 29.04.2020 г. в с.Прибой, общ.Радомир, обл.Перник, махала „Кацарска“, на пътя от нейния дом, към дома на съседката й Ц.К., от ухапване от куче- черно на цвят, средно на ръст, собственост на ответницата и намиращо се под неин надзор, ведно със законната лихва, смятано от деня на увреждането- 29.04.2020 г., както и направените по делото разноски.

Ответницата Д.В.И., в отговора си в срока по чл.131, ал.1 ГПК и доразвити в съдебно заседание от нейната процесуална представителка- адв.И.В. от САК, е изразила становище, че искът е неоснователен, като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Претенцията на ищцата се основава на инцидент, настъпил на 29.04.2019 г. Ищцата притежавала заедно със съпруга си дворно място с жилищна сграда в с.Прибой, община Радомир, което дарили на сина им, но си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота. В почивните дни, а и през цялото лято ищцата живее в имота. В съседство ответницата Д.В.И. също има дворно място с къща. В него тя отглежда над 50 кучета, различни породи. Кучетата били агресивни. Има оплаквания от ищцата и от други съседи до съответните компетентни органи. Тези кучета на 07.05.2019 година нахапали сестрата на ищцата Н. С. Ш., която завела дело в Радомирския районен съд.

На въпросната дата 28 април 2020 година ищцата и съпругът й П.Н.В. били в имота в с.Прибой на село. На 29.04.2020 година около 7.00 часа по телефона се обадила Ц.К.- съседка, която плачела и крещяла „Помощ, ще ме изядат кучетата“. Ищцата и съпруга й по пижами се затичали по пътя да помогнат на съседката. Изведнъж към тях се спуснали глутница кучета от тези, които се стопанисват от ответницата Д.В.И.. По-късно установили, че те са подкополи под оградата и са излезли безстопанствено на улицата в селото. Едно от кучетата ухапало ищцата в областта на дясната предмишница. Тя се уплашила да не я захапят и останалите кучета. Съпругът й П.Н.В., който бил зад нея, също извикал от болка. Едно от кучетата го било ухапало също по дясната предмишница, по дясната ръка и дясната подбедрица в долна трета. Ищцата започнала да вика за помощ. Насъбрали се съседи с вили, набони и колове и успяли да отблъснат кучетата.

Една от съседките имала син- лекар и държала в къщата си медицински материали за оказване на първа помощ, с които превързали раните на ищцата и тези на съпруга й. Пострадалите отишли в ЦСМП- Радомир, където отказали да ги приемат заради пандемията от коронавируса и това наложило да отидат в ЦСМП- гр.Перник, където им оказали първа медицинска помощ. Извършена била хирургическа обработка на раните на ищцата, като били направени три шева и й била поставена инжекция против тетанус.

След това ищцата отишла в „Съдебна медицина“ при МБАЛ “Р. А.“*** и било издадено съдебно- медицинско удостоверение № 73/2020 година. В него било посочено, че има разкъсно-контузна рана, зашита с хирургически конци и две повърхностни разкъсно- контузни рани по външната повърхност на дясната предмишница.

Тъй като изживяла изключително силен стрес, поради претърпяна преди това операция на щитовидната жлеза, която била премахната изцяло, посетила и психиатър- д-р Р.К.. Същият започнал лечение, като й казал, че то ще бъде продължително.

Ищцата твърди, че е претърпяла множество болки и страдания както по време на увреждането, така и по време на лечението, които продължават и да днес. Не може да спи. Сънува кошмари, тъй като сънищата й са свързани с кучета. Отново изживява травмата, която й донесла допълнителен стрес и пие успокоителни лекарства. Страхува се да излиза сама.

В качеството на свидетелки са допуснати посочените от ищцата Ц.К.и П.Р.и посочената от ответницата А.А..

Свидетелката Кирилова, на 75 години, живеела в момента в с.Прибой и познавала Д. от момента, в който отишла да живее там и местата им граничели. Познавала Р.В. от 1974 г. Р. *** и всяка седмица посещавала имота в с.Прибой. Д. докарала много кучета, стигали са до 40 бр. Нямало изграден кучкарник. Кучетата се отглеждали свободно в двора на закупената къща. Имотът на Д. е бил ограден с много мистериозна ограда- зелена ограда, малко по- висока от металната, която била преди. Кучетата могли да излизат на улицата и на няколко пъти са излизали и са влизали в дворовете на съседите. Не са вързани, а се отглеждали свободно. Свидетелката не знае да са хапани други хора от селото, освен Н.Ш. и Р. К.. Виждала е кучетата на улицата. Денят, в който станало това нещо, свидетелката видяла, че било пълно с кучета. Кучетата били излезли, защото под мрежата те си правят дупки и излизат. Веднага вдигнала телефона и съобщила на съседите, че кучетата са излезли, защото били дошли с малки деца. Оградите на къщите са били една до друга и започнал комшията и той да вика и да гони кучетата. Обадила се на Р. по телефона и на друга съседка- К. че са излезли кучетата навън. Веднага излезли К. и Р. по пътя от долу, а тя излязла навън. Дошъл и съседът С. Кучетата се пръснали навсякъде едни на горе, едни на долу. Нея не са я ухапали. Точно когато Р. са я ухапали кучетата, когато е била в двора на К.. Свидетелката е възприела инцидента непосредствено след като е излязла на улицата, където е главния вход на Д.. Там видяла как е ухапана ищцата, която цялата треперела и имало много кръв. От Р. знае, че веднага е отишла на лекар, веднага са й зашили ръката, че не може да се успокои. Вечерно време не може да спи. Това се случило през месец април, сутринта към 6.30 ч. Случаят с ухапването на Н.Ш. бил преди този.

Според свидетелката Р., която също имала имот в с.Прибой, представляващ една обща къща с Д., която през годините била разделена с отделни входове. Между двата входа има една мрежа. Нейната кухня гледала към съседния двор. Знае, че Д. отглежда голям брой кучета, с различни размери- от бебета до големи. Броила ги е и е съм стигала до 50 на брой. Отглеждала ги пуснати в двора, съответно така биват и хранени, което водило до разпространение на голям брой плъхове. Нямало изграден кучкарник. Дворът на Д. бил заграден с мрежа и когато тя се появила, сложила засенчваща мрежа и една по- рехава. Оригиналната мрежа била много ниска. Нито едно куче не било вързано. Кучетата излизали навън и малко преди това през пролетта Н. била ухапана. Били минали през цялата й градина и намачкали разсада. Вторият път когато се случило било когато ухапали Р. и в последствие още  два или три пъти. Лично тя е виждала повече от 10 кучета. А пък в нейния двор я гонили две. Безстопанствени кучета в с.Прибой не е виждала, освен тези на Д.. Инцидентът с Р. бил вторият инцидент, който се случил. През месец април била с двете й деца, по телефона съседката Ц. казала, че в двора й има много кучета. Тя била много уплашена. Свидетелката тръгнала, но по стълбите я посрещнали две огромни черни кучета. Върнала се в къщи и позвъняла на 112. Когато видяла Р. да минава с мъжа си, разбрала, че е ухапана. Той също бил ухапан, но не толкова сериозно. Разменяли си реплики с Д. и продължили нагоре по улицата. Р. била много уплашена. Дясната й ръка била окървавена. Била ухапана между китката и лакътя. Имало видими дупки от зъби. Виждала е Р. след инцидента и преценява, че определено не се чувства добре, често се оплаквала от липса на сън, била стресирана и съответно това повлияло и на нервната й система. Търсили са помощ от тогавашния кмет на селото във връзка с тези кучета. Сезирали са общината. Идвала е и полиция и регионални органи от Перник, но без никакъв резултат. Имало е и други инциденти с избягали кучета, които са нападали и нейното семейство.

Според свидетелката на ответницата А.А., която познава Д. много преди да дойде в с.Прибой, тя е посветила живота си на животните. Когато ходи в дома на Д., първото, което й е направило впечатление, че има в близост къщи и нейната ограда била изписана с червена боя, с обидни думи към Д., затова, че гледа кучета и това било направено от съседи. Знае, че имало опит за побой, тя била заплашвана с пушка. Знае, че била удряна през лицето с нещо, но не знае с какво. Отглежда кучетата напълно, защото, тъй като всяко едно куче е кастрирано, чипирано. Ако някой среже мрежата, те могли да излязат. Иначе не могли. Оградата била висока 2 м.- 2,20 м. Нямало агресивни кучета, а любопитни. Знае когато Д. е тормозена. При положение, че това не е първо дело за ухапване, според свидетелката, има опити да се изкара, че има инциденти. Категорично не знае да има инцидент причинен от куче на Д.. Ходи често в имота на Д.. Има и други кучета в с.Прибой, виждала е. Имало и домашни, и бездомни. Виждали са безстопанствени кучета и даже са прибирали с помощна на полицията. От БАБХ тук, който е шефа на гр.Радомир Д.К., бил направил предписание и бил ходил в дома на Д.. Предполага, че предписанието било изпълнено. Предполага, че предписанието е било оградата да бъде над 2 м., но не е сигурна.

Свидетелката живее в гр.Перник. Има кучкарник в с.Владимир, като евентуално отглежда 180 кучета. Нейният кучкарник бил с всички условия за отглеждане на кучета. Д. нямала изграден кучкарник. Кучетата се отглеждали свободно в двора на къщата. Последно е ходила в дома на Д. преди две седмици в с.Прибой. Виждала резултатите за червената боя. Д. казала, че съседите са го направили. Не е била на инцидента при ухапването на Р..

По делото е допуснато изслушване на съдебно- психиатрична експертиза на вещото лице д-р Р.К.. Запознавайки се с предоставените материали по делото, както и с цялата налична медицинска документация, същият е дал следното заключение по поставените му въпроси: След инцидента ищцата е страдала от посттравматично стресово разстройство, което е в пряка връзка преживения инцидент. Към настоящия момент ищцата страда от разстройство в адаптацията. Касае се за емоционална лабилност, тревожност, нарушаване на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето, страх от кучета и ситуации, свързани с тях. Медикаментозното лечение е спомогнало значително за овладяване на ситуацията. Състоянието на ищцата, според експерта, може да трае от няколко месеца, до няколко години, в зависимост от индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката й и от липсата или наличието на евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като в този период качеството й на живот ще бъде влошено с тенденция към постепенно подобряване.

По делото е допуснато изслушване на съдебно- медицинска експертиза на вещото лице д-р В.Д.П. – хирург.

Според същата на 29.04.2020 г. Р.С.В. била ухапана от съседско куче в областта на дясна предмишница с разкъсно - контузна рана зашита с хирургични конци и две повърхностни разкъсно - контузии рани по външната и повърхност. Проведено амбулаторно лечение с първична хирургична обработка на разкъсно - контузиите рани в СПО - Хирургичен кабинет на МБАЛ „Р.А."***, след което превръзките са правени в Хирургичен кабинет на ДКЦ Перник. Целият лечебно - възстановителен процес е протекъл в рамките на месец, месец и половина. Ухапването от куче е причинило страдание, болка, дискомфорт, затруднено самообслужване по време на целият лечебно - оздравителен процес, уврежданията получени от ухапването на кучето са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Кожните белези /ръбци/ в областта на дясна предмишница от първично зарасналите рани с леко уплътнени подлежащи тъкани и без засягане движенията на съседните стави - лакътна и гривнена стави - са лек козметичен дефект, траен който не представлява затрудняване или разстройство на здравето и в перспектива не би могъл да повлиява на общото здравословно състояние.

От правна страна.

По отношение на иска за неимуществени вреди.

Искът е с правно основание чл.50 ЗЗД, в който е предвидено, че собственикът или лицето, под чийто надзор се намират животните, носят отговорност за вредите, причинени от тях, и тогава, когато животното се е изгубило или избягало. Този текст от закона има предвид такива животни, върху които собственикът или лицето, под чийто надзор се намират с действията си може да отстрани вредите, които животните биха причинили на трети лица.

Основанието на тази отговорност е липсата на необходимия надзор върху животното от онзи, върху когото тежи задължението да го надзирава. Той не е изпълнил задължението си да го пази, за да не вреди то никому. Наличието на вреда от действието на едно животно показва, че собственикът и, респективно този, комуто принадлежи надзорът върху същото е бездействал, както и че е налице причинна връзка между това бездействие и вредата. Отговорността за вреди причинени от животни се смята за безвиновна обективна отговорност и тя тежи върху този, който упражнява надзора- задължението за пазене и наблюдаване на животните, за да не причиняват те вреди.

В настоящия случай от свидетелските показания на всички разпитани свидетели се установи, че ответницата отглежда в двора си около 50 кучета от различни породи. Установи се от свидетелските показания на Ц.К.и П. Р., които живеят в близост и имат постоянни наблюдения, че кучетата излизат от ограденото дворно място на ответницата, като е имало нападения от тези кучета срещу хора от селото. Свидетелките разказват подробно за масовото излизане на кучетата от двора на ответницата и за масовите нападения над тях. В този смисъл показанията на свидетелката А.А., свързани с това, че в селото има и други безстопанствени кучета остават изолирани от останалия доказателствен материал. Ето защо съдът намира, че ответницата не е изпълнила задължението си за пазене и наблюдаване, което е довело до причинените вреди.

Според установеното от съдебно- психиатричната експертиза, в резултат на инцидента е получено разстройство в адаптацията на ищцата, което е налице и към момента на изготвяне на експертизата. Касае се за емоционална лабилност, тревожност, нарушаване на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето, страх от кучета и ситуации, свързани с тях. Медикаментозното лечение е спомогнало значително за овладяване на ситуацията, като това състояние може да трае от няколко месеца, до няколко години, в зависимост от индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката й и от липсата или наличието на евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като в този период качеството й на живот ще бъде влошено с тенденция към постепенно подобряване.

От експертизата на д-р В.Д.П. – хирург, е видно, че  е проведено амбулаторно лечение с първична хирургична обработка на разкъсно - контузиите рани в СПО - Хирургичен кабинет на МБАЛ „Р.А."***, след което превръзките са правени в Хирургичен кабинет на ДКЦ Перник. Целият лечебно - възстановителен процес е протекъл в рамките на месец, месец и половина. Ухапването от куче е причинило страдание, болка, дискомфорт, затруднено самообслужване по време на целият лечебно - оздравителен процес, уврежданията получени от ухапването на кучето са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Кожните белези /ръбци/ в областта на дясна предмишница от първично зарасналите рани с леко уплътнени подлежащи тъкани и без засягане движенията на съседните стави - лакътна и гривнена стави - са лек козметичен дефект, траен който не представлява затрудняване или разстройство на здравето и в перспектива не би могъл да повлиява на общото здравословно състояние.

С оглед степента и характера на увреждането, съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата претендираната сума за неимуществени вреди, в размер на 5 000 лв. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът определи това обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, като взе предвид характера и степента на увреждането- трайно продължило състояние и с оглед заключението на експерта, че разстройството в адаптацията може да трае от няколко месеца до няколко години в зависимост от индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката на пострадалия и от липсата или наличието на евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество. Съдът взе предвид и претърпените болки и страдания в резултат на ухапването, както и характерът на нараняванията.

С оглед изхода на делото по основания иск за неимуществени вреди, следва да бъде уважен и искът за лихви върху главницата, като такива се дължат от деня на забавата- датата на увреждането 29.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата съразмерно с уважената част на иска разноски по делото. Ищцата е направила разноски в размер на 1 000 лв., от които 400 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение, 400 лв.- хонорар на вещите лица и 200 лв.- държавна такса. С оглед уважената част на исковата претенция в пълния й размер, ответницата следва да бъде осъдена да заплати цялата сума.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            

 

ОСЪЖДА ответницата Д.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищцата Р.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на увреждането, станало на 29.04.2020 г. в с.Прибой, общ.Радомир, обл.Перник, махала „Кацарска“, на пътя от нейния дом, към дома на съседката й Цанка Кирилова, от ухапване от куче- черно на цвят, средно на ръст, собственост на ответницата и намиращо се под неин надзор, ведно със законната лихва, смятано от деня на увреждането- 29.04.2020 г., до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА ответницата Д.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищцата Р.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/- направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия:/п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА,

Секретар:/И.С./