Решение по дело №3231/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 767
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 8 март 2021 г.)
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20197050703231
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е  

 

                                                           2020 г.  гр. Варна

 

 

                                    В      ИМЕТО   НА      НАРОДА

 

 

          ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

            ХVІ – ти състав,

            в публично заседание на 09.06.2020  г., в състав :

                                    Административен съдия : Красимир Кипров

            при секретаря Камелия Александрова

            като разгледа докладваното от съдия  Кипров

            адм.дело №3231 по описа на съда за 2019 г.,

            за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

            Производството е по реда на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Н.Д.М., ЕГН **********, чрез адв.М.Т. – ВАК, против акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3321/03.10.2019 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с който на основание  чл.14, ал.1, т.3 от Наредба № 11/03.04.2008 г., чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, във вр. с чл.166 от ДОПК, във вр. с чл.20а, ал.5 и ал.6, във вр. с ал.2 и ал.1 от ЗПЗП  жалбоподателят е изключен от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 9 267.95 лв., представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г.,ведно със съответната лихва.

            С жалбата и депозираното становище се претендира, че оспореният административен акт е нищожен, поради липса на компетентност. Твърди се че не е представена заповед по чл.20а, ал.6 от ЗПЗП, с която изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” да е предоставил правомощия по съставяне на АУПДВ за нарушения на Наредба №11 от 03.04.2008 г. Посочва се, че с представената по делото заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г.,  на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”  били делегирани описаните от т.1 до т.17 правомощия, но същата  била издадена на друго основание. Излага се твърдение за отсъствие на една от предвидените в закона предпоставки за издаването на оспореният акт, а именно – не бил прекратен с влязъл в сила административен акт многогодишният ангажимент на адресата.  Навеждат се доводи, че остава недоказан действителния размер на получените от заявителя компесаторни плащания, поради което е невъзможно определянето на размера на публичното държавно вземане. Посочва се, че било налице противоречие между фактическо описание и квалификация на неизпълнените ангажименти от страна на жалбоподателя. Изложени са доводи, че в оспорения акт на стр.1   било посочено, че са нарушени изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008 г., като в акта липсвали каквито и да било мотиви относно неизпълнението по чл.4, ал.1, т.3, с което било нарушено правото на защита на адресата на акта. Твърди се, че в акта липсвали мотиви въз основа на които административният орган е направил извод, че не са налице изключителни обстоятелства по смисъла на §1, т.3, б.”б” от ДР на Наредба №11 от 03.04.2008 г.  Излага се  твърдението, че наличието на такива  обстоятелства се доказвало с представените амбулаторни листове. Посочва, че именно тези обстоятелства  предизвикали наличието на дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента, което не му  позволявало да продължи изпълнението на ангажимента след 2015 г.  Иска се  отмяна на оспорения АУПДВ  и  присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощения адвокат М.Т.. Навеждат се допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради това,че  административното производство било  започнато от некомпетентен орган, тъй като издаденото уведомително писмо от зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”  било  с дата 21.06.2019 г., а заповедта за  делегиране на правомощия била с  дата 23.07.2019 г.

            Ответникът – зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез упълномощения старши юрисконсулт Д.Б.– А.изразява становище за отхвърляне на  жалбата  като неоснователна. Излагат се съображения  за установеност съгласно  чл.37, ал.2 от ЗПЗП , че за кампания 2015 г. кандидатът не е подал заявление за подпомагане за четвъртата година,с което са нарушени изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008 г.  Навеждат се доводи,  че с изменението на чл.14, ал.1 от Наредба №11 от 03.04.2008 г.,издаването на АУПДВ вече не е обусловено от наличието на  влязъл в сила административен акт за прекратяване на  многогодишния ангажимент. Иска се  отхвърляне на  жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

            След преценка на събраните по делото доказателства,съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            По подадено заявление за подпомагане с УИН № 03/170512/54419 от 17.04.2012 г. /л.41 от адм.преписка/, жалбоподателят М. е регистриран по следните схеми и мерки за подпомагане: „Схема за единно плащане на площ”, „Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя“ и „Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинките райони”.  Същият  е бил одобрен за подпомагане ,с което  съгласно чл.4,ал.1,т.2 от Наредбата е поел за периода 2012 – 2016 г. 5-годишен ангажимент  за  обработване на  площите в  заявения за подпомагане необлагодетелстван район, включително  за подаване  всяка година на  отделно заявление за подпомагане.  Такива заявления за подпомагане са били подавани от жалбоподателя до 2014 г. вкл., т. е. за първите три години от поемане на ангажимента,а именно : за кампания 2012, за кампания 2013 и за кампания 2014 г.   За кампания 2015 г.  М.  не е подавал заявление за подпомагане съгласно чл.4, ал.1, т.3 от   Наредбата.

С писмо изх.№01-6500/3321/21.06.2019 г. /л.7-8 от адм.преписка/ на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, връчено на 08.07.2019 г. на майката на жалбоподателя, последният  е уведомен  за открито производство за установяване на публично държавно вземане, поради констатирано в хода на проведената   по реда на чл.37, ал.2 от ЗПЗП адм.проверка незаявено участие в кампания 2015 г.  по мярка 212, водещо до нарушаване на задължението  по чл.4, ал.1, т.3 от Наредба № 11/03.04.2008 г.  за подаване на заявление за подпомагане за всяка следваща година след първото компенсаторно плащане.

С възражение рег.№ 01-6500/3321/18.07.2019 г./л.9-10 от адм.преписка/ жалбоподателят е оспорил изложените в писмото фактически обстоятелства. Посочил е, че не оспорва факта, че не е подал заявление по чл.4, ал.1, т.4 от Наредба №11 от 03.04.2008 г. за 2015 г., като неизпълнението се дължало на форсмажорни или изключителни обстоятелства, които не  могъл да предвиди и  съобрази.  Изложил е твърдения, че не е подал заявление за подпомагане за 2015 г., тъй като ползваните от него земи, без негово знание и съгласие  били предоставени на друго лице по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ.  Изложил е твърдения, че в  резултат на предоставянето със заповедта по чл.37в от ЗСПЗЗ на обработваните от него земеделски земи на трето лице  се е създала конфликтна ситуация със собствениците на имотите  на които дължи рента, довела до влошаване на здравословното му състояние и  дългосрочна негова  неработоспособност. В условията на евентуалност  е възразил, че посочените в писмото като получени суми имали  различно основание  и  не представлявали  плащане по мярка 212.

С възражение рег.№ 01-6500/3321/29.08.2019 г. /л.13 от адм.преписка/ , жалбоподателят е представил документи от двама лекуващи лекари психиатри във връзка с писмо от 30.07.2019 г., с което  от него са били изискани доказателства за твърдяното форсмажорно обстоятелство, изразяващо се в дългосрочната професионална нетрудоспособност. Изложени са  твърдения, че процесната земеделска земя  била непрекъснато обработвана  от него към 29.08.2019 г. , след което заявление  било подадено от П.И.У., а след смъртта на последния от В.П.У. .

На 03.10.2019 г. заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”  е  издал оспорения акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3321, с който на основание  чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е изключил от подпомагане Н.Д.М.  и е установил публично държавно вземане по отношение на него в размер на 9 267.95 лв., представляващи 50%  от общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2012, 2013 и 2014.  Като правни основания за  издаването на акта са посочени  разпоредбите на чл.14, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. ;  чл.27, ал.3 и 5 от ЗПЗП ;  чл.162, ал.2, т.8 и 9 и чл.166 от ДОПК  ;  чл.5, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедурите за контрол, както и на кръстосаното спазване по отношение на подкрепата за развитие на селските райони ;  чл.80, §1 и §2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. От фактическа страна са изложени обстоятелствата, че при извършване на административни проверки на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП било установено, че за кампания 2015 кандидатът не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 212, регламентирана в  Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“  и  мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.  Органът се е обосновал,че с неподаването на заявление за подпомагане по мярка 212, Н.М. е нарушил изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 11/2008 г., според които кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане  с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. Посочено е, че правните последици на установените неспазвания на изискванията по мярка 212, уредени в чл.14, ал.1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. водят до това, че кандидатът се изключва от подпомагане по мярката и следва да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си. Описани са  и  изплатените по мярка 212 за кампания 2012 г., кампания 2013 и за кампания 2014 г. суми за финансово подпомагане  и  техния общ размер  възлизащ на 18 535.90 лева, като е посочено, че на основание чл.14, ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.  бенефициентът Н.М. следва да възстанови сумата от 9 267.95 лева , представляваща 50% от получената субсидия по мярката, поради прекратяване на участието му след третата година от поетия ангажимент. Обсъдени са подадените от Н.М. възражения срещу образуваното производство за издаване на АУПДВ, като същите не са приети за относими към производството. Посочено е, че приложените амбулаторни листи и психиатричното освидетелстване  не представляват форсмажорно или изключително обстоятелство по смисъла на §1, т.3 от ДР на Наредба №11 от 03.04.2008 г. В заключение, решаващият административен орган е направил извод, че неизпълнението на поетия от кандидата със Заявление с УИН 03/170512/54419 ангажимент за подаване на  заявление за подпомагане за декларираните площи по мярка 212 за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, представлява  основание за прилагането на правните последици по чл.14, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.  Оспореният АУПДВ № 01-6500/3321/3.10.2019 г. е съобщен на Н.Д.М. на 8.11.2019 г. ,а жалбата срещу него е подадена в АС-  Варна  на 21.11.2019 год.

В хода на съдебното производство ответникът е представил извлечение /л.47-48 от делото/ от системата за електронно банково разплащане /СЕБРА/, от което се установява, че на Н.Д.М. са изплатени субсидии по мярка 212 „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските“ – „М212-НР2“, както следва: за кампания 2012 – 9 472.72 лв.  ;  за кампания 2013 г. – 8 278.92 лв. ;  за 2014 – 665.15 лв.  и  за кампания 2015 – 119.11 лв. Представени са също Заповед №03-РД/715/27.06.2017 г./л.16-17/, Заповед №03-РД/2891/23.06.2019 г./49-51/ и  Заповед №03-РД/4509/23.07.2019 г./л.52-53/, издадени от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. С административната преписка  е  представена  справка от ИСАК  за подаваните  и  регистрирани заявления за подпомагане.

           

            При така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :

            Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от адресат на подлежащ на съдебно оспорване административен акт, за оспорването на който  е  налице правен интерес.

Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган. Разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния закон,какъвто в случая се явява Закона за подпомагането на земеделските производители /ЗПЗП/.  В  чл.20а, ал.5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“  издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. В ал.6 на същата разпоредба е уредена  възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник-изпълнителните директори  и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г. /л.49/, издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с т. 19 от която  и  на основание чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП,  правомощията по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП за издаване и подписване на актовете за установяване на публични държавни вземания по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“  са делегирани на заместник-изпълнителния директор Петя Димитрова Славчева. Неоснователно е възражението на  процесуалния представител на жалбоподателя за  започване на адм. производството   от некомпетентен орган. Възражението е основано на  твърдението, че към 21.06.2019 г., когато е изпратено писмото  от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ до  жалбоподателя Н.Д.  с уведомлението за  откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, заместник - изпълнителният директор не е разполагал с надлежно делегирани права да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ от вида на процесния. Твърди се , че такива правомощия били  делегирани по-късно с издаването на Заповед №03-РД/2891/23.07.2019 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Съдът намира,че писмото от 21.06.2019 г.  не поставя началото на адм.производство, а единствено има уведомителен характер, както е посочено в разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК. За започването на адм.производство е приложима  разпоредбата на чл.25, ал.2 от АПК, съгласно която датата на започване на производството е датата на възникване на задължението на адм.орган пряко по силата на закона за издаване на ИАА. По причина на последното, обстоятелствата относно издателят на писмото по чл.26, ал.1 от АПК са  ирелевантни  за валидността на крайния адм.акт.  Според съда,евентуалното неуведомяване по чл.26,ал.1 от АПК би могло да има за резултат съществено нарушение на административнопроизводствените правила,но в случая такова не е налице,тъй като уведомителното писмо е получено от  М. ,след което той надлежно е упражнил правото си на възражения. Разпоредбата на чл.20а, ал.5 и ал.6 от ЗПЗП  предвижда, че Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и че  той може да делегира със заповед правомощията си по ал.5 на заместник- изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Делегирането на правомощия  в полза на издателя на оспореният  адм.акт  е  осъществено с  т. 19 от издадената от  изпълнителния директор  заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 год.,поради което съдът намира,че в случая  не е налице основанието  за оспорване по чл. 146, т.1 от АПК.

Актът за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ е издаден и в изискуемата от чл.166, ал.2 от ДОПК писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са издателят и адресатът му, изложени са фактическите основания за издаването му и правните норми, които ги субсимират, съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан е.

При издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила по смисъла на  чл. 146, т.3 от АПК. В съответствие с изискването на чл.26 от АПК ,жалбоподателят е уведомен за образуваното административно производство,като му е дадена  възможност да направи възражения и да представи доказателства в определен срок, по който начин е осигурено упражняването на правото му по чл. 34 от АПК. Спазени са принципите за служебно изясняване на относимите обстоятелства и за събиране на доказателства за установяването им.

            Обжалваният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден при правилно приложение на материалния закон и  при  съответствие с целта  на закона. В чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. са предвидени задължения за кандидатите за подпомагане по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“  да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане  и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи  всяка година след първото компенсаторно плащане. Санкцията за неизпълнение на задължението по чл.4, ал.1, т.3 от Наредбата е уредена в чл.14, ал.1 от същият нормативен акт. В относимата редакция -  след изменението с Решение № 4401 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. 4639/2015 г., обнародвано в ДВ бр. 13/07.02.2017 г., е предвидено, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. В настоящия случай, жалбоподателят е получил първото компесаторно плащане по мярка 212 за 2012 година,поради което  съгласно чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 11/03.04.2011 г. е имал задължението  в продължение на още четири години /2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. / да осъществява субсидираната дейност и да подава заявления за подпомагане. Не е спорно между страните, че земеделският стопанин не е подал заявление за подпомагане за 2015 г., което е било установено от администрацията на Държавен фонд „Земеделие“ при извършена административна проверка по чл.37, ал.2 от ЗПЗП. Неподаването на заявление представлява  фактическо основание за приложение на нормата на  чл.14, ал.1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за изключване на жалбоподателя от подпомагане и за установяване в негова тежест на публично държавно вземане в размер на 50% от общо получените компесаторни плащания за необлагодетелствани райони /чл. 14, ал.1, т.3 от Наредбата/.

За  неоснователно,съдът намира възражението на  жалбоподателя за  липсата на  влязъл в сила акт  за  прекратяване на  многогодишния ангажимент. В  становището си същият  се позовава на Решение №6521/02.05.2019 г. по адм.д.№435/2019 г. на Върховния административен съд, според което  една от предпоставките за издаването на акт за публично държавно вземане е прекратяването на подпомагането на основание чл.14, ал.1 от Наредбата с влязъл в сила административен акт. Не е съобразено от жалбоподателя съгласно чл.142,ал.1  от АПК  обстоятелството,че разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредбата публикувана в ДВ бр.71/2013 г.  е отменена с решение № 4401 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм.д. № 4639/2015 г., обнародвано в ДВ бр. 13/07.02.2017 г.,  като в действащата към момента на издаването на оспореният акт норма, прекратяването на подпомагането не е предвидено  като предпоставка за установяването  на публично държавно вземане. От редакцията на текста следва, че кумулативното наличие на извършени компесаторни плащания и неизпълнението  на задължението на получателя им да подаде заявление за подпомагане,  представляват достатъчно  основание за изключване от подпомагане по мярка 212 и за установяване на публично държавно вземане. С оглед последното,съдът намира за установени предвидените в чл.14, ал.1 от Наредбата фактически  и правни основания за издаване на оспореният АУПДВ.

Освен основанието,установен е размера на вземането предмет  на оспореният АУПДВ,чрез  представените от  ответника извадки на хартиен носител от системата СЕБРА  относно общия размер от 18 535,90 лв.  на извършените от ДФ „Земеделие” плащания до Н.Д.М. за периода от 1.12.2012 г. до 31.05.2015 г. Касае се за представени по реда на чл.184,ал.1 от ГПК надлежни доказателства /възпроизведен на хартиен носител електронен документ/ ,чиято доказателствена сила не е оборена от страна на жалбоподателя,поради което съдът намира,че на базата на общия размер на извършените плащания,правилно е установен размер на публичното държавно вземане от 9 267,95 лв. ,представляващ 50 %  от размера на извършените плащания.

За неоснователно съдът намира наведеното от жалбоподателя възражение , че неизпълнението на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/2008 г. се дължало  на настъпили  независещи от  него причини,представляващи форсмажорно или изключително обстоятелство, даващи основание за неприлагането на чл. 14 от Наредба № 11/2008 г.   В  депозираното на 18.07.2019 г. възражение  пред адм.орган  е посочено от М., че невъзможността се дължала  на влязъл в сила административен акт,а именно заповед № РД 14-17-61/30.09.2014 г. на  директора на ОД „Земеделие” Варна, съгласно която ползваните от жалбоподателя земеделски площи били предоставени за ползване от друго лице  без негово знание и съгласие. Жалбоподателят посочва във възражението си , че не е бил страна в производството по чл.37в от ЗСПЗЗ. Съгласно чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ, собствениците и ползвателите на земеделски земи заявяват формата на обработване на земеделските земи. В тази връзка,след като жалбоподателят с подаване на Заявление от 17.04.2012 г. по мярка „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските”   е поел 5-годишен ангажимент  по реда на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони”  и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.”, то би следвало ежегодно  той  да подава декларация по чл.69 и/или чл.70 от ППЗСПЗЗ, както  и в зависимост от формата на стопанисване на земеделските земи да участва в споразумението/служебното разпределение на земеделските земи. Предвид изложеното, невъзможно е  да се приеме, че  обработваните от него до 2014 г. земеделски земи са били предоставени на друго лице извън волята му, а не поради неговото бездействие. Не са установени данни, а и не са  изложени твърдения  за обжалване от М. на заповедта  на директора на ОД „Земеделие”- Варна,а от друга страна имайки предвид действащата нормативна  уредба, съдът намира, че разпределянето на земеделските земи със заповедта по чл.37в от ЗСПЗЗ на трето лице, не е сред събитията приети от законодателя като такива с  форсмажорен или изключителен характер, в който смисъл е § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008 г.  Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 на ДР на Наредба № 11/ 03.04.2008 г. „Форсмажорни или изключителни обстоятелства” са: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството. Извън горното, не е изпълнено и второто нормативно изискване - при настъпване на такова обстоятелство,същото  да бъде съобщено в писмена форма на администрацията на ДФ „Земеделие” в рамките на 10 работни дни от настъпването му ( чл. 15, ал. 2 от Наредба № 11/ 03.04.2008 г.). Посоченото изискване е кумулативно и неизпълнението му прегражда приложимостта на изключението по  чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11/ 03.04.2008 г. Съгласно чл.4, ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.), заявленията за подпомагане се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Заповедта на Директора на ОД „Земеделие” Варна е от 30.09.2014 г., което е един сравнително продължителен период от време – 5 месеца, в които  жалбоподателят не е предприел действия да уведоми администрацията на ДФ „Земеделие”.

В производството пред съда се твърди от  М. , че причина за неподаване на заявление за подпомагане за 2015 г. било  наличието на дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента, което не му   позволило да продължи изпълнението на ангажимента след 2015 г. Посочва, че в периода 2015 г. – 2017 г.  той  бил нетрудоспособен, поради настъпило депресивно разстройство с кратки подобрения. В административната преписка се съдържат  амбулаторни листи от  психиатрите д-р Е.Е. и д-р П.М. . В  тях  е посочено, че М. е с диагноза рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – лек. В един от амбулаторните листи от 19.06.2015 г. /л.15 от адм.преписка/  е посочено, че е издаден болничен лист на М. за 14 дни. В амбулаторния лист от 18.08.2015 г. е посочена диагноза   умерено тежък депресивен епизод. Така  представените  от жалбоподателя доказателства не  установяват той  да се е намирал в дългосрочна професионална нетрудоспособност по смисъла на §1, т.3, б.”б” от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008 г.  За периода от 12.02.2015 г., когато е първият преглед при психиатър,  до 22.05.2017 г.  когато е последният преглед при психиатър, на жалбоподателя е бил издаден болничен лист за период от  14 дни, който в никакъв случай не сочи  на дългосрочна  нетрудоспособност,още по-малко професионална такава. От друга страна,представените медицински документи - амбулаторни листи на Н.Д., не удостоверяват „дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента“, т.к. нямат характер на ЕР на ТЕЛК/НЕЛК  съгласно  решение №12787/23.10.2018г. на ВАС по адм.д.№7863/2017г., IV о. С оглед изискването на чл. 15, ал. 2 от Наредбата, случаите на форсмажорни обстоятелства да се доказват пред ДФЗ - РА с документи издадени от компетентен административен орган, то  издалият болничните листи   лекуващ лекар не е такъв орган според  нормата на чл.103, ал.4 от Закона за здравето, съгласно която експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК в специално производство. Именно експертните лекарски комисии са компетентните  административни  органи, които единствено  могат да установяват и документално да удостоверяват  наличието на професионална болест, вид и степен на увреждане, респ. степен на трайно намалена работоспособност. В този смисъл, възражението на жалбоподателя за наличието на  форсмажорно и изключително обстоятелство по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, остава недоказано.  

Съдът намира АУПДВ за съответен  на целта на закона, формулирана в чл.2, т.9 от ЗПЗП  по отношение  развитието  на селските и планинските райони чрез безвъзмездно финансиране. Нейното постигане е възможно само при дългосрочно осъществяване на подпомаганата дейност, като по мярка 212 е прието, че продължителността й следва да е поне 5 години. Преждевременното  прекратяване е в противоречие с целите за които се предоставя субсидията, поради което  задължаването на получателя да  възстанови  50 % от получената сума е в съответствие с целта по чл.2, т.9 от ЗПЗП.

По тези съображения съдът намира, че по отношение на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане не е налице нито едно от основанията за отмяната му, визирани в чл.146 от АПК,поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт Б.-А., то съгласно  чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва  в полза на Държавен фонд „Земеделие“  да се присъдят такива  в минималния  размер от 100 (сто) лева.

Предвид изложеното, съдът

                                                          

                                                           Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на  Н.Д.М., ЕГН ********** ,против акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3321/03.10.2019 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

ОСЪЖДА Н.Д.М., ЕГН **********  да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, със седалище и адрес на управление : гр. ***,  сумата от 100 лв. /сто лева/ за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

                                   

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ  :