№ 590
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
****363010**** по описа за **** година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.22 от ЗКНИП.
Производството по делото е образувано по искова молба от “Н Ф” ООД с ЕИК
**********, с адрес гр. В, ул.“И С“ № ** представлявано от Б П, чрез пълномощника адв. Д
Т от ВАК, със съдебен адрес гр.В, ул.“И С“ № 2 срещу Г. В. Х. с ЕГН ********** с адрес
гр.Ш, ул.“К п“ № **
В исковата молба се излага, че между страните били подписани Договор за заем №
***-**-**/**/****г. от **/**/****г. и Договор за заем № ***-**-**/**/****г. от **/**/****г.,
обезпечени с Нотариален акт за договорна ипотека върху собствен на длъжника недвижим
имот № ***, том III, рег. № 8808, дело № 439/**/**/****г.
По първия договор от **/**/****г. на ответника, в качеството на заемател, била
предоставена сума в размер на 2000 лв. в брой, в деня на подписване на договора. Съгласно
погасителния план, ответникът следвало да заплаща само лихвата по договора, която била
във фиксиран размер от 20 %, като размера на месечната вноска бил 33.33 лв., а дължимата
главница се изплащала в края на срока. Били платени 22 вноски, след което плащанията
били преустановени. Поради нарушаване задълженията си по договора същият бил
прекратен от страна на заемателя с Изявление за прекратяване на договора и покана за
доброволно изпълнение изх. № 110 от 14.04.****г., връчена лично на длъжника, като била
обявена и предсрочната изискуемост на договора. Затова по този договор претендирали
главница в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на вземанията, сума от 288.89
лв., представляваща лихва от 20% върху главницата за периода от **/**/**** г. до
1
14.04.****г., сума в размер на 1 683.33 лв., представляваща наказателна лихва за забава в
размер на 5 % върху главницата за периода от **/**/****г. до 14.04.****г., сума от 1 200 лв.,
представляваща неустойка, в размер на 60 % от заемната сума, сума в размер на 3.33 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 14.04.****г. до 23.03.****г. – датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда.
По втория договор от **/**/****г. на ответника била предоставена в заем сума в
размер на 23 000 лв., при 20 % фиксиран годишен лихвен процент. Заемателя следвало да
плаща само лихвата в размер на 383.33 лв., платима ежемесечно на 28 –мо число от месеца,
при първа вноска на 28.10.****г., а главницата се дължала в края на срока на договора.
Отново били платени 22 вноски, като заемателя останал задължен за останалата част. С
Изявление за прекратяване на договора № 111 от 14.04.****г., договорът бил прекратен
едностраннно от кредитодателя и била обявена предсрочната изискуемост на вземанията по
него. Така се формирали следните задължения: сума от 23 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на
вземанията, сума от 3 322.22 лв., представляваща лихва от 20% върху главницата за периода
от **/**/**** г. до 14.04.****г., сума в размер на 19 358.33 лв., представляваща наказателна
лихва за забава в размер на 5 % върху главницата за периода от **/**/****г. до 14.04.****г.,
сума от 13 800 лв., представляваща неустойка, в размер на 60 % от заемната сума, сума в
размер на 38.33 лв., представляваща законна лихва за периода от 14.04.****г. до 23.03.****г.
– датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда.
Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца
било учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 1106/****г. по описа на
ШРС, по което в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК.
В срок било депозирано възражение по чл.414 от ГПК, както и искане за частично
спиране на изпълнително дело № ****9300400*** на ЧСИ А Р с район на действие ШОС.
На заявителя били дадени указания от съда да предяви искове за вземанията си по заповедта
и ищецът депозирал в срок настоящата искова молба.
В допълнителна молба ищецът уточнява, че претендира наказателна лихва по първия
договор в размер на 1683.33 лв. за периода от **/**/****г. до датата на прекратяване на
договора – 14.04.****г., начислена на основание т.2.6 от Договор № 248 от **/**/****г.,
както и наказателна лихва в размер на 19 358.33 лв. начислена за периода от датата на
настъпване на забавата – **/**/****г. до прекратяването му – 14.04.****г., начислена по
т.2.6 от Договор № 249 от **/**/****г.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, били връчени на
ответника, който в законоустановения срок депозирал писмен отговор. В него се посочва, че
исковете по отношение на неустойката и наказателната лихва по двата договора се
недопустими, тъй като съдът е обезсилил изпълнителния лист и заповедта по чл.417 от ГПК
в тази им част. Така също тези искове са неоснователни, тъй като тези клаузи са нищожни,
поради тяхната неравноправност. Излагат се правни доводи за превишения размер на
2
таксата за неустойка, надхвърлящ многократно обичайния. Оспорват се и исковете за
главница. Посочва се, че по изпълнителното дело са събрани принудително суми в общ
размер на 38 850 лв., като с това изцяло са погасени вземанията за главници и лихви по
договорите. В заключение се моли за отхвърлително решение по всички претенции и се
претендират разноски в производството. Моли се с решението съда да отмени
определението за спиране на изпълнителното дело.
С молба от ищеца, депозирана на 17.12.****г. е направено искане за допускане на
обезпечение на предявения от дружеството иск само за наказателната лихва по двата
договора, като съдът с Определение № 1945 от 20.12.****г. е допуснал обезпечителна мярка
чрез налагане на запор върху насрещни вземания на ответника по изпълнително дело №
997/****г. по описа на ЧСИ С Д в общ размер на 21 041.66 лв. След внасяне на
определената от съда гаранция е издадена обезпечителна заповед № 40 от 20.12.****г.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Д Т от ВАК, която поддържа исковата
молба и моли съда уважи исковете, излагайки подробни правни доводи в представените по
делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адв. Константин Ризов от
САК, който поддържа писмения отговор и счита, че вземанията по исковете са заплатени, с
изключение на неустойката и наказателните лихви, които остават спорни. В писмената си
защита доразвива доводите изложени в съдебните прения.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
По заявление от „Н Ф“ ООД срещу ответника Г. В. Х. било образувано гр.д. №
************* на ШРС с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист, на основание Договор за ипотека, сключен с Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № ***, том III, рег. № 8808, дело № 439 от ****г., в
който били обективирани текстовете на Договор за заем № 248 – ШН от **/**/****г. и
Договор за заем № 249 – ШН-**/**/****г.
Със Заповед № 239 от **/**.****г. било разпоредено длъжникът да заплати на „Н Ф“
ООД сумата от 2000 лв. – неплатена главница по Договор заем № 248-ШН от **/**/****г.,
сумата от 1683.33 лв. – наказателна лихва за периода от **/**/****г. до 14.04.****г., сумата
от 1200 лв. неустойка, сумата от 3.33 лв. законна лихва от 14.04.****г. до **/**.****г., ведно
със законната лихва върху главницата от **/**.****г. до окончателното й изплащане и
сумата от 23 000 лв. – неплатена главница по Договор заем № 249-ШН от **/**/****г.,
сумата от 3 322.22 лв. – лихва, сумата от 19 358.33 лв. - наказателна лихва за периода от
**/**/****г. до 14.04.****г., сумата от 13 800 лв. неустойка, сумата от 38.33 лв. законна
лихва от 14.04.****г. до **/**.****г., ведно със законната лихва върху главницата от
**/**.****г. до окончателното й изплащане, както и разноски от 1294 лв. държавна такса и
2000 лв. адвокатско възнаграждение. Изпълнителен лист № 78 бил издаден на **/**.****г.
На **/******г. е депозирано възражение по чл.414 от ГПК от длъжника, както и
3
искане от 10.06.****г. за частично спиране на изпълнението само за наказателните лихви и
договорните неустойки по двата договора, тъй като били нищожни по смисъла на ЗЗП и
ЗКНИП. Заповедния съд с Определение № 538 от 10.06.****г. спрял частично изпълнението
по изпълнителното дело по отношение на наказателните лихви и неустойките по двата
договора. Депозирана била и частна жалба от длъжника по заповедното производство, с
която се моли за частичната отмяна на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист за сумите, произтичащи от задълженията за наказателни лихви и
договорни неустойки, като нищожни и неравноправни. В образуваното въззивно
производство по в.ч.гр.д. № ************* на ШОС била депозирана и частна жалба против
определението за частично спиране на изпълнителното производство. С Определение № 330
от 26.08.****г. състав на ШОС отменил разпореждането за допускане на незабавно
изпълнение на заповедта, като оставил без уважение заявлението в частта, в която е
допуснато незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и обезсилил
издадения изпълнителния лист само по отношение на сумите 1683.33 лв.– наказателна лихва
и 1200 лв. – неустойка по договора от **/**/****г. и сумата от 19 358.33 – наказателна
лихва и 13 800 лв. – договорна неустойка по договора от **/**/****г.
Видно от представения в исковото производство Договор за заем № 248 – ШН от
**/**/****г. (лист 14 от делото) „Н Ф“ ООД предоставило на ответника Г. В. Х., в
качеството му на заемополучател и ипотекарен длъжник сумата от 2000 лв. за срок от 60
месеца при фиксиран лихвен процент в размер на 20% и с краен срок до **/**/****г.
Вноските се дължали ежемесечно до 28 – мо число на месеца, считано от 28.10.****г. В
чл.2.1.т.“и“ от договора било уговорено, че през целия срок на заема заемополучателят
погасявал само дължимата лихва, а главницата в пълния й размер се дължала в края на срока
– **/**/****г., с изключение на случаите при предсрочно прекратяване на договора. Размера
на ежемесечните вноски на база дължима лихва били в размер на 33.33 лв. (чл.2.1.т.“з“).
Годишния процент на разходите бил 20 %. Съгласно чл.2.6 от договора при забава в
погасяването на вноска от един ден или частично погасяване на вноска, се начислявала
наказателна лихва в размер на 5 % начислена върху остатъчната заемна сума, а чл.2.7
предвиждал, че при забава от повече от 30 дни, както и при неизпълнение на задължения на
длъжника произтичащи от договора цялото вземане ставало предсрочно изискуемо и
заемодателят имал правото да прекрати договора, ведно с неустойка от 60 % върху пълния
размер на заемната сума. Съгласно чл.1.2 от договорът заемът се предоставял при условие,
че заемополучателят заплати на заемодателят в срок от 5 дни гаранционна вноска в размер
на 20 % от предоставената заемна сума. Гаранционната вноска служила за прихващане на
лихви, неустойки, такси и др. Съгласно чл.7.1 от договорът същият се обезпечавал чрез
договорна ипотека върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.*
по КККР на Ш, представляващ апартамент със застроена площ от 97.53 кв.м., находящо се в
гр.Ш, ул.“Г Г“ № ** заедно с избено помещение № 2 с площ от 9.474 кв.м., ведно с таванско
помещение № 2 с площ от 21.56 св.м.. В договора бил включен и погасителен план. За
получаване на сумата от 2000 лв. е представена разписка от **/**/****г.
4
На **/**/****г. между същите страни бил подписан Договор за заем № 249 – ШН-
**/**/****г., с който на ответникът, качеството му заемополучател и ипотекарен длъжник
била предоставена сума от 23 000 лв. за срок от 60 месеца при фиксиран лихвен процент в
размер на 20% и с краен срок до **/**/****г. Сумата от 4 600 лв. се предоставяла в брой, а
сумата от 18 400 лв. по банков път в срок от три дни от постъпването на гарационната
вноска по банковата сметка на заемодателя. Погасителната вноска била в размер на 383.33
лв., заплащана ежемесечно до 28-мо число на месеца. Останалите клаузи на този договор
изцяло преповтарят клаузите на гореописания договор, поради което за икономия не следва
да се преповтарят. Договорът отново бил обезпечен с чрез договорна ипотека върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на Ш.
Представено било платежно нареждане за предоставена на ответника сума от 4 600 лв. на
**/**/****г.
На ответника била предоставена преддоговорна информация на **/**.****г. и
стандартни европейски формуляри за предоставяне на информация за потребителски
кредити, получаването на която била удостоверена с подписа на ответника.
Поради забава в плащанията на ответника било изпратено Уведомително писмо изх.
№ 110 от 14.04.****г., с което било уведомен, че Договорът за заем № 248-ШН от
**/**/****г. е едностранно прекратен и дължи като предсрочно изискуема цялата остатъчна
сума, заедно с лихви, неустойки и такси, която била в размер на 5 172.23 лв., като писмото
било получено лично от длъжника на 14.04.****г. Уведомително писмо с изх.№ 111 от
същата дата му било връчено за прекратяване на Договор № 249-ШН от **/**/****г., като
предсрочно изискуемата сума по него била в размер на 59 480.56 лв.
По делото за изясняване на фактическата обстановка е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е оспорена от ищеца, като неясна в
отговора за размера на дължимата договорна лихва. Съдът кредитира заключението на
експертизата изцяло, като пълно, обосновано и компетентно дадено, считайки, че
направените в нея изчисления за размера на дължимата лихва са изложени в разбираем вид,
включително и таблично. Заключението е отговорило на поставените към вещото лице
задачи формулирани от ищеца в допълнителната искова молба, като не се налага
допълнително изясняване.
Според заключението на експертизата, размерът на дължимата лихва по т.2.2, б.“ж“ и
„з“ по Договор за заем № 248 от **/**/****г. от периода на сключване на договора до
неговото прекратяване е в размер на 1017.68 лв., а лихвата по Договор № 249 от **/**/****г.
е в размер на 11 704.34 лв. Погасената дължима лихва от внесените от длъжника вноски до
датата на прекратяване на договора – 14.04.****г., по първия договор била в размер на
733.30 лв., а по втория 8 433.42 лв., като към тази дата останала разликата, която се дължала
по първия договор – в размер на 284.42 лв., а по втория договор – 3 271.08 лв. В
счетоводството на ищеца са отразени и двете суми като платени чрез постъпил превод от
ЧСИ А Р на 11.11.****г. Размерът на главниците по двата договора е 2000 лв. по първия и
23 000 лв. по втория, като в счетоводството на ищеца са отразени, като платени, отново
5
чрез превод от ЧСИ А Р на 11.11.****г. Размерът наказателната лихва от деня на забавата –
**/**/****г. до деня на прекратяване на договора е 1683.33 лв. по Договор №
248/**/**/****г. и 19 358.33 лв. по Договор № 249/**/**/****г. Размерът на неустойката по
първия договор е 1200 лв., а по втория договор неустойката е в размер на 13 800 лв.
Наказателните лихви и неустойките и по двата договора не са заплатени към момента на
изготвяне на експертизата. В счетоводството на ищеца има остатък от превода на ЧСИ А Р в
размер на 3 474.01 лв.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Предявяването на установителен иск за установяване
съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие
на интерес от това. Предвид подадено в срок възражение от страна на длъжника, то за
ищеца е възникнал правния интерес от образуване на настоящото производство. По
допустимостта на исковете съдът се е произнесъл и с доклада по делото, предвид въведените
от ответника възражения за недопустимостта на исковете за наказателни лихви и неустойки
по двата договора, поради което не се налага повторно произнасяне по този въпрос.
По основателността на исковете по чл.422 от ГПК: Спорът между страните е относно
дължимостта на предвидените в Договор № 248 ШН от **/**/****г. и Договор № 249 ШН от
**/**/****г. суми за наказателни лихви и неустойки, предвид възражението на ответника за
нищожност на разпоредбите поради противоречие с добрите нрави.
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че
между страните са възникнали облигационни отношения, основани на два договора за заем
от **/**/****г. за сумата от 2000 лв. и от **/**/****г. за сумата от 23 000 лв., които средства
са получени от ответника. С получаването на заемните суми е възникнало и насрещното
задължение да се върнат сумите и да се заплати уговорената възнаградителна лихва с
фиксиран размер от 20 % на 60 равни месечни вноски с падеж на 28 – мо число от месеца,
съгласно погасителните планове, съдържащи се в договорите. С оглед съдържанието на
конкретните договори и предвид основната дейност на ищцовото дружество, следва да се
приеме, че договорите имат характера на потребителски, като страна по заемното
правоотношение е ответника, в качеството му на физическо лице и същият има качеството
на „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ЗЗП и чл.9, ал.3 от ЗПК. Доколкото задълженията
по двата процесни договора са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, то приложение
намира Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители (ЗКНИП). При проверка на
клаузите за ГПР и възнаградителна лихва, съдът намира, че не се установява нарушаване на
разпоредби в ЗКНИП, водещи до извод за недействителността им. Процесните договори са в
писмена форма, подписани са надлежно от страните, като са налице доказателства за
предоставяне на преддоговорна информация и стандартизирани европейски формуляри. Не
е налице и спор от страните, че ответникът е погасявал задължения по договорите, чрез
заплащане на вноски по тях. По делото са налице и уведомителни писма до ответника,
получени лично от него на 14.04.****г., в които се съдържа изявление за обявяване на
6
предсрочната изискуем на договорите и прекратяване на същите, като прекратяването е
считано от датата на получаване на уведомленията – 14.04.****г. Поради това и съдът
намира, че е налице надлежно уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост, преди
депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – **/**.****г. При надлежно обявяване
на предсрочна изискуемост се дължи връщане на сумите не на падежа, тъй като длъжникът-
заемател губи преимуществото си на уговорените в договора срокове.
По отношение на договорните лихви: Договорната лихва е определена във фиксиран
размер за целия период на 20 % и се изплаща на ежемесечни вноски. Горепосоченият
размер не води до противоречие с разпоредбата на чл.29, ал.9 от ЗКНИП.
Възнаградителните лихви по двата договора за периода от датата на предоставяне на
заемните средства до датата на прекратяване на договорите се дължат в размерите,
установени от вещото лице, а именно 284.42 лв. по първия договор и 3 271.08 лв. по втория
договор. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че малките разлики при лихвите,
изчислени по експертизата се дължи на падежната дата, на която се начисляват, която
съгласно погасителните планове, действащи до периода на прекратяване на договора е 28 –
мо число на месеца. Видно от исковата молба сумите за договорната лихва са били вземани
от ищеца не на падежната дата, а няколко дена по-рано. Предвид това и съдът както беше
посочено по-горе кредитира изчисленията в заключението на вещото лице.
В счетоводството на ищеца сумите и за главница и за договорни лихви и по двата
договора са отразени като платени, чрез превод от ЧСИ А Р направен на 11.11.****г. в хода
на образуваното изпълнително дело № ****9300400*** по описа на ЧСИ А Р. Правното
значение на извършеното от длъжника плащане в изпълнителното производство за исковия
процес, който се развива по реда на чл. 422 ГПК, е разяснено в т. 9 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК. Предвид изричното
разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист
при отхвърляне на иска, съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист, въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес, какъвто е този по изп. дело № ****9300400*** по описа на ЧСИ А Р. Ето защо
предявените искове се явяват основателни до установените в първоинстанционното решение
суми. В този смисъл са Решение № 99 от 12.07.2017г. на ВКС по гр.д. № 60330/2016г., I г.о.,
Решение № 184 от 04.07.2017г. на ВКС по т.д. № 60361/2016г., IV г.о., Решение № 86 от
14.08.2014г. на ВКС по гр.д. № 6766/2013г., IV г.о. и др. Претенциите за договорни лихви
следва да бъдат отхвърлени за разликата между претендираните по исковата молба и
размерите, установени от експертизата.
Върху главниците се дължи и претендираната законна лихва от датата на
прекратяване на договорите – 14.04.****г. до датата на подаване на заявлението по чл.417от
ГПК в съда – **/**.****г., които по първия договор са в размер на 3.33 лв., а по втория
договор са в размер на 38.33 лв. по втория договор, както и законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на
7
вземането.
По отношение на наказателната лихва съгласно т.2.6 и т.2.8 от договорите: С
неплащането на дължимите вноски на посочения в погасителните планове падеж,
ответникът е изпаднал в забава, като ищецът започнал да начислява наказателна лихва,
съобразно т.2.6 от договорите от 5 % върху цялата главница, а не върху просрочените
вноски, независимо, че главниците са били изскуеми на крайния падеж. Предвид този
начин на начисляване, съдът намира, че уговорените клаузи за възнаградителни лихви са в
противоречие на добросъвестността и следва да се считат за неравноправни на основание
чл.146, във връзка с чл.143, т.5 от ЗПП във връзка с чл.40 от ЗКНИП. В допълнителната
исковата молба се претендират възнаградителни лихви от датата на първата неплатена
вноска – **/**/****г. до датата на прекратяване на договорите – 14.04.****г. По същността
си обаче така начислявана наказателната лихва има характера на неустойка, тъй като се
начислява върху главницата, която е изискуема след крайния падеж по договора. В подкрепа
на горното е и т. 2.8 от договорите, в която се сочи, че при предсрочно прекратяване на
договора се начислява наказателна лихва 5 % месечно върху стойността на главницата до
окончателното плащане. Поради това исковете за възнаградителни лихви и по двата
договора следва да се отхвърлят изцяло.
По отношение на неустойката, предвидена в чл.2.7 от договорите: Според чл.92, ал.1
от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнение на задължението по договора и служи за
обезщетение на изправната страна за претърпените от нея вреди от неизпълнението. За да
възникне правото на неустойка обаче следва уговорката за дължимостта й да не противоречи
на закона и добрите нрави. Преценката за нищожност се извършва към момента на
сключване на договора, при съобразяване на примерно посочени критерии, съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. В
конкретния случай клаузата на т.2.7 от договорите предвижда, че при неизпълнение на
задължения на заемополучателя по заемните договори същият дължи неустойка в размер на
60 % изчислена върху пълния размер на заемната сума. По първия договор при заем от 2000
лв. се претендира неустойка 1200 лв., а при втория договор при заем от 23 000 лв.
начислената от ищеца неустойка е 13 800 лв. Доколкото както беше посочено по-горе за
забава на длъжника по договорите е предвидено начисляване на наказателна лихва, то
неустойка от 60 % върху главницата цели обезщетяване на вреди настъпили за ищеца,
каквито не се доказаха в настоящото производство. Уговорената неустойка оскъпява
съществено кредита и излиза извън присъщата си обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Предвид гореизложеното клаузата за неустойка в процесните договори
поради противоречието й с добрите нрави, поради което в тази си част договорите не
пораждат действие. Исковете за неустойка също подлежат на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените разноски в
исковото и заповедното производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а
именно - в заповедното производство в общ размер на 1 457.07 лв. и в исковото – в общ
размер на 2 071.28 лв.
8
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски
в исковото производство в общ размер на 2135 лв. (за адвокатско възнаграждение от 2000
лв. и възнаграждение за вещо лице от 135 лв.), съразмерно с отхвърлената част на исковете,
а именно разноски в размер на 1192.09 лв., съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.22 от ЗКНИП в отношенията между страните, че в полза на “Н Ф“ ООД с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. В, ул.“И С“ № 2, представлявано от Б П
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от Г. В. Х. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“К п“ № 7 за
сумата от 2 000 лв. (две хиляди лева), представляваща главница по Договор за заем № 248
ШН от **/**/****г. и сумата от 23 000 лв. (двадесет и три хиляди лева), представляваща
главница по Договор за заем № 249 ШН от **/**/****г., както и договорна лихва в размер
на 284.42 лв. (двеста осемдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки) по Договор
за заем № 248 ШН от **/**/****г. за периода от **/**/****г. до 14.04.****г. и договорна
лихва в размер на 3 271.08 лв.(три хиляди двеста седемдесет и един лев и осем стотинки)
по Договор за заем № 249 ШН от **/**/****г. за периода от **/**/****г. до 14.04.****г.,
както и сума в размер на 3.33 лв. (три лева и тридесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 2000 лв. за периода от 14.04.****г. до
**/**.****г. и сума в размер на 38.33 лв.(тридесет и осем лева и тридесет и три стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 23 000 лв. за периода от
14.04.****г. до **/**.****г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – **/**.****г. до окончателното
изплащане на сумите, за които вземания е издадена Заповед № 239/**/**.****г. за
изпълнение на парично задължение по ГПК по ч.гр.д.№ ************* по описа на ШРС,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за договорни лихви по Договор за заем № 248 ШН от
**/**/****г. и по Договор за заем № 249 ШН от **/**/****г. за разликата над присъдените
суми до пълните размери на претендираните с исковата молба суми, като неоснователни и
недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Н Ф“ ООД с ЕИК ********** срещу Г. В. Х. с ЕГН
********** искове с правно основание по чл.422 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1 683.33 лв.
(хиляда шестстотин осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща
наказателна лихва по Договор за заем № 248 ШН от **/**/****г. за периода от **/**/****г.
до 14.04.****г., сума в размер на 19 358.33 лв. (деветнадесет хиляди триста петдесет и
осем лева и тридесет и три стотинки), представляваща наказателна лихва по Договор за
заем № 249 ШН от **/**/****г. за периода от **/**/****г. до 14.04.****г., сума в размер на
9
1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща неустойка по т.2.7 от Договор за заем №
248 ШН от **/**/****г. и сума в размер на 13 800 лв.(тринадесет хиляди и осемстотин
лева), представляваща неустойка по т.2.7 от Договор за заем № 248 ШН от **/**/****г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. В. Х. с ЕГН ********** да заплати на
„Н Ф“ ООД с ЕИК ********** разноски по настоящото и заповедното производство в общ
размер на 3 528.35 лв. (три хиляди петстотин двадесет и осем лева и тридесет и пет),
съобразно уважената част на исковете и съгласно представен списък за разноски по чл.80 от
ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Н Ф“ ООД с ЕИК ********** да
заплати на Г. В. Х. с ЕГН ********** разноските направени в настоящото производство в
общ размер на 1 192.09 лв.(хиляда сто деветдесет и два лева и девет стотинки), съобразно
отхвърлената част на исковете, за които е представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
10