РЕШЕНИЕ
№ 1362
гр. В. , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501120 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба № 278622/17.03.2021г.
от Д. ПР. ГР., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. В., ********, чрез адв. П.Н. против
решение № 260704/01.03.2021г. по гр.д. № 1475/2021г. на 25-ти състав на ВРС, с което е
задължена да се въздържа от домашно насилие спрямо З. Д. ГР. ЕГН ********** от гр.
С., ******, на осн.чл. 5, ал. 1 ,т. 1 от ЗЗДН; забранено й е да приближава З. Д. ГР.,ЕГН:
********** с адрес гр.С., ****** на по-малко от двеста метра, за срок от 6 месеца, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН; осъдена е да заплати на З. Д. ГР.,ЕГН: ********** с
адрес гр.С., ****** сумата от 450 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК; осъдена е да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС сумата в размер на 25.00 лева, представляваща държавна
такса за разглеждане на молбата, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 от ТДТСГПК и е
осъдена да заплати глоба в размер на 200.00 лева, в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВРС, на основание чл.5,ал.4 ЗЗДН.
Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът е
приел, че е извършила актове на домашно насилие, изпращайки му заплашителни и обидни
съобщения по телефона. Недоказано по безспорен начин е останало реализиран от нея
спрямо З.Г. акт на домашно насилие. Не са събрани доказателства, че именно тя е изпращала
цитираните съобщения, или трето лице, но по нейно желание или диктовка, както и, че тя
ползва посочения телефонен номер към момента. Представената декларация по чл. 9, ал. 3
1
от ЗЗДН е негодно доказателство. Не става ясно и кои са конкретните причини, които да
налагат страх у здрав физически и психически човек. Неправилни са изводите, че Д.Г. е
упражнила психическо и емоционално насилие.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение и молбата за защита да бъде
отхвърлена.
В срок е постъпил писмен отговор от З. Д. ГР. ЕГН ****** със съдебен адрес гр. В.,
***, чрез адв. Д.Б., с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Счита, че
решението на ВРС е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено, ведно с
присъждане на сторените разноски. От представената по първоинстанционното дело
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е видно, че от 01.01.2021г. до датата на подаване на
молбата за защита в съда на 01.02.2021г. Д.Г. е започнала психически, емоционален тормоз
и икономическо насилие, изпращайки СМС-и, приложени като разпечатка по делото.
С уточнвяваща молба № 10865/04.06.2021г. З. Д. ГР., чрез адв. Д.Б. е посочил датите
на които е получавал СМС-и от бившата си съпруга Д. ПР. ГР. и точното им съдържание,
като в четливо копие е представил разпечатка от телефона си на тези съобщения.
Представена е още съответна на направените уточнения декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В писмена молба вх. № 12687/28.06.2021г. Д. ПР. ГР., чрез адв. П.Н. заявява, че
оспорва изложеното в уточняващата молба. Счита, че молбата за защита отново е останала
нередовна, доколкото не е посочено от кой телефонен номер се твърди, че са получавани
съобщенията. Производството следва да бъде прекратено, като се обезсилят
първоинстанционното решени е ииздадената заповед за защита, като се присъдят
направените за въззивната инстанция рлазноски. В случай, че производството не бъде
прекратено, изказва становище за неоснователност на молбата за защита. Представената
разпечатка от съобщения не доказват разменена кореспонденция между страните. Оспорва,
че телефонният номер от който са били изпратени съобщенията е на името на Д.П., че се
ползва от нея, както и че са изпратени от нея до молителя. Освен това ако се приеме, че са
изпратени съобщенията от нея, то с тях не се цели упражняване на насилие, а според
тяхното съдържание се поставят въпроси към З.Г. от морално и етично естество, свързани с
грижите и издръжката на неговия син Д..
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В молбата си до съда З. Д. ГР., чрез адв. Д.Б. е навел твърдения, че ответницата е
негова бивша съпруга, бракът с която е бил прекратен с решение по гр.д. № 4340/2013г на
16-ти състав на ВРС с развод. След развода се стараел отношенията с бившата му съпруга да
са добри, заради детето им. От 2012г. поел издръжката както на сина си, така и на майка му.
Заплащал наема за квартирите, които обитавала с детето, сметките за токи др. Поемал и
много от текущите разходи на детето. Майка му не работи без основателна причина. Към
момента живее с майка си в жилеще в гр. В., ул. ****, което жилище е на принципа на
нощувките и се заплаща на седмица престой. От началото на м.януари отказал да заплаща
2
наема, разходите и дълговете на Д.П. , тя започнала да го изнудва и да му изпраща
ежедневно заплашителни съобщения по телефона. Започнал да изпитва страх, стрес и
притеснения при получаването на съобщение. Сочи същите по дати и съдържание с
уточнителната молба № 10865/04.06.2021г. Смята, че ответницата осъществява домашно
насилие, чрез отправяните му заплахи, психически атаки чрез изпращане на съобщения за
превод на пари, които няма задължението да заплаща.
Иска да бъде задължен извършителя да се въздържа от домашно насилие, да бъде
забранено на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището му, находящо се в
гр. С., ******, , местоработата му в „Девня цимент“, за максимално продължителния по
закон срок.
Производството пред ВРС е завършило при допуснато процесуално нарушение от
съда, като не е разгледал постъпилата своевременно, но докладвана след приключване на
о.с.з. на 24.02.2021г. молба от Д. ПР. ГР. за предоставяне на правна помощ
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и
предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори и се установява от приложеното решение №
2023/27.04.2013г. по гр.д. № 4340/2012г. на 16-ти състав на ВРС, че молителят З. Д. ГР. и
ответницата Д. ПР. ГР. са бивши съпрузи. От брака си имат родено едно детете Д. З. Г.,
******г., родителските права по отношение на което са предоставени на майката, а бащата е
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120.00лв.
Представена е разпечатка от постъпилите СМС-и на телефона на молителя,
изпратени му в периода от 01.01.2021г. до 27.01.2021г. Изпълнени са следователно
условията за предоставяне на защита по ЗЗДН, визирани в разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1,
предл. 2 от ЗЗДН.
От приложените на л. 66 от въззивното дело декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е
видно, че молителят З. Д. ГР. е декларирал по дни съдържанието на изпратените му от
бившата му съпруга в периода от 01.01.2021г. до 27.01.2021г. СМС-и, съдържащи обиди,
заплахипсихически атаки за пари, които няма задължението да плаща.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Домашно насилие, според разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН /ред. ДВ бр. 102/2009г./ е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
3
извършено в негово присъствие.
За да се явява основателна молбата за мерки за защита срещу домашно насилие, в
тежест на молителя З. Д. ГР., понастоящем въззиваеми е да докаже, че Д. ПР. ГР. е
осъществила твърдяните от него актове на домашно насилие на сочените от него дати, с
оглед подадената от него молба за защита, а в тежест на ответницата Д. ПР. ГР. -да
представи доказателства оборващи изложеното от молителите в подадената по реда на ЗЗДН
декларация.
Настоящият състав намира, че като акт на домашно насилие следва да бъде възприето
почти ежeдневното изпращане на СМС-и извършеното от Д. ПР. ГР. по отношение на З. Д.
ГР., на 01.01.2021г., 04.01.2021г., 05.01.2021г., 06.01.2021г., 07.01.2021г., 08.01.2021г.,
09.01.2021г., 10.01.2021г., 11.01.2021г., 12.01.2021г., 13.01.2021г., 14.01.2021г.,
15.01.2021г., 16.01.2021г., 17.01.2021г., 18.01.2021г., 19.01.2021г., 20.01.2021г.,
21.01.2021г., 22.01.2021г. и 27.01.2021г., изпълнени със заплахи, както и постоянен
психически тормоз с искане за предоставяне на пари, заплащане на наем, сметки.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че молбата е останала нередовна,
понеже не е посочен телефонния номер от който са изпращани съобщенията и е
неоснователна, защото не е посочено в молбата за защита дали телефонът от който са
изпращани е на името на Д.П., дали тя го ползва към момента на изпращането им или трето
лице, но по нейно желание или диктовка, а дори да се приеме, че са изпратени от Д.П., с тях
не се цели упражняване на насилие. Ясно е посочено от молителя кой му изпраща
съобщенията-бившата му съпруга Диана. Категорични възражения „Не, не съм изпращала
такива съобщения!“ от нейна страна няма. Освен това авторството може лесно да бъде
установено и от самото съдържание на съобщенията. Без значение е целта с които са
пращани съобщенията. Те са с обидно и заплашително съдържание и с тях се иска
заплащането на суми, за които молителят не е задължен, а изпращани ежедневно и то
многократно на деня, определено представляват акт на домашно насилие, изразяващо се в
психически тормоз.
Обстоятелствата, които се твърдят м молбата са декларирани с подписаната от
молителя декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН
законодателят придава доказателствена сила. Декларираните обстоятелства само се
подкрепят от представената разпечатка от телефона на молителя, с постъпилите съобщения.
Дори и да не се цени тази разпечатка, с посочената декларация твърденията в молбата за
защита са доказани. Не са ангажирани доказателства от ответната страна, които да ги
опровергават.
Настоящият състав прави същия извод, като този на ВРС, че молбата за защита е
основателна. Следва да бъдат предприети мерки за защита.
Трябва да бъде отчетета тежестта на конкретно извършените действия от страна на
4
въззивницата, въздигнати от закона като противоправни-чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирани
като домашно насилие, от една страна и посочените от молителяте, настоящ въззиваем
мерки, като се преценява адекватността им-постигане целите на закона, но едновременно с
това да не се стига до прекомерно ограничаване на правата на ответницата.
Настоящият състав намира за адекватна мярката за задължаване на извършителката
да се въздържа от насилие по отношение на З. Д. ГР., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
Не се налага да бъде забранено на Д.П. Георгиева да приближава З. Д. ГР. на по-малко от
двеста метра, за срок от 6 месеца, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, както е приел ВРС
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази част. Достатъчно е
налагането на първата мярка, с която се постига целта да не се извършват актове на
домашно насилие и тази мярка е безсрочна, а санкциите при неизпълнение-сериозни.
С оглед изхода на спора следва да бъде прието, че правилно на основание чл. 5 ал. 4
от ЗЗСДН на ответницата ВРС е наложил глоба в размер от 200,00лв., който е минималният
по ЗЗДН, съобразно вида и характера на деянието, както и мущественото състояние на
ответницата. На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, в тежест на ответницата правилно е
възложено и заплащането на дължимата за първата инстанция държавна такса от 25,00 лв.,
както и разноските от 450.00лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, доколкото с въззивното решение не се отказва да бъде издадена
заповед за защита и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
Въззивната жалба е частично основателна. Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено по отношение на мярката с правно осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и
отменено и отхвърлено искането за защита, чрез налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДН.
С оглед изхода на спора Д. ПР. ГР. следва да бъде осъдена да заплати дължимата за
въззивното производство държавна такса в размер на 12.50лв., т.к. не е платена такава с
подаването на въззивната жалба, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Отново с оглед изхода на спора Д. ПР. ГР. следва да бъде осъдена да заплати на З. Д.
ГР. разноски за въззивната инстанция в размер на 350.00лв., представляващи заплатено,
съгласно договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК
адвокатско възнаграждение на л. 107 и 108 по делото, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260704/01.03.2021г. по гр.д. № 1475/2021г. на 25-ти
състав на ВРС, в частта, в която Д. ПР. ГР., ЕГН ********** от гр. В., ****** е задължена
5
да се въздържа от домашно насилие спрямо З. Д. ГР. ЕГН ********** от гр. С., ******,
на осн.чл. 5, ал. 1 ,т. 1 от ЗЗДН; осъдена е да заплати на З. Д. ГР.,ЕГН: ********** с адрес
гр.С., ****** сумата от 450 лева, представляваща разноски по първоинстанционното дело,
на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН; осъдена е да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВРС сумата в размер на 25.00 лева, представляваща държавна такса за
разглеждане на молбата, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 от ТДТСГПК и е осъдена
да заплати глоба в размер на 200.00 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС, на основание чл.5,ал.4 ЗЗДН.
ОТМЕНЯ решение № 260704/01.03.2021г. по гр.д. № 1475/2021г. на 25-ти състав на
ВРС, в частта, в която на Д. ПР. ГР., ЕГН ********** от гр. В., ******, й е забранено да
приближава З. Д. ГР.,ЕГН: ********** с адрес гр.С., ****** на по-малко от двеста метра ,
за срок от 6 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на З. Д. ГР. ЕГН ********** от гр. С., ****** за защита срещу
домашно насилие срещу Д. ПР. ГР., ЕГН ********** от гр. В., ******, с искане да й бъде
забранено да приближава З. Д. ГР.,ЕГН: ********** с адрес гр.С., ****** на по-малко от
двеста метра, за срок от 6 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. ПР. ГР., ЕГН ********** от гр. В., ******, да заплати по сметка на
ВОС сумата от 12.50лв., представляваща дължим размер на държавната такса за въззивното
производство, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. ПР. ГР., ЕГН ********** от гр. В., ******, да заплати на З. Д. ГР. ЕГН
********** от гр. С., ******,разноски по въззивното дело в размер на 350.00лв., на осн. чл.
11, ал. 2 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
член 17, ал. 6 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ нова заповед за защита по въззивното решение, на осн. чл. 17, ал. 5,
предл. последно от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6