№ 66
гр. Дупница, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20231510101319 по описа за 2023 година
Й. Г. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. ***, чрез адвокат И. А., със служебен адрес: гр.
***, е предявил срещу М. З. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, иск с правно основание
чл.50 ЗЗД. Искането е да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата 24 900 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания,
от ухапването от нейното куче, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателно изплащане на дължимата сума.
Ищецът твърди, че с ответницата живеят на една и съща улица, като от около година
тя отглежда голямо куче, порода „акита“.
На 21.05.2023 г. около 19, 30 ч. ищецът излязъл пред сградата, в която живее, за да се
почерпи със съседа си Д.В.; затова взел със себе си и парче салам. На пейката пред сградата
седели майката на ищеца, ответницата и Д.В.. Ответницата вързала повода на кучето за
колчето на лозница на около два метра от пейката. По време на разговора ищецът се навел
да оправи крачола на анцуга си и в този момент кучето скочило и захапало долната лява
половина на лицето му. Той усетил ужасна болка в областта на долната челюст и костите на
лицето. Кучето разкъсало цялата долна лява половина на лицето му. В Центъра за спешна
медицинска помощ била направена първоначална обработка на раната и бил насочен към
хирург за операция и лечение, при което бузата била зашита, била направена превръзка и
предписани болкоуспокояващи инжекции гентамицин и антибиотик.
Ищецът отказал хоспитализация, тъй като на другия ден бил абитуриентския бал на
дъщеря му и влизането му в болница щяло да провали празника й. През следващите дни бил
на домашно лечение и ходел през ден на превръзка, като на 26.05. и на 29.05. му били
свалени над 30 бр. конци, разположени от вътрешната и външната страна на бузата.
При извършения медицински преглед било установено обективно: „Рана от ухапване
в областта на долната устна вляво с разкъсване на букалната лигавица и надлежащата кожа
с неправилна форма, кървяща умерено с размер около 5,0 - 6,0 см. Раната е сутурирана на
1
два етажа. Рана от ухапване в областта на лява буза с размер около 2,5 см. с размачкани
ръбове, кървяща умерено. Същата се сутурира. Оток на околните тъкани с подлежащи
кръвонасядания.“
Вследствие на претърпяното увреждане през следващите дни на възстановяване,
както и към настоящия момент ищецът изпитва силна болка в самата рана и масивно
главоболие, като болката слиза и по лявата страна на шията. Нарушено е кръвоснабдяването
на лицето му и то променя цвета си, като става силно бледо, а след това червено до наситено
лилаво. Не можел да се храни нормално и трябвало да поема със сламка храната си за период
от една седмица; не можел да се мие, да се бръсне, да докосва лицето си и да спи нормално.
Бил нарушен целият му ритъм на живот и не можел да работи или да излиза навън, заради
ужасния белег върху лицето, който ще остане до края на живота му. Цялата повърхност на
лявата буза от окото до линията на челюстта е изтръпнала и безчувствена. Изпитал
неописуем ужас при нападението, както и при вида на раната. Чувства се обезобразен и с
неприемлив външен вид. Усеща погледите на хората, когато говорят с него и как
вниманието им е приковано върху белезите. Налага се и да отговаря на въпроси за това,
какво се е случило и да приема всякакви съчувствени коментари, от които се чувства още
по-зле.
След случая се наложило да потърси и психиатрична помощ, като му била поставена
диагноза „смесено тревожно - депресивно разстройство“ и предписано лечение, както и
редовни посещения и последващи консултативни прегледи.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответницата, която оспорва иска
като неоснователен. Сочи, че при описания в исковата молба инцидент кучето й било
вързано на къс повод на около три метра от пейката. Ищецът дошъл на пейката във видимо
нетрезво състояние и заявил, че иска да даде на кучето салам. Ответницата възразила, но той
отишъл при кучето, което лежало, навел се над него и му подал парче салам, набодено на
нож. Кучето се почувствало застрашено и го захапало. Поради това ищецът е провокирал
защитната реакция на кучето, а ответницата била взела всички необходими мерки за
безопасност и не следва да отговаря за причинените вреди. При евентуалност счита, че
ищецът е допринесъл за вредите с поведението си. Оспорва твърденията за тежките
последици от ухапването.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е представил медицинско свидетелство от 22.05.2023 г., в което са
констатирани рани от ухапвания в областта на долната устна вляво с разкъсване на
лигавицата, кървяща умерено, и в областта на лява буза с размер около 2,5 см. с размачкани
ръбове, кървяща умерено, както и оток на околните тъкани с подлежащи кръвонасядания;
медицинско свидетелство за извършен преглед от специалист – психиатър с оплаквания след
инцидента с диагноза „смесено тревожно - депресивно разстройство“; амбулаторен лист от
21.05.2023 г. във връзка с проведеното му лечение – зашиване на раните; болнични листове с
период на отпуск за временна неработоспособност общо 29 дни – от 22.05.2023 г. до
19.06.2023 г. Представена е и подписка от името на общо 18 души за изземване
/отстраняване/ на отглежданото от ответницата куче.
От показанията на Е.С.а Б.а /майка на ищеца/ се установява, че при инцидента тя и
ответницата седели на пейка пред сградата, в която живеят свидетелката и ищеца.
Ответницата завързала кучето си на около 3 метра от пейката и така то се намирало на около
2 метра от свидетелката, която седяла в най-отдалечената от кучето част от пейката. По-
късно дошли свидетелят В. и ищецът, който седнал в най-близката до кучето част от
пейката. Ищецът хвърлил на кучето парче салам, без да отива до него; след това се навел да
си оправи панталона и кучето го ухапало по устните.
В резултат от ухапването устните на ищеца били отекли, наложило се да се храни със
2
сламка около една седмица. Той се притеснявал от външния си вид - лицето му било подуто,
червено-лилаво на цвят за около седмица. Не можел да спи спокойно. Останал му белег и
затова си пуснал брада, за да не му личи белега. Понастоящем има разлика между двата
ъгъла на устата, оплаква се от затруднения при дъвченето, яде по-мека храна, усеща бузата
си изтръпнала.
От показанията на свидетеля Д.В. се установява, че в момента на инцидента бил с
гръб към ищеца /който седял на пейката/ и кучето /което било вързано на около два метра от
пейката/ и не е възприел ухапването и поведението на ищеца преди ухапването; чул вика на
ищеца и тогава се обърнал. Свидетелят категорично сочи, че на масата нямало нож. При
последващи срещи със свидетеля ищецът се оплаквал от болки и от затруднения при
хранене.
По делото са приложени копия от обясненията и показанията на Й. Г. Б., М. З. Д.,
Е.С.а Б.а и Д.В., дадени при извършената проверка и образуваното въз основа на нея ДП №
562/2023 г. по описа на РУ – Дупница. Обясненията и показанията на М. З. Д. не се
различават от заявените обстоятелства в писмения отговор. Обясненията и показанията на
Е.С.а Б.а и Д.В. съвпадат с посоченото от тях като свидетели по настоящото производство. В
обясненията си от 17.07.2023 г. и в показанията си ищецът е посочил, че е дал на кучето
парче салам и след това се навел да си оправи панталона, при което бил ухапан по лицето; в
резултат на ухапването в продължение на една седмица се наложило да се храни само с
течни храни.
Свидетелите Д. /племенник на ответницата/ и А. /син на ответницата/ не са очевидци
на инцидента, като възпроизвеждат обстоятелствата, описани им от ответницата: ищецът
бил употребил алкохол и въпреки предупреждението от ответницата подал с нож салам на
кучето, навеждайки се над него; то се почувствало застрашено и го ухапало.
От заключението на вещото лице д-р Ал. П. по назначената съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че вследствие на инцидента ищецът е изпитал “Смесено тревожно
депресивна разстройство вследствие на разстройство в адаптацията” и „Остра стресова
реакция” - спадащи към групата на реактивните състояния, породени от стресогенен фактор
и изразяващи се в невровегетативни, дистонни прояви, промяна в настроението с водеща
тревожно-депресивна симптоматика. Тези състояния се отключват в период от 3 до 30 дни
след травмата, след което преминават. Налице е остатъчна психична травма, която се
изразява в промяна в поведението и социалното функциониране на освидетелствания, но
няма достатъчно доказателства за наличие на „посттравматично стресово разстройство”.
От заключението на вещото лице д-р Б. П. се установява, че при описания инцидент
ищецът е получил разкъсни рани в областта на долната устна вляво с нарушаване целостта
на букалната лигавица и надлежащата кожа, рана от ухапване в областта на лявата буза;
посттравматичен оток в областта на меките тъкани на засегнатите зони. Срокът на
заздравяване на раните и възстановяване е около 20-30 дни при липса на усложнения, като
усложнения в конкретния случай няма. Вследствие на хирургичната обработка в областта на
травматичните нарушения на целостта на кожата се получават белези, груби или по-малко
забележими. В областта на лицето те представляват козметичен дефект. В конкретния
случай белезите не са груби и не водят до анатомични промени.
В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че при прегледа ищецът бил с
еднодневна брада, като белегът се забелязвал при по-внимателно вглеждане; лечение за
премахване на белези не би довело до съществен ефект в конкретния случай.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
За да се уважи искът по чл.50 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи следните
кумулативни предпоставки: настъпили неимуществени вреди; вредите да са причинени от
3
вещ – описаното в исковата молба куче; вещта да е собственост на ответника и/или
последният да е лице, под чийто надзор се намира вещта; бездействие от страна на
собственика и/или лицето, под чийто надзор се намира вещта; причинна връзка между
бездействието и вредите. Отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се
намира вещта, е безвиновна. Те отговарят солидарно, а помежду си – по равно за обезвреда
на вредите.
Ответникът следва да установи фактите, на които основава направените възражения
във връзка с изложения в исковата молба механизъм на причиняване на вредите.
По делото е безспорно, че ответницата е собственик и отглежда куче, порода
„американска акита", което на 21.05.2023 г. около 19, 30 ч. ухапало ищеца в областта на
лицето. Не е спорно, че при инцидента кучето е било под надзора на неговия собственик
/ответницата в производството/.
Единствен свидетел-очевидец на ухапването е Е.С.а Б.а /майка на ищеца/; според нея
ищецът седял в най-близката до кучето част от пейката, на която седели и Е. Б.а,
ответницата и свидетелят В.. Според свидетелката ищецът не е носил нож и не се е
приближавал към кучето, а при навеждането да си оправи панталона кучето го ухапало по
устните.
Във връзка с твърдението на ответницата, че кучето й било вързано на около три
метра от пейката и ищецът в нетрезво състояние отишъл при него, навел се и му подал парче
салам, набодено на нож, по делото не са ангажирани доказателства. Свидетелите Д. и А. не
са очевидци на инцидента, а свидетелят В., който също не е възприел самото ухапване, сочи,
че нито у ищеца, нито на масата имало нож, разстоянието от кучето до пейката било не
повече от два метра, като ищецът седял на пейката, преди свидетелят да чуе вика му.
Обясненията и показанията, дадени по посоченото наказателно производство,
подписани от лицето, дало обясненията и показанията, в гражданския процес представляват
частни свидетелстващи документи, само ако съдържат неизгодни за издателя факти и само в
частта, която материализира изявлението на страната. От обясненията и показанията на
ищеца се установява единствено, че хвърлил парче салам на кучето, което се установява и от
показанията на свидетелката Е. Б.а.
Поради това е неоснователен доводът, че вредата е настъпила по изключителната
вина на пострадалия. По същите съображения е неоснователно и възражението за
съпричиняване на получените наранявания, посредством описаните действия на ищеца.
Обстоятелството, че кучето е било вързано при инцидента, не води до извод за липса на
бездействие от страна на собственика в причинна връзка с вредите, тъй като по делото се
установи, че кучето се е намирало в близост до пейката, на която седял ищецът и
свидетелите. При установеното по делото обстоятелство, че седящите на пейката са се
намирали на различно отстояние от мястото, на което било вързано кучето, задължение на
собственика е било да заеме мястото в най-голяма близост до кучето, за да бъде в състояние
да контролира поведението на домашния си любимец, принадлежащ към порода с едър ръст
и масивна структура.
По делото не се установи вредата да е настъпила като резултат от непреодолима сила,
изключителната вина на пострадалия или изключителна вина на трето лице. Поради това
собственикът дължи обезщетение за причинената вреда. Отговорността за вреди от животни
по чл.50 от ЗЗД е безвиновна и не изисква животното да е носител на някакви особени
качества, нито да е източник на повишена опасност /отговорност се носи и когато то не е/. В
тази насока е постоянната практика на ВКС /Определение № 50479 от 17.11.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 1677/2022 г., I г. о., ГК; Решение № 459 от 6.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1548/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 249 от 24.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2011 г., III
г. о., ГК; Определение № 545 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 459/2020 г., III г. о., ГК и
др./. Следователно не следва да се обсъждат доказателствата относно характера на
4
отглежданото от ответницата куче и полаганите за него грижи.
При описания инцидент на ищеца са причинени чрез ухапване от кучето, собственост
на ответницата, разкъсни рани в областта на долната устна вляво с нарушаване целостта на
букалната лигавица и надлежащата кожа, рана от ухапване в областта на лявата буза,
посттравматичен оток в областта на меките тъкани на засегнатите зони. Налице е причинна
връзка между бездействието на ответницата, вързала кучето в близост до пейката, на която
седели хора, включително ищецът, и причинените на ищеца вреди.
Следователно са налице всички елементи на състава, пораждащ права за увредения
срещу лицето, собственик на вещта.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно разпоредбата
на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да
съобрази вида на страданията и болките, които ищецът е преживял, както и обстоятелството,
дали същите ще се задълбочават в бъдеще и какви са прогнозите за оздравяването му.
Според заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,
гореописаните травматични увреждания са заздравели за около 20-30 дни, но тъй като са в
областта на лицето, ищецът има белези – те не са груби, но представляват козметичен
дефект, който и занапред ще му причинява негативни преживявания. От свидетелските
показания се установи, че в периода на заздравяване на раните ищецът е търпял болки и
страдания, както и за около седмица - неудобства, свързани с начина на хранене. Съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза вследствие на
инцидента ищецът е изпитал “Смесено тревожно депресивно разстройство вследствие
разстройство в адаптацията” и „Остра стресова реакция”, които преминават около месец
след травмата; налице е остатъчна психична травма, която се изразява в промяна в
поведението и социалното функциониране на освидетелствания, но няма достатъчно
доказателства за наличие на „посттравматично стресово разстройство”; понастоящем
ищецът не провежда лечение и работи /уточнено в съдебното заседание/.
Съдът, като взе предвид естеството на причинените неимуществени вреди на ищеца
вследствие на деянието на ответницата, по свое вътрешно убеждение и с оглед на всички
обстоятелства от значение за случая счита, че искът следва да бъде уважен за сумата от 6000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца болки и страдания вследствие на
станалия инцидент на 21.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането по аргумент от чл.84, ал.3 ЗЗД - 21.05.2023 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
Искът за разликата над уважения размер от 6000 лв. до претендирания от 24 900 лв.
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноски по делото /за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещи лица/ съразмерно с уважената част от иска на обща стойност 863
лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по
делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на
2007 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА М. З. Д., ЕГН **********, да заплати на Й. Г. Б., ЕГН **********,
обезщетение в размер на 6000 лв. за причинените му неимуществени вреди - болки и
страдания, от ухапването от нейното куче на 21.05.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 21.05.2023 г., до окончателното изплащане на дължимата
сума, като за разликата над уважения размер до претендирания от 24 900 лева ОТХВЪРЛЯ
иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. З. Д., ЕГН **********, да заплати на Й. Г. Б., ЕГН **********,
разноски по делото съразмерно с уважената част от иска на обща стойност 863 лв.
ОСЪЖДА Й. Г. Б., ЕГН **********, да заплати на М. З. Д., ЕГН **********,
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 2007 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6