Решение по дело №157/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 119
Дата: 28 януари 2019 г.
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20195300500157
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    119

гр.Пловдив, 28.01.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                                    Иван Анастасов

като разгледа ч.гр.д.№157/2019 г. по описа на ПОС, докладвано от съдия ИВАНОВА, за се произнесе, съобрази:

Производство по чл.435, ал.2 от ГПК.

Постъпила е жалба вх.№2360/23.01.2019 г.по описа на ПОС, а по описа на ДСИ – вх.№25897/21.12.2018 г. от Р.А.М. с ЕГН:**********- длъжник и С.К.М. с ЕГН:**********- съпруг недлъжник чрез адв.Е.М.В. от АК-гр.****, против действията на ЧСИ Т. Л. рег.№820 с район на действие –ПОС по изп.д.№1363/2018 г. –изразяващи се в насочване на принудително изпълнение срещу несеквестируемо жилище на – разпореждане на ЧСИ от 29.11.2018 г. за налагане на възбрана и насрочване на опис на недвижим имот в режим на СИО с оплаквания за несеквестируемост, а именно - ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.536.1585.8.37 – апартамент №37 ведно с съответните ид.ч. от земята, находящ се в гр.**** и на паркомясто №121 с площ от 13,75 кв.м.

Моли да се отмени обжалваното действие.

Ответникът по жалбата – взискателят С.С.Ч. с ЕГН:**********– взема становище, че жалбата е недопустима, а по същество – неоснователна по съображения, че: длъжникът е регистриран и е посочил като постоянен адрес и адрес по местоживеене ***.С него живее и неговия син А. М., който е собственик на недвижимия имот, представляващ жилищна сграда с площ от 136,90 кв.м., построена в ПИ пл.№ 6, целия с площ от 587,4 кв.м., поради което счита, че не е вярно твърдението на длъжника, че той няма друго жилище, негово или на някого от членовете на семейството му, с които живее заедно.

Съдия-изпълнителят дава обяснения по реда на чл.436 ал.1 от ГПК, в които изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените доводи на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в 1-седмичния срок по чл.436/1/ ГПК /т.к. съобщението е връчено на осн.чл.44, ал.1 ГПК чрез кмета на селото, но няма кога е получено от жалбоподателя , поради което няма данни жалбата да е просрочена; подадена е срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е допустима. По същество:

         Предявената жалба от името на длъжника е с пр.осн. чл.435 ал.2 и от ГПК, а жалбата от името на съпруга-недлъжник – с пр.осн.чл.435, ал.4 ГПК. Обжалваното изпълнително действие е разпореждане на ЧСИ от 29.11.2018 за наложена възбрана и насрочен опис на процесния недвижим имот.

Съдът намира, че доводите за допуснати нарушения от СИ са неоснователни:

Оплакването на жалбоподателите, че недв.имот, върху който е насочено принудителното изпълнение е единственото им жилище, поради което се ползуват от защитата на чл.444,т.7 от ГПК.

Принципът за несеквестируемост на жилището на длъжника по чл.444,т.7 ГПК е приложим, когато нито длъжника, нито някой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него, както и жилището да не надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, определени с наредба  на МС.

Съгласно чл.40 от ЗУТ за да бъде един имот жилище следва да има самостоятелн вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна, както и складово помещение.

Съгласно Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство / в сила от 1.3.2008 г./ - чл.2/1/,т.2 е определено, че нормата за жилищни нужди се определя като сбор от площите на помещенията, предназначени за обитаване – дневни, спални, детски стаи и трапезарии, кухня с място за хранене  необходимата жилищна площ, която в случая за двучленно семейство е 40 кв.м.

От събраните по делото доказателства се установява, че освен проц.имот – апартамент в гр.**** от 57.14 кв.м., длъжникът е декларирал с декларация вх.№15643/29.5.1998 г./л.62 от ИД/, че притежава по наследство земя и 3 етажна жилищна сграда на площ от 80 кв.м. с вила и лятна кухня, което му е основно и обитава в момента, находящо се в с. ****,  както и че видно от НБД – л.7 от ИД –длъжникът и неговата съпруга са адресно регистрани в с.****, секция №12 като постоянен и настоящ адрес, където Р.М. получава кореспонденцията по ИД. Видно от представената по делото справка от службата по вписвания-гр.****, синът на жалбоподателя – А. М.,  е собственик по дарение на недвижимия имот в с.****, представляващ жилищна сграда с площ от 136,90 кв.м., построена в ПИ пл.№ 6, целия с площ от 587,4 кв.м.

От представените доказателства се установява, че длъжникът и неговото семейство се е устроило да живее в с.****, а не в гр.****. След представяне  на тези доказателства от ЧСИ и от взискателя, длъжникът е този който е следвало докаже твърденията си в жалбата, че няма друго жилище, че наличното в с.**** не отговаря на чл.40 от ЗУТ.

Следователно, не се установи по делото длъжникът и неговото семейство, с които живее заедно да нямат друго жилище освен апартамента в гр.****, срещу който е насочено принудителното изпълнение, поради което възражението за несеквестируемост е неоснователно – обжалваното действие на ДСИ е законосъобразно и жалбата следва да се остави без уважение.

  Водим от горното съдът

                                        Р     Е     Ш     И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх.№2360/23.01.2019 г.по описа на ПОС, а по описа на ДСИ – вх.№25897/21.12.2018 г. от Р.А.М. с ЕГН:**********- длъжник и С.К.М. с ЕГН:**********- съпруг недлъжник чрез адв.Е.М.В. от АК-гр.****, против действията на ЧСИ Т. Л. рег.№820 с район на действие –ПОС по изп.д.№1363/2018 г. –изразяващи се в насочване на принудително изпълнение срещу несеквестируемо жилище на длъжника – разпореждане на ЧСИ от 29.11.2018 г. за налагане на възбрана и насрочване на опис на недвижим имот в режим на СИО с оплаквания за несеквестируемост, а именно - ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.536.1585.8.37 – апартамент №37 ведно с съответните ид.ч. от земята, находящ се в гр.***, и на паркомясто №121 с площ от 13,75 кв.м.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: