Решение по дело №10067/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 април 2022 г.
Съдия: Йорданка Христова Матева
Дело: 20227060710067
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

70

гр. Велико Търново, 20.04.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                     МАРИЯ ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

                                    

При секретаря М. Недева и участието на прокурора от ВТОП Весела Кърчева, разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10067/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Миркана“ ЕООД гр. Велико Търново, чрез *** Н.Н., срещу Решение № 33/18.01.2022 г. по АНД № 1066/2020 г. на Районен съд – Велико Търново, с което решение е изменено Наказателно постановление № 572806-F606934 от 19.04.2021 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности" - Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на касатора за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, е била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 600 лева, като въззивният съд е намалил същата до минималния размер – 500 лева. С касационната жалба решението се оспорва и в частта за разноските.  

Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Касаторът твърди, че неправилно е прието от въззивния съд, че НП е законосъобразно, като не е съобразили, че са налице противоречиви данни и доказателства за това има или няма укрити приходи, като съответно неправилно е квалифицирано нарушението като такова по чл. 185, ал. 2, изр. второ вр. ал. 1 от ЗДДС. Счита, че НП е незаконосъобразно е защото не сочи формата на изпълнителното деяние, която може е са е извършване или допустителство, както е неточно посочва нарушената правна норма на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, без да конкретизира коя хипотеза на последната норма им предвид. Накрая  посочва, че дори и да се приеме, че е осъществил визираното в НП нарушение, то същото представлява маловажен случай, обосноваващ приложимост на чл. 28 от ЗАНН. По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на ново, по същество, решение, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – ЦУ на НАП гр. София, в представено по делото писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски в размер на 150 лева за юк възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното съдебно решение.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, изключая разноските на ответника за въззивното производство.

С Решение № 33/18.01.2022 г. по АНД № 1066/2020 г. Районен съд – Велико Търново, е изменил имуществената санкция, наложена на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС с Наказателно постановление № 572806-F606934 от 19.04.2021 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности" - Велико Търново в ЦУ на НАП на „Миркана“ ЕООД, гр. Велико Тръново за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС като вместо намалил определената такава в размер на 600 лева до минималния размер, предвиден в закона на 500 лева.

За да постанови съдебния си акт, ВТРС е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 25.03.2021 г. на „Миркана“ ЕООД, гр. Велико Търново е съставен АУАН № F606934 за това, че при извършена проверка на 21.03.2021 г. в търговски обект на дружеството - бакалия „Самоводска чаршия“, находящ се в гр. Велико Търново, ул. Г. С. Раковски № 16, е установено, че същото не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да регистрира/отбележи във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Констатирано е, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство TREMOL М20 с индивидуален № ZK130321 и фискална памет № 50168123, съгласно междинен отчет от фискалната памет, е в размер на 610.08 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 724.45 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката. В АУАН е посочено, че фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Прието е, че установената разлика в касовата наличност е в размер на 114,23 лева, представляваща въвеждане на пари в касата, неотразено на фискалното устройство и тя е квалифицирана като административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тези факти и обстоятелства във връзка с извършената проверка и установеното нарушение са протоколирани с Протокол за извършена проверка в обект № 0014801/21.03.2021 г.

Процесният АУАН е подписан и връчен на управителя и представляващ дружеството Мирослава Стойчева на 25.03.2021 г., като в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от жалбоподателя с обяснение, че констатираната положителна разлика произхожда от невъвеждане на служебна сума в касовия апарат.

Въз основа на посочения АУАН срещу дружеството е издадено процесното НП № 572806-F606934 от 19.04.2021 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности" - Велико Търново в ЦУ на НАП, връчено на управителя на търговското дружество на 16.07.2021 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на „Миркана“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева.

За да потвърди НП, въззивният съд е приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, изготвени са в законоустановените срокове, като не са допуснати нарушения и при тяхното връчване. Съдът е приел, че от обективна страна по делото е безспорно установено извършването на нарушения на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, тъй като при проверката на място от служители на ответника е установена разлика в касовата наличност на стойност 114,23 лева, което означава че са въведени на пари в касата, които не са отразени на фискалното устройство. Изложени са мотиви за това, че извършеното деяние не представлява маловажен случай, тъй като е типично и фактът, че нарушението не води до укриване на приходи е отчетен от законодателя при санкционирането му с привилегирования състав на изречение второ на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 на ЗДДС. Като е намерил наказанието за неоснователно завишено, съдът е намалил същото до размер на минималния такъв, предвиден в закона от 500 лева. Съобразно този изход на спора, съдът е осъдил дружеството да плати на НАП юк възнаграждение в размер на максималния от 150 лева. 

Настоящата инстанция намира проверяваното решение за правилно по същество, с изключение на разноските.

Въззивният съд правилно е приел, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат изискуемите по закон реквизити. В този смисъл неоснователно се поддържа, че е налице съществено процесуално нарушение при описание на нарушението и посочване на законовите разпореди, които са нарушени (неизпълнение на изискванията по чл. 57, ал. 1 ,т. 5 и т. 6 от ЗАНН). В издаденото наказателно постановление подробно е описана установената в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка, като спор относно фактите не е имало. Посочени са конкретно приетите за нарушени разпоредби от Наредба №Н-18/2006г., като начина на формулиране на съответния административнонаказателен състав е ясен и точен. Посочените нарушени разпоредби, съответстват на приетите фактически установявания, като от описанието на нарушението недвусмислено следва извод какво деяние е осъществено.

Не са налице и направените оплаквания за нарушение на закона. В случая касаторът е санкциониран на основание чл. 185, ал. 2, изречение 2 вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна – предвижда административно наказание за нарушаване реда за отчитане на фискалното устройство, без да посочва този ред, препращайки към правила и норми, регламентирани в други нормативни актове, които конкретизират дължимото поведение. За да се ангажира отговорността на търговеца за посоченото нарушение, е необходимо да се установи, че същият не е изпълнил задълженията, предписани от тези правила. В конкретния случай съставът на административното нарушение е попълнен с правилото на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което в приложимата редакция предвижда задължение извън случаите на продажби, да регистрира/отбележи във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ чрез операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци. В началото на деня се отбелязва сумата, с която се започва работа в обекта за деня, без значение как тя е формирана и за какво ще се използва през работния ден. При безспорно установено разминаване между фактическата касова наличност и дадената според показанията на фискалното устройство е налице нарушение на цитираната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. във връзка с препращащата разпоредба на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Естеството на описаното нарушение е такова, че същото няма как да води до укрити приходи и за това правилно това обстоятелство е посочено в НП и то както в обстоятелствената част, така и в диспозитива досежно санкционната норма, който е посочена като чл. 185, ал. 2, изр. 1 вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Свидетелите по делото могат да установяват само факти и обстоятелства, не и да правят изводи, особено такива с правно значение и в този смисъл показания дали извършеното е довело до укриване на приходи или не е без значение. Обстоятелството, че в АУАН липсва констатация, че нарушението не води до укрити приходи и без значение, защото това е факт, който има значение за определяне на наказанието, което не става с АУАН, а с НП, а освен това, НП се съставя дори и при процесуални пропуски в АУАН (чл. 53, ал. 2 от ЗАНН).

В тази връзка обаче, следва да се посочи, че не е налице съществено несъответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в наказателното постановление и възприетите санкционни разпоредби, което да води до незаконосъобразност на НП. В случая санкцията е наложена на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ  във връзка с ал. 1 от ЗДДС. В приложената от АНО санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено налагането на глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лева до 10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В изречение второ от същата алинея са установени привилегировани състави на нарушения от този вид, а именно когато те не водят до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС - имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева. В НП се съдържа изрично посочване на изречение второ от чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като в обстоятаствената част изрично е посочено и че нарушението не води до неотразяване на приходи, което обстоятелство е елемент от фактическия състав на нарушението. С оглед на това не може да бъде прието, че волята на АНО е неясна и правото на защита на санкционираното лице е ограничено. Още повече, че на нито един етап от развитие на административнонаказателното производство не е било твърдяно, че сумата от 114.23 лв., представляваща превишение на фактическа наличност в касата спрямо отчетената от ЕКАФП, е с произход неотразени приходи.

По делото не са налице някакви изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-малка степен на обществена опасност на извършеното от ответника по касация деяние от нормалната за този вид нарушения, поради което не е налице основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се посочи, че в случая става въпрос за формално нарушение, без вредоносният резултат да е елемент от състава на нарушението и сами по себе си тези нарушения не са маловажни поради липса на резултат. Нещо повече, съдът коректно е отчел всички релевантни факти и обстоятелства и е намалил наложената с НП санкция до минимума, поради което настоящата инстанция намира възраженията в тази насока за несъстоятелни.

По отношение на касационната жалба в частта й за присъдените разноски от ВТРС по въззивното дело:

Вярно е, че касаторът в настоящето производство като жалбоподател пред въззивния съд е направил искане за присъждане на разноски още с жалбата против НП, но съдът изобщо не е се произнесъл по това му искане нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебния акт. При това положение дружеството е разполагало с възможността да поиска допълване на решението на ВТРС, което обаче не е сторено и не може този пропуск да се поправи по реда на касационния контрол, тъй като липсва произнасяне на въззивния съд, което да се проконтролира от настоящия.

По отношение на разноските, присъдени на НАП касационната жалба е основателна. Принципно на НАП като ответник по делото пред ВТРС се следват разноски за юк възнаграждение, но съдът намира, че първо неправилно е определен размерът на същите в максималния законов от 150 лева предвид неголямата фактическа и правна сложност на спора и второ, без да е съобразено обстоятелството, че НП е изменено, т.е. по същество жалбата е била частично уважена. Съдът счита, че юк възнаграждение на НАП по конкретното дело не може да надвишава минималният размер от 80 лева, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, но съразмерно на постановения резултат и отменената част от НП, жалбоподателят е следвало да бъде осъден да плати на НАП само 60 лева, а не 150 лева. Ето защо решение в частта му разноските следва да се измени, като на ответника по касация и пред въззивния съд се присъдят само 60 лева разноски за въззивната инстанция, вместо 150 лева, присъдени от ВТРС.

Съответно, с оглед изхода на настоящето касационно дело и на основание чл. 63 д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК, съобразно фактическата и правна сложност на спора на ответника по касация се следват още 80 лева разноски и за настоящата инстанция.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33/18.01.2022 г. по АНД № 1066/2020 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е изменено Наказателно постановление № 572806-F606934 от 19.04.2021 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности" - Велико Търново в ЦУ на НАП, в частта за наложената имуществена санкция, като същата е намалена до 500 (петстотин) лева.

ОТМЕНЯ Решение № 33/18.01.2022 г. по АНД № 1066/2020 г. на Районен съд – Велико Търново в частта за разноските, в която „Миркана“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. Тодор Балина № 5, ет. 2, представляван от управителя М.Е.С. е осъдено да заплати на ЦУ на НАП - София юрисконсултско възнаграждение на стойност над 60 (шестдесет) лева до 150 лева.

ОСЪЖДА „Миркана“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. Тодор Балина № 5, ет. 2, представлявано от управителя М.Е.С., да заплати на Национална агенция по приходите гр. София съдебно-деловодни разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

ЧЛЕНОВЕ:             1.

 

2.