гр.
Русе, 29.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антоанета Атанасова
при
секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр.
дело № 315 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът
Е.Т. *** твърди, че на 28.03.2013 г. между него и „ПРОКРЕДИТ КЪМПАНИ“ ЕАД на
основание чл. 311 ТЗ бил сключен Договор за реален залог №
РЗ-123-716037/28.02.2013 г. с предмет моторна лодка с рег. № Бс – 1723, с
пристанище на регистрация Бургас за обезпечаване вземанията на заложния
кредитор по Договор прокредит Динамо № 123-716037/24.08.2011 г. Съгласно т. 10
от ОУ към Договора до изтичане на срока на договора залогодателят се задължавал
да не учредява каквито и да било права върху заложеното имущество в полза на
трети лица, в т. ч. и да не се разпорежда с вещта. На 17.09.2014 г. с Договор
за покупко-продажба ищецът прехвърлил правото на собственост върху лодката на
майка си Е. Т.. Впоследствие поради неизпълнение на поетите от негова страна
задължения по изплащането на дълга кредиторът „ПРОКРЕДИТ КЪМПАНИ“ ЕАД се
снабдил с изп. лист и в хода на образуваното изп. производство се установило,
че е налице рапореждане от страна на ищеца Г. с процесната лодка. Това
мотивирало кредотрът да сигнализира прокуратурата за действията му. През 2017
г. в РРП била образувана пр.пр. № 1078/2017 г., а разследването на престъпление
по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК по образуваното ДП № 315/2017 г. по
описа на РРП било възложено на разследващ полицай от Второ РУ на МВР Русе. В
хода на разследването с Постановление от 25.10.2017 г. спрямо ищецът Е.Г. било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК
за това, че на 17.09.2014 г. в гр. Русе се разпоредил неправомерно със своя
движима вещ – моторна лодка, обременена със залог по силата на Договор за
реален залог № РЗ-123-716037/28.02.2013 г. в полза на „Прокредит Банк/
България“ ЕАД София без да запази правата на заложния кредитор като обсебването
е в „големи размери“. След назначавенот на СЦЕ по ДП се установило, че
стойността на предмета на деянието не покривал признака „големи размери“,
поради което с Постановление от 20.09.2019 г. Г. бил привлечен отново като
обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 НК, въпреки че
междувременно собствеността върху въпросната моторна лодка била прехвърлена
отново на него и не съществувала процесуална пречка принудителното изпълнение
да бъде насочено към тази вещ.
В процесуалното качество на
обвиняем Г. бил уведомен от страна на водещия разследването, че престъпленията,
в които бил обвинен са от категорията на тежките умишлени престъпления,
наказуеми с “лишаване от свобода“ като по отношение на него била взета мярка за
неотклонение „подписка“. Ищецът твърди още, че с негово участие били извършени
множество процесуално-следствени действия макар той многократно да обяснявал,
че не е извършил престъпление, а са налице неуредени гражданскоправни
отношения.
След приключване на разследването и
предявяване на материалите по делото, наблюдаващият прокурор от РРП внесъл
Обвинителен акт от 28.11.2018 г. в РРС, за което било образувано НОХД №
2104/2018 г. по описа на съда ІХ нак. с-в. След проведено съдебно следствие в
няколко съдебни заседания с участието на Г. с Присъда № 98/10.06.2018 г. РРС го
признал за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение, приемайки в
мотивите, че извършеното не представлява престъпление. Тази присъда била
протестирана пред РОС, който с влязло в сила Решение от 11.12.2019 г. по ВНОХД
№ 541/2019 г. потвърдил първоинстанционната присъда отново с мотива, че
извършеното не представлява престъпление.
Ищецът твърди, че от изложеното било видно, че
обвиненията срещу него били изначално несъстоятелни и не са били налице
основанията за привличането му в качеството на обвиняем като през целия този
период търпял негативите и последиците от привличането му в това процесуално
качество. Ищецът твърди още, че по повод на повдигнатите му обвинения, станал
обект на обсъждане в негативен план от множество колеги, съседи, приятели и
познати. Всичко това довело до уронване честта, достойнството и престижа му,
тъй като не можел да обясни, че е обвинен неоснователно и не е извършил никакво
престъпление. Напрежението в периода м. октомври, 2017 – м. декември, 2019 г.,
откакто бил привлечен като обвиняем до окончателното приключване на делото се
отразило на здравословното му състояние. От притесненията, които изпитвал се обострил
диабетът, от който страдал. Наложило се да посещава психолог във връзка с
преживения стрес по повод воденото нак. производство. Поради това намира, че за
него е налице правен интерес да претендира от Прокуратурата на Р България
обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпените от него неимуществени
вреди.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. на Р
България е депозирала писмен отговор, в който се поддържа становище и са
изложени обстоятелства за неоснователност на иска като недоказан. Твърди се, че
спрямо ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение “подписка“ и
отсъствали други мерки за процесуална принуда. Заявява се, че нак. производство
по никакъв начин не се било отразило и не било възпрепятствало воденето на
обичайния начин на живот, трудова и социална активност на ищеца, възможността
му за придвижване, намиране и реализиране на доходи. Отделно, прокуратурата не
била разпространявала официално и публично информация за воденото нак.
производство и обстоятелствата около него, поради което не следвало да носи
отговорност за реакциите на околните спрямо ищеца. В досъдебната фаза
производството продължило по-малко от 1 год. и 6 месеца, поради което намира,
че било протекло в рамките на разумния срок. Същевременно ответникът счита, че
не следва да носи отговорност за продължителността на делото в съдебната фаза,
където друг орган се явявал ръководно-решаващ. С оглед продължителността на
процеса в двете му фази – общо около 2 години, намира, че ищецът не е претърпял
вреди над обичайните от воденото нак. производство. Намира за недоказани
твърденията на ищеца за обостряне на диабетното му заболяване и твърди липса на
причинно-следствена връзка с нак. производство. Заявява, че приложената
епикриза била издадена 1 година преди образуване на нак. производство, поради
което намира, че здравословните пробелми на ищеца са съществували отпреди това.
Оспорва твърденията на ищеца, че имал социални, емоционални и адаптивни
затруднения във връзка с воденото срещу него нак. производство, доколкото в
приложената епикриза, издадена от ЦПЗ Русе било посочено само съдебно дело, а
срещу него имало водено и съдебно производство по несъстоятелност, което
свидетелства за затрудненията на ищеца в развиваната ик. дейност и социална
реализация. Ответникът твърди още, че не били налице незаконосъобразни действия
и бездействия на правозащитните органи на държавата, доколкото самият ищец с
виновното си поведение сам бил допринесъл за настъпилите последици, поради
което била налице хипотезата на чл. 5 ЗОДОВ. Тази своя защитна теза ответникът
аргументира с обстоятелството, че вместо ипотека на кораб бил представил като
обезпечение реален залог по чл. 311 ТЗ. Така подвел кредитора си относно начина
на обезпечение, не обслужвал заема си, което станало повод за принудително
изпълнение в хода на което било установено, че се разпоредил с процесната вещ. Едва
в съдебната фаза се позовал на недействителността на договора. Отделно,
ответникът намира предявения иск за силно завишен по размер, несъответен на икономическия
стандарт в Р България и на съдебната практика по сходни случаи. Предвид
неоснователността на главния иск взема становище и за неоснователност на
акцесорния иск за лихви.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че на 30.05.2017 г. е
образувано ДП ПрП № 1078/2017 г. по описа на РРП за престъпление по чл. 206,
ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на 17.09.2014 г. С Постановление от 25.10.2017
г., предявено на ищеца на 28.11.2017 г., последният бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК като по отношение на
него била взема мярка за неотклонение „подписка“. С Постановление от 20.09.2018
г. обвинението е изменено в по-леко - престъпление по чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на 17.09.2014 г. в гр. Русе се разпоредил неправомерно със своя
движима вещ – моторна лодка с рег. № Бс - 1723, обременена със залог по силата
на Договор за реален залог № РЗ-123-716037/28.02.2013 г. в полза на „Прокредит
Банк/ България“ ЕАД София без да запази правата на заложния кредитор. На
28.11.2018 г. РРП внесла за
разглеждане в съда обвинителен акт срещу ищеца Г., за което било образувано НОХД № 2104/2018 г. по описа на съда ІХ
нак. с-в. С Присъда № 98/10.06.2019 г. РРС го признал за невинен и го оправдал
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Тази присъда била протестирана пред РОС, който с влязло в сила Решение от
11.12.2019 г. по ВНОХД № 541/2019 г. потвърдил първоинстанционната присъда.
От приложената на л. 19 от делото
епикриза, издадена от МБАЛ “Медика Русе“ ООД се установява, че ищецът е страдал
от неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения.
Видно от епикриза /л. 20/, издадена
от ЦПЗ Русе ЕООД ищецът е бил на лечение там в периода от 19.7.2019 г. до 23.8.2019
г. с диагноза „реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията“. От нея се
установява, че отклюващи фактори за заболяването му са социални затруднения във
връзка със съдебно дело срещу него.
По
делото от страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства за установяване на
търпените от него неимуществени вреди. Свидетелката Р. И.П. дава показания, че
познава
ищеца Е.Г. от около 3-4 години от общия приятелски кръг, който имали. От около
2017 г. забелязала, че Е. започнал да страни от тяхната приятелска компания, да
не идва с тях по почивки, както го правел преди. За воденото срещу Е. нак. дело
узнала при случайна среща с него в болницата. Тогава той й обяснил, че срещу
него е било водено дело, че бил несправедливо обвинен, споменал й, че става
дума за някаква лодка. Споделил, че не се чувствал добре, че е притеснен и се е
изнесъл на село. Не пожелал да се видят и да поговорят по-дълго, тъй като не
искал да се връща към преживяното. Свидетелства още, че знае, че Е. отпреди това страдал от диабет и когато го
срещнала в болницата й обяснил, че отива на преглед, тъй като от воденото срещу
него дело диабетът му се е обострил. Споделил й още, че е започнал да вдига и
кръвно. Свидетелката изнася още данни, че преди да се случи това с Е. той бил
много весел, жизнен човек, майтапчия, бил душата на компанията. След това
изведнъж се променил, започна да страни от тях, да отказва съвместни излизания,
дистанцирал се без да сочи конкретна причина за това. Свидетелства, че воденото
срещу ищеца дело не е променило отношението към него на никой от компанията им,
само че и до ден днешен не се виждали, тъй като той все още живее на село,
където се е изолирал.
Другата разпитана по делото свидетелка С.Г. – сестра
на ищеца, изнася данни, че за проблемите на брат й с прокуратурата разбрала
през 2017 година, когато той й обяснил, че срещу него е заведено дело от
банката, на която той е бил предоставил лодка като залог, но после я прехвърлил
на майка им. Дава показания, че банката през цялото време, още от момента на
учредяване на залога, знаела къде се намира лодката. Свидетелката била
назначена за неин пазач при учредяване на залога. През цялото време от
учредяването, в това число и след прехвърлянето на лодката, от брат й на майка им,
лодката си била все на пристанището в Созопол, никога не е местена от там,
никога не е пускана във водата. Свидетелства, че брат й имал съзнанието, че
сделката по отношение на залога на лодката е реална, че наистина я дава в
залог. Към него момент, когато започнали проблемите на
брат й през 2017 г. той живеел в гр. Русе. Живеели заедно, в отделни къщи, но в
един и същи двор. Свидетелства, че след като започнало наказателното
производство срещу брат й пред дома им често започнали да спират полицейски
коли и да носят призовки за явяването му във Второ РПУ като се случвало и да я предупредят,
че ще го обявят за общонационално издирване, ако не се яви. Получавала призовки
за ищеца и от ЧСИ. Свидетелства още, че в къщите, в които живеели в гр. Русе,
се били родили и двамата. Познавали ги всички съседи, на които честото спиране
на полицейски коли пред дома им направило впечатление и те започнали да
говорят, да разпитват и да странят от тях. Свидетелства, че това се отразило
много негативно на ищеца, притеснявал се да се покаже на улицата и от
отношението на хората, което се променило като накрая се изолирал на село. Св. Г.
изнася още данни, че ищецът отпреди това страдал от диабет като в резултат на
преживяванията му по повод воденото
срещу него дело диабетът му се обострил, появило се и друго придружаващо
заболяване - високо кръвно налягане, от което страдал и до днес. Свидетелства,
че преди да започне наказателното дело срещу брат й, той имал фирма, която
извършвала транспортни услуги, бил жив и енергичен човек, с много приятели,
непрекъснато излизал с компании, обикалял, бил душата на компанията. Впоследствие
тази фирма фалирала като не си спомня точния момент. Свидетелства обаче, че по
време на наказателното производство срещу него, той бил останал без работа,
търсел такава, но не можел да намери. Обяснявал й, че причина за трудностите му
са свързани и с воденото срещу него нак. производство и необходимостта всеки
понеделник да се подписва. Изнася още данни, че впоследствие психическото
състояние на брат й започнало да се влошава, спрял да се храни, да комуникира с
хората.Миналата година постъпил на лечение в Психодиспансера, но не пожелал да
го посещават там. След излизането му, изцяло се изолирал и отишъл да живее на
село. Изписано му било медикаментозно лечение, но не споделил какво точно. Свидетелства
още, че брат й нямал психически проблеми в резултат на фалита на фирмата му. Постарал
се всичко с кредиторите му да бъде наред, всичко което бил заложил да бъде
иззето, за да може те да се удовлетворят, в т. ч. и лодката. Изнася данни, че притесненията
и душевни проблеми на брат й категорично започнали от воденото срещу него
наказателното дело за лодката, някъде в края на 2017 година. Независимо, че бил оправдан, брат й не се бил възстановил, не искал да
се връща да живее в Русе, за да не среща осъдителните погледи на съседите,
нямал вече желание за нищо.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Изложената
в исковата молба фактическа обстановка, твърденията на страната и формулирания
въз основа на тях петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите причинени на граждани
от органи на следствието, прокуратурата и съда при повдигнато обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В настоящия
случай твърденията на ищеца са за претърпени неимуществени вреди вследствие на
това, че срещу него е повдигнато и поддържано обвинение за извършенo
престъплениe, завършило с постановяване на оправдателна присъда. По Закона за
отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/ незаконосъобразността се разглежда
на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в
престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато наказателното
преследване срещу обвиняемият е приключило с постановена оправдателна присъда
досежно фактът дали е извършено престъпление и авторството му. Законът не е
предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и
самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Отнася се до
специално установена от закона отговорност за вреди от непозволено увреждане,
която възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството
незаконосъобразни действия, а по силата за законова разпоредба и при наличието
на посочените в нея предпоставки. Същата урежда отговорност на държавата за
причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно-обезщетителен
характер.
Съдът след запознаване с всички събрани по
делото доказателства намира, че са налице всички елементи от фактическия състав
на цитираната разпоредба, а именно – привличане в качеството му на обвиняем и
повдигнато обвинение на ищеца за извършено престъпление, включително и вземане
на мярка за неотклонение и постановена оправдателна присъда на съд.
По въпросите какви неимуществени права, блага
или правнозащитими интереси подлежат на обезщетяване по чл. 2 ЗОДОВ,
как и с какви доказателствени средства се доказват неимуществените вреди от
повдигане на незаконно обвинение с Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1030/2012 г., IV г. о. е прието, че обезщетението в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ
е за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане. Неимуществените вреди се
изразяват в накърняването на неимуществени права, блага или правнозащитими
интереси. Това са нравствените, емоционални, психически, психологически
терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото.
Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото,
емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице.
При търсене на обезщетение за неимуществени
вреди по чл. 2 ЗОДОВ
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието
на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да
се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено,
а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване. (арг. от Решение № 427 от
16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 457 от
25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о., ГК, постановени по
реда на чл. 290 ГПК).
Когато
се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед
конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено
пълно главно доказване от ищеца. Допустими са всички доказателствени средства.
От събраните по делото гласни
доказателства се установи по безспорен начин, че в резултат на воденото срещу
него наказателно производство ищецът се чувствал зле психически, не излизал с
приятели, затворил се в себе си, самоизолирал се. И двете свидетелки изнасят
данни, че преди това същият бил весел, жив, енергичен човек, душата на
компанията. Установи се също от тях, че воденото
наказателно производство се отразило зле на доброто име и репутацията му в
обществото, че е бил опетнен авторитетът му сред неговите съседи. Съдът
кредитира изцяло показанията и на двете свидетелки като в частност тези на св. С.Г.
цени
с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и
намира, че не са налице данни по делото, които да разколебават тяхната достоверност.
Безспорно по делото се установи също
така, че ищецът Е.Г. е постъпвал за лечение в ЦПЗ Русе ЕООД от 19.7.2019 г. до
23.8.2019 г. с диагноза „реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията“
данни, за което се съдържат и в свидетелските показания на сестра му св. Г.. Няма
спор, а това се установява и от приобщеното към настоящото производство НОХД №
2104/2018 г. на РРС, че това се е случило в период, в който по отношение на
него вече е била постановена оправдателна присъда от районния съд, но нак. дело
все още е било висящо, тъй като същата е била протестирана от РРП. От
отразеното в епикризата е видно, че отключващ фактор за това му заболяване са
социални затруднения във връзка с водено срещу него съдебно дело. Възражението
на ответника, че не ставало ясно кое точно дело се има предвид, доколкото към
него момент било висящо и съдебно производство за несъстоятелност по т. д. №
175/2016 г. по описа на ОС Русе относно „Лока Транс“ ЕООД с едноличен
собственик Е.Г. съдът намира за неоснователно, доколкото производството по
несъстоятелност е било прекратено с Решение № 200/7.12.2018 г., влязло в сила
на 20.12.2018 г., което се установява от извършена от съда служебна справка в
ТР. Безспорно обаче в приложената от страна на ищеца епикриза от ЦПЗ Русе е
отразено, че заболяването му е и във връзка с настъпилите социални усложнения в
работата и ежедневието му, поради което станал трайно угнетен, напрегнат и
тревожен. Поради това съдът намира, за основателно възражението на ответника,
че безизходицата, социалното и материалното неблагополучие следва да бъдат
отчетени като фактор, участващ в генезиса на неговото психично заболяване, т. е.
че същото не е било провокирано само и единствено от воденото срещу него
наказателно производство, а и от оставането му без работа поради прекратената
му търговска дейност.
Съдът намира, че ищецът не е установил в
условията на пълно и главно доказване въведените с исковата си молба твърдения,
че в резултат на воденото срещу него нак. производство се обострил диабетът, от
който страдал. Действително същият е релевирал писмени доказателства, че преди
образуване на нак. дело срещу него е страдал от такова заболяване. Изложените в свидетелските показания данни за обостряне
на това му състояние съдът не кредитира като обуславящи обезщетение за
неимуществени вреди поради липсата на допълнително ангажирани доказателства,
установяващи интензитета на заболяването му след образуваното срещу него нак.
производство. Липсват доказателства и в частност, каквато и да било медицинска
документация, от които да се установи дали и евентуално какво лечение е
проведено относно твърдяното влошаване на здравословното състояние. Липсват също така доказателства
(доколкото съдът не разполага със специални знания), от които да се обоснове по
категоричен начин изводът, че е налице причинно-следствена връзка между
образуваното наказателно производство и описаното обостряне на диабета.
Съгласно задължителната и трайно установената
практика на ВС и ВКС (ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004
г. на ОСГК, множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК
– напр. решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., решение №
28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г., IV г. о., решение № 60/13.04.2018 г.
по гр. д. № 2611/2017 г., ІV г. о. на ВКС и др.), при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат само
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният
размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и
тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и
предмета на наказателното производство, поведението на страните и на техните
представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните
органи, личността на увредения, вкл. дали обвинението е в сферата на
професионалната му реализация, както и всички други факти, които имат значение
по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост, който винаги се основава на конкретни
факти и на индивидуалната преценка за стойността, която засегнатите блага са
имали за притежателя си. Размерът на обезщетението следва да се определи според
стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната към датата на
деликта, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за
пострадалия.
Отнасяйки тези критерии към настоящия
казус, съдът съобразява
чистото съдебно минало на ищеца, обема на извършените с негово участие
процесуални действия, както и обстоятелството, че първоначално му било
повдигнато обвинение за престъпление, което е тежко по см. на чл. 93, т. 7 НК.
Това обвинение е поддържано около 11 месеца, след което е изменено в по-леко. Обвинението е
поддържано в период от 2 години и 13 дни, който според съда не надхвърля
разумния срок по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС. Настоящият
състав съобразява също така факта, че ищецът е бил оправдан още на първа
инстанция като оправдателната присъда е потвърдена от горната инстанция. По
отношение на него не е била наложена тежка мярка за процесуална принуда - била
е взета мярка "подписка". Тази процесуална принуда не е засегнала
правото му на лична свобода и придвижване, гарантирани от Конституцията, нито пък го е
ограничавала в правото му да работи.
Като изходи от интензитета и
продължителността на преживените от ищеца стрес, емоционални и психически
сътресения и неудобства и като взе предвид икономическата конюнктура, съдът
намира, че на ищеца следва да се определи обезщетение в размер от 4 000 лв. За
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът следва да
се отхвърли. При определяне на размера на обезщетението съдът отчита и обстоятелството,
че ищецът е търпял вреди, надхвърлящи обичайните за този вид увреждания, доколкото
в хода на воденото срещу него нак. производство е бил на лечение за почти месец
в ЦПЗ Русе с диагноза „реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията“, наложило
след това и медикаментозно лечение като обаче съобразява, че за това му
състояние са допринесли и настъпилите социални усложнения в работата му. Отчита се и обстоятелството, че воденото
срещу него наказателно производство го принудило да се самоизолира и да се изнесе
да живее сам на село, което състояние продължава и към настоящия момент.
Възражението на ответника за наличие
на предпоставките на чл.
5, ал. 2 ЗОДОВ
съдът намира за неоснователно. В конкретния случай, при съобразяване на всички
доказателства по делото, се налага извода, че не е налице такова поведение на
ищеца Г., което да сочи, че с действията си по време на наказателното
преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконно обвинение. Несъстоятелни са твърденията на ответника, че ищецът е
допринесъл за увреждането, тъй като не се позовал на недействителността на
договора за реален залог в досъдебната фаза, а сторил това едва в съдебната
фаза, което именно станало причина да бъде оправдан. От материалите по делото
безспорно се установява, че и ищецът, и банката са считали в отношенията
помежду си, че сключеният между тях договор за реален залог е действителен. По
отношение на лодката е предприето и принудително изпълнение за удовлетворяване
вземането на банката. Установява се безспорно, че ищецът през цялото време е
имал съзнанието, че лодката е предназначена за обезпечаване вземането на
банката към него, както и от друга страна, че банката е приела лодката като
валидно обезпечение на дадения от нея кредит. Съдът се солидаризира с позицията
на процесуалния представител на ищеца, изразена в о.с.з. на 22.10.2020 г., че в
крайна сметка в случая става въпрос за правилен правен анализ от страна на
ответника на установените по досъдебното производство факти, а не на
недобросъвестно поведение на ищеца. Още повече, че независимо от постановената
на първа инстанция оправдателна присъда, мотивирана с липсата на валидно
възникнало заложно право, т. е. след като вече ищецът се позовал на
недействителността на учредения залог, ответникът е протестирал присъдата пред
ОС Русе, т. е. продължил е да поддържа обвинението, което също опровергава
тезата му за съпричиняване.
Основателността на главната претенция
обуславя основателност и на акцесорната по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната
присъда за извършено престъпление. Доколкото обаче законната лихва се търси от
друга дата, следваща увреждането, то /за да не се допусне произнасяне
свръхпетитум/ обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 24.06.2020 г. до
окончателното плащане.
Предвид изхода на спора и съобразно
разпоредбата на чл. 10, ал. 3,
изр. 1 ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лв.,
представляваща внесена от него държавна такса.
Съгласно представените по делото договори
за правна защита и съдействие Е.Г. е заплатил адвокатско възнаграждение в общ
размер на 1800 лв. за услугите на двама адвокати.
Съгласно
общата разпоредба на чл. 78, ал.1 ГПК обаче, следва
да се вземе предвид заплатеното възнаграждение за един адвокат, поради което
съдът приема, че същият е заплатил възнаграждение за един адвокат в размер на 900
лв. От страна на ответника своевременно е заявено възражение за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото съдът намира за неоснователно, доколкото този размер
е под минимума /1430 лв./ по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС в
приложимите към датата на сключване на договорите редакции. При това положение,
съразмерно на уважената част от иска, сумата, дължима за адвокатски хонорар ще
бъде 120 лева.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр. С.,
бул. "В." № *, представлявана от Главния прокурор И. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Е.Т.Г., ЕГН ********** ***
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ СУМАТА от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение за
извършено престъпление по чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което е което признат
за невинен и оправдан с влязла в сила присъда на 11.12.2019 г. по НОХД № 2104/2018
г. на РРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.06.2020 г. до
окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 4 000
лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., гр. С., бул.
"В." № 2, представлявана от Главния прокурор И. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Е.Т.Г., ЕГН ********** ***
сумата от 10,00 лв. /десет лева/, представляваща внесена държавна такса,
както и 120,00 лв. /сто и двадесет
лева/ възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска.
Присъдените с решението суми могат да бъдат преведени
по банковата сметка на Е.Т.Г., ЕГН ********** в ОББ АД BIC
***: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.